Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07 17:40 - Олимпийските игри - антична история и възраждане
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 469 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 28.07 10:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Официален олимпийски химн Приет от МОК през 1957 г. Текст: Костис Паламас - Музика: Спиру Самара (1896 г.) . Олимпийският химн, изигран при издигане на олимпийското знаме, е съставен от Спирос Самарас и думите, добавени от Костис Паламас. Олимпийският химн се играе за първи път на Олимпийските игри през 1896 г. в Атина, но не е обявен за официален химн от МОК до 1957 г. 

Медалите за олимпиадата в Токио са с диаметър 8.5 сантиметра. Челната страна на медалите ще изобразява древногръцката богиня на победата Нике, Партенонът и стадион "Калимармаро"... Olympic"s medal: Goddess Nike, Parthenon and Kallimarmaro


                              Αρχαίο Πνεύμα αθάνατον, αγνέ πατέρα
                              του ωραίου, του μεγάλου και τ" αληθινού,
                              κατέβα, φανερώσου κι άστραψε εδώ πέρα
                              στη δόξα της δικής σου γης και τ" ουρανού.

                              Στο δρόμο και στο πάλεμα και στο λιθάρι,
                              στων ευγενών Αγώνων λάμψε την ορμή,
                              και με το αμάραντο στεφάνωσε κλωνάρι
                              και σιδερένιο πλάσε και άξιο το κορμί.
 
                              Κάμποι, βουνά και θάλασσες φέγγουν μαζί σου
                              σαν ένας λευκοπόρφυρος μέγας ναός.
                              Και τρέχει στο ναό εδώ προσκυνητής σου,
                              Αρχαίο Πνεύμ" αθάνατο, κάθε λαός, κάθε λαός
                              Αρχαίο Πνεύμ" αθάνατο, κάθε λαός. πατέρα
                              του ωραίου, του μεγάλου και τ" αληθινού,
                              Στο δρόμο και στο πάλεμα και στο λιθάρι,
                               στων ευγενών Αγώνων λάμψε την ορμή!

                             Дух - безсмъртен и античен,
                             баща на правдата, доброто, красотата,
                             слез, яви се, разпръсни си светлината
                             връз нас, таз земя и под небето,
                             на епични подвизи свидетел.

                            Живот и плам на игрите благородни дари!
                            Венци от неувяхващи цветя хвърли
                            на първенците в надпреварите, борбите!
                           Създай стоманени сърца в гърдите!

                           Планини и долини, морета блясъкът ти осветява
                           и храм огромен в пурпур и бяло построява,
                           дето всички народи се стичат
                           и тебе славят, о, безсмъртен дух античен!

Тържествено преминаване на спортистите и членовете на делегациите по централния стадион. Атлетите от всяка страна оформят отделна група. Традиционно, първа е делегацията на спортистите на Гърция – страната родоначалник на игрите. Другите групи са по азбучен ред на езика на страната домакин на игрите. Последна е страната домакин. 
  • Издигане на знамето на Гърция като страна родоначалник на игрите с изпълнение на националния ѝ химн.

Олимпийските игри са специалното събитие с най-дълга история. Годината на първото им провеждане не е известна, а за произхода им съществуват няколко теории. Според един древногръцки мит, след като Херкулес изчистил Авгиевите обори, Авгий се отметнал и не пожелал да му даде обещаната награда. Затова Херакъл наказал жестоко царя и в чест на победата си основал Големите олимпийски игри. Според друго предание боговете предсказали на пизанския цар Еномай, че ще умре, когато се омъжи дъщеря му, и той всячески се стараел да осуети брака й. Обявил, че ще приеме за зет кандидата, който го победи в надбягване с колесници и именно тези състезания били смятани за начало на Олимпийските игри. Друга мит гласи, че след като спечелил Троянската война, през 1250 г. пр. Хр., Ахил организирал Олимпийски игри в чест на геройски загиналия си пълководец - Патрокъл.


С най-голямо доверие от историците обаче се ползва легендата за Ифит - цар на древната област Елида, намираща се на п-ов Пелопонес. През 884 г. пр. Хр. царят се допитал до Делфийския оракул за съвет какво трябвало да се направи, за да се спаси населението на Гърция от гражданска война и върлуващите смъртоносни болести. Било му отговорено, че трябва да се възстановят Олимпийските игри. Същата година било сключено Свещено примирие между царете на Спарта, Пиза и Елида, според което земите на Елида и град Олимпия, където се организирали игрите, се обявявили за свещени и неприкосновени. Провъзгласен бил свещен месец на игрите, през който по тези места е било забранено преминаването на въоръжени хора, а нарушителите са били глобявани. В тези векове на постоянни размирици и борби военните действия са били прекратявани поне веднъж на четири години. Игрите са били смятани за толкова неприкосновени и свещени, че хиляди зрители са наблюдавали боксовите мачове на олимпийския стадион, в момент, в който Гърция е била застрашена от персийската инвазия през 480 г. пр. Хр.


Първите материални свидетелства за провеждането на Олимпийските игри датират от 776 г. пр. Хр., откогато започнало съставянето на списъци на победителите. В началото те представлявали религиозни церемонии в чест на Зевс и съвпадали с лятното слънцестоене и най-топлите месеци в годината точно преди пребирането на реколтата. Провеждали се в един единствен ден, изпълнен с церемонии и само едно състезание на градския стадион. С течение на времето дните станали седем, като първият и последният били посветени на култови обреди и жертвоприношения. Състезанията нараснали на 18, като включвали бягане на различни разстояния, бягане в пълно снаряжение, юмручен бой, скокове, борба, хвърляне на диск, конни надбягвания и др. Имали право да участват само свободни гърци, които са пълноправни граждани, неопетнени от кръвни престъпления. По-късно било разрешено участието също и на македонци и римляни. Като наблюдатели се допускали и варвари, девойки и жрицата на храма до стадиона. На останалите жени било забранено да присъстват, като дори били заплашени от смъртно наказание. На Игрите художници, поети и учени имали възможност да запознават многобройната публика със своите произведения, но за тази си дейност не получавали награди. Победителите били награждавани с венец от маслинови клонки, а трикратните първенци имали право да си поставят статуя в светилището, да не плащат данъци и да се хранят на държавни разноски в градския дом.


През 394 г. сл. Хр. византийският император Теодор I забранил Игрите, тъй като в ерата на Християнството те били смятани за езически. Дотогава в тях вече участвали професионални спортисти, които се подготвяли цяла година и се състезавали за парични награди. Едно от седемте чудеса на света - храмът и статуята на Зевс от Фидий, храмът на Хера, свещените олтари били опожарени от Теодор II, а след сто години земетресение и последвалото го наводнение, погребали всичко под дебел слой пръст и наноси. През 1766 г. археологът Ричард Чандлър преоткрива свещените места за света.


Сто години по-късно, завладян от обаянието на митичните Олимпийски игри в Гърция, барон Пиер дьо Кубертен решава да ги възроди. Роден на 1 януари 1863 г. в Париж, младият Кубертен се интересува силно от литература, педагогика и социология. Същевременно той е запален спортист - тренира бокс, гребане, фектовка и езда. На 24 годишна възраст решава, че не желае да гради военна или дипломатическа кариера, каквато е била традицията в семейството му, а иска да се посвети на педагогиката.


От 1887 г. Кубертен става главен инициатор за създаването на училищни спортни дружества и за да предаде на спорта една черта на благородство и универсалност, възприема идеята за възобновяване на Олимпийските игри. На 25 ноември 1892 г. по време на заседание за отчитане резултатите на Съюза на френските спортни дружества, той за пръв път оповестява своята идея, която обаче е приета с неразбиране. Пиер дьо Кубертен не се обезкуражава и през 1894 г. по негова молба съюзът свиква всичките значителни спортни дружества в света на международен конгрес, за да се разискват правилата и регламентите, аматьоризмът и възстановяването на Олимпийските игри. Конгресът започва своята работа на 16 юни в Париж и заседава в продължение на 8 дни. Заседанията се провеждат в големия амфитеатър на Сорбоната в присъствието на 2000 души. На 23 юни 1894 г. проектът за възстановяване на игрите, представен от Кубертен, се приема единодушно от представителите на 12 страни от Европа и Америка. В основата на Олимпийските игри обаче вече стоят новите принципи на универсалността и интернационалността, чужди на древните гърци, т. е. те стават достъпни за всички народи без разлика на верски, расови и политически убеждения. Конгресистите избират още Международен олимпийски комитет (МОК), на когото възлагат задачата да работи за развитието на Олимпийското движение. Основно задължение на този комитет става организирането на Игрите от I Олимпиада в Атина през 1896 г.


Кубертен става президент на МОК през 1896 г. и задържа този пост 29 години. През 1906 г. баронът предлага да се учреди конкурс по изящните изкуства, който да бъде включван в самата олимпийска програма по подобие на древна Елада. По време на Игрите от IV Олимпиада в Лондон, 1908 г., пенсилванският епископ завършва своята проповед с думите: “...най-същественото в Олимпийските игри е не да спечелиш, а да участваш”. А в друга реч Кубертен добавя: “... тъй като същественото в живота е не да победиш, а добре да се бориш” - сентенция превърнала се в кредо на Олимпийските игри. Въпреки че не одобрява участието на жените в състезанията, Кубертен до край отстоява идеалите на Олимпизма, които обединяват спортистите и народите по света в мирно тържествуване и съревнование. Баронът умира в Женева през 1937 г., но остава завинаги в историята като човека, положил основите на съвременното Олимпийско движение.




Гласувай:
3
0



1. barin - Здравей, aristotelis. Чел съм за ...
26.07 22:28
Здравей, aristotelis. Чел съм за античните Олимпийски игри и дори имам писано. Помня, че някъде на една беседа, мисля че при посещението на някой музий казаха, че трикратните олимпийски шампиони били освобождавани пожизнено от данъци. Това ако е вярно би бил допуълнителен стимул към най-престижното в античността спортно състезание. Дори войните били спирани по време на провеждането на олимпийските иггри.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1603902
Постинги: 266
Коментари: 1484
Гласове: 300
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930