Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2016 23:48 - Проф. дин Иван Карайотов: В началото на VII в. пр. Хр. древногръцки колонисти от остров Парос поставили началото на нова епоха в историята на остров Тасос
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 2398 Коментари: 1 Гласове:
-1

Последна промяна: 18.11.2016 23:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Проф. дин Иван Карайотов: ПРИСТАНИЩАТА НА ОСТРОВ ТАСОС
Остров Тасос, този „тежък кораб, закотвен срещу Тракия” (на разстояние само 8 км), е изключително богат на археологически находки. Монетите, сечени тук, и тасоските амфори са разпространени почти навсякъде по древния свят - една икономическа радиация, която дълбоко е засегнала и облагородила бреговете на Черно и Средиземно море.
Природните богатства на Тасос са създали предпоставки за развитието на културата още в предисторическо време. Тук е доказано присъствие на човека през старокаменната епоха, а неолитните находки намират аналогии в праисторически селища, разположени в Тракия и Македония. Близостта до сушата е създавала възможност още тогава островът да бъде достиган с помощта на гребни лодки, направени от едно дърво - еднодръвки. Смята се, че крайбрежният риболов е бил практикуван още през старокаменната епоха (палеолита) няколко десетки хилядолетия преди Христа.
Според писмената традиция по-старото име на острова било Одонис. Така са го наричали траките от племето синти, които са обитавали и континенталния бряг срещу острова. При археологически разкопки в най-дълбоките културни напластявания вече са открити керамични фрагменти от т. нар. Субгеометричен период, които имат паралели на островите Самотраки, Лемнос и Лесбос, а също така и в прочутата Троя. Според Херодот златните мини на Тасос са привлекли най-напред финикийските мореплаватели още в началото на I-то хилядолетие пр. Хр. По тази причина тук срещаме семитските топоними „Айнира” и „Койнира”. Днешното име Тасос също има семитски произход и се свързва с финикийците. Смята се, че здраво вкоренения на острова култ към Херакъл също датира от времето на тези древни мореплаватели. Понякога островът се нарича и Аерея - ветровито място.

В началото на VII в. пр. Хр., около 680 г. древногръцки колонисти от Парос - един от Цикладските острови, водени от ойкиста (основателя на града) Телезиклес, поставили началото на нова епоха в историята на острова. Преди да поведе хората си, водачът бил окуражен от оракула на Делфийския бог Аполон, който се счита за най-стабилния покровител на гръцките колонисти в техните плавания към далечни и близки брегове. Ето думите на оракула:

„Телезиклес, кажи на паросците, че ти наредих
да създадеш на острова мъглив
град, който може да се види отдалече”.


Така възникнала гръцката колония на паросци върху Тасос, който най-древният лирик Архилох, син на основателя Тезеликлес и местна тракийка, оприличава на „магарешка гърбина”, когато се гледа от близкия тракийски бряг.
„Този тежък кораб, закотвен срещу Тракия” станал център на изключителни икономически и културни явления, които се дължат именно на неговото разположение. Близостта на тракийския бряг създала възможност на тасоските колонисти много бързо да основат цяла поредица по-малки селища върху близкия континентален бряг. Най-близо се намирал Неаполис (Кавала), а пространството между него и устието на Стримон (Струма) се наричало Пиерида и тук, в подножието на планината Пангей, са се намирали: Ойсюме, Аполония, Галеспос, Фагрес и Ейон. В долината на Стримон било и прочутото в древната история селище Енеа Ходой (Девет пътя).

Археологическите останки на създаденият от Телезиклес островен град се намират при свършека на една плодородна равнина в подножието на планината „Свети Илия”. Това защитено от ветровете място е изключително удобно за пристанище. Тук гръцките колонистите разположили своя главен град и още през архаичната епоха създали интензивни връзки с целия еладски свят. Към края на този период градът бил укрепен с мощна стена от мрамор и гнайс с дължина 4000 м. Оттогава датират и споменатите селища, разположени на отсрещния континентален бряг.

В началото на V в. пр. Хр. развитието на главния тасоски град и на неговите по-малки емпориони (пазарища) било затормозено от нашествието на персите. Този кризисен период продължил малко повече от едно десетилетие, между 491 и 480-478 г. След морските битки при остров Саламин и Сестос, тасосци се освободили от персийска зависимост. На дневен ред дошла мощната морска държава на Атина, която лишила Тасос от златните мини при Енеа Ходой в подножието на Пангей. След основаването на Амфиполис това стратегическо място било за дълго изгубено от островитяните.

Но и през този период удобните пристанища на Тасос не изгубили своето значение. Дори и да са лишили тасосци от златото и среброто на Пангей, атиняните не могли да посегнат на прочутото тасоско вино, което в хиляди амфори било разнасяно по света от далечна Колхида (Грузия) и п-ов Крим до Северния бряг на Африка в почти целия Средиземноморски и Черноморски басейн. Това вино едва ли е било по-лошокачествено от „исмарското”, за което се говори в стиховете на тасоския поет Архилох:

„С върха на копието е замесен хляба ми
и исмарското вино от него е пак,
и го пия, подпрян върху ствола му.”


Естествено, виното от тракийския Исмар (близо да устието на Марица) повече се е услаждало на война Архилох, защото е било за него нещо, което сам си е извоювал. По майчина линия в неговите жили е кипяла кръвта на Арес (бог на войната), а не на тасоски земеделец, изпадащ в пасторално умиление, когато вкусва плодовете на своя труд.

Освен вино, в амфори е бил пренасян и зехтинът, който в изобилие бил произвеждан на острова. Неговото пристанище е имало значение не само за местния експорт и импорт. То е играло съществена роля при каботажното плаване, което е било характерно за древността. Капитаните и моряците предпочитали да плават без да изпускат от очи бреговете и през известни интервали те спирали за почивка и зареждане с припаси. В този аспект пристанищата на Тасос са се оказали важни за транзитното плаване. Географското разположение на острова му създавало приоритет при осъществяване на връзките между Кикладските острови, остров Евбея и особено Атина с бреговете на Понтос Еуксейнос (Черно море). Заедно със Самотраки и Имброс островът образува една естествена верига по протежение на тракийския бряг, която свързва Континентална Гърция и Македония с Малоазийските области.
Още през V в. пр. Хр. в централния град на остров Тасос са функционирали две пристанища. Едното се наричало „затворено пристанище” и било предназначено за военни кораби, а „отвореното пристанище” поемало големия трафик на търговските кораби. И за двете пристанища съществуват писмени и археологически данни.

През десетилетията преди атинската доминация „затвореното пристанище” служело ката база на военния флот на самия Тасос. По-късно оценявайки, че островът се намира на пътя на черноморското жито, атиняните разположили тук собствена военна ескадра, която постоянно битувала тук. Нямаме данни това пристанище да е било използвано от персийския флот, но за сметка на това разполагаме с обилни свидетелства, че по време на гражданските войни в Рим тасоският военен порт станал база на флота на демократите Брут и Касий при съперничеството им с Марк Антоний и Август. Тътенът от този мащабен сблъсък е достигнал и до нашия бряг. Няколко сребърни монети на Марк Антоний и Юлий Цезар, открити в каптажа на Бургаските минерални бани, са ярко свидетелство за това, или по скоро за съпричастието на тракийските царе от тази епоха в конфликта.

Тасоските пристанища са отворени към запад. „Затвореното” е опасано от всички страни с вълноломи и фортификации, между които има две полукръгли кули. Едната от тях фланкира входа на пристанището. Тази най-издадена в морето кула е била построена от Хераклеодор от халкидския град Олинт. За това ни говори един строителен надпис: „Хераклеодорос, син на Аристоник, от Олинт, почетен гражданин, посвети кулата, екседрата и статуята на всички богове…” 

Северно от военното се намира „отвореното пристанище”, което с основание може да се нарече търговско. Поради своя по-комуникативен характер, то се е свързвало с града чрез две порти. Те са били украсени с релефи и от тях са получили названията си. Едната се казва „портата на богинята с кълбо”, а втората „портата на Хермес и нимфите”. 

Трафикът в търговското пристанище е бил толкова голям, че градските власти трябвало да регламентират акостирането и престоя на корабите в него. За това свидетелствува един надпис на старогръцки език от IV в. пр. Хр. Този декрет регламентира точната товароподемност на съдовете, които имат право да влизат в него. В надписа се съдържа забрана за кораби под 11 и над 18 тона да влизат в акваторията на пристанището. За малките било отредено място южно от военното („затвореното”) пристанище, а свръхтежките вероятно са стояли на рейда, докато ги разтоварят или натоварят, стигайки до тях с по-малки съдове. 

Проучванията на търговското пристанище са направени през 1992 г. Тогава е бил документиран един вълнолом с дължина 120 м. Той навлиза в морето като образува полукръг в най-издадената си част. Този вълнолом не се свързва с крепостните стени на града и е датиран от специалистите през V в. пр. Хр. От север вълноломът е подсилен с дебела стена и корабите подхождат откъм юг.

Източно от античния вълнолом при залива „Алики” близо до древната кариера за мрамор се намира светилище, което датира от средата на VII в. и е свързано още с първите колонисти. В посветителни надписи, открити тук, моряците молят боговете за „евплойя” („щастливо плаване”) и те достигат чак до римската епоха. Светилището е било посветено на Диоскурите. Тези „синове на Зевс” се наричат още „Богове спасители”. Моряците и търговците вярвали, че именно тези богове-близнаци им носят щастие, защото ги идентифицирали със съзвездията на Голямата и Малката мечка, показващи пътя и на най-древните навигатори.
„Затвореното” военно пристанище било построено в самото начало на V в. пр. Хр. заедно с укрепленията на главния островен град. Неговата древна форма личи и сега, защото модерните пристанищни съоръжения са построени върху старите му вълноломи. Източният вълнолом е близо до „Портата на богинята с кълбо”, а западният започва близо до „Портата на Полемарк”.
Освен споменатата кула на Хераклеодор от Олинт, според полеоркетиката (крепостното изкуство) на IV в. пр. Хр. вълноломите и кейовете били укрепени с още няколко кръгли кули. Близо до Хераклеодоровата кула се намирало светилището на Богинята Спасителка, която е била покровителка на пристанището.

Близо до военното пристанище частично са оцелели и останките от тасоската неория - корабостроителница. Тя е била построена още в началото на V в. пр. Хр. и след победата на атинянина Кимон над островитяните през 463 г. пр. Хр. е претърпяла сериозни преустройства. Тасоската неория е имала огромен капацитет. Тук се побирали 48 кораба. Една част от тях били в строеж, друга била подлагана на основен или частичен ремонт. Тукидид свидетелствува, че след победата на Атиняните, 33 тасоски кораба трябвало да преминат под флага на Атина.
Още в ранните векове остров Тасос и главният му град имали изключително интензивен икономически живот. Кръстопътното разположение позволявало развитието на транзитната търговия, но местното производство на метали и на вино също предполагало осъществяването на контакти с далечни презморски страни.

Още през VII в. гръцките колонисти били привлечени от златните залежи на самия остров и за това ни говори бащата на историята Херодот. От началото на V в. среброто на планината Пангей започва да играе решителна роля за умножаването на тасоското богатство. Недалеч от подножието й възникнало селището Кренидес, прераснало по-късно в град на Филип Македонски, получил името Филипи. Сега неговите останки, свързани с апостол Павел през I в. след Хр., могат да се видят точно по средата на пътя между Кавала и Драма. Среброто е дало възможност на тасосците да секат изключително много сребърни монети. Най-ранните от тях имат изображение на сатир, който носи менада към близката гора, за да я обладае. Този еротичен сюжет е пожелание за плодородие и благоденствие. 

След победата на Рим над понтийския цар Митридат VI Евпатор през 72 г. пр. Хр. тасоските монети от типа „Дионис - Херакъл” придобиват изключително широко разпространение в Тракия. Те също са предмет на подражание от траките. Даже бизийския тракийски цар Котис е отсякъл една емисия от тях, надписана с неговото име. Такава монета е съдържало едно съкровище от село Сливарово, Малкотърновско.

Тасос е изнасял и огромни количества от прочутото си вино. За неговия вкус и букет от аромати се говори в прочутия „Симпозион” на Ксенофонт, чийто главен герой е един от най-големите древногръцки философи - Сократ. Тук тасоското вино е наречено „скъпо”, което означава, че то е било предмет на лукс.
„Аз пия тасоското вино без да съм жаден” - така Ксенофонт цитира думите на един от приближените на великия философ.

В Бургаския квартал „Комлука” са открити цели складове от тасоски амфори. Тези богати находки са доказателство, че и нашият бряг не е бил чужд на увлеченията по тасоските вина, станали емблематични през изминалите хилядолетия. От Бургас към Егейския свят и преди всичко към Атина, пълни с жито, амфорите са пълнели корабните трюмове като предпоставка за нови товари живителна течност с букет от тасоски аромати.

imageОстанки от агората - централния площад на едноименния град Тасас.

image
Тасоския статер с еротична сцена, открит

image
Подражание на тасоска тетрадрахма с името на тракийския цар Котис от съкровището, открито в село Сливарово, Малкотърновско, аверс.

image
Подражание на тасоска тетрадрахма с името на тракийския цар Котис от съкровището, открито в село Сливарово, Малкотърновско, реверс.

image
Тасоска монета. Диобол -двоен обол.



Гласувай:
1
2



1. shtaparov - А-а, КОЛОНИСТИ- присвоители на ...
12.03.2019 05:20
А-а,КОЛОНИСТИ- присвоители на чужди земи викаш!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1503188
Постинги: 264
Коментари: 1482
Гласове: 296
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30