Баща на Зевс в небесата е, разбира се, Кронос, но баща на Зевс в Олимпия е Фидий. Онзи бил роден от безсмъртната природа, а този тук - от ръцете на човека, който единствен умеел да създава богове...Възхищаваме се наистина на другите творби от седемте чудеса на света, обаче само на тази отдаваме почит: и не знаем къде свършва нашето възхищение към художественото произведение и започва свещеното благоговеене към статуята на Зевс."

Който си представя Олимпия като някакво голямо спортно средище със стадиони, лекоатлетически писти, игрища и гимнастически салони, ще остане излъган. Това са руини, превърнати в първокласен туристически обект; хотели, ресторанти, будки със сувенири, къмпинг и музей, а още и най-възхитителният археологичен парк на света. Истинска градина, пълна със счупени древни колони, които лежат в папратта като мъртви войници или стърчат чак до небето като паметници на неувяхваща слава, много чинари с полянки всред тях и затънтени места, където си почиват хилядолетията.
Това място, чието име и традиция са живи и досега, е било най-свещеното късче земя на древна Елада. Тук никога грък не е изваждал меча си срещу грък, тук никога не се е проливала човешка кръв; откакто Олимпия съществува, само веднъж прекрачил границите й въоръжен човек, и то случайно: за това, че неин гражданин се бил заблудил, Спарта трябвало да заплати огромна глоба. 

Олимпия била остров на мира, връзка между всички елински племена, форум на разбирателството между всички гръцки държави, поле на благородно съревнование на най-добрите от добрите състезатели. Тук се състезавали не само спортисти, но и хора на изкуството и учени. Когато през 1500 години олимпийските игри били подновени (последната древна олимпиада била проведена през 393 г., а първата съвременна през 1896 г.), удало се да се възстановят само в спортно отношение, но дори и това било голяма крачка напред по пътя за достигане на целите, които преследвали олимпийските срещи в древността. 
Историята на Олимпия и олимпиадите е толкова стара, че всъщност няма начало. Първите “исторически” олимпийски игри се провели през 776 г. пр. н. е.; обаче източници доказват, че те не били първите, а само първите броени олимпийски игри, с които започва гръцкият календар. (Гръцките историци отбелязват различните случки и събития според олимпиадите, а олимпиадите – с поредния номер и името на победителя.)
Обаче “през първата година на първата олимпиада, на която Коройбос победил в бягането”, Олимпия отдавна вече съшествувала, съшествувал и нейният храм на Зевс (наистина не този, за който Фидий създал статуята на Зевс, но един по-древен, чиито следи засега археолозите не са установили точно), определени били и главните правила за олимпийските съзтезания. И, което е най-важно: от всички гръцки градове-държави била призната “екехейрията” (всеобщ свещен мир между всички гръцки държави през време на олимпийските игри), която за съжаление не била възстановена при съвременните олимпиади. 
Екехейрията премества историята на Олимпия и на олимпиадите далеч в миналото. Според гръцките историци първият договор за екехейрия бил подписан през последните двадесет и пет години на IX век пр. н. е. между Ифит и спартанският законодател Ликург, и то върху диск, който бил поставен в храма на Хера в Олимпия.

Според друго предание Олимпия била основана, след като аргонавтите се завърнали от похода си за златното руно в Колхида и изпълнили успешно задачата, взели решение да се разпусне групата им. Те се споразумели да намерят най-красивата местност в Елада и да организират там военни игри и народни празненства, като ги посветят на Зевс. Те се обвързали с клетва за вечна дружба, а организирането на игрите поверили на Херакъл. За тези тържествени събори Херакъл избрал място край река Алфей в елидската земя, посветил го на най-великия от боговете и го нарекъл в негова чест Олимпия. После на това място открил конни надбягвания и военни игри. И въпреки че след похода на аргонавтите Херакъл бил доста славен и прочут, олимпийските народни празненства го направили още по-славен. Така той станал най-таченият мъж в Елада. 
Обаче със същото право основаването на Олимпия се приписва и на Пелопс, сина на цар Тантал, който именно тук в състезание на живот и смърт победил Еномай, царя на Пиза. Над този Еномай тегнела прокоба, че мъжът, който се ожени за дъщеря му, ще стане причина за неговата смърт. Ето защо той извикал на състезание всеки кандидат за ръката на красивата Хиподамия. Посейдон, богът на морето, дал на Пелопс още по-бързи коне от тези, които Арес, богът на войната бил дал на Еномай, и по този начин той победил. След като погребал Еномай, Пелопс се оженил за Хиподамия, превзел целия полуостров (нарекъл го в своя чест “Пелопонес”) и основал олимпийските игри в Олимпия, за да се помни неговата победа.
Според друго предание уж Олимпия била основана от Ямос, който си отворил там оракулско светилище. По достоверност, надеждност и яснота на предсказанията той не отстъпва на пророчествата на Петия от Делфи.
Древната Олимпия с всичките си сгради и съкровища на изкуството, които гърците натрупали тук за повече от хиляда години, станала през 395 г. пр. н. е. жертва на дивите готи и после попаднала в ръцете на християните, които след декрета на Теодосий против езическите храмове “унищожили и пръснали всичко безбожно”, каквото само могли да намерят, а то все още било твърде много дори след готите, че и римляните, които стотици години наред отнасяли вещ след вещ от тази общогръцка съкровищница. Останалото довършили двете земетресения (през 425 и 580 г.) и най-накрая турските аги, които превърнали Олимпия в каменоломна, за да построят от нейните развалини укрепленията в Мираки, Лала и Пиргос. 

Човекът, който си поставил за цел да открие Олимпия, бил Ернст Курциус. Едва двадесет и три годишен, той пристигнал в Гърция през 1837 г., но не като археолог, а като домашен учител при кралският съветник Брандис. Курциус бил учен, който не прекарва времето си по кабинети и конференции, а на терена.
За първи път Курциус посетил Олимпия още през 1838 г. “От всички важни исторически места в древна Елада”, написал той, “нито едно не е изчезнало безследно, както Олимпия. В запустялата долина на реката, в задушния, нездравословен въздух, всред рояци насекоми от мочурищата човек скоро разбира отчаянието, което обхваща всекиго, който стъпи тук с изследователски намерения...”.
През 1852 г. Курциус съобщил, че ще изнесе сказка за Олимпия. Осигурил присъствието на всички, които се смятали за най-уважаваните хора в Берлин. Вместо входни билети, той раздавал отпечатан изглед на реконструирания храм на Зевс Олимпийски, нарисуван от художника Старк по негов собствен проект. А когато в заключение съобщил, че човекът, който допринесе за откриването на художествените и историческите ценности, скрити под олимпийската земя, ще си спечели неувяхваща слава, пруският крал Фридрих Вилхелм IV, който също присъствал, станал и извикал: “Имам желание да застана лично аз на вратата с касичка в ръка”.
В действителност обаче, когато една година по-късно Курциус започнал да събира пари, се оказало, че са се събрали само 262 талера, с които било невъзможно да се правят разкопки в Олимпия. Едва през 1970 г. възниква възможност за по-нататъшни стъпки. 

Игрите, които се провеждали в Олимпия, изразявали стремежа на всички гърци да се постигне идеалът “калокагатия” – човекът, който работи предимно с ума си, трябва да се погрижи и за развитието на тялото си и обратно: човекът, който работи предимно физически – трябва да се погрижи за развитието на своя дух. Тук не идвали само състезатели и “запалянковци”, тук се събирал целият елински свят: поети и певци, за да премерят силите си пред публиката, философи и държавници, за да изложат и защитят своите становища, художници и скулптори, за да получат признание и намерят нови образци за творбите си, пратеници от всички гръцки държави, за да установят контакти и обсъдят нови спогодби. Така че олимпийските игри не били само спортно празненство, но и най-голямото културно и политическо събитие в Гърция.
И нито един от безбройните посетители на Олимпия от края на V в. пр. н. е. до края на IV в. пр. н. е. не забравил да се поклони в храма на Зевс или, както гласяла гръцката поговорка, “би било голямо нещастие да умреш, без да си видял как изглежда Зевс на Фидий”. 

Сега храмът на Зевс е най-голямата олимпийска руина. Варовиковите цилиндрични блокове с диаметър 2 м и 25 см, от които се състояли колоните, днес са толкова изветрели, че не могат да носят собствената си тежест. Храмът бил построен през 468-456 г. пр. н. е. и неговият архитект Либон Елидски го поставил върху малко възвишение в свещения район, така че изглеждал по-висок, отколкото бил в действителност. Неговите дорийски колони по 6 на всяка фасада и по 13 от двете страни, били високи десет и половина метра. 

Под стрехата на западната фасада била изобразена борбата на кентаврите с лапитите. С тази сцена, изпълнена с вълнение и драматизъм, остро контрастира неподвижното напрежение, което лъха от релефа върху източната фасада – Еномай и Пелопс се подготвят за надбягване с колесници. 

На западната стреха се издигала позлатената статуя на Нике, крилатата богиня на победата, на всеки ъгъл имало позлатени капчуци във вид на лъвски глави, дванадесет сцени по двете фасади представяли дванадесет подвига на Херкулес.
Храмът се състоял от три части: в средното помещение, разделено от два реда дорийски колони на три кораба, върху настилката от червен варовик, украсена с бял мрамор, се издигал черен варовиков блок, пиедесталът за статуята на Зевс Олимпийски. 

Първото, което смайвало всеки посетител на Зевсовия храм, където се намирала статуята, било нейната монументалност. Според най-малките данни, статуята била висока девет мерта без пиедестала, а според други – дванадесет и половина метра с пиедестала. Страбон пише: “Тя е толкова висока, че макар храмът да е с внушителна височина, пак оставаме с впечатлението, сякаш тук скулпторът не се е съобразил с правилните пропорции , понеже седналият (Зевс), така както го е направил, стига чак до тавана и от пръв поглед личи, че ако рече да стане от трона, сигурно ще отнесе покрива.”
Второто било нейната скъпоценност. Туниката на Зевс и косата му били от злато, непокритите части на тялото от слонова кост, тронът от кедрово дърво, инкрустирано с абанос и скъпоценни камъни. (Самото дървено ядро на статуята си оставало скрито за очите на посетителите на храма.)
Към монументалността и скъпоценността се прибавяло изключителното майсторство, с което Фидий изваял лицето и фигурата на Зевс. Но за гърците статуята значела много повече. Тя била паметник на елинското величие и слава. Изваяните по трона на Зевс случки от гръцката митология били подбрани така, че да се схващат като апотеоз на победата над варварската персийска империя.
Създадемият от Фидий Зевс седял на трон с високо облегало, от лицето му лъхали достойнство и благородство, на главата си имал венец на олимпийски победител. През лявото рамо бил заметнат краят на златната тога, осеяна с палмови листчета, в дясната си ръка държал статуята на Нике, богинята на победата, с лявата се подпирал на дългия жезъл на еланодиците, украсен със скъпоценни камъни, на върха на който бил кацнал свещеният орел. На страничните облегалки имало два сфинкса, три очарователни харити и три хори, богини на годишните времена; краката на трона подпирали четири танцуващи Никети. Украсата прославяла както Гърция, така и олимпийските игри.