2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Пловдивски кмет докарва кит на Понеделник пазара
Адвокат Нина Папазова и католика-теоретик Иван Сървански ми разказаха прелюбопитната история на един полуистински Кит и престоя му в Пловдив. Поразрових и се натъкнах на уникални достижения на социалистическата реклама.
В началото на 60-те години в България звезда става един бял кит, който е кръстен Голиат от собствениците му - циркови артисти от Италия. Всъщност, това е кожата на кит, който загинал някъде по бреговете на Нова Зеландия. Такава е официалната версия. Неофициалната е, че цирковият бос я откупил от нелегални китоловци. Та тази кожа се запълвала отвътре с разни дървени подпори и се възстановявал криво-ляво видът на огромното животно. Поддръжката на препарираната кожа обаче била изключително трудна и скъпа, та трябвало някакво авантюристче бургазлийче да влиза по два пъти на ден в утробата и да облива останките на млекопитаещото с лозарска пръскачка. На ден отивали за тази операция по консервацията три кофи формалин. Въпреки това, смрадта била ужасяваща, но на собственика му хрумнало, че може и да се печели от тази псевдоатракция. Неговият зет бил някакво нашенско момче и цирковият шеф, вместо зестра, му завещал кожата на кита да припечелва. Италианският зет и нашенски тарикат се светнал, че парички от това чудо може да се направят само на Балканите и се отправил с атракцията към изоставената от него Родина. Туловището на кита трябвало да е предварителна реклама на посещението на цирка в съответния град. Даже го именували с библейското име Голиат. Да, ама трябвало да се осигурят средства за поддръжката на препарирания морски бозайник и за превозването му из сащисаната родина. Тарикатчето зарибило първоначално морските градове с не толкова развит туризъм през 1960 год. Варна и Бургас. На платформа от огромен съветски камион, останал от войната, се опъвало туловището, покривало се с гигантско платнище, нещо като палатка, и се пускал вход от 1 лев за тълпите от удивени зрители. Успехът бил зашеметяващ. Ученически групи, курортисти и обикновени граждани прежалвали едното левче и за 30 минути имали удоволствието да вдишват изпаренията на формалина и миризмата на разлагаща се плът. Курортният сезон привършвал и нашенския Остап Бендер се насочил към вътрешността на страната. При кмета на София ударил на камък - изгонили го позорно и столицата така и не видяла Кита Голиат. Да, ама пловдивският кмет по това време Атанас Костов провидял в кита начин да натрие носа на софиянци и на драго сърце приел офертата на циркаджийския зет. Даже пловдивската община щедро поела разходите по превозването и поддръжката на китовото тяло. Другарят Костов благородно оставил приходите от вход на зетя и се надявал да избие рибата и даже да получи партийна награда. И тръгнал огромният камион и огромното ремарке из вътрешността на България в посока Пловдив. На камиона -кожата, на ремаркето - платнището за палатката. Предварително в Пловдив били разлепени афиши и обикаляла "Волга" с мегафон, откъдето се призовавали гражданите да отделят по 1 лев и видят "новото чудо - Кита Голиат". Пообиколили и съседните села. Ведър есенен ден на 1960 год. на мястото на сегашния Понеделник пазар се опънала огромната палатка и кухото туловище на кита вътре. Градският комитет на БКП се подредил първи да се наслади на атракцията, а след него значително количество пловдивчани и ученици, водени от класните ръководителки. Предцирковата атракция продължила доста време все със същия успех, но било нужно огромно количество формалин за онова момче с лозарската пръскачка, както и други химикали, които по онова време се внасяли по така нареченото „валутно направление”. Живеещите в квартала католици не можели да спят нощно време от разнасящата се миризма.
„Ноу-хауто” на пловдивския кмет било възприето и от кметовете на Видин, Плевен, Толбухин, Габрово и още поселища в Родината. Та Кита Голиат обикалял страната тъкмо до една година и на следващата 1961 год. се появил отново в Пловдив, но този път бил „ситуиран” пред панаирните палати, защото живеещите в махалата около Католическата църква се възпротивили, а и миризмата се усещала чак до Градския комитет на БКП. Успехът бил толкова зашеметяващ, колкото и предишната година. Тълпи от любопитни граждани, безкрайни редици от възхитени ученици, обикновени зевзеци и сеирджии, а бизнесът на джебчиите-цигани процъфтявал.
Да, ама в един прекрасен ден се оказало, че в пловдивските болници няма и капка формалин – всичко отишло за оня с лозарската пръскачка. Тогава се намесила Комисията по държавен и партиен контрол, която установила, че за поддръжката на кожата са похарчени всички резерви по така нареченото „второ направление”, т.е. наличната валута в бюджета на града. Така Кита Голиат предизвикал заседание на Областния партиен комитет, който констатирал, че „инициативата на кмета на Пловдив др. Атанас Костов е замислена правилно за повишаване на идейната грамотност на населението, но при осъществяването й са допуснати „груби финансови нарушения”. Възложило се на Градския комитет на БКП да „предприеме мерки за възстановяването на валутата, похарчена по второ направление”. Обаче нашенският тарикат бил вече изчезнал с припечеленото, а туловището на кита продължавало да залива града със зловония. В крайна сметка се примолили на собственика на цирка да го извози от Пловдив за сметка на ГК на БКП. Каква е съдбата на Кита Голиат, историята мълчи. Огромната палатка и камиона били харизани на Гражданска защита.
За компенсация на загубите циркаджията-италианец предложил на местните велможи друга атракция, която не изисквала толкова вложения по „валутно направление”. На следващата година им довел поредното чудо – индийския йога Джое Килиминдоре. Отново афиши и „Волга” с мегафон обикаляла Пловдив. „Йогата” излизал дегизиран с огромна чалма и кюспети и се увивал като змия, гълтал саби и огън, ядял стъкло и бръснарски ножчета. Публиката пак се тълпяла като пред Кита Голиат и защото входът вече бил три лева, ГК на БКП компенсирал отчасти загубите по „второ направление”. Даже останали пари за формалин и кметът Костов си довършил мандата, но не го повторил поради „допуснати груби грешки при разходването на валутни средства”.
Припомних тази емблематична история, защото в тегави времена винаги ни измислят разни такива атракции, които да обикалят страната и предизвикват изкуствено възхищение и удивление. Предстоят избори за шеф на пловдивските социалисти, Гочиту Гергов пак ще се кандидатира и нищо чудно местният социалист № 1 за реклама да им докара на другарите жив кит…
Пловдивските доносници - Вълчо, Ветко, С...
За президентските избори, простотията, с...
US военен: Ние сме идиоти, Украйна е при...
ВНИМАНИЕ - ЧЕРВЕНИ ТАЛАСЪМИ НА ПЪРВА В Б...
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов