Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02 09:23 - Икономическите и социални промени в българското общество през XVIII и XIX в.
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.02 10:59


 Софийски университет „Св. Климент Охридски” - В началото на XIX в. нараснала и ролята на даскалското съсловие, което било белег за началното оформяне на българската интелигенция, която да застане начело на националноосвободителните борби. В края на XVIII в. се появили и първите български буквари – този на Христофор Жефарович и църковнославянският букрар, отпечатан през 1792г. със средствата на търговеца от Разлог Марко Теодорович.

Преимуществата на гръцката просвета са осъзнати от някои видни българи, които разбират необходимостта от развитието на нов тип българско училище, различен от килийното. Първите опити за създаване на модерно българско образование направили Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. Основна причина за изостаналостта на българската просвета била липсата н училища. Ето защо те съветвали своите съвременници да влагат парите си за откриването на училища. Те защитавали и идеята за навлизането и разширяването на светските знания в образователната система. Софроний Врачански пише в един от своите Видински сборници: “ Оле, безрасъдство българско и голяма глупявина! Потъмнели и помръкнали от пиянство и не се хванат да се потрудят да доведат един мъдър даскал и наставник, да научат чедата си на мъдро книжно учение..., ами ходят като слепи в тъмнина. О, глупави и неразумни човече!... Така ли чинат другите християнски народи, що са учени и мъдри философи. Я погледайте и попитайте какво вършат те. Я вижте те за какво си разнасят стоката. Не я ли харчат за школи и академии и за учение граматическо и философско? И са станали мъдри философи,  и хитри, и учени, и се славят и процъфтяват в учението като пролетни цветове? А не са потъмнели и помръкнали роби и под тежък чрем подложени като нас – неучени, безкнижни, невежи, безгласни, безответни като едни скотове?”

Чужди просветни и културни влияния.

Междувременно, водена от желанието за преодоляване изостаналостта на османското общество, Високата порта пристъпила към осъществяване  на първите по – последователни реформи. Така през първата половина на XVIII в. сред висшата османска аристокрация започнали да се долавят симптомите на “ранна европеизация”. Открита е първата печатница в Цариград, създават се редица нови литературни произведения и политически трактати, осъзната е необходимостта да се изучава и прилага стопанският, военният и политическият опит на християнските държави.
През 1824г. султан Махмуд II въвежда задължително начално образование за децата на мюсюлманите. С това е призната необходимостта от реорганизация на системата на образование в империята. През следващата година се създават военни училища по западен образец, изпращат се турски младежи на обучение в Западна Европа, подготвя се въвеждането на общо светско образование. През 1846г. е издаден Закон за просветата, насърчаващ създаването на светски училища за мюсюлманите. През 1869г. в Турция се издава нов Закон за образованието, даващ нов тласък на образованието в империята.

Изискванията на новото икономическо и социално развитие на българите от началото на XIX в. надминава далеч възможностите на килийното училище. Българите се нуждаят от нова съвременна култура, която не може да се задоволи от килийното обучение. Поради липса на нов тип български просветни учреждения първоначално те се обръщат към просветните институции на други балкански народи. През първата половина на XVIII в. се забелязали и първите видими резултати от духовната обнова на гърци, сърби и румънци.

През началния период на Възраждането ползотворно върху българите се отразява и влиянието на Сърбия. Близостта на езика улеснява духовното общуване, а много българи учат в сръбски училища  и са повлияни от идеите на сръбски просветители като Йован Раич, Доситей Обрадович и Вук Караджич.

В развитието на просветното дело гърците изпреварват другите балкански народи под чужда власт. Още към XVI в. към Цариградската патриаршия е откритa Висша национална школа на о-в Халки. През XVII в. вече съществуват училища с широка образователна програма в Арина, Патмос, на остров Крит, а в средата на XVIII в. заработва и прочутата Атинска академия. Това позволява и по – рано да се появи и новата гръцка литература. Големи имена в гръцкото духовно възраждане са Евгениос Вулгарис (педагог и учен, разпространител на идеите на френското просвещение), Адамантиос Кораис (просветител и общественик, реформатор на езика) и др. От началото на XIX в. Цариград и по – големите градове на Османската империя гръцките просветители откриват модерни светски училища, в които се преподава математика, философия, история, различни езици, природознание. Учебниците се изготвяли по европейски образци, а учителите се издържат с паричните помощи на богатите гръцки общини. Цариградската патриаршия съдейства активно за развитието на новогръцкото образование. Патриарх Григорий V на два пъти, през 1806 и 1819 г. призовава за подобряването на преподаването на гръцки език на Балканите.
Просветните учреждения на гърците вече били запознати с идеите на Просвещението. Важна причина за  влиянието им върху българите е и принадлежността им към една и съща църква. В Цариград, Костур, Одрин, Янина, Пловдив, Търново, Сливен, Мелник, Битоля, Скопие и други градове на Османската империя гръцките просветители открили модерни светски училища със средства на богати гръцки търговци. По – Известни имена сред гръцките просветители, които са оказали влияние върху духовния живот на българите са Никифор Теодокис, Адамантиос Кораис, Теофил Каирис, Константин Вардалах, Е. Дарварис.

Много заможни български семейства пращат децата си в гръцките училища в Цариград, Одрин, Пловдид, Букурещ. От края на XVIII в. и до 40-те години на XIXв. през гръцките училища преминава преобладаващата част от оформящата се българска интелигенция. Много от тях след това продължават образованието си в “по – високите” гръцки училища в Цариград, на остров Халки, в Букурещ и в Гърция и др. Постепенно гръцки училища се откриват от общините и в градове, в коитo няма плътни маси гръцко население – Самоков, Мелник, Търново, Сливен и др.

Масовото посещение на гръцките училища създава предпоставки за елинизиране на българската младеж. Още Паисий вижда тази опасност и я отбелязва в историята си – “О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четиш на свои язик и не думаш?”.

Тази оценка обаче не би трябвало да се абсолютизира, защото първоначалният наплив на българите към гръцките училища е продиктуван от необходимостта от едно по – добро светско образование.,

Призивът на Паисий  срещу опасността от гърчеене важи за ранния период на Възраждането, като от 30-те и 40-те години на XIX в. той вече не е актуален. Гърчеещите се българи остават извън потока на българското Възраждане. Не всички българи – гръцки възпитаници се елинизират. Много от гръцките възпитаници стават основни фигури в развитието на българската просвета и са ангажирани в борбата на самостоятелна българска църква, без това да ги откъсва от гръцката просвета и култура. Доказателство за това са елино – българските училища, които стоят в основата на новата българска просвета.

Макар в началото на XIX в. гърцизмът да се превръща в заплаха за културното обезличаване на българите, приобщаването им към гръцката образованост има положителни последици за Българското духовно възраждане. От гръцкото училище в българските земи преминават модерните европейски идеи, а гръцката буржоазия става пример за българската, стимулирайки стремежа й към икономическа и политическа самостоятелност.

През първите десетилетия на XIX в. все по – осезаемо се чувства руското културно влияние, което постепенно измества гръцкото. От Русия се заимства светска книжнина и литература, а успешните войни на северната империя срещу Османската империя  и получените според мирните договори права за покровителство над балканските християни го утвърждават още повече.

Прякото културно влияние на напредналите европейски страни става главно сред българите, учещи в Париж, Виена, Мюнхен, Флоренция, Пиза, Хаиделберг и др. След завършване на образованието си някои от тях се завръщат, а други остават в Европа, но всички те допринасят за приобщаването на българите към европейските идейни и културни постижения.

Елино – българските училища. В началото на XIX в. започнали да се откриват елино – българските училища, чиято цел била да се задоволят нуждите на българите от светски знания и от познаване на гръцкия език. Те били преходна форма от старото килийно средновековно религиозно образование към новобългарската просвета и началния етап в развитието й. С тяхното организиране започва строителството на нови училищни сгради, съживява се дейността на местните структури за самоуправление и еснафите. Желанието да се организира съобразено с потребностите на деня българско училище, подтиква родолюбивите чорбаджии, богатите търговци и манифактуристи да се включат активно в реформирането на традиционното образование в своите селища. Така, с тяхната материална подкрепа, през 20-те години на XIX в. се развива мощно общобългарско движение за национална просвета, обхващащо всички български земи.

Ръководството на това движение се осъществява от общините и от създаващите се български училищни и църковни настоятелства. В изграждането на модерното светско училище се включва и българската емигрантска буржоазия, особено тази от Одеса и Букурещ. В продължение на десетилетия те предоставят значителни суми за строителство на училищни сгради, за закупуване на учебници и учебни помагала, за стипендии на по – кадърните ученици, с които да продължат образованието си в чужбина.

През 1810г. е направен първият опит за създаване на елино – българско училище в Сливен, просъществувало кратко време, а през 1812г. е направен втори опит, този път в Котел от даскал Антон. Първото елино – българско училище е открито в Свищов през 1815г. от Емануил Васкидович, който преподава там на гръцки и църковнославянски. През 1819г. Райно Попович отваря такова училище в Котел. През 1820г. след завръщането си в родния град от Европа Иван Селимински открива елино – българско училище в Сливен. Следват училища на Райно Попович в Карлово – 1826г., а през същата година е открито и в Самоков от Неофит Рилски, и това на Константин Фотинов през 1828г.в Смирна (Измир). Константин Фотинов е първият, който въвежда в обучението елементи на взаимоучителната метода. През 1831г. Христаки Павлович открива второ подобно училище в Свищов.

Петър Берон и развитието на новобългарската просвета. Една от най – важните предпоставки за развитието на новото българско образование е появата на нови, съобразени с изискванията на времето учебници. В това отношение изключителна роля за развитието на българската просвета изиграва появилият се през 1824г. в Брашов “Буквар с различни поучения” на Петър Берон. Петър Берон е роден в Котел около 1795г. Той учи при Софроний Врачански и Р. Попович. По – къвно продължава образованието си в Бейската гимназия (Букурещ), в Хайделберг и Мюнхен. След 1843г. се установява в Париж, където се отдава на научни и книжовни занимания. Подпомага материално и просветното движение в България, Умира в Крайова на 21 май 1871г.

Рибният буквар е израз на необходимостта да се скъса с традициите на килийното образование, и въпреки липсата на подготвени учители да се тръгне по пътя на качествено ново образование в светски дух, на роден говорим език и по начин съобразен с възможностите на учениците, при активното им участие в учебния процес. Препоръчаният от Берон Бел – Ланкастърски метод е най – бързият начин за ограмотяване на българчетата и създаване на учителски кадри за началното училище. Берон е привърженик и на звуковия метод, който обаче се възприема сравнително късно – едва към края на 60-те години. Тя е приложена за първи път от Й. Ковачев през 1868г. в Габрово и Щип.

В Рибния буквар са представени и няколко модерни педагогически възгледа. Първият е категоричното отричане на старата теологична педагогическа система на килийното образование. Вторият изисква въвеждането на говоримия народен език в обучението и премахването на църковнославянските пособия. Третият е свързан със светския дух на новото българско училище, въплътен в една утилитарна програма, осигуряваща непосредствена полза от образованието за частния, стопански и обществен живот на личността. Четвъртият налага въвеждането на взаимоучителната система в обучението, с оглед ускореното ликвидиране на тоталната неграмотност. Последният възглед представя хуманистични и либерални принципи на възпитанието, изискващи уважение към личността на човека и отстраняването на средновековните телесни наказания и морални репресии.

Друго важно условие за развитието на новото образование е наличието на подготвени учители. Разпространената по това време Бел – Ланкастърска система, препоръчана и от Петър Берон, дава възможност на учителя с помощта на по – добрите си ученици да обучава едновременно повече деца. В ония години, когато учителите били малко и средствата за откриване на нови училища не достигали, взаимоучителната система прави светското образование достъпно за повече български деца. За първи път тя е приложена в Смирненското елино – българско училище от Константин Фотинов. Тази система ражда т.нар. взаимни училища, първото от които е открито през 1835г. в Габрово.

Бел – Ланкастърската или взаимоучителна система представлява организация на обучението, при кочто учителят и по – напредналите ученици с помощта на специални взаимоучителни таблици обучават останалите по – малки деца. По – този начин един учител може едновременно да обучава повече ученици. Системата е създадена от английските педагози Андрю Бел и Джозеф Ланкастър. През 1834г. Неофит Рилски е изпратен от спомощестествувателите на Габровското училище в Букурещ да изучи системата и да състави взаимоучителски таблици на бълагрски език.
Модерен за времето си, съчетаващ знания от различни области, даващ възможност за нов подход в началното образование, “Рибният буквар” има възможност да окаже силно въздействие върху новобългарското образование. Но просветните идеи на Берон не са възприети широко в българските земи. Букварът му е издаден за втори път едва през 1841г., макар след това да има още пет издания. Идеите на Берон очевидно изпреварват развитието на българската просвета, а освен това той не се заема да ги приложи в практиката.

След Петър Берон в образователното дело влагат усилия много български просветители. Още през 20-те и 30-те години започват да се издават нови буквари и специализирани учебници, които получават бързо разпространение и създават основата на новото българско училище. Тук трябва да се споменат буквара на Васил Ненадович от 1826г., учебника по аритметика на Христаки Павлович от 1833г., “Болгарская граматика” на Н.Рилски от 1835г., “Славяноболгарское детеводство” на Н. Хилендарски (Бозвели) и Ем. Васкидович, “Царственик” или “История болгарская” на Хр. Павлович от 1844г., “Христоития” на Р. Попович, “Първичка българска граматика” на Иван Богоров, “Физика” на Н. Геров, “Землеописание” на К. Фотинов и др.

Решителен поврат в просветното движение настъпва през втората четвърт на XIX в., когато българската буржоазия започва да се отказва от гръцката просвета  и насочва усилията си към изграждане на светски български училища. В тази обстановка се стига до откриването на Габровското взаимно училище. Идеята принадлежи на Васил Априлов – един от най – изявените членове на Одеската българска колония. Васил Априлов е роден на 21 юли 1789г. в Габрово. Учи в родния си град, в Брашов, Виена. Установява се в Одеса, където се занимава с търговска дейност. През 1831г. посещава Цариград, запознава се със съчинението на Ю. Венелин и възприема идеята за откриване на българско училище. Развива активна книжовна и културна дейност, събира народни песни. Умира в Галац на 2 октомври 1847г.

По негово предложение Николай Палаузов и букурещките търговци братя Мустакови, Иван х.Бакалоглу се обърнали с молба към търновския митрополит Иларион Критски да окаже помощ за откриване на светско училище в родното им селище. Инициативата била подкрепена от всички общински първенци. Иларион Критски препоръчал за учител Неофит Рилски и той заминал за Букурещ, за да усвои взаимоучителния метод. На 2 януари 1835г. с тържествена церемония училището отворило врати. А през 1845г. Николай Палаузов съставя първия училищен правилник, в който се урежда управлението и програмата на Габровското училище.

Етапи на движението за новобългарска просвета. Постепенно идеята за изграждане на модерно училище си пробивала път и примерът на габровското население бил последван от Елена, Търново, Сливен, Свищов, Карлово, Котел, Казанлък, Панагюрище. Само за около едно десетилетие на територията на страната възникнали над 50 взаимни училища. До средата на 50-те години в българските земи има над 200 взаимни училища, а до Освобождението броят им е около 1500.
Класните училища представляват следващата по – висока степен на образование по българските земи, преход от началното към гимназиалното образование. Докато началните училища дават елементарна грамотност, класните училища запознават учениците с различни страни на човешките знания в областта на обществените и природоматематическите науки. Те са с обогатено учебно съдържание, с разширен обем на преподаваните учебни предмети, с нова организация на учебния процес, обучението е от три до четири години. До Освобождението класните училища запазват автономност при съставяне на своите програми. Те са съставяни от учителите, според степента на тяхната професионална подготовка, педагогическите им възгледи и предпочитания и донякъде и според политическата им ориентация. Всеки нов главен учител можел да променя програмата. Липсва единен възглед за характера и обема на учебното съдържание. В класните училища се подготвят новите учителски кадри, което им носи и името “даскалоливници”. Една от важните характеристики на класните училища (извън техните програми) е националното самопознаване  и възпитание в патриотичен дух. В Габрово и Пловдив класните училища достигат своя завършен вид, като се превръщат в гимназии, съответно със седем и шест класа.

На първите българи, завършили образованието си в Русия и Западна Европа се дължи отварянето на класните училища. Първото се появява в Копривщица през 1846г., като негов създател е Найден Геров. Следва училището в Пазарджик, открито от Константин Попникифоров през 1847г. През 1848г. даскал Ботъо Петков също отваря училище в Калофер, а по това време и Йордан Хаджиконстантинов – Джинот отваря подобно училище в Скопие. До Кримската война класни училища се създават в Пловдив, Габрово, Търново, Русе, Шумен, Ст. Загора. Оосбено важна роля сред тях играе Пловдивското училище, открито през 1850г. от Н. Геров, носещо името на светите братя Кирил и Методий. По инициатива на Найден Геров за пръв път на 11 май 1851г. в това училище е честван денят на равноапостолите като празник на българската просвета. До това време този ден се отбелязва като църковен празник. Вече като светски той се възприема от всички български училища и през 1857г. се налага със своята тържественост и културна значимост за българите.

Други по – известни учители по това време са братята Константин и Димитър Миладинови, Добри Чинтулов, Илия Блъсков, Захари Круша, Петко Славейков, Йоаким Груев, Сава Филаретов, Иван Момчилов, Христаки Павлович и др.

Друг етап от движението за новобългарска просвета било създаването на девическите училища. Първото от тях било открито през 1840г. в Плевен от Анастасия Димитрова. През следващите години нейните възпитанички основали девически училища във Варна, Ловеч, София, Свищов, Елена и Шумен и др. 

Основните тенденции в развитието на новобългарската просвета продължили и през 50-те и 60-те години на XIX в. Постепенно някои класни училища започнали да се специалиазират в подготовката на своите ученици. През 1869г. в Щип Йосиф Ковачев отваря първото педагогическо училище, което подготвя учители за класните училища. С подобна насоченост било и откритото през 1874г. училище в Прилеп. Година преди това Шишманов отваря в Свищов търгговско училище, към Лясковскич манастир се обособило богословско училище (1874г.), а в Самоков се открила и семинария (1876г.).

По инициатива на българските търговци в Одеса, Букурещ и Цариград и с подкрепата на цялата българска интелигенция през 70-те години се подема идеята за откриване на висше училище. Така до Освобождението възникват и първите три гимназии, създадени на основата на съществуващите вече класни училища. Първата била открита в Болград (Бесарабия) през 1859г., последвана през следващите години от Пловдивската и Априловската гимназия в Габрово (1872/1873). На няколко пъти били обсъждани дори проекти за откриване на университет, но тази идея могла да се реализира едва през 1888г.





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1415045
Постинги: 264
Коментари: 1478
Гласове: 296
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829