Постинг
29.12.2018 16:39 -
Помните ли Мелина Меркури? Гърците я наричат "последната богиня на Елада"
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 4316 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2018 16:45
Прочетен: 4316 Коментари: 6 Гласове:
1
Последна промяна: 29.12.2018 16:45
Мелина се пробва като певица за пръв път във Франция. Там записва песни на гръцки, френски и немски език. Много от тях стават световни хитове.
Мелина Меркури бе певица, актриса, общественичка, борец с диктатурата и първата жена-министър на културата на Гърция. Освен това - красива и обаятелна жена. Рак на белите дробове покосява живота й през 1994 г., но името й остава записано със златни букви в културата на Гърция и на света.
Мария-Амалия, както е истинското й име, е родена в Атина през 1920 г., в семейството на потомствени национал-социалисти. Тя обаче е момиче, и от малка я блазни сцената. На 18 постъпва да учи в школа за драматично изкуство към Националния театър на Гърция. За пръв път играе на сцена през 1944 г.- при това, в главна роля. От 1951 г. започва да гастролира на парижка сцена, а по-късно и на Бродуей. Кариерата й расте нагоре с бързи темпове.
По време на фашистката окупация в родината й, е омъжена за знатен и богат атински земевладелец, който й осигурява политическа защита, но отношенията им като съпрузи, са хладни, и остават такива в продължение на 20 години.
За пръв път актрисата се появява на киноекрана през 1955 г. Това е и рождената година на псевдонима, с който става световно известна - Мелина Меркури. Още с първата си филмова роля - във филма "Стела" на Какоянис, тя е номинирана за "Златната палмова клонка" на кинофестивала в Кан. Именно там среща френския режисьор от еврейски произход Жул Дасен /б.а. баща на певеца Жо Дасен/. Развежда се с първия си съпруг и се омъжва за Жул. Този брак е истинско вдъхновение и за двамата.
Филмът на Дасен - "Никога в неделя" /1960 г./, с Мелина Меркури в главната роля, донася световна известност на двойката. Лентата е наградена с "Оскар" за чуждестранен филм и Сребърна премия от Кан за най-добра женска роля. П овреме на съвместния си живот, Мелина и Жул снимат заедно общо 9 филма.
През 1964 г. в Гърция идват на власт "черните полковници". Мелина Меркури иска политическо убежище във Франция. Нейната политическа дейност се посреща от новите властници в родината й като предизвикателство, и през 1966 г. управляващият страната Стилианос Патакос я лишава от гръцко гражданство и от цялото й имущество в родината й. Темпераментната Мелина отговаря на това безчинство публично, чрез пресата, с думите: "Аз съм родена гъркиня и ще си умра гъркиня, а господин Патакос е роден фашист и ще си умре фашист!"
През 1971 г. Мелина Меркури издава автобиографичната си книга "Аз съм се родила гъркиня". Тази книга някак символично слага началото на политическата й кариера. След свалянето на диктатурата на "черните полковници" в Гърция - през 1974 г., двамата със съпруга й Жул Дасен, се установяват да живеят в родината на Мелина. Тя е избрана за депутат в гръцкия парламент, а през 1981 г. става министър на културата.
Убежденията й са, че културата е "тежката промишленост" на всяка страна, а Гърция има "тежката дума" в това отношение, като люлка на цивилизацията. Меркури води истинска битка за връщането на мраморните фрагменти и скулптури на Партенона от Британия, по нейно време се построява новият музей на Акропола, поддържа с всички сили идеята за Международните Делфийски игри и пр. Гръцкият народ я обожава заради таланта и патриотизма й, сънародниците й я наричат "последната богиня на Елада".
През 1994 г. Мелина Меркури умира от рак на белите дробове. След смъртта й, нейният съпруг - Жул Дасен, основава фондация на името й, която продължава нейната кауза за връщането на светините на Партенона и популяризацията на гръцката култура по света.
Мелина Меркури бе певица, актриса, общественичка, борец с диктатурата и първата жена-министър на културата на Гърция. Освен това - красива и обаятелна жена. Рак на белите дробове покосява живота й през 1994 г., но името й остава записано със златни букви в културата на Гърция и на света.
Мария-Амалия, както е истинското й име, е родена в Атина през 1920 г., в семейството на потомствени национал-социалисти. Тя обаче е момиче, и от малка я блазни сцената. На 18 постъпва да учи в школа за драматично изкуство към Националния театър на Гърция. За пръв път играе на сцена през 1944 г.- при това, в главна роля. От 1951 г. започва да гастролира на парижка сцена, а по-късно и на Бродуей. Кариерата й расте нагоре с бързи темпове.
По време на фашистката окупация в родината й, е омъжена за знатен и богат атински земевладелец, който й осигурява политическа защита, но отношенията им като съпрузи, са хладни, и остават такива в продължение на 20 години.
За пръв път актрисата се появява на киноекрана през 1955 г. Това е и рождената година на псевдонима, с който става световно известна - Мелина Меркури. Още с първата си филмова роля - във филма "Стела" на Какоянис, тя е номинирана за "Златната палмова клонка" на кинофестивала в Кан. Именно там среща френския режисьор от еврейски произход Жул Дасен /б.а. баща на певеца Жо Дасен/. Развежда се с първия си съпруг и се омъжва за Жул. Този брак е истинско вдъхновение и за двамата.
Филмът на Дасен - "Никога в неделя" /1960 г./, с Мелина Меркури в главната роля, донася световна известност на двойката. Лентата е наградена с "Оскар" за чуждестранен филм и Сребърна премия от Кан за най-добра женска роля. П овреме на съвместния си живот, Мелина и Жул снимат заедно общо 9 филма.
През 1964 г. в Гърция идват на власт "черните полковници". Мелина Меркури иска политическо убежище във Франция. Нейната политическа дейност се посреща от новите властници в родината й като предизвикателство, и през 1966 г. управляващият страната Стилианос Патакос я лишава от гръцко гражданство и от цялото й имущество в родината й. Темпераментната Мелина отговаря на това безчинство публично, чрез пресата, с думите: "Аз съм родена гъркиня и ще си умра гъркиня, а господин Патакос е роден фашист и ще си умре фашист!"
През 1971 г. Мелина Меркури издава автобиографичната си книга "Аз съм се родила гъркиня". Тази книга някак символично слага началото на политическата й кариера. След свалянето на диктатурата на "черните полковници" в Гърция - през 1974 г., двамата със съпруга й Жул Дасен, се установяват да живеят в родината на Мелина. Тя е избрана за депутат в гръцкия парламент, а през 1981 г. става министър на културата.
Убежденията й са, че културата е "тежката промишленост" на всяка страна, а Гърция има "тежката дума" в това отношение, като люлка на цивилизацията. Меркури води истинска битка за връщането на мраморните фрагменти и скулптури на Партенона от Британия, по нейно време се построява новият музей на Акропола, поддържа с всички сили идеята за Международните Делфийски игри и пр. Гръцкият народ я обожава заради таланта и патриотизма й, сънародниците й я наричат "последната богиня на Елада".
През 1994 г. Мелина Меркури умира от рак на белите дробове. След смъртта й, нейният съпруг - Жул Дасен, основава фондация на името й, която продължава нейната кауза за връщането на светините на Партенона и популяризацията на гръцката култура по света.
многоо любимаа...скоро я слушах...
благ.ти..
цитирайблаг.ти..
Какво е отношението й към България и българите ? Преди много години прочетох нейна биографична книга. Запомнил съм и давам като пример, че нейният дядо е бил почти доживотен кмет на Атина, с по-голям ранг и почит от сменяемите държавници. И друго, разрешили й да снима филм но не в стара Елада , а в Македония. Тя възразила че там хората за масовките не са типични елини. Филмът се получил и тя приела , че не типичните елини също са гърци.
Честито Рождество Христово. Господ здраве да ти дава! Весело посрещане на Новата година!
цитирайЧестито Рождество Христово. Господ здраве да ти дава! Весело посрещане на Новата година!
3.
aristotelis -
На колко Поморийска сте? Ааа.Рамазан байрам бре! Ракия йок,харам бре! Анадън му?
31.12.2018 17:09
31.12.2018 17:09
schumpov написа:
Какво е отношението й към България и българите ? Преди много години прочетох нейна биографична книга. Запомнил съм и давам като пример, че нейният дядо е бил почти доживотен кмет на Атина, с по-голям ранг и почит от сменяемите държавници. И друго, разрешили й да снима филм но не в стара Елада , а в Македония. Тя възразила че там хората за масовките не са типични елини. Филмът се получил и тя приела , че не типичните елини също са гърци.
Честито Рождество Христово. Господ здраве да ти дава! Весело посрещане на Новата година!
Честито Рождество Христово. Господ здраве да ти дава! Весело посрещане на Новата година!
Къде са ония цигани с гръцки произход,дето им се радваше като на твои родители?
цитирайДа не са решили,че си прекалено черен за да общуваш с тях?
цитирайТая оцъклена имитация бих я приел за жена само ако съм много пиян,но понеже пия малко и практически не се напивам,шансът й е нулев! Турците обаче биха й се израдвали- с тях си е лика-прилика,и от кръвта им носи гледам.
цитирай