1/ Защо точно Гърция? Какво те свърза с нея?

Майка ми – тя беше връзката ми с Гърция. Когато бях на 15, отиде да работи в Атина, при леля ми, която живееше там (беше омъжена за грък). После и майка ми се омъжи и остана там. Първият път, когато посетих Гърция, преди 10 години, не знаех и дума гръцки. Първото ми впечатление от страната беше прекрасно, но от гърците, по-скоро, бях разочарована. Не говореха английски и ми се стори, че се държат като сноби с чужденците. Помня, че няколко месеца по-късно, на първия урок по гръцки език в Софийския университет, предподавателката ми Милена Миленовa ни зададе въпроса „Защо избрахте специалност гръцка филология?”. Всички започнаха да се прехласват по гръцката музика и плажовете. Когато дойде моят ред отговорих, че съм попаднала там „случайно”, че съм била веднъж в Гърция и мисля, че гърците са много надути. Милена ми каза, че не е добре да започвам да уча езика с такава нагласа към гърците... Разбира се! Е, скоро осъзнах, че първото ми впечатление се оказа погрешно. Успоредно с изучаването на езика имах възможност да посещавам редовно Гърция и всеки пък за мен ставаше все по-приятно и интересно, защото общуването с гърците на техния език отвори много нови вратички и прозорчета в съзнанието и в сърцето ми. Понеже осъзнах, че за мен Гърция е като оазис, от който имам жизнена необходимост, създадох в България „АРИСТЕА” – така всеки ден се потапям в своя оазис!