9 Април 2011 | Агенция "Фокус": По повод завръщането на българска експедиция от Бурятия и Монголия, Агенция „Фокус”разговаря с археолога проф. Николай Овчаров.

Фокус: Проф. Овчаров, какви са впечатленията ви от експедицията, която проведохте в Монголия и Бурятия?

Николай Овчаров: Това беше една полуекспедиция – полуделегация в едни неизследвани от български учени краища. Тя не беше само с цел изучаване на историята, тъй като тя е организирана от Ордена на рицарите тамплиери в България. Моите други трима колеги са бизнесмени, които се занимават със строителство, така че ние имахме не само научни занимания, но и бизнес интереси. В тази насока бяха особено важни срещите, които проведохме с много влиятелни хора – министри, кметовете на двата града – Улан Уде, столицата на Бурятия и Улан Батор, столицата на Монголия. Срещнахме се с хора от бизнеса, с туроператорски фирми. След това пристигнаха и писма, които донесохме в България за побратимяване на София с Улан Батор и на Варна с Улан Уде. Писмата вече са предадени на кметовете на съответните градове. Надявам се нещата да се развиват. Тези страни в Централна Азия са изключително интересни – и като история, и като природни забележителности. Бурятия се намира на езерото Байкал – може би най-красивото в света езеро, второто по големина. Занимавах се освен с историческите въпроси и с проблемите на туризма. Видяхме уникални неща като например пълен двучасов шамански обред, който успях да заснема с камера в Бурятия. 

Много е важно това за нашата история, защото преди 2000 години по тези земи в Централна Азия са живели прабългарите, които са изповядвали подобна религия. Ние намираме в Плиска и Преслав по стените рисунки на шамани, техни атрибути при разкопки в земята. 
Аз съм единственият български учен, който е успял да съзре това нещо на живо, както е ставало по времето на хан Аспарух. Това е много важно и полезно, донесох и литература, по която ще работим. 

Другият въпрос, освен прабългарите, беше монголите и тяхното нашествие в Европа през XIII век, защото имаме контакти и с тази култура, с ордите на Чингис хан и неговите наследници. Именно в тази насока извърших много изследвания и получих предложение от колегите в Държавния университет в Бурятия за лекции през следващата година, които да обяснят късния етап от нашествието на хуни и монголи в Европа, за което се знае твърде малко. 

Фокус: Какво е характерно за шаманските практики и какво ново научихте за историята на прабългарите?

Николай Овчаров: Самият факт, че ние с главния шаман, организация„Тангра”, която е към президентството на Бурятия и представлява Съветът на президента, с него поговорихме преди обреда. Оказа се, че макар и теоретично знам много за шаманството, за боговете, за духовете, които се викат. Аз го знам от научната литература. Той беше много учуден, че имам такива познания.Занимавал съм се с тази тема – с Тангра, с женското божество впрабългарската религия, с духовете, които шаманите са викали. В България имаме теоретичните познания за нещата и археологическите находки, аБурятия и Монголия видяхме на дело след хилядолетия запазени тезидревни танци, ритуали, които са изпълнявани и от нашите предци.

Фокус: Какви са доказателствата за произхода на българите по тези земи?

Николай Овчаров: Доказателства в прекия смисъл „там са били прабългарите” не можем да намерим, но знаем от историческите извори,че в периода II – I век пр. Хр. до I век сл. Хр. прабългарските племена са били в голяма империя на хуните, която е обхващала цяла Централна Азия и е граничила на юг с Китай. За това има доказателства, които са доста добре определени от учените, като покойния проф. Станчо Ваклинов в неговата книга „Формиране на старобългарската култура”. 

По-късно вече хуните са разгромени, тогава започва и Великото преселение на народите, което изтласква и българските племена на запад към Приазовието, откъдето започва и европейската им история. Не можем да намерим пряко доказателство за това „те са тук или там”, но можем да видим ритуалите, обредите и религиите в годините, когато те са били по тези места. Това ще бъде особено полезно за културологията, която изучава тези древни ритуали.

Фокус: По отношение на туризма – има ли интерес от страна на местните хора към България и обратното – на българите към тези дестинации?

Николай Овчаров: Обсъдихме и развитието на туризма. Предвиждаме създаването на дестинации, които да преодоляват това солидно разстояние и българите да могат да видят тази екзотична природа от земното кълбо, и хората от Монголия и Бурятия, много, от които не са идвали никога в Европа. Те могат да дойдат на Българското Черноморие и да видят българското културно наследство. Преди да отидем само един от нас беше ходил там. Идеята е да се види от страна на българите този уникален край. Като всяка туристическа дестинация, тя трябва да има своята реклама. Неслучайно бях кръстил нашата експедиция „По следите на прабългарите и Чингис хан”, защото това са ключовите понятия и рекламни термини, които могат да заведат българите там, за да видят тези исторически места. 

Другото е природата – езерото Байкал и други природни забележителности, които са уникални. Това е дестинация, към която полетът е тежък, през Москва. Говорихме с колегите в двете страни за създаването на чартърни полети, които да стигат или до столицата на Бурятия Улан Уде, или до столицата на Монголия Улан Батор. Мисля, че това е напълно постижимо. Ако има чартърни полети, това ще намали и цената на билетите и ще ускори пътуването дотам. 

Двете републики са съседни, на разстояние от 600 км, което изминахме с коли. Що се отнася до тяхното пътуване, за тях Европа е не по-малко екзотична, отколкото тези страни, в които бяхме. Тяхното желание да посетят България също е много голямо. То ще се направи на базата на същите условия – чартърни полети. Имаме идея да създадем едно малко представителство на Бурятия и Монголия във Варна, където хората ще могат да виждат рекламни материали, презентации и филми, които да покажат на българите какво биха могли да видят по тези страни. 

Имаше кръгла маса за туризма, на която представих кампанията „Чудесата на България”, която предизвика голям интерес там. Отделно бе представен един филм за Перперикон и Татул, който също предизвика голям интерес. На срещата бяха всички туроператорски фирми и от съседните области. Вече можем да говорим не само за тази част, но и за други области от Централна Азия, от бившия Съветски съюз и Далечния Изток, които също се интересуват от подобен вид туризъм.

Аделина ГЕОРГИЕВА

Видяли сте грънци на търкалета.