Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2017 21:11 - 2 videos които се излъчват в целия свят: Ученици и преподаватели от Испания благодарят на Гърция за всичко което е дала на света
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 3937 Коментари: 12 Гласове:
-4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Ученици и преподаватели от Испания благодарят на Гърция!  GRACIAS GRECIA - Video Febr 2013
"Gracias, Grecia" Nuestra herencia ("Thank you Greece" Our heritage),
Reportaje emitido y realizado por la televisiуn autonуmica "7 Regiуn de Murcia" el  11 - 02 - 2013. Entrevista a Arнstides Minguez y Pedro Pruneda

Лекция по-История за Студенти използван в София
в СУ "Св. Климент Охридски"
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ - митове и легендидревногръцки философскишколиПлатонСократ и Аристотел 

Митове и легенди 

Ще говорим за цивилизациятачиито културен продукт до голяма степен сме и ние -разбира сестава въпрос за Древна Гърция
Тя не само дава името на Европейския континент, но е основополгагащата сила на онази културна и историческа слава, която стои в основата на европейския дух. 
Митологията на древногръцката цивилизация е коренът на велики общочовешки принципи, които ръководят човечеството отвъд времето и пространството. Днес тя се изучава и в училище, а всеки от нас използва в ежедневния си речник десетки думи, произлезли именно оттам. Връщайки се назад във времето, заедно с древните гърци, ние тръгваме да откриваме света, и учудващото е, че се срещаме с един духовен свят, който е неотделим от нашия. Този факт за пореден път потвърждава вечността на гръцката максима, че мярката за всичко е човекът. 

Религиозното чувство, в неговата индивидуална и непосредствена форма, е дълбоко залегнало в природата на древните гърци. Те имат дори специална дума, с която означават чувството, което са изпитвали пред всяко нещо, разкриващо тайнствена сила, движена от някаква свръхестествена воля. Това чувство, древният грък наричал"тамбос"Подвижният дух на древните гърци поглъща всички впечатления от природата, където се усещало присъствието на Божествата - в някой величествен пейзаж, в шума и тишината, в светлината и сянката до необикновената форма на скалата или красотата на някое вековно дърво. Тази вяра във вездесъщността на Божеството, която древните гърци усещали, определя и най-важната черта на древногръцката религия - това е политеизма, тоест вярата в множество богове. Когато древният грък усети, че е изпълнен с чувството "тамбос", той разбира, че някое божество, почитано от него, е влязло във връзка с него. Най-важното за древния грък е не само почитането на боговете чрез жертвоприношения, религиозни празници и игри, а личното общуване - докосването на човека до божественото. 
Освен всепризнатите гръцки богове, в митологичните представи на древните гърци откриваме и почитането на малки божества, свързани с дадения град или местност, също така и т.нар "хероси" - полухора, полубогове, извършили различни героични дела. Така в отделните области на Гърция са съществували цели цикли. 
В Тива пеели песни в прослава на бога на виното и веселието Дионис; за цар Едип, който несъзнателно извършил ужасни престъпления и ги изкупил с жестоки страдания. В Аргос разказвали за героя Персей, за ужасния край на вожда Агамемнон, победителят на град Троя. На остров Крит били разпространени легендите за могъщия бог Зевс, който преобразен като бик отвлякъл девойката Европа, дъщеря на финикийския цар. 
В Атина била известна легендата за Тезей, сина на морския бог Посейдон, който построил Атина и убил Минотавъра. Навсякъде били широко разпространени митовете за подвизите и трагичната съдба на Херкулес - могъщият син на върховния бог Зевс; за далечния поход на група герои, потеглили в търсене на златното руно, построили кораба "Арго" и оттам, наречени в легендите като аргонавтите. 

Няма да разказваме подробно красивите митове, като например любовта между бога на войната Арес и богинята на любовта Афродита или за Орфей и Евридика. 
Важното е това, че богове и богини, въпреки свръхестествените си сили приличат на обикновените смъртни – техните взаимоотношения са изпълнени с хумор, нежност, ревност, а често и с насилие. Но преди появата на целия този низ от човешки и божествени страсти, според древните гърци е съществувал само и единствено всепоглъщащият хаос. Всичко възниква от него - целият свят, дори безсмъртните богове. От него първа произлязла Гея - майката земя. След нея се ражда мрачният Тартар. Хаосът дава началото на полуземната, полунебесна Нукта, което значи Нощ и на нейния брат - мрачния Ереб - означаващ Мрак. От тях произлиза светлия Ден и горния Въздух, на гръцки наречен Ефир и близнаците Хипнос - Сънят, Танатос - Смъртта и Лета - Забравата. Над всичко това се простира могъщата сила на животворящата Любов, наречена от
 древните гърци Ерос 

Това накратко е древногръцката представа за произхода на света. Нека надникнем обаче какво е било разбирането за човешката съдба след смъртта. Древният грък вярва, че във върховния момент на смъртта душата се разделя с тялото и отлита към царството на Хадес. У Омир за първи път в нашата цивилизация се появява ясно изразено понятието душа, на гръцки наречена "псюхе". След смъртта, тя е образът на това, което починалия е представлявал приживе. Подобно на древните египтяни, и гърците вярвали, че след смъртта човекът трябва да премине реката на смъртта. За това в устата на покойника поставяли дребна монета, за да може да заплати на лодкаря Харон, който превозва душите на умрелите до подземния свят. Ако приживе починалият се славел с добродетелен живот, ако е извършил героични подвизи или е голям поет, атлет, музикант или държавник, след смъртта му гърците започвали да го почитат като полубог - това е култът към праведния достойен мъж. 
Религиозните празници също били важен израз на преклонението пред боговете. Най-известни от тях са празниците в чест на богът на виното Дионис. Те се разделят на две части. Малките Дионисии се празнували предимно по селата и траели около пет дни в края на ноември. По-грандиозната част били така наречените Големи Дионисии - празнувани в града, в края на месец март. Пеели се тържествени химни в чест на бога, наречени дитирамби. Участниците изпадали в мистичен екстаз и в състояние на транс. Те се преобразявали като сатири, нимфи и други легендарн ипридружители на богДионис. Обличали специално подготвени за целта костюми, слагали си маски, изкуствени фалоси и бради. Известно е, че оттам произхожда театърът. Оттук произлиза и понятието трагедия, което буквално на гръцки означава "песен на козела". 

Древногръцки философски школи 

Първият древен грък, който се нарича философ, това е Питагор. Той основава прочутата Питагорейска школа, в която се приемали членове след 3 годишен изпитателен срок и 5 годишно безмълвно слушане. Основният принцип на питагорейската философия е Числото. В числото е божественото, абсолютната истина, смятал Питагор. Цялата вселена е изградена от числа. Затова той освобождава математиката от служба при търговците и я свързва с духа. Според него, дори красотата на музиката и скулптурата зависи как ще боравим с математиката. Интересното е това, че питагорейците са вярвали в прераждането. 
За тях безсмъртната душа се преселвала от тяло в тяло, с целта- чрез развиване на добродетелите човекът да се освободи от веригата на преражданията. Яростен критик на Питагор бил великият философ Хераклит.Неговото учение застъпвало идеята, че не числата, а огънят стои в основата на космоса, че от огън е сътворена и човешката душа. Хераклит носел прозвището Тъмният или Плачещият философ, защото бил голям песимист, освен това пишел своите съчинения на неясен за тълпата език. Самият той се изолирал от обществото в прочутия храм на Артемида. На упрека на своите съграждани – защо все си играе с децата, а не идва на техните събрания, той отговорил следното: “И от най-простата игра с тях научавам повече, отколкото и от най-сложните разговори с вас”. Хераклит е и авторът на знаменитите думи ”Панта рей” или “Всичко тече, всичко се променя”. Той сравнява света с река, в която не можеш да се изкъпеш два пъти в една и съща вода. Наравно с непрестанното движение, издигнал в култ и човешкият разум. Думите “Да мислиш е най-голямото достойнство” също са негови. 

Демокрит пък е философът, който развива идеята за важността на материята – той излага убеждението, че атомът е съставната част на всичко, дори и на душата, която е съвкупност от атоми. Нищо в света не възниква случайно, без причина, ни казва Демокрит. 
Независимо от своя материалистичен възглед, той признава ценности като любовта и морала. Но за да има морал, според него трябва да има знание за заобикалящия свят, защото незнанието води до прегрешенията и до злото. Издигнал в култ образованието. Казвал също, че доброто не е само това да не вършим зло, а и да не искаме да го вършим. 

За знание говорят и софистите. Те се появяват за да изпълнят важната социална роля на учители по мъдрост на целия елински свят. Думата софист буквално означава мъдрец, като разбира се тя е била използвана и преди. Но от средата на 5-ти век пр.Хр. софисти започват да се наричат пътуващите от град на град професионални учители срещу заплащане, което било доста високо. 
Своите най-големи врагове софистите намират в лицет на Сократ, Платон и Аристотел, които ги обвинили за безкрупулни шарлатани, търговци на знание, готови да се нагаждат към всяка ситуация. 

Първият софист бил философът Протагор. 
Центърът на неговата философия бил човекът. Той е автор на прочутата фраза“Човекът е мярка на всички неща”. Оттам идва и неговата идея за относителността на истината и нещата в живота. Няма абсолютна истина, колкото хора – толкова и истини, ни казва Протагор. 

Важна за прославата на древногръцкия философски дух е и школата на киниците,често пъти неправилно наричани циници. Основателят на киническата философия еАнтистен. За него най-важната философска категория била свободата. Но за да стане истински свободен, според Антистен, човекът трябва чрез силата на волята си да сведе до минимум своите материални желания. Да не робува на материалните удоволствия и страсти. Антистен проповядвал отвращение от разкоша, затова негови символи са торбата и тоягата, това е всичко, което носел със себе си, когато бил на път. 
Според философията на киниците, животът има само духовна ценност, а честността е над всичко. Любимият ученик на Антистен – Диоген е един от най-известните представители на киниците. Той сам се наричал “гражданин на света”.Изпитвал пълно киническо презрение към богатството и наслажденията, което демонстрирал като живеел в бъчва, ходел бос и окъсан и непрекъснато скандализирал “добрия вкус”. Около неговата смърт се носят много легенди – най-известната е , че той сам спрял дишането си. Желанието му било да оставят тялото му непогребано, но атиняни му издигнали паметник, на който пишело: “ Ти ни научи да живеем доволни от това, което имаме”. 

Сходна по идеи на киническата била философската школа на стоиците. Не случайно и до днес думата стоик, най-добре описва човекът, който въпреки ударите на съдбата и страданията остава духовно непоклатим и силен. Такава е философската идея на родоначалникът на стоиците Зенон. 
Неговите последователи се отличавали с невероятна храброст и издържливост. Щастието, проповядва Зенон, може да се достигне чрез природосъобразния начин на живот и безметежното състояние на духа. 

Яростни противници и на стоиците, но ной-вече на киниците били последователите на хедонизма. Те застъпвали диаметрално противоположните идеи. Нейн първоосновател е Аристрип от Кирена, оттам те често са наричани освен хедонисти и киренци
В противоположност на киниците, които проповядвали презрение към материалните удоволствия, хедонистите твърдяли, че най-висшето благо е физическата наслада и удоволствие. Единствено като се подчини на потребностите на тялото човек можел да достигне щастието, ни казват хедонистите. 
Теодор и Евхемер от същата школа достигнали до крайност, нетипична за хедонистите. Те напълно отрекли нравствените ценности,любовта, приятелството, уважението към родителите. Оправдавали кражбата, дори осквреняването на храмове. Наречени са отдревните гърци с прозвището “безбожниците”. 


Три големи имена на философията Платон, Сократ и Аристотел. 
В самата основа на древногръцката философска мисъл стои Сократ – учителят и духовният баща на почти всички основатели на философските школи в Древна Гърция. На младини, преди да открие своето призвание, той се занимавал със скулптура и с гимнастика, бил и много добър борец. Във философията обаче, той намира себе си. Около него се събрал голям кръг от ученици. За разлика от софистите, той не им взимал никакви пари за обучението. То било под формата на увлекателни беседи и разговори, изпълнени с прочутата сократическа ирония. Главният философски стремеж на Сократ е да сложи живота в релсите на морала. Той се опитва да придаде разумност на живота, като главното средство за това е нравственото усъвършенстване на човека. Той е първият философ, който в центъра на своя философски интерес поставя човека и пръв формулира главните ориентири в общочовешките норми за поведение. 
Сократ е и авторът на прочутата фраза: “Аз знам, че нищо не знам”. Според Сократ, мъдър е онзи човек, който съзнава своето невежество. Изгуби ли своята самокритичност, човек спира своето духовно развитие и потъва в самозаблудата, че знае тайните на съществуването. От незнанието произлиза и злото. Неморалният човек е такъв, защото не знае какво е добро и зло. Философът, твърде наивно – както може да се стори на някои съвременници, твърдял, че човек по природа не е способен на зли постъпки. 

Начинът на живот на Сократ съответствал на неговите философски идеи. Той бил непретенциозен, не обръщал никакво внимание на външния си вид, не бил и особено добър съпруг. Втората му жена – Ксантипа, била известна със своята злоба и проклетия. 
Затова и Сократ казвал, че “ако мъжът вземе за жена – добра и мила съпруга, той ще си остане обикновен мъж, но попадне ли на зла жена, ще стане голям мъдрец и философ.” 
Сократ демонстрирал пълно пренебрежение към мнението на другите и язвителните нападки на враговете си. Бил и крайно незаинтересован от удобствата и материалните блага. Когато неговият приятел Алкевиад му предлага голям участък земя, за да си построи нов, просторен дом, Сократ му отказал с думите: “ На мен са ми нужни само чифт сандали, а ти ми даваш цяла кожа от бик”. При вида на множеството разнообразни стоки на пазара, Сократ възкликнал: 
“От колко много неща нямам нужда”.

Ученик на Сократ бил и великият Платон. 
Истинското име на Платон било Аристрип. А прозвището си Платон получава на младини, заради забележителната си физика, от гръцката дума “платюс”, което значи широкоплещест. Още като млад овладява до съвършенство поезията, музиката и живописта, пише епиграми, дитирамби и трагедии, които по-късно изгорил, защото, според него им липсвала философска дълбочина. През 387 г.пр.Хр. Платон основава прочутата си философска школа, известна в историята като Академия. Това име произхожда от горичката, където се намирала сградата на школата – тя била посветена на митичния герой Академ. 
За академиците на Платон много важна била математиката. Затова и на входа на школата бил поставен надписът “Който не е математик да не влиза”. 

Платон се явява първият философ –идеалист. Основната философска мисъл на Платон се отнася до съществуването на света на идеите или ейдосите, какво ги наричал той. Платон сравнява хората, които вярват напълно и единствено в реалността на материалния, предметния свят, с хора, които от самото си раждане живеят в една тъмна пещера и виждат само сенките и силуетите на нещата и са убедени, че освен този мрачен свят, който обитават – друг не съществува. Те не вярват на хората, които успявайки да се измъкнат от пещерата им разказват, че има и друг свят, озарен от истинския блясък на слънцето, че има свят на идеите, на божественото, който всъщност, според Платон е истинският, реалният свят. Причина за възникването на Вселената и света е божествената воля на Творческия разум. Той е върховният архитект и първообразец на всичко съществуващо. 
Чрез овеществяването на бога в реалния свят се ражда Космосът. Според Платон, човешката душа се преселва от тяло в тяло, тя има своя звезда и я одушевява. Попадайки в човешкото тяло, душата забравя за своята астрална същност. Но когато човек наблюдава земните красоти, проява на небесната хармония и величие, в душата му се появява един неосъзнат копнеж към звездното небе и нещо го кара да полети, да желае да се слее с необятния космос. 
Това чувство, според Платон, произлиза именно от звездния произход на душата. 

Красивите и идеалистични послания на Платон попивал повече от 20 години неговият ученик Аристотел. Ученикът боготворял своя Учител. Въпреки това, Аристотел подлага на критика много от идеите на Платон. Известни са думите му: ”Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа”. Става учител на Александър Македонски. А през 334г.пр. Хр. основава собствена философска школа, наречена Перипатическа. Това наименование произлиза от гръцката дума “перипатос”, което означава разходка, защото докато преподавал, Аристотел обичал да се разхожда с учениците си из алеите на сенчестата горичка около школата му. Тя била наречена и Ликей – тай като била близо до храма на Аполон Ликейски. Аристотел е авторът на известните думи:” Отнасяйте се към другите, така както искате да се отнасят към вас”. Тази идея е в основата на мъдрите философски послания на Аристотел. Упрекнали веднъж Аристотел в следното :“Как може да дадеш милостиня на такъв негодник? Смилих се над човека, а не над нрава му”, отвърнал им той. 









Гласувай:
0



1. sparotok - когато факитте говорят...
15.01.2017 00:07
Преди около 2000 години Тит Ливий предава думите на римски военоначалник – "Ето, македонци, траки и илири – все силни и войнствени народи, докато сирийците и азиатските гърци са най-долният човешки род, годни само за слугуване". (T.Livy, History of Rome from its foundation, XXXVI-17).


Докато Юстиинан Велики хвали тракийската храброст и мъжество, то Прокопий Цезарийски споделя за гърците, че са страхливи и негодни за военна служба (В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965, стр.62).

цитирай
2. sparotok - само цитати
15.01.2017 00:07
Робърт от Лондон споделя следното за гърците – “Ако питате за войнствеността на гърка, той се сражава не с оръжие, а с хитрост. Ако питате за верността му – като приятел може да ви напакости, а като враг не може да ви причини беда.... Това племе е вероломно, поколение негодно и съвсем изродено...

Гърците деградираха напълно в жени, като изоставиха настрана всякаква мъжественост, както на думи, така и по дух. Те с лекота се кълнат в това, което според тях би ни се понравило, но никога не спазват клетвите си към нас, нито пък проявяват себеуважение...

Който е опознал гърците, ще каже, ако бъде попитан, че когато те се бият стават жалки в крайното си унижение, но когато имат надмощие те са арогантни и упражняват жестоко насилие над подвластните си...”. (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.50-51).
цитирай
3. aristotelis - Миризливo лайно от Македонистан, предай на фиромците че пишката на гърците ще стигне до стомаха им !
15.01.2017 12:23
sparotok написа:
Преди около 2000 години Тит Ливий предава думите на римски военоначалник – "Ето, македонци, траки и илири – все силни и войнствени народи, докато сирийците и азиатските гърци са най-долният човешки род, годни само за слугуване". (T.Livy, History of Rome from its foundation, XXXVI-17).


Докато Юстиинан Велики хвали тракийската храброст и мъжество, то Прокопий Цезарийски споделя за гърците, че са страхливи и негодни за военна служба (В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965, стр.62).


цитирай
4. aristotelis - Комплексарски цървул от македонистан, порногравска история предай на жалките и нещастни фиромци дето ще видят Европа през крив макарон!
15.01.2017 12:26
sparotok написа:
Робърт от Лондон споделя следното за гърците – “Ако питате за войнствеността на гърка, той се сражава не с оръжие, а с хитрост. Ако питате за верността му – като приятел може да ви напакости, а като враг не може да ви причини беда.... Това племе е вероломно, поколение негодно и съвсем изродено...

Гърците деградираха напълно в жени, като изоставиха настрана всякаква мъжественост, както на думи, така и по дух. Те с лекота се кълнат в това, което според тях би ни се понравило, но никога не спазват клетвите си към нас, нито пък проявяват себеуважение...

Който е опознал гърците, ще каже, ако бъде попитан, че когато те се бият стават жалки в крайното си унижение, но когато имат надмощие те са арогантни и упражняват жестоко насилие над подвластните си...”. (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.50-51).

цитирай
5. sparotok - добре, че са били траките да цивилизоват дошлите от Африка гръцки номади
24.01.2017 12:29
За Джон Антъни Креймър не е тайна, че траките Орфей и Лин са основоположниците на гръцкото поетично изкуство, а пък Евмолп е известно, че въвежда Елевзинските мистерии в Атина. Там е въведен и култа към тракийската богиня Бендида. В Рим биват почитани тракийските богове Атис и Кибела.

цитирай
6. sparotok - добре, че са били траките да цивилизоват дошлите от Африка гръцки номади
24.01.2017 12:30
Проф. Карл Мюлер дори отива по-далеч от Креймър със следното изказване - ”Траките, които се заселват в Пиерия, край лоното на планината Хеликон, бивайки създатели на почитта към Дионис и музите, а също така и създатели на гръцкото поетическо изкуство, се явяват като народа, който има най-голямо значение в историята на цивилизацията.”

“The THRACIANS, who settled in Pieria at the foot of mount Olympus, and from thence came down to mount Helicon, as being the originators of the worship of Dionysus and the Muses, and the fathers of Grecian poetry, are a nation of the highest importance in the history of civilization.”
цитирай
7. aristotelis - Франсоа Шаму: Никой друг човешки език освен гръцки не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 г
24.01.2017 19:15
sparotok написа:
Проф. Карл Мюлер дори отива по-далеч от Креймър със следното изказване - ”Траките, които се заселват в Пиерия, край лоното на планината Хеликон, бивайки създатели на почитта към Дионис и музите, а също така и създатели на гръцкото поетическо изкуство, се явяват като народа, който има най-голямо значение в историята на цивилизацията.”

“The THRACIANS, who settled in Pieria at the foot of mount Olympus, and from thence came down to mount Helicon, as being the originators of the worship of Dionysus and the Muses, and the fathers of Grecian poetry, are a nation of the highest importance in the history of civilization.”



Научен ръководител: проф. д-р А. Нейкова - Автор: Франсоа Шаму: Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха

Никой друг човешки език не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 години. Съвременният свят дължи безкрайно много на гръцкия народ. Категориите на мисълта, с които все още си служим, са определени за пръв път от него. Ние му дължим нашите най-важни интелектуални оръдия, а също и основните начала на нашия морал. Римската империя се е подхранвала от гръцката цивилизация, приела е нейното наследство и го е предала на средновековна Европа, която посредством латинската традиция е съчетала много от него с основните черти на тържествуващото християнство. По-късно, през XV век, обществата на модерна Европа получиха отново непосредствен достъп до гръцките източници. Откривайки наново методите на мислене и възкресявайки за нов живот формите на изкуството, създадени и развити от древна Гърция, те отбелязаха изключително бързо и бляскаво развитие. Разбира се, съвременната наука и техника оставиха далеч зад себе си постиженията на учените и инженерите от Античността. Но в линията на прогреса между тях и нас няма прекъсване и ние винаги сме се чувствували наследници на гърците в много сфери на нашата култура.
Ето защо остава така жив интересът на нашите съвременници към народа и културата, на които се чувствуваме толкова задължени. Този интерес може да бъде удовлетворен всестранно, защото източниците ни за опознаване на антична Гърция са изключително богати и разнообразни. Гръцкият език е представен с литературни текстове без каквото и да било прекъсване от VIII век пр. н. е.(3) до наши дни. Неотдавнашното разчитане на микенските плочки дори позволява (наистина с помощта на чисто административни документи, чието тълкуване е твърде трудно) да се върнем назад поне до XV век пр. н. е. Никой друг човешки език не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 години. Наред с тези писмени източници археологията ни дава за Гърция извънредно богата и в общи черти много добре класифицирана документация. Паметниците, които археологията изучава след тяхното откриване, не само представляват интерес като извор на сведения за културата, на която са свидетели, но твърде често имат и естетическа стойност, към която ние сме отзивчиви и днес независимо от отдалечеността на времето. И накрая — а това също е благоприятно и не най-маловажно обстоятелство — страната, където са живели древните гърци, където те са изработили своята концепция за света и своята естетика, ни е леснодостъпна. В наши дни няма нищо пo-лесно от едно пътуване в Гърция и поне за известно време още ние имаме предимството с малко усилия да откриваме на гръцка земя в техния автентичен облик, пощадени в съществените си черти от еднообразието на съвременния живот, същите онези пейзажи, които са гледали Омир, Софокъл и Платон.
цитирай
8. aristotelis - Димитър Ангелов: Tраките не притежавали собствена азбука и писменост. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен.
24.01.2017 19:18
sparotok написа:
За Джон Антъни Креймър не е тайна, че траките Орфей и Лин са основоположниците на гръцкото поетично изкуство, а пък Евмолп е известно, че въвежда Елевзинските мистерии в Атина. Там е въведен и култа към тракийската богиня Бендида. В Рим биват почитани тракийските богове Атис и Кибела.



Димитър Ангелов: Tраките не притежавали собствена азбука и писменост. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал.

Димитър Ангелов: ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ

Наред с липсата на здрава и трайна държава друго неблагоприятно обстоятелство, което пречело на траките да се обединят в една по-устойчива етническа общност, било и това, че те не притежавали собствена азбука и писменост. Впоследствие, както добре е известно, сред тракийските племена се разпространили и се наложили гръцката азбука и език. Не малка роля за разпространението на гръцката азбука изиграла и завоевателната политика на Филип II и Александър Велики, която била свързана изобщо с разширяване на териториалната база на елинската материална и духовна култура. Едновременно с възприемането на гръцката азбука сред тракийските племена започнал да печели почва и гръцкият език, особено в онези райони, където досегът между гърци и траки бил по-непосредствен (по черноморското и беломорското крайбрежие) и в областта южно от Стара планина. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. С него си служели одриските владетели при издаване на закони и договори при поставяне на надписи върху монети и пр. Популярността на гръцкия език като официцален и държавен нараснала още повече през елинистическата епоха (III?I в. пр. н. е.), непосредствено преди завладяването на Балканския полуостров от римляните. Силно разпространение добил гръцкият език и в религиозния култ (надписи върху оброчни плочки, върху надгробни паметници и пр.). Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Доколкото съществувала образована прослойка (главно сред богатите и знатни среди в градовете), тя се възпитавала в елински традиции поради силното влияние на гръцката писменост и култура. За проникването на гръцки религиозни култове сред траките през елинистическата епоха свидетелствуват особено ясно надписи, разкрити в тракийския град Севтополис (от IV в. пр. н. е.). Находките в Севтополис говорят при това за елинско влияние не само в областта на религията, но и по отношение на градоустройството, на жилищната архитектура, на украсата на сградите и пр. Силно било елинското влияние и по отношение на живописта. За това свидетелствува най-добре прочутата тракийска гробница, открита през 1944 г. в гр. Казанлък.
цитирай
9. aristotelis - Валерия Фол-Калин Порожанов - Институт по Тракология към Българска Академия на Науките: ИНТЕРАКТИВНАТА ЗОНА МЕЖДУ ГЪРЦИ И ТРАКИ
24.01.2017 19:19
sparotok написа:
Проф. Карл Мюлер дори отива по-далеч от Креймър със следното изказване - ”Траките, които се заселват в Пиерия, край лоното на планината Хеликон, бивайки създатели на почитта към Дионис и музите, а също така и създатели на гръцкото поетическо изкуство, се явяват като народа, който има най-голямо значение в историята на цивилизацията.”

“The THRACIANS, who settled in Pieria at the foot of mount Olympus, and from thence came down to mount Helicon, as being the originators of the worship of Dionysus and the Muses, and the fathers of Grecian poetry, are a nation of the highest importance in the history of civilization.”


Между Троянската война през ХІІІ и началото на VІІІ в. пр. Хр. елините окончателно усвояват пространството от остров Крит на юг до Северна Егеида и от остров Керкира на запад до малоазийския бряг на изток. Този процес може да се разглежда като вътрешна елинизация на тази обширна територия. По това време от писмените извори изчезват траките от островите Лемнос, Тасос, Наксос, Имброс и Самотраки, както и от континентална Гърция (Тесалия, Беотия, Атика, Фокида), които са изтласкани или елинизирани. Външната елинизация е продължение на вътрешната и укрепва елинството през VІІІ - VІ в. пр. Хр., когато се разгръща т. нар. Велика гръцка колонизация. Тя е културно-историческо опознаване и сближаване в нови междуетносни социо-културни и езикови отношения, извънредно плодотворни за трите тракийски крайбрежия на Черно, Мраморно и Северно Егейско море. През VІІІ - VІІ в. пр. Хр. елините идват по тракийските крайбрежия като апойкисти, т. е. като хора, отделили се от своя роден ойкос (дом), от своя град-майка, метрополията. Настрана от него те съграждат свое ново селище, апойкия. Апойкии възникват по тракийските крайбрежия на Егейско, Мраморно и Черно море. По егейския бряг елините се появяват към края на VІІІ, а по черноморския и мраморноморския - към края на VІІ в. пр. Хр. В центъра на "Тракия на моретата" стои Истанбул (ант. Бизантион - Константинопол), основан през VІІ в. пр. Хр от дорийски гърци апойкисти от Мегара. Първият голям град на север от Бизантион е Созопол (ант. Apollonia Pontica), основан в края на VІІ или през първата половина на VІ в. пр. Хр. от йонийски гърци преселници от Милет. През VІ в. пр. Хр. от дорийски гърци е основан Несебър (ант. Mesembria).
цитирай
10. sparotok - Greek practice of pederasty
03.02.2017 17:06
Просто цитат

The Greek practice of pederasty came suddenly into prominence at the end of the Archaic period of Greek history; there is a brass plaque from Crete, about 650-625 BC, which is the oldest surviving representation of pederastic custom. Such representations appear from all over Greece in the next century; literary sources show it as being established custom in many cities by the fifth century BC.

http://en.wikipedia/wiki/Pederasty_in_ancient_Greece
цитирай
11. shtaparov - Има си хас тия маври от Испания да не ...
12.03.2019 05:09
Има си хас тия маври от Испания да не благодарят на маврите от Гърция,че са научили да събират две и две!
цитирай
12. bojil - 4uvat travestitite sa6to i blag...
06.12.2019 22:51
4uvat travestitite sa6to i blagodariat za tova,4e e izmislila pederastiata.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1840962
Постинги: 266
Коментари: 1484
Гласове: 303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031