Минойската цивилизация е майката на Древна Елада: Лекция по История за Студенти използван в София в СУ "Св. Климент Охридски"
Oxford University : Линеар Б

През последните години ние станахме свидетели на едно събитие, което имаше голямо значение за изучаването на гръцката история: писмеността, наречена линеар Б, която до този момент си оставаше загадка, бе разчетена през 1953 г. от англичаните Вентрис и Чадуик, а успехите, постигнати оттогава насам, потвърдиха онова, което двамата английски учени бяха установили от самото начало: че транскрибираният на тази писменост език е гръцки. Това откритие има огромно значение може би не толкова поради съдържанието на текстовете, които вече разбираме, колкото поради новите перспективи, които то ни разкрива върху наченките на гръцката цивилизация.

ENCYCLOPEDIA Britannica: Linear A and Linear B
Linear A and Linear B, linear forms of writing used by certain Aegean civilizations during the 2nd millennium bc.

Linear A is attested in Crete and on some Aegean islands from approximately 1850 bc to 1400 bc. Its relation to the so-called hieroglyphic Minoan script is uncertain. It is a syllabic script written from left to right. The approximate phonetic values of most syllabic signs used in Linear A are known from Linear B, but the language written in Linear A remains unknown. It must have been a pre-Hellenic language of Minoan Crete. Its eventual relation with the Eteocretan language of the 1st millennium bc is also unknown.

Linear B is an adapted form of Linear A, which was borrowed from the Minoans by the Mycenaean Greeks, probably about 1600 bc. Its language is the Mycenaean Greek dialect. Linear B script is attested on clay tablets and on some vases, both dating from about 1400 bc to roughly 1200 bc. The script was exclusively used for the economic administration of the Mycenaean palaces, such as those at Knossos and Khaniб in Crete, and Mycenae, Pylos, Thebes, and Tiryns in continental Greece. Linear B’s 90 syllabic signs express open syllables (i.e., syllables ending in a vowel), generally beginning without a consonant or with only one consonant; because of this, the script is unable to represent groups of consonants or final consonants clearly. For instance, sperma ‘seed’ is spelled pe-ma, and stathmos ‘stable’ is spelled ta-to-mo.

The Linear B texts are extremely important for Greek linguistics. They represent the oldest known Greek dialect, elements of which survived in Homer’s language as a result of a long oral tradition of epic poetry. Linear B was deciphered as Greek in 1952 by Michael Ventris.

Минойската цивилизация е обградена с тайнственост още от откриването й в началото на ХХ в. от британския археолог сър Артър Еванс. Съществуването на изключително напреднала цивилизация в средата на относително примитивното Средиземноморие изненадва много експерти на времето. На Крит са открити големи централизирани неукрепени градове, а по егейските острови има много минойски колонии. Археологическите находки говорят за оживена търговия с Египет и Близкия изток, а самобитното минойско изкуство и архитектура отделят Минойската цивилизация от всички други култури в региона. Има много неща, които са неизвестни за минойците, като това каква е била формата на управление, каква е била религията и митологията им. 

Минойците са оставили три типа писменост - пиктограмна и т. нар. линеар А и линеар Б. Учените смятат, че пиктограмите и линеар Апредават специфичния минойски език, но за съжаление тези писмености още не са разчетени. 

Линеар Б е разчетен през 1953 г. от двама англичани Джон Чадуик и Майкъл Вентрис, които правилно предполагат, че това е форма на ранен гръцки диалект (т. нар. микенски).  Линеарното писмо Б е най-старата запазена писменост на гръцки език, с който са си служили на остров Крит и в континенталната част на Гърция от 14 до 13 век пр.н.е.

Но паметниците на линеар Б са предимно складови описи или пък фиксират търговски сделки. Засега няма открити исторически или митологични разкази. Така археологията засега остава единственият източник, чрез който историците разшифроват мистериите на минойската култура. 

Класическата минойска култура се появява около 1900 пр. Хр. с построяването на огромните дворци-храмове в Кносос, Фестос, Малия и други градове на Крит. Намерените археологически паметници говорят за еднотипни религиозни представи, в които главна роля играя култовете към бика и към богинята майка. Освен религиозни тези дворци са и важни икономически центрове на острова. 

С многобройните си стаи и ярко изразения култ към бика дворецът в Кносос става основа за по-късната гръцка легенда за Лабиринта, цар Минос и човека-бик- Минотавъра. След 1700 г. пр. Хр. минойската цивилизация влиза в своя разцвет. Само в Кносос по това време са живеели около 40 000 души. Минойските търговски кораби обикалят цялото Източно Средиземноморие, а военните извършват пиратски рейдове по Египетското и Сирийското крайбрежие. По това време се появява и писмеността линеар А (досега са открити около 200 глинени таблички). Изригването на вулкана на остров Тера(Θήρα) (Санторин) около 1450 г. пр. Хр. слега край на минойската цивилизация - всички крайбрежни дворци храмове са напълно унищожени от огромна приливна вълна, като само Кносос е частично възстановен. 

Много историци смятат, че това изригване е в основата на гръцката легенда за Атлантида. Отслабен от разрушенията, могъщият някога минойски Крит е покорен от войнствените микенци, които донасят със себе си гръцкия език с линеар Б и типичната микенска керамика. 
Но завоевателите бързо приемат културното наследство на минойците и слагат основата на нова култура в региона-критско микенската или първата гръцка цивилизация. 

Минойски език
Минойският език (на гръцки: Ετεοκρητική γλώσσα) е езикът на предгръцкото население на о. Крит. Минойците (на старогръцки „същински критяни“) се споменават за първи път от Омир а името им произлиза от името на митологичния критски цар Минос. Самоназванието на говорещите минойски език е неясно, вероятно е „кафту“ (според египетски източници K`FTJW), а названието на о. Крит на минойски език е Каптара или Кафтор (в староеврейски текстове).   Минойският език не може да се причисли към никое езиково семейство. В старогръцкия език са се запазили многобройни заемки, които отразяват морфологични особености на този неиндоевропейскиезик.

1) много думи с неиндоевропейски произход с наставка -υλ-: μιμαίκυλον„ вид плод“,  άχυλος „жълъд“, βράβυλον „трънка“, σταφυλή „грозд“, νικΰλεα „смокиня“ и др.

2) много думи с неиндоевропейски произход с наставка -σσ-: θάλασσα„море“, топоними с наставка -σσ- (Кносос, Тилис, Халикарнас, Парнас и др.

3) много думи с неиндоевропейски произход с наставка νθ-: ἀσάμινθος „вана“, βόλινθος „бизон“, κανθός „крайчец наокото“, λαβύρινθος„ лабиринт“, ὑάκινθος „зюмбюл“, както и топоними Κόρινθος и др.

4) много думи с неиндоевропейски произход с наставка -αν-/-ακ-/-oκ-/-ικ- и техни варианти с носов призвук: φάλαγξ „тегел“, βρόγχος„свирка, гърло“, συ̃ριγξ „флейта“, φόρμιγξ „струнен инструмент, китара“ и др.

Друга особеност на минойския език е повторението на сричките в корена, която има аналогия с предполагаемите бананови езици на предшумерското население в древна Месопотамия. От малкото минойски думи с установено значение, думата ma-ru „вълна“, заета в старогрц. μαλλός „валмо вълна“, може да се сближи с шумерското bar-lu„хубава вълна“.

Писмени паметници   Парченца от плочка с надпис на Линеар А от Акротири на о. Санторини.

Преки свидетелства, които позволяват да съдим за минойската граматика, са надписите на Линеар А (XVIII—XV в. пр. Хр.). Надеждно изтълкувани са само отделни думи (например ku-ro„цяло, всичко“), също лични имена и имена на градове, които имат аналози в по-късни надписи. Запазени са също така няколко израза, записани с египетски йероглифи. 
Надписите с гръцка азбука са твърде малобройни, за да направят някакви изводи за граматиката на по-късния стадий на развитие на този език. Надписите с критски йероглифи не са разшифровани, въпреки че са разчетени определени значения на отделни сричкови знаци и идеограми. Косвени свидетелства се явяват минойските глоси, съхранени в старогръцки текстове (в тях по всяка вероятност могат да се открият определени морфеми и словообразувателни модели), а също и някои особености на правописа на Линеар Б, което макар да се е използвало преди всичко за предаване на текстове на старогръцки език, е било приспособено за език, силно различаващ се от старогръцкия. След упадъка на минойската цивилизация и нашествието на ахейцитепаметници на минойски език не се срещат в продължение на едно хилядолетие. Най-късните надписи са от VII—III в. пр. Хр. и са записани с гръцка азбука. Езикът изчезва вероятно към III в. пр. Хр.

Фонетика и правопис  
Пример за надпис на Линеар Б.

За много от особеностите на критския правопис можем да съдим косвено по надписите на Линеар Б на старогръцки език. Тъй като тези надписи притежават ред особености, съвършено чужди на гръцкия език, може да се предположи, че те са били свойствени за минойския език, за чиито нужди е било създадено и критското идеограмно писмо.
  В критското идеограмно писмо не се различават звучни от беззвучни съгласни, както и сонорните /r/ и /l/. В по-късните надписи с гръцка азбука се използват букви и за двата вида съгласни. Това явление може да се изтълкува по два начина:

• в минойския език тези съгласни звукове действително не са се различавали.
• тази особеност на писане отразява степенуване на звучни и беззвучни съгласни в корена на думата от морфологично естество (склонение, спрежение и др.).

В Линеар А и Б се отчитат следните фонеми:

• Гласни: /a/, /e/, /i/, /o/, /u/
• Съгласни: /d/ (звук, среден между /d/ и /l/), /j/, /k/-/g/, /l/-/r/, /m/, /n/, /p/-/b/-/f/, /q/-/p/, /s/, /t/, /w/, /z/ (обозначенията са условни).

Сричковите знаци предават отворени срички: a, ja, ka и т. н. Освен това, съществуват и сричкови знаци, предаващи на пръв поглед дифтонги(гр. δίφθογγος) много характерни за гръцкия език: tja, rja, swa (но е възможно това да са палатални и лабиални варианти на съответните съгласни: ty, ry, sw). Независимо от наличието на отворени срички в писмото, със сигурност са съществували и затворени срички (което се потвърждава от по-късните надписи с гръцка азбука); за предаване на затворена сречка към съгласната се добавя гласната от следващата сричка, а при отсътствие на следваща сричка – от предната. Това води до наличието на различни начини за записване на една и съща дума: qa-ra-wa и qe-ra-u. Съгласните /r/, /l/, /m/, /n/, /s/ в края на затворена сричка се изпускат.
  Морфология

Трудно се възстановяват каквито и да било морфологични модели поради характера на текстовете (текстовете на Линеар А и Б са предимно от счетоводно-стопански характер, със стандартни формулировки). От заемките в старогръцки може да се определят със сигурност няколко типа наставки, но тъй като не е запазено значението на корена на думата, е трудно да се определи каква роля изпълняват тези наставки. Засвидетелствани са глаголни окончания -si, -se, -ti, -tia (сравни например di-di-ka-se и di-di-ka-ti, ki-ri-si и ki-ri-tia). Окончанието -si се съгласува с едно съществително (или име), окончанието -ti - с няколко. Освен това се забелязват няколко именни окончания с неясна роля (ja-sa-sa-ra, ja-sa-sa-ra-me и ja-sa-sa-ra-ma-na, или i-pi-na-ma и i-pi-na-mi-na).
Една от характерните особености на минойския език е удвояването на корена (среща се както в надписите на Линеар А, така и в по-ранните надписи с йероглифи). Тази особеност се среща и в заемки в старогръцки:

• ἀμάμαξυς с вариант ἀμαξίς „лоза и асма с два кола“ (*ama-ma-ks-)
• ἀμαρύσσω и μαρμαίρω „блестя“, вероятно към тях се отнася и μάρμαρος „мрамор“ (*mar-mar-) *γέλγις и ἄγλις чесън (*ge-gl-) и др.

Други особености

Текстовете на Линеар Б, записани на старогръцки език, позволяват да се възстановят някои особености на минойския език – най-вече правописни правила, чужди на старогръцкия език. Например, крайните съгласни r, l, m, n, s, и i в дифтонги не се отбелязват в писмото (например, дума, записана като a-me-no, може да се чете като Armenos, Asmenos, Ameinon). Други примери за такова изпускане са думи като:

• a-sa-mi-to = ἀσάμινθος „вана“
• ke-sa-da-ra = Κασσάνδρα, пророчицата Касандра
• do-qe-ja = δόρπον „вечеря“
• qa-si-re-u= βασιλεύς „цар“
• pa-ma-ko = φάρμακον „лекарство“
• pa-ka-na = φάσγανον „вид меч“
• po-ni-ki-jo=φοι̃νιξ „багрян“

Засега няма убедителни обяснения на това явление; едно възможно обяснение би било, че в предгръцката критска писменост тези звукове са съответствали на често употребявани словоизменителни елементи, чието точно значение се е подразбирало от контекста и затова са се изпускали. Следва да се обърне внимание на това, че в паметниците на Линеар Б (на старогръцки език) много добре са отразени формите за именното склонение, а в текстовете на Линеар А такива парадигми (гр. παραδείγματα) са малобройни или дори спорни; малкото на брой обособени морфеми могат да бъдат както словоизменителни, така и словообразувателни.   Oxford University : Линеар Б

През последните години ние станахме свидетели на едно събитие, което имаше голямо значение за изучаването на гръцката история: писмеността, наречена линеар Б, която до този момент си оставаше загадка, бе разчетена през 1953 г. от англичаните Вентрис и Чадуик, а успехите, постигнати оттогава насам, потвърдиха онова, което двамата английски учени бяха установили от самото начало: че транскрибираният на тази писменост език е гръцки. Това откритие има огромно значение може би не толкова поради съдържанието на текстовете, които вече разбираме, колкото поради новите перспективи, които то ни разкрива върху наченките на гръцката цивилизация.

Наистина добре известно бе от легендарните предания, събрани вОмировите поеми, от историци и митографи, че индоевропейските народи, предшественици и близки родственици на гърците от героическите времена, са проникнали на полуострова през II хилядолетие пр.н.ера.

Според Омир те се наричали ахейци и се предполага, че тяхното име фигурира в някои египетски и хетитски документи. Приписваше им се определяща роля в развитието на т. нар. микенска култура, разкрита при разкопки в континентална Гърция и на много други места в средиземноморския басейн. Но твърде често се изтъкваше сродството на тази цивилизация с онази критска цивилизация, която сър Артър Еванс разкри в началото на века от руините на Кносос в Крит, и се бе наложило убеждението, че между разцвета на микенската култура към XIV—XIII в. и наченките наархаична Гърция през VIII в. е имало рязко и продължително прекъсване. 

Смяташе се, че тъмният период, който някои наричат „гръцко средновековие", с недостатъчно познатите, но дълбоки сътресения, които прозират в него, разделя два свята — пределинския свят от II хилядолетие, изчезнал през XII в. в последователните вълни на дорийското нахлуване, и гръцкия свят в същинския смисъл на думата, който започва с Омир. Наистина от двадесетина години насам благодарение на многобройните вази, намерени предимно в некрополите на Атика, проучванията на археолозите позволиха да се нюансират тези гледища, като разкриха приемственост между микенското и геометричното изкуство от XII - VII в. пр. н. е. За да се обозначат етапите на този преход, бяха създадени термините "субмикенски" и "протогеометричен" и се установи постепенно една относителна хронология на керамиката. 

  Но учените все още се колебаеха да направят категорични изводи в исторически план и микенците продължаваха да бъдат считани за прагърци но найстина микенците са гърци или поне са говорили гръцки, което е съществено за нас, понеже принадлеността към гръцкия свят се проявява преди всичко в езика.     Нагоре

През последните години ние станахме свидетели на едно събитие, което имаше голямо значение за изучаването на гръцката история: писмеността, наречена линеар Б, която до този момент си оставаше загадка, бе разчетена през 1953 г. от англичаните Вентрис и Чадуик, а успехите, постигнати оттогава насам, потвърдиха онова, което двамата английски учени бяха установили от самото начало: че транскрибираният на тази писменост език е гръцки. Това откритие има огромно значение може би не толкова поради съдържанието на текстовете, които вече разбираме, колкото поради новите перспективи, които то ни разкрива върху наченките на гръцката цивилизация. Наистина добре известно бе от легендарните предания, събрани в Омировите поеми, от историци и митографи, че индоевропейските народи, предшественици и близки родственици на гърците от героическите времена, са проникнали на полуострова през II хилядолетие пр.н.ера. Според Омир те се наричали ахейци и се предполага, че тяхното име фигурира в някои египетски и хетитски документи. Приписваше им се определяща роля в развитието на т. нар. микенска култура, разкрита при разкопки в континентална Гърция и на много други места в средиземноморския басейн. Но твърде често се изтъкваше сродството на тази цивилизация с онази критска цивилизация, която сър Артър Еванс разкри в началото на века от руините на Кносос в Крит, и се бе наложило убеждението, че между разцвета на микенската култура към XIV—XIII в. и наченките на архаична Гърция през VIII в. е имало рязко и продължително прекъсване. Смяташе се, че тъмният период, който някои наричат „гръцко средновековие", с недостатъчно познатите, но дълбоки сътресения, които прозират в него, разделя два свята — пределинския свят от II хилядолетие, изчезнал през XII в. в последователните вълни на дорийското нахлуване, и гръцкия свят в същинския смисъл на думата, който започва с Омир. Наистина от двадесетина години насам благодарение на многобройните вази, намерени предимно в некрополите на Атика, проучванията на археолозите позволиха да се нюансират тези гледища, като разкриха приемственост между микенското и геометричното изкуство от XII - VII в. пр. н. е. За да се обозначат етапите на този преход, бяха създадени термините "субмикенски" и "протогеометричен" и се установи постепенно една относителна хронология на керамиката. Но учените все още се колебаеха да направят категорични изводи в исторически план и микенците продължаваха да бъдат считани за прагърци но микенците са гърци което е съществено за нас, понеже принадлеността към гръцкия свят се проявява преди всичко в езика.

"Микенците" всъщност са Пелазги,които определено не са гърци и това се доказва лесно,като видим огромния брой неразчетени знаци в "Линеарите". Тези знаци не са разчетени,понеже съдържат напълно непознати за гърците звуци като Ж.ДЖ,Ч,Ъ,Ш,Щ и пр. но Западът по политико-идеологическа причина е назначил "микенците" за гърци в своите учебници и не желае да довърши разчитането на опърничавите линеари,за да не строши "хатъра" на своите довчерашни съюзници. Прагърците нахлуват в земите на "микенците" преди около 3000 години и съсипват тяхната цивилизация,като донасят от родните си земи арабски носии,финикийско писмо и близкоизточно изкуство. Ако вкараме в научно обращение неразчетените и съвършено непознати за тогавашните гръцки примитиви звуци,които съвсем не са малко (около две трети от общия обем знаци в Линеарите) изведнъж ще се окаже,че езикът на "микенските" таблички изобщо не е гръцки а по-скоро диалектен трако-фригийски,т.е. архаичен Български а гърците само заимствали някои думи и изрази от него заради бедния си дотогава речник. Живеещите предимно на кораби гръцки военизирани номади,които измъкнали Егея от ръцете на истинските му собственици Пелазгите имали разбира се твърде беден и ограничен строго "професионален" жаргон,който се нуждаел от сериозно обогатяване в случай на усядане- нещо,което те не пропуснали да сторят в течение на няколкото века,които разделят "тъмните" антични векове от "класическата" епоха.

"Гръцки" език има,гърци няма- що е то?


Отг.: Езика на избитите от гърците Белазги