Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2015 18:38 - Понтийски гърци - Понтийски гръцки геноцид - Понтийски танци
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 6541 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 20.05.2015 19:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Първите гръцки поселения в района на Черно море могат да се проследят около 1200 год. пр.н.е. още от древногръцката митологияДревна Колхида е разположена в Понта и към нея потеглят по море Язон и аргонавтите в търсене на Златното руно.
image
image image
image
image image Понтийският гръцки геноцид, наричан още Понтийски холокост, е термин, с който се отбелязва насилствената масова депортация и убийства на 523 000 понтийски гърци от младотурските власти през периода от 1915 до 1917 година в Османската империя. Общо избитите гърци от 1914 до 1923 в Османската империя са 2 500 000 души. Фактите показват, че гръцкия геноцид започва още през 1908 година, когато младотурците обявяват че "Турция принадлежи на турците" и завършва със договора в Лозана, при който се извършва размяна на население.

Понтийците (на гръцки: Πόντιοι, Ποντιακός Ελληνισμός, Έλληνες του Πόντου; на турски: Pontus Rumları) или още и понтийските гърци са етническа група от гръцки произход, потомци на имигранти от исторически Понт в североизточната част на Мала Азия (днес Турция). Говорят понтийски гръцки език който е много близък до старогръцки. Те живеят в Украйна, Грузия (по-голямата част са напуснали страната) и Русия (републиките и регионите на Северен Кавказ), Казахстан, Гърция и Турция. Самоопределението ромеи при тях преминава в понтийци, дадено им от гърците от метрополията.

История

Първите гръцки поселения в района на Черно море могат да се проследят още от древногръцката митология. Древна Колхида е разположена в Понта и към нея потеглят по море Язон и аргонавтите в търсене на Златното руно. Митът е записан от Аполоний Родоски в неговата работа "Аргонавтика". Съвременните историци датират експедицията с Арго около 1200 г. пр.н.е. въз основа на описанието дадено от Аполоний Родоски.

Първата засвидетелствана древногръцка колония по брега на Понта е Синоп, който е основан на северния бряг на древна Анатолия около 800 г. пр.н.е. Поселниците в Синоп са били търговци от йонийския гръцки град-държава Милет.

След колонизирането на брега на Черно море, морето става известно в гръцкия свят Pontos Axeinos (Неприветливо море), видоизменен топоним-антоним на името на Pontos Euxeinos (Гостоприемното море). По онова време по цялото Черноморско крайбрежие (днес в Турция, България, Грузия, Русия, Украйна и Румъния), броя на гръцките колонии нараства. Областта Трапезус, по-късно наречена от Комнините Трапезунд, сега Трабзон, се споменава в известната Ксенофонтова "Анабазис", в която авторът описва как той и останалите 10000 гръцки наемници, пристигнали до бреговете на Понт и се стоварили по земите на Понта.

В Понтийския район е организирано около 281 г. пр.н.е. царството на Митридат I Понтийски, който родствено произлиза от Ариобарзан I, кмет на древногръцкия град Киос. Най-известния потомък на Митридат I, е Митридат VI Понтийски, който между 90 до 65 г. пр.н.е. води известните митридатови войни с Древен Рим, но в крайна сметка е победен и царството принудено да признае върховната власт на Рим, въпреки че, Понтийското царство непосредствено преди поражението се разширява към Витиния.

Една от спасилите се от римско завоевание понтийски колонии в Крим започва да се нарича Боспорско царство, докато през IV век не е превзета от хуните. Останалата малоазийска част от Понт става част от Римската империя, а планинския район на Халдия е изцяло включен към империята през 2 век. Понт е родно място на династията Комнини, управлявали Византийската империя от 1082 до 1185 г., време на своеобразна византийска реконкиста в Мала Азия срещу селджукските турци.

Понтийски танци
Понтос е географският район в северния бряг на Мала Азия, която днес принадлежи на Турция. В древните времена е колонизиран предимно от йонийците, които създават най- известните градове Трапезунта, Сампсун, Синоп и др.
Според Херодот, Есхил, Ксенофонт и Стравон
в Понтос живяли повече местни хора, някои от които са елинизирани и в периода на Византийската империя са приели христянството.
Понтос беше бастион на елинизма заради географското си положение и там се развива интересна музикална традиция, която се запазва и до днес. Понтийските песни, са създадени подобно на всички народни песни. Създател на една народна песен е един човек. Обикновено този човек научава за шокиращ факт, приятен или неприятен и се опитва да го изрази. Така че вдъхновението е налице и се произвежда песента. Ако тя е много успешна, хората я учат и я разпространяват, предавайки я устно от поколение на поколение. По тозин начин са създадени и понтийските песни. Народните музиканти на Понтос с лирата са първите създатели на повечето понтийски песни.
В понтийските песни се възхвалява любовта, триумфът на народа и неговите беди. Играят хоро и пеят за смъртта, хвалят понтийската земя и красота, радостта на живота и болката. 
Понтийските песни остават неподвластни на времето. От поколение на поколение се предава тази традиция на своите предци и по този начин техните деца се запознават с красотата на понтийски песни.
Развитието на понтийски песни е разделен на три периода.

Първият период е византийския период от 10 век до падането на Трапезунда в ръцете на турците през 1461 сл.Хр. Тези песни са епоси на “акритес”( akritika песни).

Вторият е  пост- византийския период от 15-ти век до 19-ти век. Тези песни изразяват болката за националното бедствие с падането на Константинопол и от другата страна, надеждата за възраждането на нацията.

Третият е съвременният период. В него се включват всичките най-нови песни, които се занимават със социалния живот и продължаването на Понтийската традиция.
Езикът, използван в песните е понтийски диалект – много изразителен.

Музикалните инструменти, са на първо място лирата ( kementze ), духови инструменти като флейта и ударни инструменти като Табор.. Рядко се използват и други инструменти  като кларинет и цигулка.

Понтийски танци / Ποντιακοί χοροί
В древните времена танците  са част от ритуално жертвоприношение към боговете в Древна Гърция. Танцът, е  тясно свързан с ритуалите за удоволствие на боговете и начин за изразяване на вътрешната психическа динамика на човека. 
Танците бяха кръгли и танцьорите, хванати от ръце, както и сега. Това идва от древността (Ксенофонт, Лукиан, Платон и т.н.) 
Характерно за понтийските танци е вертикалното положение на тялото, твърде бързо и ритмично темпо, пълноценно участие на всички танцьори, които изпълняват същите танцови мотиви, отсъствие на първи танцьор, тьй като всички участват активно. Понтийските танци се разделят на военни, религиозни, церемониални и социални. Социалният характер се вижда ясно от цикличната и колективната форма, помогнала толкова много - чрез танца като културна характеристика - да се запази традицията и понтийска идентичност. 
Διπάτ/Dipat
 Ритуален танц. Думата означава две стъпки. Това е архетипът на всички варианти на Омал и най-популярният танц на понтийци.

Εμπροπίς/Empropis 
Означава напред и назад 

Εταιρέ/Етере
Танцуваше  наляво. 

Κοτς/Kots.
Танцува се с петите и се танцува от всички понтийци.

Κοτσαγκέλ/Kotsagkel
Въз основа на думата Коч , която означава пета, може би, защото също се танцува с пети или куц ( kotsichta ). Това е последният танц на понтийската сватба.

Κότσαρι/Kotsari
Танц на понтийци  от Кавказ някак си танцувал с петите на краката.. Принадлежи към военните танци, символизиращ силата на мъжете .

Λετσίνα/Letsina
Танцуваше се от гърците на Източния Понтос и на Kars - Кавказ. Попада също към военните танци и се танцува от мъже с бързи ярки движения и скокове, свързан с древния танц на Curetes .

Ομάλ/Омал
От най- често срещаните понтийски танци . Танцува се просто, тихо, скромно с нормални стъпки, приличащ на церемониален танц. Има много вариации в различните региони на Понтос.

Πατούλα/Patoula
Нарича се и Pipilomataina и по-скоро е посветен на жени дебелички, пухкави - весел танц.

Σαρίκουζ/Sarikouz
Турска дума, означаваща русо момиче. Сатиричен танц за летния сезон и се танцува от момичета от Източен Понтос. Прилича на Empropis.

Πυρρίχιος χορός - Σέρα/Пиров танц – Serra/Pyrihios
Величествен древен боен танц , който се танцува от много танцьори. Според Ксенофон първо се танцувал в региона Платана. Там течеше река Serra и оттам взе и името сера .
Според Платон, пировият танц Сера се танцува от много войници. Според Ксенофон се танцува от двама танцьори, които са съперници.

Τάζμαρα/Tamzara
Танцът е весел и забавен с шеговитите движения. Музиката която го придружава  е подобна на Patoulis.

Τερς/Ters
metentzidikos танц, тоест танц на миньорите.

Τικ/Тик/Tik
От турската дума " Dig ", която означава изправен / вертикален, добре познат и обичан понтийски танц. Тик се танцува скромно, с доброта и тежест и с тялото изправено. И този танц има много вариации.

Τρομαχτόν/Tromahton/Тромахтон (страшно)
Танц с кръгла форма и се танцува енергично и живо от понтийци на Карс, в края на вечерта и е един от най- екстатични танци.

Τρυγώνα/Trygona
Името означава женска гургулица или метафорично любима дъщеря. Може би произлиза от думата гроздобер, защото движенията на танца представляват пресоването на грозде.

Като цяло понтийските танци са около 50  заедно с вариантите в различните региони на Понтос.













Гласувай:
1



1. santayana1863 - Велики танци!
20.05.2015 19:54
Велика нация, велика история, прочута непокорност, до ден днешен се борят като 300 на Леонида!
цитирай
2. bojil - Mnogo hubavo sa im napravili tur...
06.12.2019 23:07
Mnogo hubavo sa im napravili turcite!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1841503
Постинги: 266
Коментари: 1484
Гласове: 303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031