Постинг
08.11.2014 11:48 -
Най-старата книга на Европа на старогръцки език (340-320 пр.н.е.) открита в некропола на древномакедонския град Лити през 1962 год. става паметник на ЮНЕСКО
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 4721 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2014 11:44
Прочетен: 4721 Коментари: 4 Гласове:
-3
Последна промяна: 19.12.2014 11:44
Най-старата книга на Европа на старогръцки език (340-320 пр.н.е.) – Дервентският папирус – ще кандидатства за включване в списъка на ЮНЕСКО в категорията „Паметник на културното наследство“. Става дума за единствения запазен папирус, открит в гръцките земи, създаден около 340-320 пр.н.е. на старогръцки език като препис на по-стар старогръцки текст от края на 5 век пр.н.е. Ръкописът е изписан с остро перо, потопено в мастило и се състои от 9 части. Запазени са 266 фрагменти, чийто размер варира от размера на голяма пощенска марка до размера на лещено зърно.
Огромното му значение е оценено веднага от ръководителя на разкопките Петрос Темелис(Πέτρος Θέμελης), а след това и от археолога Хараламбос Макаронас(Χαράλαμπος Μακαρονάς). Австрийският специалист Антон Факелман развил веднага цилиндъра и поставил фрагментите върху попивателна подложка. След това папирусът бил притиснат между две стъкла, които впоследствие били запечатани.
Съдържание
Съдържанието на папируса е изключително ценно, като ръкописът е наричан «най-важния нов извор за старогръцката философия и религия, появил се след Ренесанса, но едновременно с това и най-трудния за разчитане».
Древногръцкият папирус е открит през 1962 година в некропола на древномакедонския град Лити(Λητή). Селото е разположено 5 километра западно от Лангадас (Λανγκαδάς) и на 12 северно от Солун(Θεσσαλονίκη). Махалата Антуполи (Ανθούπολη или Ανθόκηποι, Антокипи) се води отделно селище със 189 жители.
Папирусът представлява философски трактат, алегоричен коментар на орфическа поема(Ορφικά ποιήματα), теогония(Θεογονία), създадена в кръга на философа Анаксагор(Αναξαγόρας) през втората половина на 5 век пр.н.е. и според някои автори „е най-важният нов извор за гръцката философия и религия, появил се след Ренесанса“. Папирусът датира от около 340 година пр.н.е., от времето на управлението на Филип ІІ Македонски и така е най-старият запазен ръкопис в Европа.
Ръкописът е открит в некропола на древномакедонския град Лити(Λητή), разположен в прохода Дервент (Δερβένι), южно от солунското село Лити(Λητή). Карбонизиралият от кладата на благородник папирус е един от малкото оцелели папируси в Гърция. Пази се в археологическия музей в Солун.
Междувременно колекцията на Археологическия музей в Солун ще бъде обогатена с още един изключителен експонат. Става въпрос за парче тъкан със златни нишки, от малкото запазени древни тъкани в Гърция, която има украса и следи от пурпурен цвят. Била е част от погребение от 3 в., изложено в музея от 2006 и състоящо се от скелет на жена на около 50-60 години, висока 1,60 м., мумифицирана с използването на смоли и ароматни масла.
Древногръцкият папирус е коментар на хекзаметрическа поема, приписвана на Орфей, от която са цитирани фрагменти. Поемата започва с думите „Затворете вратите вие, непосветени“, известен призив към пазене на тайна, споменат и от Платон(Πλάτων).
Според теогонията(Θεογονία) в поемата Νύχτα (Нощта) ражда Ουρανός (Небето), който става първия цар. След това е наследен от Кронос, а по-късно от Зевс. Зевс, „чул пророчества от баща си“, отива в светилището на Нощта, която му предава „всички пророчества, които той по-късно трябва да осъществи“. След като ги чува Зевс „поглъща фалоса [на цар Уран], който пръв е еякулирал блясъка на небето“.
През есента на 2005 година с папируса се заема екип от експерти, начело с Пиерис от Института за философски изследвания и Дирк Обинк, директор на Оксиринхус - папирусен проект на Оксфордския университет, с помощта на съвременна мултиспектрална техника, разработена от Роджър Макфърлейн и Джийн Уеър от Университета Бригъм Янг. Публикацията дава пълен текст на папируса със снимки и превод. Документът предоставя още поле за научна работа.
СТАРОГРЪЦКИЯТ ТЕКСТ (5-ти век пр. Хр.) на най-старата книга на Европа открита в некропола на древномакедонския град Лити-Гърция през 1962 год.
Orphic Papyrus (fifth century BC) Bold are the quotations from the commented Theogony (around 500 C according to WEST). ]ων [] [ ]μετα.[ ]..ουναι [] [ ].ίνεται[ ]α τῆς τύχης γὰ[ρ] [ λα]μμανε [.]αρ ουτ[..... ...].δε κόσμος [] [ ].ησασ.οτοσμ.[..... ....]τα κοινὰ [] [ ].έστατα [ὅ]σος περὶ κε.[....] λόγωι λέγων [] [ ]. οὐ κατὰ φύσιν ἀνθρω[πηίου] εὖρος ποδὸς [] [ ]. οὐχ ὑπερβάλλων .ι.[.... ὅ]ρους ε[] [εἰ δὲ μ]ή, ᾽Ερινύε[ς] νιν ἐξευρήσο[υσι] [ ὑπερ]βατὸμ ποῆι κ[] [ ].θυο[] [ ].στει..σ.[] [ ]α τὰ κοινὰ ῥ[] [ ]υπε.ειν.[] [ ]...[.].σ[ ]οσ.[] [ ].γ γίνετα[ι δὲ σε]μνὸν [] [ ].η ἐξώλεα[ς σφᾶ]ς ποήσειν[] [ δ]αίμονες οἳ κάτω [εἰ]σὶγ καὶ τ[ούτων ᾽Ε]ρινύες· εἰσὶ δὲ θεῶν ὑπηρέται καὶ ἀνθρώ[πους κολά]ζουσι· ὅσαι δὲ εἰσὶν ὅπωσπερ ἄρισται ἁμαρτη[μάτων ποῖ]να[ι,] ἐκ τοῦ[δ᾽] αἰτίην [ἴσ]χουσ[ι τὰ] κάλλισ[τα] [ π]οιοῦσι .[.].[ ]μέχρι ὁ ν[οῦς] [ συ]νετ[ώτερος] γίνητ[αι] [ ]ναστ[] χρη[στη]ριαζομ[] Col. 1 χρη[σ]τηριαζον[] αὐτοῖς παριμε..[.... μα]ντεῖον ἐπε.[] τῶμ μαντευομέν[ων ἕν]εκεν εἰ θεμι[] ....ιδουδεινα τί ἀ[πισ]τοῦσι, οὐ γινώσ[κοντες τὰ ἐνύ]πνια ....τῶν ἄλλωμ πρ[α]γμάτων ἑκαστ[..... .....]ν ἂν [.].[.].δειγμάτωμ π[ι]στεύοιεν ὑπὸ .[ ] καὶ [τ]ῆς ἄλλης ἡδον[ῆ]ς νενικημέ[νοι ]σιν [.... π]ιστεύουσι α[.]στιν δε...[ ] [ ].θάνωσι μ[η.]ε γινώ[σ]κωσ[ι] [..... ....].[.]ι καὶ θυσ[ί]α μ[....]..υσι..[] Col. 2 ε[..... ...].μα..ν δύν[.]ται δαίμονας ελ.[] ρ.[..... ..].ς μεθιστάναι. δαίμονες εμπο[] ψ[υχ..... .].οι τὴν θυσ[ίαν] τούτου ἔνεκεν [] οἱ μ[ύστα]ι ὡ[σ]περεὶ ποινὴ[ν] ἀποδιδόντες τοιδε[ ] ἱεροῖ[ς] ἐπισπένδουσιν ὕ[δω]ρ καὶ γάλα, ἐξ ὧμπερ καὶ τὰς χοὰς ποιοῦσι. ἀνάριθμα [καὶ] πολυόμφαλα τὰ πόπανα θύουσιν ὅτι καὶ αἱ ψυχα[ὶ ἀνά]ριθμο[ί ε]ἰσι. μύσται Εὐμενίσι προθύουσι κ[....].υ.α.[ ]αγοις· Εὐμενίδες γὰρ ψυχαί [εἰ]σιν, ὧν ἕνεκ[εν ..... ..... ...]α θεοῖς θύειν .....ιον πρότερον [..... ..... ....]ισγ[.....]ται [.....]τεκαι....[ ]οι [ ]λι[] [ ].η καὶ θεμ[ι]τὰ λεγο[..... ..... .].ο γὰρ Col. 3 [ ]αι εἰπεῖν οὐχ οἷόν τ[ε ..... .... ὀ]νομάτων [(τ)άπο]ρρηθέντα. ἔστι δε.[..... ...] πόησις [ αἰνιγμ] ατώδης [..]. [.....]σαυτ. [ ].κε θεὰς λέγειν [.. αἰν]ιγματωδῶ[ς] [ ]αι μὲν οὖγ καὶ .[....]ο πρώτου [ ]του ῥήματος ὥ[σπερ] καὶ ἐν τῶι [ θ]ύρας γὰρ ἐπιθέ[σθαι κελ]εύσας τοὺς[ βεβήλους] [ ]...ειμ φ.[.....] πολλοῖς [ ]ν ἀκοὴν [..... .]ντας ...[] [ ].ει.[..] [] [..... ....δ]εδήλω[ται ἐν τῶιδ]ε τῶι ἔπ[ει]· Col. 4 [ο]ἳ Διὸς ἐξεγένοντο [ὑπερμεν]έος βασιλῆος. ὅπως δ᾽ ἄρχεται ἐν το[ῖσδε δη]λοῖ· Ζεὺς μὲν ἐπεὶ δὴ [πατρὸς ὲο]ῦ πάρα θέ[σ]φατον ἀρχὴν [ἀ]λκήν τ᾿ ἐγ χείρεσσι ἔ[λ]αβ[εγ κ]αὶ δαίμον[α] κυδρόν. [τα]ῦτα τὰ ἔπη ὑπερβατά ἐό[ν]τα λανθά[νει], [..].ιν δὲ ὧδ᾽ ἔχοντα· Ζεὺς μὲν ἐπεὶ τ[ὴν ἀλ]κὴν [πα]ρὰ πατρὸς ἑοῦ ἔλαβεγ καὶ δαίμονα [κυδρ]όν. [χρὴ ὧ]δ᾽ ἔχοντα οὐκ ἀκούειν τὸν Ζᾶ[να ..... ..]τει [..... ..]ες ἀλλὰ τὴν ἀλκὴν λαμβ[αν] [..... ...]οντα παρὰ θέσφατα δ[] [..... .....].κ. γὰρ τούτωι μα[] [..... ..... ἀ]νάγκην νομιζομ[] [..... ....] καὶ μαθὼν ο.ο...[] ...αιτ.[...].ην οὖν τοῦ ἰσχυρ[ο]τάτου ἐπόη[σεν ] Col. 5 εἶναι ὡσ[περ]εὶ παῖδα πατρός. οἱ δὲ οὐ γινώσκον[τες] τὰ λεγό[μεν]α δοκοῦσι τὸν Ζᾶνα παρὰ τοῦ αὑτο[ῦ] πατρὸς [τὴν] ἀλκήν [τε καὶ] τὸν δαίμονα λαμμά[νειν]. γινώσκ[ων] οὖν τὸ [..... .] μεμειγμένον τοῖς ἄλλοις ὅτι ταράσσοι καὶ κ[ωλ]ύοι τὰ ὄντα συνίστασθαι διὰ τὴν θάλψιν ἐξαλλασ[σ..]..τε ἱκανόν ἐστιν ἐξαλλαχθὲμ μὴ κωλύ[ειν τὰ] ὄντα συμπαγῆνα[ι]. ὅσα δ᾽ ἂ[ν] ἁφθῆι ἐπικρα[τεῖται. ἐπικ]ρατηθὲν δὲ μίσγεται τοῖς ἄλ[λο]ις. ὅτι δ᾽ ἐγ χείρ[εσσιν ἔλαβ]εν ἠινίζετο ὥσπε[ρ τ]ἆλλα τὰ π[ 14 ].ομεν [....]α [βε]βαιότατα νοει[ 18 ]ν ἰσχυρός. ἔφη τὸν Ζᾶνα τ.[ 16 ]ν δαίμονα [ὡ]σπερεὶ ε[ ἰσχ]υροῦ. καὶ λέγει[ν· οὐ γ]ὰρ λέ[γ]ειν οἷόν τε μὴ φωνοῦντ[α]. Col. 6 ἐνόμιζε δὲ τὸ αὐτὸν εἶναι τὸ λέγειν τε καὶ φωνεῖν. λέγειν δὲ καὶ διδάσκειν τὸ αὐτὸ δ[ύ]ναται· οὐ γὰρ οἷόν τε δι[δ]άσκειν ἄνευ τοῦ λέγειν ὅσα διὰ λόγων διδάσκετα[ι]. νομίζεται δὲ τὸ διδάσκειν ἐν τῶι λέγειν εἶν[αι]. οὐ τοίνυν τὸ μὲν διδάσκειν ἐκ τοῦ λέγειν ἐ[φημί]σθη τὸ δὲ λέγειν ἐκ τοῦ φωνεῖν, τὸ δ᾽ αὐτὸ[ν δύνα]ται φωνεῖγ καὶ λέγειν καὶ διδάσ[κειν]. οὕτω[ς οὐδὲγ κωλ]ύει πανομφεύουσαγ καὶ [πάντα] διδά[σκουσαν τὸ αὐτ]ὸ εἶναι. τροφ[ 13 ].....ι[..].αι ὅτι [ἅ]σσα ὁ ἥλι[ος 8 ]αύει τα[ῦ]τα ἡ νὺξ τ.[] σ[ 18 ] ἅσσα ὁ ἥλ[ι]ος .[..]ρ[ ] τα[] [τ]ῆς νυκτός. ἐξ ἀ[δύτοι]ο δ᾽ αὐτὴν [λέγει] χρῆσαι Col. 7 γνώμην ποιού[με]νος ἄδυτον ε[ἶ]ναι τὸ βάθος τῆς Νυκτός· οὐ γ[ὰρ] δύνει ὥ[σ]περ τὸ φῶς, ἀλλά νιν ἐν τῶι αὐτῶι μέ[νο]ν αὐγὴ κατα[λ]αμμάνει. χρῆσαι δὲ καὶ ἀρκέσαι ταὐτὸ [δύ]ναται. σκέψασθαι δὲ χρὴ ἐφ᾽ ὧι κεῖτα[ι τὸ] ἀρκέσαι καὶ τὸ χρῆσαι. χρᾶν τὸνδε τὸν θεὸν νομίζον[τες ἔρ]χονται [π]ευσόμενοι ἅσσα ποῶσι· τα.[..... ..]ωι λέγει· [ἡ δὲ] ἔχρησεν ἅπαντα τά οἱ θέ[μις .. .....]αι [.....].ις ἐδήλωσεν ὅ[τ]ι ο[] [ 14 ].ονται[] καὶ ἀφ.[...].· τὸ δ᾽ ἐχόμε[νον ἔπ]ος ὧδ᾽ ἔχει· Col. 8 ὡς α[.... κα]τὰ καλὸν ἕδος νιφόεντος ᾿Ολύμπου. ῎Ολυμπ[ος καὶ χ]ρόνος τὸ αὐτόν· οἱ δὲ δοκοῦντες ῎Ολυμπ[ογ καὶ ο]ὐρανὸν [τ]αὐτὸ εἶναι ἐξαμαρ- τάν[ουσι]ν, [οὐ γ]ινώσκον[τε]ς ὅτι οὐρανὸν οὐχ οἷόν τε μακ[ρό]τερον ἢ εὐρύτε[ρο]ν εἶναι, χρόνον δὲ μακρὸν εἴ τις [ὀνομ]άζο[ι] οὐκ ἂ[ν ἐξα]μαρτάνοι· ὁ δὲ ὅπου μὲν οὐρανὸν θέ[λοι λέγειν, τὴμ] προσθήκην εὐρὺν ἐποεῖτο, ὅπου [δὲ ῎Ολυμπον, τοὐ]ναντίον, εὐρὺμ μὲν οὐδέποτε, μα[κρὸν δέ· νιφόεντα] δὲ φήσας εἶναι τῆι [δ]υνάμει ε[ 15 ]ι νιφετώδει [ ] [....] νιφετω[ 15 ]...ονε[] [.....]αμ[] Ζεὺς μὲν ἐπεὶ δὴ πατ
Тракийски ли е българския произход?
КАК ДА СЕ ОТЪРВА ОТ НАТРАПЧИВИТЕ ЛОШИ МИ...
Не-контролируем хаос след теракта в Моск...
КАК ДА СЕ ОТЪРВА ОТ НАТРАПЧИВИТЕ ЛОШИ МИ...
Не-контролируем хаос след теракта в Моск...
Фиромци, павел серафимовски клоуни, нещастни мишлета, добре е, че мастурбирате ежедневно. След еякулация задължително уринирайте. Ако паренето продължи, отидете на уролог, няма общо с мастурбацията, ...
цитирайФиромци, павел серафимовски клоуни, нещастни мишлета.....Ако ви опъна нагоре с колелото ще си изплюете и майчиното мляко!
цитирайНай-старата книга в Европа впрочем е Тракийската златна книга,обявена за етруска от 5 в.пр.Хр.,намерена в нашите земи. И тази не е малоценна разбира се,но нашата е по-стара от нея. И тази ще е трудна за разчитане разбира се- днешните гърци не говорят езика на древните елини.
цитирайПоддържам мнението на shtaparov,
цитирай
