Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2013 22:17 - Военна академия "Г. С. Раковски": ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ ОТ АТИЛА ДО СИМЕОН
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 3235 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 10.03.2013 12:35


 ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ ОТ АТИЛА ДО СИМЕОН

http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php 

(а н о т а ц и я)

проф. Иван Добрев

 

 

 

Проф. д-р Иван Добрев завършва турска филология в Софийския университет, разработва и защитава докторска дисертация през 1982 г., хабилитира се през 1990 г., а научното звание “професор” му се присъжда през 2002 г.

 

Преди това авторът работи като преподавател по съвременен турски език във Военното училище във Велико Търново и научен сътрудник в Ориенталския отдел на Народната Библиотека, а понастоящем е преподавател по съвременен турски език във ВА “Г. С. Раковски” и лектор по балканистична тюркология и турска приложна лингвистика в Центъра за източни езици и култури на СУ “св. Климент Охридски”.

 

 

Проф. Ив. Добрев изнася голям брой научни доклади и съобщения пред вътрешни и международни научни конгреси, симпозиуми и конференции; публикува в наши и чуждестранни научни издания редица изследвания от областта на общата теория на езика, лингвосемиотиката и семантиката, морфологията и синтаксиса на съвременния турски език, етимологията, българската ономастика от източен произход, контактите и влиянието на иранските и тюркските езици върху българския език, прабългарското езикознание и етнолингвистика, дидактиката и методиката на турския език във военноспециална аудитория, стенографията, където създава и ползува собствено-оригинална стенографска система за българския език.
Негов е първият у нас научен превод на Свещения Коран на български език.

 

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики е известно повече под името Златното съкровище от Наги Сент-Миклош, защото е намерено на 3.07.1799 г. в населеното главно с унгарци, българи и румънци унгарско градче Nagy Szent-Miklos, разположено съвсем близо до левия, южния бряг на р. Марош и което по това време е в границите на Австрийската империя, а след края на Първата световна война и понастоящем под името Sinnicolaul Mare и като център на район, в който живеят и много българи, е в границите на Румъния и по-конкретно, в централно-северната част на югозападнорумънската административно-географска обл. Банат.

Веднага след откриването си Златното съкровище е пренесено във Виена, където отдавна вече се съхранява и показва пред посетители в Музея по история на изкуството най-напред под надписа THE NAGYSZENTMIKLOS HUNGARIAN GOLDEN TREASURE ( Late Avar period – early Magyar period, 9 th c . AD ), а от известно време насам и под надписа HOARD OF GOLD FROM NAGYSZENTMIKLOS ( Early Middle Ages , 8 th -9 th centuries AD ; … late Avar - Hungarian - Bulgarian cultural area ).
Не особено сполучливо копие на Съкровището с много лошо експониране се намира и в нашия Национално-исторически музей.

Самото съкровище се състои от 23 съда с различна форма и големина, изработени от много висока проба злато, предимно 21 и 22 карата - 7 големи кани, 1 блюдо, 4 тасообразни плитки чаши или купички с тока за окачване, 4 чаши, 3 зооморфни купи, но по-скоро пак чаши или бокали, 2 патери, т.е. разлато-плитки черпаци, 1 златен рог за пиене, 1 дълбока купа, всички с общо тегло 9.926 кг, т.е. почти 10 кг.
По съдовете на Съкровището има три вида надписи - гръкоезичен, гръкографичен прабългарски и рунически прабългарски, а по стените и дъната им са изгравирани най-разнообразни изключително красиви изображения на хора и животни, обединени в сцени и сюжети и около които са преплетени растителни и геометрични орнаменти или мотиви, които по произход са класически гръцки, византийски, скитски или сасанидоперсийски с по-дълбоки корени и основа в ахеменидското изкуство от VІ в. пр.н.е. и асирийското изкуство от VІІІ в. пр.н.е.
Сред всичко това, особено силно се откроява и именно по тази причина, изключителен интерес представлява Триумфиращият княз или Конникът от Изтока от кана № 2, под което наименование австрийците организират през 1996 год. дори и национална художествена изложба.

Този конник е в сасанидска в основата си тежка метална ризница и шлем и е с доста особени черти на лицето, когото специалистите антрополози определят като тураноид - междинно-смесен антропологичен тип от европеид и монголоид, който възниква към началото на Новата ера на границата на Азия и Европа и е характерен преди всичко за тюрките най-общо, но най-вече и особено за българите оногури и волжските българи, както и за унгарците от края на ІХ-началото на Хв.

Конникът здраво държи за косата и влачи по край коня си подтичващ мъж с вързани отзад ръце и с ясно изразени европеидни черти, също в броня, но римска по вид и производство , а на задния край на седлото му е окачена отрязана човешка глава, пак с европеидни черти на лицето и дори като че ли напълно със същите индивидуални черти като на пленника.

След по-подробно-внимателното запознаване със Съкровището специалистите изкуствоведи, историци, езиковеди, културолози и др. изразяват впечатлението си от него само във вид на суперлативи като “достобележито съкровище”, “златно съкровище, което спада към една от най-богатите археологически находки”, “най-прекрасното наследство”, “несравнимо златно съкровище ”, “прочутото съкровище от Наги Сент-Миклош ”, “великолепната находка”, също и “впечатляващата археологическа находка”, “най-богатата колекция от метални художествени произведения”, “световно известната колекция от златни изделия”, “една от най-забележителните находки от ранното европейско Средновековие”, “прочутото съкровище, по което са изгравирани най-известните произведения с фантастични изображения” и още мн.др.

От българските учени най-подробно - задълбочено са проучвали Съкровището световно утвърденият езиковед акад. Ст. Младенов, изкуствоведът проф. Н. Мавродинов и историкът изкуствовед проф. Ст. Ваклинов, но първият по-сериозен опит за научно изследване и описание на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е от 1885 г. на австриеца проф. Хампел, докато най-пълното му и подробно описание с реферативно представяне и на повечето от лансираните дотогава тези и хипотези за него е направено от двама унгарски учени, монографията на които е издадена най-напред на унгарски език през 1977 г., а след това, през 1984 г. и на английски език. Още от годините на първите опити за научно изследване на Съкровището всеки един без изключение учен по европейска средновековна история, археология, лингвистика, епиграфика, културология, изкуствознание и какво ли не още се чувствува непременно задължен и той да вземе в някаква степен отношение и да предложи собственото си виждане или мнение по множеството спорни въпроси, съществуващи или непрекъснато изникващи във връзка с него, така че само научната литература върху Съкровището вече е практически необозрима. Като резултат Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е единственото съкровище по Света, относно което са предложени и изказани толкова много хипотези, мнения и виждания, в рамките на които по произход и принадлежност едновременно и същевременно то е: -бактрийско, сасанидско, иранохунско, туранско, севернопонтийско, византийско, западнохунско, аварско, аваро-българско или пък е принадлежало на първия велик и небезизвестен на европейска земя българин Авитохол, много добре познат на цяла късноантична и средновековна Европа повече под готското си по произход име Атила; -българско с притежател хан Аспарух, като е откраднато от неговата гробница и е заровено в земята през 896 г., по време на маджарско нахлуване в обл. Банат или само българско с притежател българските ханове; българско с притежател българската аристокрация от времето на Първата българска държава; българско с притежател прабългарски боил от западната област на Държавата, както и старобългарско с притежател някой владетел от тази епоха, именно поради което обикновено се нарича Старобългарско владетелско съкровище; -унгарско с притежател български слой в унгарския етнос и култура; резултат от западните завоевания на прабългарите, хунобългарско с последен собственик най-вероятно Айтони; болгарско или печенежско, хазаро-унгарско, печенежско, куманско, печенежско-куманско или печенежско-къпчашко; тюркско, тюркопеченежско, къпчакопеченежско; унгарско, аваро-унгарско, аварско, унгарско със собственик маджарския княз Айтони, предшественик на който е Боила от гръкографичния надпис; -румънско с притежател румънците от Арад и собственик някой княз на селска община или някой епископ. Съкровището освен това се датира от средата на V в., края на VІІ в., от VІІ-VІІІ в., VІІ-ІХ в., “към времето на хановете Крум и Омуртаг”, т.е. в първата четвърт на ІХ в., втората половина на ІХ в. и по-точно от последната третина на века, края на ІХ-средата на Х в., още и от ІХ в., после и от Х в., също и преди 889 г., но още и през ХІ-ХІІ в. А от една трета гледна точка, Съкровището е изработено от българския народ в сегашна Северна България, който е изминал пътя от Изток към Запад и току що е приел християнството и по-специално от български златари; съдовете като цяло са от съкровището на манастир и са набавяни или от златарски работилници във Видин, или пък от дарения на готови съдове, изработени много преди това и на редица други места; то е продукт на бактрийска, сасанидоперсийска и византийска художествени школи; източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на І хил.; съдовете са произведения на различни ателиета и майстори; изработено е от хазарското племе кабари, които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато; създадено е от печенегите, като част от сасанидските съдове са изработени в Леведия, а византийската част е изработена след 889 г. пак от тях в Леведия и Южна Унгария; изработено е от късни авари на унгарска територия и др. И най-после смята се още, че Съкровището е заровено в земята през 896 г. по време на маджарско нахлуване в Банат; също и към края на ІХ в., когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците; заровено е в края на ІХ в. по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав, но така също и от маджарския племенен княз Айтони преди неговата гибел през 1008 или 1018 г. и др. Най-сполучливият и убедителен превод на гръкоезичния надпис върху две от златните купи е направен от акад. Ст. Младенов и частично редактиран стилистически от наша страна той получава вида Исусе Христе, чрез водата успокой раба Твой, като го освободиш от греха. Определено сполучливо-убедително е разчитането на прабългарския рунически надпис от страна на турския проф. Т. Текин, според когото там пише Чашата за напитки на Аспарух, който превод обаче ние, проф. Ив. Добрев, като държим сметка главно за специфичната морфологична структура на прабългарския език и за отдавна вече съществуващата собствено българска традиционна практика на еднотипно надписване на подобни съдове, поправяме и уточняваме до вида Чашата, от която да пие Аспарух.   И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния прабългарски надпис № 21, наречен още и Надписът на Буила, който е преди всичко и най-вече лексико-граматически най-обемистият, пълният и завършен, формално-съдържателно коректно-правилният и дори изящно-красив, собствено-специфичният и единственият известен засега свързан текст на езика на Аспаруховите българи или с една дума, този надпис, както и самото съкровище, е уникален и неповторим. Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск, допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см, тегло 212 гр. и дръжка за окачване на колана, като там, където започва и завършва Надписът , е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата:
image
В разчитането и превода на Надпис № 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф. В. Томсен, според когото там пише Жупан Буила завърши купата, (тази) купа за пиене, която жупан Бутаул приспособи да се окачва; акад. Ст. Младенов - Боила зоапан гравира борбата, Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст; унгарския акад. Д. Немет - Купата на Буйла Чабан, той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан, който накара [за нея] да й направят дръжка; карачаево-балкарския проф. С. Байчоров - Чашата на Бойла Зопан, изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан; изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф. Ом. Притцак и турския проф. Т. Текин - Чобан Буйла напълни таса, Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го). Това е тас за напитки. Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност, познаването и съобразяването с които позволяват ние, проф. Ив. Добрев, да направим , обосновем и докажем превода на Надпис № 21 като Чашата, за която жупан Буила повели, като облицоват, да изпишат, и от която да пие наздраве жупан Бутаул, което безспорно е не само най-точният и убедителен, но и един направо красив превод на Надписа. Доколкото Надпис № 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски, то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност, но по силата на това, че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава, а така също и заедно с югоизточните славяни са единият, но водещо-главният, от двата основни дяла, положили началото и основата на българската народност, то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност. След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005, пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен, конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични, епиграфо-палеографски, етнографо-фолклорни, антропологически, изкуствоведски и др. факти, сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош, каквато теория по същество се явява и цялата монография, ние стигаме до следното едно-единствено, недвусмислено-категорично, повече от ясно и сигурно обобщително заключение, а именно: Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност; то е събирано, ползувано, съхранявано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ; било е изложено и съхранявано последно в тронната зала на царския дворец, построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г.; изнесено е от тук през 972 г. по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска, а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго; съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд, Бутаул и Ахтум; заровено е през 1008 г. край прабългарското селце с по-късно име Наги Сент-Миклош по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан, където е и намерено през 1799 г. Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени, заради оказаната му помощ, от имп. Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г., когато са превзети и храмът в Шиза, и царската резиденция Дастакерд.
На златното блюдо стои името на хан Аспарух, така че не може да има никакво съмнение, че тъкмо той се е хранел от него, но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета, което означава, че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител, докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване, най-вероятно в началото на есента на 865 г.
Златната чаша № 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум, син на жупан княз Бутаул, който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи, които се простират между Дунав на юг, Тиса на запад, р. Марош на север и р. Олт на изток, и който получава златната чаша като подарък, най-вероятно около 975 г., от своя съсед и добър приятел, пак българския жупан княз Буила, който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр. Болгарфехервар, т.е. “български бял град”. Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831), северозападната граница на Първото българско царство, върви западно от гр. Срем, днес сръбската Сремска Митровица, по р. Сава, свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток, излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща, преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р. Хрон, докато стигне Карпатите. Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига, която образува широка дъга от запад на югоизток, напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р. Днестър в горното й течение, върви надолу по Реката до големия завой малко след гр. Каменец-Подолск, устремява се на североизток и достига р. Днепър северно от гр. Кременчуг, тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море - Херсонския залив, източно от днешния гр. Одеса. Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено, много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо, защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света, по силата на това, че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала, което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство, но и от всички останали златарски произведения по Света. Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие, красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош , но те обаче, дори и да са намерени по българските земи, са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто, поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност, а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие, които притежава нашето, собствено българското златно съкровище. Също така световно прочутите, но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж, известни най-вече като Скитското злато, все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища. Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище, което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него, е възможно най-близкото по състав, епоха и етническа принадлежност, а съпоставката между двете съкровища показва, че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове, с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали, са подбрали и извадили само най-красивото и представителното, което пък като цяло от своя страна налага извода, че този подбор го е направил, но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики, когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец. Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта, че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели, сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух, като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис, ролята и значението както на самия него като държавник и личност, така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история, но и за европейската история, а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати. И не на последно място, голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него, защото такива надписи са открити досега никъде на друго място, а дори и за в бъдеще да бъдат открне ити, те надали ще бъдат върху точно такива “носители”, от една страна и от друга страна, прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект, а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти, който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската, но и за цялата световна лингвистика и историография. Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт, че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин, Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското, класическото и близкоизточното изкуство, на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през “Стара Виена”, известна катедрала, Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum. Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III, the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo . Значи, в един легендарно-приказен музей, най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история, лежи и чака самотно-изоставено, анонимно-непознато, но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име, ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе, а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред, мъртви, живи и все още неродени, на всички българи от векове и за векове! Ето защо и тъкмо поради всичко това, сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за напълно обосновани и доказани и следните изводи: 1. Най-после, след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени, е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила. 2. Намереното през 1799 г. в градчето Наги Сент-Миклош, изключително красивото и ценно, а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност. 3. Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат, златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І. 4. В края на краищата, все пак и въпреки всичко, напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия, но и на също толкова продължилите, както в отечествената, така и в световната наука, много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня.

 

 

 




Гласувай:
3
3



1. liubitel - Панагюрското съкровище е тракийско.
20.03.2013 03:11
Панагюрското съкровище е тракийско. Откъде ти разбра че има нещо Елинско у него?Пък и като обикалях музеите във Атина не видях нещо подобно.Имаше в националния исторически музей (в Атина) злато, но беше на Филип македонски.
Гърция, Гръцката нация е създадена през 19 век, от къде ще има Златни съкровища или работилници за антично злато?
Как умееш да извърташ нещата,Всеки оттатък Лариса ще ти повярва.
цитирай
2. shtaparov - А къде са съкровищата на гръцките ...
12.03.2019 06:12
А къде са съкровищата на гръцките ханове,що не е открито нито едно досега?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1586069
Постинги: 265
Коментари: 1483
Гласове: 297
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031