Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2012 18:26 - Продължение.....Лекция по-История за Студенти използван в София в СУ "Св. Климент Охридски "ЕГЕЙСКИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ"
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 7790 Коментари: 16 Гласове:
-1

Последна промяна: 13.08.2012 15:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Лекция по-История за Студенти използван в София

в СУ "Св. Климент Охридски"

ЕГЕЙСКИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

Първобитната история на Балканския полуостров и съседните историко-географски области. Формирането на гръцката народност през III хил. пр. н. е.  Критското общество и държава. Тера, Микена, Тиринт,  Аргос, Пилос, Троя. Ахейци и дорийци. “Омировият въпрос”. Обществени отношения и обществен строй. Етногенетични процеси – създаването на общността на елините. Великата  гръцка цивилизация.  
 И Херодот, и Тукидит, двамата най-големи гръцки историци са с микселински произход – карийски и тракийски. Митовете отнасящи се за по-ранно време свидетелствуват за смесени бракове между гърци и “варвари” и най-вероятно отразяват процеси от Беотия и Фокида до Троя.   В епоса и митологията на древните елини отсъстват сведения за чуждо етническо по характер завоюване с изключение на легендата за зависимостта от Крит на цар Минос и с изключение на легендата за Пелопс, който според Софокъл и Еврипид е незавоевател , а мигрант от Троада и баща на Атрей и Тиест. Според Ф. Стъбингс (Обединено кралство), Пелопс бил предводител на мигранти, които завоювали прототракийското население на Елада поради военното си превъзходство в бойни колесници. Израелският археолог И. Иадин и холандецът Ян Бест предполагат твърде хипотетично друго завоевание – прогонените от египтяните хиксоси, завладели Гърция около 1580 г. пр. н. е., като не отчитат участието на Крит във войната с победоносен край срещу азиатските завоеватели ( Н. Неделчев). Тези завоевания и хипотетични податки за завладяване на Гърция са от време, което предхожда значително и Троянската война и преходния период от Микенска към след микенска Елада.   Отсъствието на спомени за завоевания в гръцката традиция и отсъствието на преписваните на дорийците железни оръжия в археологическия пласт, свързан с ахейска  Гърция от ХІІ – ХІ в. пр. н. е., заедно със запазените в епоса и митологията сведения за раздори и убийства сред героите, участници в Троянската война свидетелстват за вътрешни причини за упадъка и гибелта на ахейско – микенската цивилизация.   Микенската и дорийската култури и цивилизации били не само с градски, но и със селски облик. В райони като Амикла, където освен богатите гробници – толоси от ахейско–микенско време, не са известни за сега урбанистични центрове като Микена или Пилос, сближаването и обединението на ахейското и дорийското население било възможно поради отсъствието на социално-политически разлики при двете народностни групи и поради езиковото родство.   За вътрешни етно-политически промени, довели до завоеванието на Пелопонес от дорийците настояват изследователката от Германия Г. Бокиш и американеца Ч. Стар, В. С. Сергеев, Ю. В. Андреев, Э. Д. Флоров, В. Д. Блаватска (Русия)  и др. Те считат, че дорийците са завоеватели мигранти, дошли в Елада от север. Текстът на древногръцкият историк Тукидид не показва, че дорийците са от извънеладски земи: “На осемдесетата година от падането на Троя, дорийците, заедно с Хераклидите завладели Пелопонес” (Тукидид, І, 12, 2). Произходът на Хераклидите – преки потомци на Херакъл и Деянира, чрез сина на Прометей,  Девкалион от Фтия в Тесалия и чрез неговия син – Амфиктион, законният баща на Херакъл, който управлявал областта на Термопилите и по-късно Атина е средногръцки. Известно е по наблюдение на археолози, че микенска Атина не е била разрушена от дорийците, а подобни сведения отсъстват и в писмените извори от по-късно време. Вероятно съюзници на дорийците са били политическите и племенни съюзи от Средна Гърция заедно с Атина. Известният по легендарни сведения конфликт между царя на Микена и Тиринт, Евристей и Херакъл отразява това събитие в подкрепа на борбата на дорийците с ахейските им противници. Сведението на Херодот за пеласгийския, негръцки, варварски произход на атиняните, за разлика от дорийците (Херодот, І, 56, 2) свидетелствува за сложния етнически състав на ранните гръцки земи в дълбока древност и за процес на елинизация на негръцки племена, мислени за пеласги и на ахейците – микенци, наричани пеласги. Не случайно в Библията, в книга на пророк Амос, гл. 9, § 7 се съобщава: “Нали аз изведох ... филистимците от Кафтор” – от о. Крит. Възможно е името на град Дор, където на север от филистимски града Ашдат, Гет, Аккарон, Аскалон и Газа, отседнало самостоятелно племе от морските народи, да отразява родовото име на дорийско племе, мигрирало едновременно с филистимляните на изток към Източносредиземноморското крайбрежие, около XI в. пр. н. е. Времето на поява на филистимляните и обитателите на Дор съвпада с времето на нашествие на дорийците на о. Крит, или с времето на завоюването на о. Крит – древният египетски Кефтиу и еврейския Кафтор.   Преселението на ахейците от о. Крит от Егейските острови и от полуостровна Елада на север, по Егейските острови, Атика и западното крайбрежие на Мала Азия между XI и IX в. пр. н. е. свидетелства за вътрешния характер на дорийската “миграция”. Разселването на дорийците в Южна Средна Гърция – Мегарида, в Източен и Южен Пелопонес, на островите Китера, Крит, Крпатос, Родос, Книдкос, Тера и на Халикарнаския полуостров на Мала Азия (днешен Бодрум), а също и на територията на днешния полуостров Решадие и др. Е насочено срещу част от ахейския свят и неговите колонии и очертава южната половина на някогашната микенска цивилизация.   Строителството на нови крепостни съоръжения в Тиринт, Микена и в Пилос и издигането на силно укрепена защитна стена на Коинтския (др. гр. Истмийски) провлак между Средна Гърция и Пелопонес, която останала недовършена, показват съществуването на най-сериозна опасност, но едновременно и от към Средна Гърция и вътре в границите на полуострова. Затова се укрепяват и провлакът на югоизток и Пилос на югозапад.   Областта Дорида в Централна Гърция, която някои изследователи считат за родина на дорийците, вероятно наистина е било тяхно родно място, но не по време на миграция от XIIІ – ХІ в. пр. н. е., а от по-рано, от ІІІ – ІІ хил. пр. н. е. Съществуването на области с имена Ахайа в Южна Тесалия и северен Пелопонес, на градове с името Тива и Тесалия на брега на Пагасейския залив и в Беотия, на област Дорида между Етея, Етолия, Локрида и Фокида, населено с дорийци и на множество дорийски държави в Пелопонес, свидетелстват за ранно преселение на част от гръцките племена от прародината им в Тесалия на юг към средна и южна Гърция и към Егеида и Малоазийските брегове. Вероятно по време на това ранно преселение част от гърците са достигнали и до земите на Троада при Дарданелите ( ст. гр. Хелеспонт).   Упадакът на микенския начин на живот в т. нар. пеласгийски средища по егейските острови и в Мала Азия, заедно с упадъка на ахейските центрове в Тесалия и Атика, които остават незасегнати от дорийско нашествие, свидетелства за вътрешнополитически причини, довели до реставрация на родовоплеменните и обществено демократични отношения. Отсъствието на пренесени микенска култура и цивилизация в източните предели на гръцкия свят, подобни на микенско-тиринските и пилоските прояви в писмеността, крепостната архитектура и дворцовото строителство, свидетелства че крушението на ахейския свят започва без на места на дорийците и само е довършено от тях. Отсъствието на дорийски племенни енклави  в централен и северозападен Пелопонес, в Аркадиа, Елида и Ахайя очертва и северозападните граници на разпространение на дорийците. Най-вероятното им местоживеене през ахейско-микенскат епоха е било в източната част на Пелопонес и района на Коринтския провлак, на север и изток от завоювания от спартанците едва през Х – ІХ в. пр. н. е. централен южен Пелопонес.   Дорийци живеели и на Крит, вероятно първоначално само в западната част на острова, която остава изолирана от минойско-микенската цивилизация в източната му част.   Заедно с писмените текстове от микенската епоха, писани с линейните писмени системи “А” или “В” (“Б”), извор за историята на най-древните егейски култури и цивилизации е и омировият епос. В края на ХІІІ в. немският учен Ф. А. Волф поставя въпроса за противоречията в “Илиада” и “Одисея”, като разива идеите на по-ранни френски и италиански изследователи и главно на откривателя на античността от ХІІ в. Джанбатиста Вико. Двамата учени отхвърлят идеята за един единствен автор и считат Омировите поеми за народно творчество. Омировият въпрос, възникнал с появата на съмнения в авторството и логичността на разказите включва три групи от промени. Първият е за поемите като резултат от индивидуално творчество. През ХІХ в. предмет на дискусия били проблемите за унитарния произход на поемите, написани от един автор – Омир, и за множеството автори, които били създатели на множество малки поеми (песни) или разработвали първоначално неголемите поеми “Илиада” и “Одисея”. Вторият проблем е за поемите като резултат от развитието на колективното народно творчество и отговаря на развитието на науката за епоса на нивото от края на ХІХ в. Отново в края на ХІХ и началото на ХХ в. е създадена и третата теория, която като изследователски проблем обяснява създаването на омировите поеми като народен епос, който вторично е литературно обработен от един или двама гениални поети (Н. Н. Пикос). Омировият въпрос включва и проблема за истинността на по-ранните части на “Илиада” и “Одисея”. Окончателния текст на промените е записан в Атина през втората половина на VI в. пр. н. е. През ІІІ – І в. пр. н. е. Фиолозите от елинистическата Александрийска школа разделят всяка от поемите на двадесет и четири песни, поправят множество грешки на преписвачите-краснописци и остановили съществуването на множество интерполации (лат. Интерполацио – вмъкване) от по-късно време. Сверяването на ранните текстове, открити в египетските пясъци и архитектурни комплекси от съвременните археолози и на по-късните средновековни преписи, позволява да се приеме като непроменено през вековете творчеството на Омир или на група автори, обединени под това име. В “Илиада” и “Одисея” са описани етническата и обществено-политическата ситуации в Гърция към VIII – IV в. пр. н. е. Гръцките племена все още не носят обединителното народносттно име елини. Ахил, героят, на чиито гняв по време на Троянската война е посветена “Илиада” не случайно е представен като предводител на мирмидонци и елини, и ахейци (ил. ІІ, 684 – 685). В древногръцките предания за общия произход на елините от Тесалия е запазено вярването за общ прародител – елин или хеллен. Според Херодот в Елада имало два народа – единият бил йонйиски, а в древността пеласгйиски, а другият дорйиски или елински (Херодот, история І, 56). Елин бил цар на Тесалия, внук на Прометей, син на Дефкалион и баща на Дорос, Еолос и Ксутос, според Херодот и Аполодор. В тази етеологична (гр. етия – причина, обяснение) легенда спомените за древната гръцка прародина са свързани със спомените за по-късната миграция и разселване на елинските племена. Времето на създаване на легендата е около VII – VI в. пр. н. е. и чрез генеалогията на родствениците на Елине отразено осъзнатото единство на народностната общност на гръцките племена. Различията в говорите на дорйиците, на юнйиците от Атика, егейските острови и Западна Мала Азия и в говорите на еолйиците и ахейците от северна и средна Гърция и северозападен Пелопонес били само диалектни.   След ХІІ в. пр. н. е. последвало упадък на Микенско-ахейска Гърция и период на реставрация на родовия строй. Той бил по-аристократичен в йонйиските и по-демократичен в дорйиските и аркадо-еолйиските земи през ХІ – Х в. пр. н. е., но през ІХ – VIII в. демократизацията на родовоплеменните общности обхванала и Атика с град Атина. От VIII в. започнал процес на съсловно и имуществено разделение в Атика и през VII – VI в. пр. н. е. атинското общество се изравнило по степен на социални и имуществени противоречия с останалите аристократично управлявани племенни общности. Свидетелство за това са еднородните бедни погребения в Атина от Х – ІХ в. пр. н. е. и появата на оръжие и златни украшения след VIII в. пр. н. е.   Омировите поеми отразяват този процес. Преходното общество между XI – VI в. пр. н. е. е разделено на бедни и богати, на базилевси, аристократи – собственици на големи стопанства, на дребни собственици на земя или занаятчии и на тети и метанасти – неимотни ратаи и хора откъснати от родовата си организация (гр. мета – извън). Социалното и професионално разделение на реставрираното родово общество било съответстващо на разделението на аристократично-родовите общества от някогашните микенско-ахейски области, които не достигнали до уравниловъчното родово-племенно единство, при което всички граждани подобно на атиняните и спартиатите имали равни политически права, като участници в народното събрание. Между аристократите и свободните хора в и извън общините през този период не е имало никакви правни различия ( Ф. Енгелс).   Родовите, фратриите (гр. фатрия – братство) и племената (гр. фили) били преходен период към държава. Част от обществото запазила родовата си организация – запазили се главно аристократичните родове и родовете в перифернита планински и селски райони с по-бавно развиващи се трудовоправни отношения. Средно и малоимотните членове на племенната общност извън родовете били ратаи на полето, ковачи, кожари, грънчари, златари – притежатели на собствени работилници или наемни работници, земеделци и др.   В селското стопанство основна клетка било ойкосното стопанство (гр. ойкос – дом), организирано в състава на общината от селски или градски тип. Във всяка община имало ковашка работилница, а в рамките на по-голяма общност от няколко общини или райони имало и тъкачески, и грънчарски, и златарски работилници. Центрове на съсредоточаване на занаятите били ранните градове от XII – VIII в. пр. н. е. Градовете се превръщали в центрове на занаяти, административно-политически и културен живот. Жителите на селата и градовете живеели в отделни малки семейства и ползвали участъци земя (гр. клер – жребий), които някога били преразделяни и запазили името, което свидетелства за ранен колективен и първобитнокомунистически характер на общинните отношения. Родовите вождове и племенните вождове – басилевсите получавали “отрязани участъци” от общата земя (гр. темно – режа). Свързването на темените на вождовете и царете с вероятно шумерско влияние с шумерското “итемен” и с производното от него микенско понятие “темено” противоречи на логичната гръцка етимология и не пояснява как се осъществява пренасяне на нови трудовоправни отношения в микенската и по-късната гръцка среда (Н. Неделчев).   След микенската епоха, която през ХІ в. пр. н. е. се означава по характерните не пластични, а геометрични рисунки като “Геометричен период” била време на военна демокрация – начална за “първобитната периферия” и реставрирана за някогашните политически минойско-микенски и егейски центрове. Геометричните фигурки на коне и колесници, човешки фигурки, главно на войни, на морски битки с кораби представят времето, в което войната се превръща в един от видовете занаяти или в средство за натрупване на принаден продукт чрез ограбване на съседите.   Стопанството на военноплеменните общности до VIII в. пр. н. е. било все още автаркично въпреки съществуващия обмен между производителите на различни селскостопански и занаятчйиски стоки. Основна разменна стойност била стойността на един бик. В бикове се изчислявали броните, земите и дори пленниците – роби. Като разменно средство служели още късове мед, желязо, кожа на бикове и хора роби: “А останалото вино ... децата на ахейците купиха като плащаха кой с желязо, кой с блестяща мед, кой с кожа на бик, или с хора роби – гр. андраподесси” (ил. VII, 472 – 475).   Увеличаването на военните конфликти от ранно- или прото-геометричния период (ХІІ в. пр. н. е. ок. 950 г. пр. н. е.) през средно- или ранно-геометричния период (950 – 850 г. пр. н. е.) до зрелия или късния геометричен период (850 – 800 г. пр. н. е.) и след това в периода на архаична Гърция (VIII – VI в. пр. н. е.), довело до социална нагласа, характерна за героичния век и ранната държавност: “Смел в боя, аз не обичах труда на полето нито тихия семеен живот ... остроносите кораби повече ме привличаха, битката, стрелите с оперение, блестящите с мед копия ... хората не си приличат, едни харесват едно, други друго ...” (Од. XIV, 224 – 228). Самата Троянска война е представена като подобен пиратски поход от времето на военната демокрация. Евмей, царят на о. Лемнос търгува с вино срещу плячката на ахейците от военните действия срещу Троя (Ил. VII, 468 – 476).   Военните действия довели до обедняване и разединение на населението от различни области и племенни територии племенните вождове вече управлявали цялото население на една територия, а не само своите съплеменници. Етническите и социалните противоречия били преодолени в течение на десетилетия или векове при различните племенни общности и народи, но съдействали за засилването на развиващите се класови противоречия. По време на войната народното събрание имало военна организация и било подчинявано на военна дисциплина и идеология, която притъпявала вътрешните социални проблеми  с надеждата за изнасянето им извън обществото – като война  надежда за забогатяване и на най-бедните от плячката, получена от победените. В противоречието между аристократите и народа, отразено в Илиада,  Терсит – защитникът на интересите на обикновените, незнатни гърци просто е пребит от Одисей под одобрителния смях на военизираното народно събрание.   През архаичния период социално-политическите и имуществените противоречия между бедни и богати се усложняват от появата на лихвари – трапезити или богати земевладелци и аристократи, които притежавали пари и земя и заграбвали имуществото на обедняващите, и дори ги поставяли в робство. Този процес довел до рязко противопоставяне на бедни и богати, на управляващите аристократични родове и управляваната част от народа. Това се отразило върху основните додържавни и военнодемократични институции – народното събрание, съвета на старейшините и базилевса ( или айсимнета). Народното събрание било представено от все по-малко свободни хора и вождовете базилевси получили възможност да влияят над обедняващите бедни и средни собственици. Съветът на старейшините откривал и закривал събранията. Народът, който съставял народното събрание нямал инициатива да свиква събрания. Затова според разказа в “Одисея” за свиканото от сина на Одисей, Телемах събрание, при поставянето на неудобни въпроси от Телемах аристократите претенденти за имота на Одисей закрили народното събрание. Съюзът на аристократите, ако те не били в състояние на непрекъснати взаимни борби, осигурявал олигархично аристократично управление. При различия между членовете на съвета на старейшините и отделните базилевси народното събрание могло да отстоява интересите си и демократичността на обществото, като било подкрепяно от отделни аристократи и вождове. Тогава, въпреки късния стадий на развитие и разпад на родовия строй, на гръцката агора, както в средновековието и на скандинавския стинг била отстоявана волята на   народа от военно-демократичния период (Н. Неделчев). Този съюз обаче бил условие за развитие на по-късните ранни гръцки тирании, насочени срещу господството на част от аристократите.   Базилевсите, като пълководци на свободни хора, съдии и върховни жреци, според Аристотел, постепенно се превръщали само във военачалници и съдии, като отстъпвали жреческата власт на възникналото професионално жречество с отделни храмове, богове и култ.   Между ІХ и VI в. пр. н. е. гръцкото общество, устроено по полисни племенни територии с градски центрове, настъпили промени, свързани с: нарастването на населението и недостига на земи и храни; с развитието на занаятите и необходимостта от внасянето на метали, суровини и роби заедно с храните; и с необходимостта от изнасяне на вътрешните противоречия извън полисите – разделящото се на демократи и аристократи или олигархи общество, колонизирало нови земи, селища и територии, в които обикновенно отивали загубилите властта в полиса – метрополия демократи или олигархи и аристократи. Между метрополията и колониите не са се водили военни действия и те заедно съставили система за взаимна доставка на стоки, суровини, роби, храни и пазари.   Гръцката колонизация се осъществила последователно в пет основни направления. Първото и най-ранно започнало още в минейско-микенската епоха и било свързано с колонизирането на западна Мала Азия и прилежащите и острови. Вероятно тук била създадена държавата Милаванда, с град, по-късно известен като Милет. Определено отношение към тази ранна колонизация има и създаването на гръцка по архитектурата си държава в Троя и по-късната Троянска война на микенските гърци срещу вероятно конкурентната на важен търговски кръстопът държава, при входа на Дарданелите (Хелеспонт). През ХІІ – ІХ в. колонизационният поток към Мала Азия, към Смирна, Ефес, към о. Кипър и към финикйиското крайбрежие се усилил във връзка с рухването на микенската държавност. В миграцията участвали и микейци, и пеласги от Атика и Арголида, и дорийци.   Второто направление на гръцка колонизация било към Италия. Тук още в микенската епоха били основани гръцки селища, вероятно в Метапонт (мик. Ме-та-по) и при Палермо. През VIII – VII в. пр. н. е. били основани Сибарис, Тарент, Кротон и др., предимно от жители на Ахай. На днешното френско крайбрежие малоазийският град Фокея основал Монак, Никея и Массалия, а на източното испанско крайбрежие Заканта (Сагунта). Централното и западното африкански крайбрежия били колонизирани от финикийците и това направило невъзможно създаването тук на гръцки селища. Кебела основала колонии на о. Цицилия – Регий, Катана, Леонтина, Химера и др.   Третото направление на елинска колонизация било към тракийското средиземноморско крайбрежие и проливите Хелеспонт и Боспор (тракийски), по бреговете на Тракийско (Егейско), Мраморно (Пропонтида) и Черно (Понтос Евксинос) море. Тук малоазийският милет основал Кизик, Аполония, Одесос, Томи, Истрия, Теодосия, Фанагория, Диоскуриада, Тасис, Трапезунт, Амис, Синопа, Китор и Хераклея Понтийска, Византион и Хераклея (Херсонес) били основани от Мегара. Към колонизиране на земи на Балканския полуостров пристъпил и Коринт, но неговите колонии били по адриатическото крайбрежие на Епир и на о. Коркира и о. Левкада. Атина се укрепявала в тракийския Херсонес в съюз с таркийската държава на долонките.   Четвъртото направление на гръцката колонизация било към източното северноафриканско крайбрежие. Тук, в Киренайко, Спарта основала град Кирена и покровителствала възникващите гръцки градове Евхеспериди, Аполонил, Барка и Платея в областта Киренайка.   В Египет била създадена гръцката колония Навкратис, която имала вътрешна автономия и осъществявала икономическите връзки на дванадесет елински метрополии с африканската държава.   Широката колонизация на Средиземноморието позволила на гръцките градове да развият максимално своята икономика и търговия въпреки бедната на суровини Елада и да повлияят стопански и културно на средиземноморските народи.



Гласувай:
3
4



1. анонимен - Отврат
13.08.2012 12:26
Данайците значи всичко са откраднали от траките. Бахти елинската култура.
цитирай
2. aristotelis - "Ако пак си навреш средния пръст в гъза като тракоман, окончателно ще си изградиш пропадналия си пъпчив имидж" пред ЛГБТ обществото!
13.08.2012 13:16
анонимен написа:
Данайците значи всичко са откраднали от траките. Бахти елинската култура.

Тракоман
Иронично назоваване на БЪЛГАРИТЕ – един от най-древните автохтонни европейски народи, от страна на дегенерати с неясно национално съзнание под влияние на злоупотреба с алкохол наркотици и юдео-комунистически варваризъм.
"Аз майка си ще наеба по-скоро, но тракоман няма да стана!" – изявление на уногондурски аспаруховски дегенерат след дрогиране и алкохолен 48-часов алкохолен запой
цитирай
3. ivansimeonow - Време да се вкара в обръщение гре...
15.08.2012 17:12
Време да се вкара в обръщение грекодонист1 Александър Македонски , Константин Велики, траки, Византия всичко е греко. Бива, бива, ама чак толкова!
цитирай
4. aristotelis - В Александрия се появява и най-голямата библиотека в света - 600 000 тома. На гръцки език - не на македонски, какъвто и тогава, и днес не съществува.
15.08.2012 18:52
ivansimeonow написа:
Време да се вкара в обръщение грекодонист1 Александър Македонски , Константин Велики, траки, Византия всичко е греко. Бива, бива, ама чак толкова!

Македония без грим
Д-р Божидар ДИМИТРОВ
Няма научен институт в света, който да не приема, че античните македонци са гърци. Това личи не само от имената на царете (гръцки), не само от самоопределянето им като гърци, но и от факта, че Филип и Александър Македонски работят за една гръцка политическа идея - обединението на стотиците гръцки градове държави в единна империя. Тази империя трябва да постигне две важни политически цели. Да спре войните между гръцките градове държави и да се противопостави на Персийската империя, чиито агресивни действия през VI-IV в. пр.Хр. застрашават гръцката независимост. И Филип, и Александър успяват в действията си, подкрепяни от не малка част от гръцкото общество. Царствата, които възникват на територията на Александровата империя след смъртта му и над които застават “македонски” пълководци като Антиох, Птолемей и Лизимах, се наричат елинистически (т.е. гръцки) царства, а периода на съществуването им (края на IV-I в. пр.Хр.) - елинистически. Там цъфти гръцката образованост и култура, най-високата в света в тази епоха, постигнала интересна симбиоза с персийската и египетската цивилизация. В Александрия се появява и най-голямата библиотека в света - 600 000 тома. На гръцки език - не на македонски, какъвто и тогава, и днес не съществува. Династията на Александър е претендирала, че произлиза от Херакъл, че е дошла в Македония от южния гръцки град Аргос и че е елинска, поради което е получила право да участва в допускащите само елински атлети Олимпийски игри, а това е станало във времето на Александър I Филелин, тоест около 150 години преди раждането на Александър III Велики. Филип II, бащата на Александър III Македонски, е печелил поне три състезания в Олимпийските игри. Идиотските македонистки исторически тези днес получават отпор не само от учените по цял свят, но и в самата Македония - нещо, което не се бе случвало 65 години. Експрезидентът Бранко Цървенковски онзи ден каза, че “античният македонизъм е обречен на тежко историческо поражение”. А експремиерът Любчо Георгиевски иронично забеляза, че следващата стъпка на управляващите ще бъде да открият “антични югославяни”.
цитирай
5. ivansimeonow - Каква е съдбата на тези " гъ...
15.08.2012 23:10
Каква е съдбата на тези " гърци" по-нататък.Къде са? В днешните олимпийски игри само гърци ли участват? Аристотел, всичко щеше да е наред ,ако днешните македонци говореха гръцки. Момент, мак / ЕДОНИ/ . ЕДОНИ, ТРАКИЙСКО ПЛЕМЕ НА СЕВЕРОИЗТОК ОТ МАК/ ЕДОНИТЕ/. НАИСТИНА, ЗЕЛЕН СЕМАФОР ЗА ГРЕКОДОНИЗМА!
цитирай
6. aristotelis - Думата "Македнос" произлиза от гръцката дума "Макос" която значи "висок"!А на новогръцки думата е микос и значи дължина
16.08.2012 02:41
Порнографска ликвистика продавай на някой идиот и тъпанар като твойте сънародници микимауседонци а не на мене дето съм превеждал орфическите химни, който са били написани през 6-ти век преди христа, от старогръцки на новогръцки език! Разбра ли? Днешните истински македонци говорят гръцки език и се гордеят че са гърци и живеят в гърция а псевдомакедонците маймуни-макаци, дето живеят в ФИРОМ, особените славяни, говорят завален български език и са дълбоко комплексирани а са чистокръвни българи и трябва да се гордеят с това! Според Хезиод, от връзката на сестрата на Елин, Пандора със Зевс, се ражда Грек който е става епоним на гърците (Graikoi), а от връзката на другата сестра на Елин, Тия, със Зевс, се раждат Македон, родоначалник на македоните и Магн (Магнес) основател и първи цар на Магнезия. Названието „Елини“ датира от времето на Омир.
В Илиада „елини“ е име на племе, населяващо Фтия; наричани са още мирмидонци) и са водени от Ахил.
цитирай
7. aristotelis - А НЕ СЕ ПРАВИ НА ИДИОТ И НА УМАЕНА ГЪСКА, ГЪРЦИТЕ ЩЕ ВИ ИЗКАРАТ ЧЕРВАТА ПРЕЗ ГЪЗА! ИСТОРИЯТА НЕ СЕ ПРОДАВА ЖАЛКО ЧОВЕЧЕ!
16.08.2012 03:03
ivansimeonow написа:
Каква е съдбата на тези " гърци" по-нататък.Къде са? В днешните олимпийски игри само гърци ли участват? Аристотел, всичко щеше да е наред ,ако днешните македонци говореха гръцки. Момент, мак / ЕДОНИ/ . ЕДОНИ, ТРАКИЙСКО ПЛЕМЕ НА СЕВЕРОИЗТОК ОТ МАК/ ЕДОНИТЕ/. НАИСТИНА, ЗЕЛЕН СЕМАФОР ЗА ГРЕКОДОНИЗМА!

цитирай
8. ivansimeonow - Не знам защо просташките ти анти...
16.08.2012 13:03
Не знам защо просташките ти антидържавни писания се допущат . Мокос било не знам какво си , а макес и едони какво са.? Сигурно си добре платен от чужди разузнавания. Не знам как допущат такива писания от откровени антибългари. Сигурно и те са такива
цитирай
9. ivansimeonow - Приказки от 1001 нощ- Със сигурност ...
16.08.2012 15:06
Приказки от 1001 нощ- Със сигурност е гръцка също .АКО БЯХА Я ДОКОПАЛИ НА ВРЕМЕТО. и НЕ МИ СЕ ХВАЛИ КАКВО СИ ПРЕВЕЖДАЛ, ЗАЩОТО КАКВОТО СЪМ ПРАВИЛ ЗА ТЕБЕ МОЖЕ ДА Е САМО ЕДИН СЪН ,КАТО ЦИТИРАНИТЕ ПО ГОРЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ,ОПИСВАЩИ КОЙ КАКЪВ БИЛ И НАГАЖДАНИ ОТ МНОЖЕСТВО ПРЕВОДАЧИ, ЗА КАПАК И ОТ ТЕБЕ! ДРУГ Е ВЪПРОСЪТ ОТКЪДЕ И ОТ КОГО СА ВЗЕТИ!
Ти си светъл пример как можеш да настроиш човек срещу гърците, който иначе е положително настроен към тях. Какъв е изводът оставям го на теб и на другите.
цитирай
10. ivansimeonow - Единият глас за беше мой. Моля да не ...
16.08.2012 15:13
Единият глас за беше мой. Моля да не се брои .Ако искаш / пиша на ти ,защото си кореспондираме отдавна/ добави против.
цитирай
11. aristotelis - ЖАЛКО ЧОВЕЧЕ в Александрия се появява и най-голямата библиотека в света-600 000 тома. На гръцки език - НЕ на македонски, какъвто и тогава, и днес НЕ съществува!
16.08.2012 18:12
ivansimeonow написа:
Приказки от 1001 нощ- Със сигурност е гръцка също .АКО БЯХА Я ДОКОПАЛИ НА ВРЕМЕТО. и НЕ МИ СЕ ХВАЛИ КАКВО СИ ПРЕВЕЖДАЛ, ЗАЩОТО КАКВОТО СЪМ ПРАВИЛ ЗА ТЕБЕ МОЖЕ ДА Е САМО ЕДИН СЪН ,КАТО ЦИТИРАНИТЕ ПО ГОРЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ,ОПИСВАЩИ КОЙ КАКЪВ БИЛ И НАГАЖДАНИ ОТ МНОЖЕСТВО ПРЕВОДАЧИ, ЗА КАПАК И ОТ ТЕБЕ! ДРУГ Е ВЪПРОСЪТ ОТКЪДЕ И ОТ КОГО СА ВЗЕТИ!
Ти си светъл пример как можеш да настроиш човек срещу гърците, който иначе е положително настроен към тях. Какъв е изводът оставям го на теб и на другите.

цитирай
12. ivansimeonow - Жалкото човече си ти безроднико. ...
16.08.2012 22:48
Жалкото човече си ти безроднико.Нямам какво повече да изяснявам с тебе нуло!
Пиши колкото си искаш безответно.
цитирай
13. ivansimeonow - СЪЖАЛЯВАМ, КАЗВАШ ЧЕ СИ ПРЕВОДАЧ ОТ ...
16.08.2012 23:38
СЪЖАЛЯВАМ,КАЗВАШ ЧЕ СИ ПРЕВОДАЧ ОТ РАНГА НА ТЕЗИ ,ПРЕВЕЖДАЩИ ШЕКСПИР.Аргументирано - виж заглавието си. "Лекция по история за студенти, използван ........" и т.н. Личи си ,че използван се отнася за лекция, би трябвало да се съгласува с нея. Следователно на български трябва да е използвана И тази грешка я повтаряш. Не знам какво да ти напиша в случая, за да не те обидя, приятелю. Просто бъди внимателен в съгласуването на родовете, особено в заглавията, те правят половината материал
цитирай
14. ivansimeonow - Какъв капитал правиш от това, че ...
16.08.2012 23:47
Какъв капитал правиш от това, че гръцкият е бил основен език тогава?! Сега такъв е английският,след време ще каже Аристотел 2 ,че всички писали на английски сега са англичани ли? А бе, явно имам слабост някаква да ти пиша В 12 влязах в тона ти, което не е типично за мен и съжалявам
цитирай
15. ivansimeonow - Превеждал ли си Аристотел, " ...
18.08.2012 13:19
Превеждал ли си Аристотел, " Филипиките", на Демостен, който казва за Филип Втори, цитирам " Македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура" кратко и ясно!
цитирай
16. aristotelis - В Александрия се появява и най-голямата библиотека в света - 600 000 тома. На гръцки език - не на македонски, какъвто и тогава, и днес не съществува.
18.08.2012 15:03
ivansimeonow написа:
Превеждал ли си Аристотел, " Филипиките", на Демостен, който казва за Филип Втори, цитирам " Македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура" кратко и ясно!

Няма научен институт в света, който да не приема, че античните македонци са гърци. Това личи не само от имената на царете (гръцки), не само от самоопределянето им като гърци, но и от факта, че Филип и Александър Македонски работят за една гръцка политическа идея - обединението на стотиците гръцки градове държави в единна империя. Тази империя трябва да постигне две важни политически цели. Да спре войните между гръцките градове държави и да се противопостави на Персийската империя, чиито агресивни действия през VI-IV в. пр.Хр. застрашават гръцката независимост.Царствата, които възникват на територията на Александровата империя след смъртта му и над които застават “македонски” пълководци като Антиох, Птолемей и Лизимах, се наричат елинистически (т.е. гръцки) царства, а периода на съществуването им (края на IV-I в. пр.Хр.) - елинистически. Там цъфти гръцката образованост и култура, най-високата в света в тази епоха, постигнала интересна симбиоза с персийската и египетската цивилизация. Династията на Александър е претендирала, че произлиза от Херакъл, че е дошла в Македония от южния гръцки град Аргос и че е елинска, поради което е получила право да участва в допускащите само елински атлети Олимпийски игри, а това е станало във времето на Александър I Филелин, тоест около 150 години преди раждането на Александър III Велики. Филип II, бащата на Александър III Македонски, е печелил поне три състезания в Олимпийските игри.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1590313
Постинги: 265
Коментари: 1484
Гласове: 298
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031