Постинг
05.08.2012 19:33 -
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ: Древна гърция, облекло
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 27159 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2012 09:08

Прочетен: 27159 Коментари: 20 Гласове:
-1
Последна промяна: 06.08.2012 09:08

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Бельото в Древна Гърция
Има три периода в развитието на древногръцката цивилизация. Архаичен период, Класически период и Елинистичния период.
Архаичен период се наричат вековете до около 500 год. пр.Хр.
Това е период в който съжителстват различни култури от континентална и островна Гърция. Те оказват по между си взаимно културно влияние. Около 1200 год. пр.Хр. Дорийците нахлуват в Минойското царство в Крит и Пелопонес. Те са северна раса от Иилирия и са в по-примитивен стадий от минойците. Днес знаем твърде малко за тяхното облекло, но се предполага, че то е било елементарно и грубо. Изработвало се основно от нещавена овча кожа. Те оформяли овчето руно като правоъгълно парче, след което го закрепвали около раменете и тялото с игли. Носели се и наметала с качулка, кожени навуща и островръхи шапки. В късния Архаичен период в Гърция се установява по-напредналото общество на Йонийците. Те произвеждали текстил от вълна и лен с добро за времето си качество. Това дало възможност да се изработват дрехи в драпиран стил.
През VIII-VII век пр. Хp. Йонийците започват интензивна търговия с средиземноморските култури и Галите на север.
V–IV пр.Хp. са годините на класическия период на древногръцката култура. Те достигат много високо качество и стил на работа в изкуствата и архитектурата.
Класическото гръцко облекло е в драпиран стил, като в дрехите почети липсват шевовете. Жените и мъжете се обличат по подобен начин. Дрехата в класическа Гърция била съвсем естествена. Тя нямала никаква кройка и подплънки. Представлявала правоъгълно парче плат с различни размери, което се драпирало по различен начин и се прехващало с декоративни игли и ленти. Семплата дреха имала голямо разнообразие в нейната употреба в зависимост от въоръжението на този, който я носи.

Пеплос

Химатион

Хламида
Хитонът (χιτών, hiton) е класическа дреха за гърците от времето на Архаичния период до края на Елинистичния период (320–30 год. пр.Хp.). Той се носел както от мъже, така и от жени. Представлява парче плат от лен или вълна, което се драпирало по разнообразен начин и се прикрепял на рамото с декоративни игли, наречени фибули (fibulae). Около кръста се пристягал с колан. Дължината му е различна според периода и предназначението му. При мъжете през Архаичния период е дълъг, след това започва да се скъсява и стига до коленете. Жените винаги са носели дълги го глезените хитони.


Хитон
С времето се произвеждали все по-фини, което довело до по-нови начини на драпиране. Това се отразило особено силно върху женската дреха. Парчетата плат се киснели в разтвор от кола, след което се драпирали и съхнели на слънце. Този метод създал невероятно разнообразие от видове драперии.

Пеплос
Пеплосът (πέπλος) е женско облекло направено от две парчета плат, закопчавал се и на двете рамене с игли и се пускал под талията, където е престяган с колан. По същия начин можело да се използва и по-дълго парче от това на хитона, което се пуска около тялото и отпред се пристяга по същия начин. През Елинистичният период пеплосът започва да се пристяга с колан под бюста. Можело да се носи и като връхна дреха. В началото се изработвал от лен и вълна, а по-късно и от памук и коприна.
Гърците използвали основно два вида връхно облекло. По-късата наметка се наричала хламида (χλαμύς), а по-дългото наметало химатион. Хламидата се изработва от вълнен плат с по-тъмен и ярък цвят и се носел закопчан върху едното рамо с игла. Ръката за меча се оставяла свободна.
Химатионът (ἱμάτιον, himation) се носел и от двата пола. Представлявал плисиран плат обвиващо тялото, което можело да се мята и на главата, като качулка.

Химатион
Поради това, че гърците правели своите скулптури от бял мрамор, а рисунките върху керамиката са стилизирани в черно, червено и бяло, за цветовете на дрехите може да се говори трудно. Поради белия цвят на скулптурите се е смятало, че дрехите на древните гърци са били светли. На последък все повече писмени доказателства сочат, че цветовете на дрехите са били в почти всички съществуващи цветове. Като правило било туниките да са по-светли, а плащовете по-тъмни.
Сведенията за долните дрехи са също оскъдни. Жените се пристягали с лента от ленен плат телата си под бюста и талията. Мъжете носели набедрени препаски.
Шапки се носели само при лошо време. Тази с периферията се наричала петаз, а без периферията – пилос. Жените пускали дълга коса, която обикновено се накъдряла и вдигала над челото и се връзвала в кок. Декорирали прическите си с диадеми, панделки и цветя. Много от жените носели и перуки с различни цветове. През Елинистичния период жените покривали главата си с качулка и слагали отгоре шапчица от слама.
И двата пола носели кожени сандали, а мъжете слагали и ботуши. Те се връзвали отпред.
Бижутата на древните гърци били фино изработени и богато инкрустирани. Жените се гримирали, като подчертавали очната си линия, миглите и цвета на скулите.
Древна Гърция е родината на европейския сватбен тоалет. Приема се, че древна Гърция е родината на европейското сватбено облекло. На сватбения ден девойките в Елада обличали дълги рокли, наречени „пеплос“, изработени от тънка материя и закрепени на рамената с катарами. Главата на невестата украсявали с лавров венец – символ на целомъдрието, и було в златист цвят. Белите дрехи на младоженеца и булката били белег на тяхната чистота, радост и младост.
Днес булките може да са замечтани хипарки с накачулени по ръцете гривни, пищни средновековни принцеси с кринолин или пък древногръцки богини с изящни туники. Канони няма, всичко зависи от вкуса и фантазията.
Бельото в Древна Гърция
Данните за Древна Гърция са от: •Abrachams, E. Ancient Greek Dress. A study of the costumes worn in Ancient Greece, from Pre-hellenic times to the Hellenistic age. London. John Murray, Albermarle Street, W., 1908. – In: Ancient Greek Dress. Argonaut Publishers Inc., Chicago, 1964. •Evans, Maria. Chapters on Greek Dress. – In: Ancient Greek Dress.Ancient Greek Dress. Argonaut Publishers Inc., Chicago, 1964. •Brill’s Encyclopaedia of the Ancient World, New Pauly classical tradition, volume 1, A-Del. Ed. Manfred Landfester in cooperation with Hubert Cancik and Helmuth Schneider, English Edition Managing Editor Francis G. Gentry. Brill Leiden – Boston, 2006.
Авторите посочват, че бельо, или дреха, носена само вкъщи, се нарича χιτών хитон. „Тази дреха е описвана като σιγαλόεις „блестяща“,„лъскава“ и „луксозна“, а този епитет е разбиран като „дяволски чиста“, а сравнението на мекотата и лъскавостта й с люспата на лук едва ли е подходящо,освен ако нямаме превид нещо с много гладка повърхност.” [Abrachams, 1908/1964, с. 20]. Хитонът е в две разновидности – дорийски и йонийски. Дорийският е по-древен и има по-скромен вид. Същността на дорийския начин на обличане е простотата и леснотата.Йонийският е по-късна версия, и се смята за по-луксозен, с повече допълнителни аксесоари. Йонийският хитон е характеризиран като източно и близкоизточно влияние. • „Богатият и широк йонийски хитон е обличан по характерния си начин в по-късни времена, но е демонстриран на рисунки на вази и по монументи от късния шести век и през пети век пр.н.е.; той може би е бил начин на обличане, свойствен за Изтока в Омирово време. Тези източни маниери и обичаи са непознати на автора на Омировите поеми.Четем за богати роби, изработвани от сидонските жени, които Парис донесъл от Сидон.“ (Eванс, 1908/1964, с. 38) • Детайлите по приликите и разликите между дорийския и йонийския хитон са интересни, Третият важен момент е,че при древногръцкия хитон авторите никога не говорят, както в Библията, че дрехата „събира голотата на тялото“ – на мъже или жени. Впрочем хитон или [кеттнет] се предава често с латинската дума туника. Тук е мястото да напомня, че терминът db"-ysen>k.mi[михнасий вад] от Изход, 28:42 и на други места се състои от лен db [вад] и панталони,гащи ~ysen>k.mi [михнасайм],а коренът на ~ysen>k.mi[михнасайм]съдържа думи като влизам и събирам, събиране, събрание. В езиковата картина на иврит панталони съдържа и ‘събиране’, и ‘влизам’,като мотивиращи семантични признаци. Така, панталони на иврит са нещо като„влизанки“, които „събират“ голотиите. Терминът χιτών съдържа информация, че бельото, поне първоначално, е било от лен, но не и ивритската логика „влизанки“, които „събират“ голотиите. • Данните от проучването на тесните специалисти върху предисторическия период, Омир и археологическите артефакти сочат, че „покриване на голотиите “не се споменава никъде. Следователно, за предисторическия и елинистичния хитонне е типично да прикрива, събира „голотиите“. Това личи и от кройките-схеми на хитона, съдържащи едно парче плат. Има „отворен“ и „затворен“ вариант на хитона. Схемите и илюстрациите от Абрахамс и Еванс показват това.

Изглед на „затворен“ дорийски хитон
Изглед на „отворен“дорийски хитон
„Пеплос“ е атинска вариация на тема хитон
Йонийски хитон

Схемите и поясненията на авторките показват, че продупчването, пришиването, прикрепянето с игли и с прародителите на безопасната игла се извършват в/около раменете, врата и ръцете,но не и през слабините. Естетичността на древногръцкото облекло е класическа, но тази подробност, че на практика няма бельо, остава забравена или неясна. Разбира се, може да се каже още много за древногръцкото облекло – има дублиран хитон, обличане на два хитона, наричано диплакс; има хитони с ръкави; специално внимание представляват термините-умалителни от хитон; горната дреха е наричана хламис; понякога хитонът се облича върху хламиса; има къс и дълъг хитон, като войните и амазонките носят къс хитон; много често войни и състезатели нямат никакви дрехи по старогръцките артефакти и т.н.
Бельото в Древна Гърция

Има три периода в развитието на древногръцката цивилизация. Архаичен период, Класически период и Елинистичния период.
Архаичен период се наричат вековете до около 500 год. пр.Хр.
Това е период в който съжителстват различни култури от континентална и островна Гърция. Те оказват по между си взаимно културно влияние. Около 1200 год. пр.Хр. Дорийците нахлуват в Минойското царство в Крит и Пелопонес. Те са северна раса от Иилирия и са в по-примитивен стадий от минойците. Днес знаем твърде малко за тяхното облекло, но се предполага, че то е било елементарно и грубо. Изработвало се основно от нещавена овча кожа. Те оформяли овчето руно като правоъгълно парче, след което го закрепвали около раменете и тялото с игли. Носели се и наметала с качулка, кожени навуща и островръхи шапки. В късния Архаичен период в Гърция се установява по-напредналото общество на Йонийците. Те произвеждали текстил от вълна и лен с добро за времето си качество. Това дало възможност да се изработват дрехи в драпиран стил.
През VIII-VII век пр. Хp. Йонийците започват интензивна търговия с средиземноморските култури и Галите на север.
V–IV пр.Хp. са годините на класическия период на древногръцката култура. Те достигат много високо качество и стил на работа в изкуствата и архитектурата.
Класическото гръцко облекло е в драпиран стил, като в дрехите почети липсват шевовете. Жените и мъжете се обличат по подобен начин. Дрехата в класическа Гърция била съвсем естествена. Тя нямала никаква кройка и подплънки. Представлявала правоъгълно парче плат с различни размери, което се драпирало по различен начин и се прехващало с декоративни игли и ленти. Семплата дреха имала голямо разнообразие в нейната употреба в зависимост от въоръжението на този, който я носи.

Пеплос

Химатион

Хламида
Хитонът (χιτών, hiton) е класическа дреха за гърците от времето на Архаичния период до края на Елинистичния период (320–30 год. пр.Хp.). Той се носел както от мъже, така и от жени. Представлява парче плат от лен или вълна, което се драпирало по разнообразен начин и се прикрепял на рамото с декоративни игли, наречени фибули (fibulae). Около кръста се пристягал с колан. Дължината му е различна според периода и предназначението му. При мъжете през Архаичния период е дълъг, след това започва да се скъсява и стига до коленете. Жените винаги са носели дълги го глезените хитони.


Хитон
С времето се произвеждали все по-фини, което довело до по-нови начини на драпиране. Това се отразило особено силно върху женската дреха. Парчетата плат се киснели в разтвор от кола, след което се драпирали и съхнели на слънце. Този метод създал невероятно разнообразие от видове драперии.

Пеплос
Пеплосът (πέπλος) е женско облекло направено от две парчета плат, закопчавал се и на двете рамене с игли и се пускал под талията, където е престяган с колан. По същия начин можело да се използва и по-дълго парче от това на хитона, което се пуска около тялото и отпред се пристяга по същия начин. През Елинистичният период пеплосът започва да се пристяга с колан под бюста. Можело да се носи и като връхна дреха. В началото се изработвал от лен и вълна, а по-късно и от памук и коприна.
Гърците използвали основно два вида връхно облекло. По-късата наметка се наричала хламида (χλαμύς), а по-дългото наметало химатион. Хламидата се изработва от вълнен плат с по-тъмен и ярък цвят и се носел закопчан върху едното рамо с игла. Ръката за меча се оставяла свободна.
Химатионът (ἱμάτιον, himation) се носел и от двата пола. Представлявал плисиран плат обвиващо тялото, което можело да се мята и на главата, като качулка.

Химатион
Поради това, че гърците правели своите скулптури от бял мрамор, а рисунките върху керамиката са стилизирани в черно, червено и бяло, за цветовете на дрехите може да се говори трудно. Поради белия цвят на скулптурите се е смятало, че дрехите на древните гърци са били светли. На последък все повече писмени доказателства сочат, че цветовете на дрехите са били в почти всички съществуващи цветове. Като правило било туниките да са по-светли, а плащовете по-тъмни.
Сведенията за долните дрехи са също оскъдни. Жените се пристягали с лента от ленен плат телата си под бюста и талията. Мъжете носели набедрени препаски.
Шапки се носели само при лошо време. Тази с периферията се наричала петаз, а без периферията – пилос. Жените пускали дълга коса, която обикновено се накъдряла и вдигала над челото и се връзвала в кок. Декорирали прическите си с диадеми, панделки и цветя. Много от жените носели и перуки с различни цветове. През Елинистичния период жените покривали главата си с качулка и слагали отгоре шапчица от слама.
И двата пола носели кожени сандали, а мъжете слагали и ботуши. Те се връзвали отпред.
Бижутата на древните гърци били фино изработени и богато инкрустирани. Жените се гримирали, като подчертавали очната си линия, миглите и цвета на скулите.
Древна Гърция е родината на европейския сватбен тоалет. Приема се, че древна Гърция е родината на европейското сватбено облекло. На сватбения ден девойките в Елада обличали дълги рокли, наречени „пеплос“, изработени от тънка материя и закрепени на рамената с катарами. Главата на невестата украсявали с лавров венец – символ на целомъдрието, и було в златист цвят. Белите дрехи на младоженеца и булката били белег на тяхната чистота, радост и младост.
Днес булките може да са замечтани хипарки с накачулени по ръцете гривни, пищни средновековни принцеси с кринолин или пък древногръцки богини с изящни туники. Канони няма, всичко зависи от вкуса и фантазията.
Бельото в Древна Гърция
Данните за Древна Гърция са от: •Abrachams, E. Ancient Greek Dress. A study of the costumes worn in Ancient Greece, from Pre-hellenic times to the Hellenistic age. London. John Murray, Albermarle Street, W., 1908. – In: Ancient Greek Dress. Argonaut Publishers Inc., Chicago, 1964. •Evans, Maria. Chapters on Greek Dress. – In: Ancient Greek Dress.Ancient Greek Dress. Argonaut Publishers Inc., Chicago, 1964. •Brill’s Encyclopaedia of the Ancient World, New Pauly classical tradition, volume 1, A-Del. Ed. Manfred Landfester in cooperation with Hubert Cancik and Helmuth Schneider, English Edition Managing Editor Francis G. Gentry. Brill Leiden – Boston, 2006.
Авторите посочват, че бельо, или дреха, носена само вкъщи, се нарича χιτών хитон. „Тази дреха е описвана като σιγαλόεις „блестяща“,„лъскава“ и „луксозна“, а този епитет е разбиран като „дяволски чиста“, а сравнението на мекотата и лъскавостта й с люспата на лук едва ли е подходящо,освен ако нямаме превид нещо с много гладка повърхност.” [Abrachams, 1908/1964, с. 20]. Хитонът е в две разновидности – дорийски и йонийски. Дорийският е по-древен и има по-скромен вид. Същността на дорийския начин на обличане е простотата и леснотата.Йонийският е по-късна версия, и се смята за по-луксозен, с повече допълнителни аксесоари. Йонийският хитон е характеризиран като източно и близкоизточно влияние. • „Богатият и широк йонийски хитон е обличан по характерния си начин в по-късни времена, но е демонстриран на рисунки на вази и по монументи от късния шести век и през пети век пр.н.е.; той може би е бил начин на обличане, свойствен за Изтока в Омирово време. Тези източни маниери и обичаи са непознати на автора на Омировите поеми.Четем за богати роби, изработвани от сидонските жени, които Парис донесъл от Сидон.“ (Eванс, 1908/1964, с. 38) • Детайлите по приликите и разликите между дорийския и йонийския хитон са интересни, Третият важен момент е,че при древногръцкия хитон авторите никога не говорят, както в Библията, че дрехата „събира голотата на тялото“ – на мъже или жени. Впрочем хитон или [кеттнет] се предава често с латинската дума туника. Тук е мястото да напомня, че терминът db"-ysen>k.mi[михнасий вад] от Изход, 28:42 и на други места се състои от лен db [вад] и панталони,гащи ~ysen>k.mi [михнасайм],а коренът на ~ysen>k.mi[михнасайм]съдържа думи като влизам и събирам, събиране, събрание. В езиковата картина на иврит панталони съдържа и ‘събиране’, и ‘влизам’,като мотивиращи семантични признаци. Така, панталони на иврит са нещо като„влизанки“, които „събират“ голотиите. Терминът χιτών съдържа информация, че бельото, поне първоначално, е било от лен, но не и ивритската логика „влизанки“, които „събират“ голотиите. • Данните от проучването на тесните специалисти върху предисторическия период, Омир и археологическите артефакти сочат, че „покриване на голотиите “не се споменава никъде. Следователно, за предисторическия и елинистичния хитонне е типично да прикрива, събира „голотиите“. Това личи и от кройките-схеми на хитона, съдържащи едно парче плат. Има „отворен“ и „затворен“ вариант на хитона. Схемите и илюстрациите от Абрахамс и Еванс показват това.


Изглед на „затворен“ дорийски хитон

Изглед на „отворен“дорийски хитон

„Пеплос“ е атинска вариация на тема хитон

Йонийски хитон


Схемите и поясненията на авторките показват, че продупчването, пришиването, прикрепянето с игли и с прародителите на безопасната игла се извършват в/около раменете, врата и ръцете,но не и през слабините. Естетичността на древногръцкото облекло е класическа, но тази подробност, че на практика няма бельо, остава забравена или неясна. Разбира се, може да се каже още много за древногръцкото облекло – има дублиран хитон, обличане на два хитона, наричано диплакс; има хитони с ръкави; специално внимание представляват термините-умалителни от хитон; горната дреха е наричана хламис; понякога хитонът се облича върху хламиса; има къс и дълъг хитон, като войните и амазонките носят къс хитон; много често войни и състезатели нямат никакви дрехи по старогръцките артефакти и т.н.
Много интересно и красиво!
цитирай
2.
анонимен -
Чистач :---
09.08.2012 09:17
09.08.2012 09:17
БРЪЗО БРИШЕШ МА КАТ ТА НАБАРАМ ДА ТА ОНОДА ДЪРТИ ПЕДЕРУНГЕЛЕ, ША МА УПУМЕНУВАШ КОГА СЕ ПРОБАШ ДА ПРЪДНЕШ ПА СЕ НАСЕРЕШ!
С ПО-ЗДРАВ ОТ МАНАФА
цитирайС ПО-ЗДРАВ ОТ МАНАФА
3.
анонимен -
ХАН КУРБРАТ - до татаромонгола - варваринът 57
10.08.2012 17:30
10.08.2012 17:30
САМО К*Р ЗА ТЕБ , В УСТА*А ЧЕРВЕЙ.
цитирай
4.
анонимен -
до сиганина
10.08.2012 20:22
10.08.2012 20:22
"...Уважаеми учени от БАН, време е да свалите превръзката от очите си и да започнете да изобличавате убийците на предците на народа, който плаща заплатата ви!"
=====================================================
Стара българска поговорка:
Сиганин ! Голям к*р ще лапаш,голяма дума не казвай !
цитирай=====================================================
Стара българска поговорка:
Сиганин ! Голям к*р ще лапаш,голяма дума не казвай !
5.
анонимен -
БЪРЗО БРИШЕ, АМА АЗ ПАЗЯ ВСИЧКО П...
10.08.2012 21:03
10.08.2012 21:03
БЪРЗО БРИШЕ, АМА АЗ ПАЗЯ ВСИЧКО ПЕДЕРУНГЕЛА МУ ДЪРТИЙ
цитирайКаква Древна Гърция?! Такава държава не е ималооо, както и древни гърци! Смешки! Имало е елини, пеласги, дорийци, атиняни; впрочем имало е малки градове-държави, всяка със свой владетел, но не са се наричали гърци!
цитирайstarkmaster написа:
Каква Древна Гърция?! Такава държава не е ималооо, както и древни гърци! Смешки! Имало е елини, пеласги, дорийци, атиняни; впрочем имало е малки градове-държави, всяка със свой владетел, но не са се наричали гърци!
Етимология на името "Гърци"
Името „Гърция“ на старогръцки и катаревуса е Еллас, а на димотики – Еллада, но старият номинатив Еллас и днес може да се срещне върху документи или марки. Името Гърция идва от названието на едно беотийско(днешна Виотия) гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр.Хр. Местните италийски племена наричат заселниците Граи — от това име произлиза общоиталийското название на елините Graeci (Греци). Европейците използват имена, производни на Graecia, но персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци (гръцки "Ионес"). Интересното е уникалната форма, използвана от грузинците за гърците – "berdzeni", което на грузински означава мъдри.
Етимология на името „Еллин”
Елин според древногръцката митология е митичен прародител на елините. Той е син на Девкалион (според други версии — на самия Зевс) и на Пира, брат на Амфиктион и баща на Еол, Ксут (Ксутос) и Дор (Дорос). Всеки един от синовете му е родоначалник на по един от основните гръцки родове: от Еол произлизат еолийците, от Дор — дорийците, а синовете на Ксут, — Ахей и Йон — дават началото на ахейците и йонийците, съответно. Според Хезиод, от връзката на сестрата на Елин, Пандора със Зевс, се ражда Грек който е става епоним на гърците (Graikoi), а от връзката на другата сестра на Елин, Тия, със Зевс, се раждат Македон, родоначалник на македоните и Магн (Магнес) основател и първи цар на Магнезия. Названието „Елини“ датира от времето на Омир. В Илиада „елини“ е име на племе, населяващо Фтия; наричани са още мирмидонци) и са водени от Ахил.
Глупости! Елини, пеласги, дорийци, атиняни, троянци са племена от тракийски произход, какви италийски племена и щуротии. Съответно с тракийските богове и легенди!
цитирай
9.
анонимен -
оп
11.08.2012 23:26
11.08.2012 23:26
кур
цитирай
10.
анонимен -
Саракацанос
12.08.2012 11:20
12.08.2012 11:20
Какви древни българи,какви траки,какви 5 стотинки? След като дори и на 3-ти март, националния празник на България, една трета от раята вместо трибагреника развява безнаказано кармазъ байрака на поробителя.
цитирайдобрата стара мраморна класика не бива да се забравя :)
Aristotelis, на Ваше място бих изтрил всички глупости от коментарите.
цитирайAristotelis, на Ваше място бих изтрил всички глупости от коментарите.
12.
анонимен -
ЧИСТАЧА:----МАЛИЙЙЙ СЪВСЕМ ИЗДУХА ГАРНИТУРАТА
12.08.2012 16:59
12.08.2012 16:59
mglishev, само да Ви спомена, че ристаки е педелвайс /рожба на мъжка любов/ и цвете на педерунгелите. Четейки псувни и курове той мастурбира неистово в/у компа и така се раждат тези "хубави материали" според ВАС.
С Уважение и към Вас МАНАФА :-----
цитирайС Уважение и към Вас МАНАФА :-----
13.
анонимен -
Сюнетчия - 11. mglishev
12.08.2012 18:50
12.08.2012 18:50
Г-н Mglishev!
Най големите помияри в България са автохтонистите тракедонисти.
Само с кастрация като горния кьопек, едва ли ще стане.
цитирайНай големите помияри в България са автохтонистите тракедонисти.
Само с кастрация като горния кьопек, едва ли ще стане.
14.
анонимен -
ЧИСТАЧА :--- за Сюнета на минета
12.08.2012 21:57
12.08.2012 21:57
Ристе, копеле на педераси, тез мадури в устата земи да изплюеш че не ти разбрааме нищо бе смръдлив мангале...
цитирай
15.
анонимен -
до 14. анонимен - ЧИСТАЧА :
12.08.2012 22:33
12.08.2012 22:33
Г-н мангал! Не стана ли време да ходите да се навеждате?
цитирай
16.
анонимен -
ЧИСТАЧА :---
13.08.2012 15:46
13.08.2012 15:46
Ристе, копеле на педераси, тез мадури в устата земи да изплюеш че не ти разбрааме нищо бе смръдлив мангале...
цитирай
17.
анонимен -
до 15. анонимен - ЧИСТАЧА :
13.08.2012 17:07
13.08.2012 17:07
Sikim seni pis köpek! Bana bak, beni sinir etme!
цитирай
18.
анонимен -
анонимен - до 15. анонимен - ЧИСТАЧА :
13.08.2012 17:09
13.08.2012 17:09
Сиким сени пис кьопек! Бана бак, бени синир етме!
цитирай
19.
анонимен -
ЧИСТАЧА:----до мръсният чифутски копелдак Ристаки Анусиос Гръкогъзоблизис
13.08.2012 18:58
13.08.2012 18:58
анонимен написа:
Сиким сени пис кьопек! Бана бак, бени синир етме!
Мръсно семитско куче си ти ристо педерунгелес и поглеждай назад га сядаш не не ти се спукат сливиците, че кура е голем и глей да ме изнервиш мене та да скимтиш като грък нагъзен за резитба....
Древните гърци били облечени в типично за африканските номади облекло - носят го до днес етиопци,масаи и туареги. А днешните гърци са продали родното си облекло и вече не се обличат като масаи,а носят сака и панталони като древните Българи и Скити- справка мумиите от Тарим.
цитирай