Роденият през 1948 Митропанос е един от най-характерните представители на гръцката популярна песен. В интервю за GRReporter композиторът Периклис Хилас го определи като „последния мохикан на своето поколение изпълнители”.

„Тези хора носеха в себе си едно мъжество в пълния смисъл на думата. То обозначава човека, който има чест. Той върви изправен, гледа напред и е истински, в него няма нищо фалшиво. Въпреки че няма подобна дума за жените, тя важи и за някои от тях. Т.е. тук мъжеството описва качествата на този вид хора, а не техния пол.

Гласът има лице, глас, памет, носи морала на своята епоха. Димитрис Митропанос изразяваше всичко това. С това не искам да принизя качеството на песните, които изпълняваше, но дори и самото преминаване на една песен през неговия глас я „осветяваше” по различен начин. Тя придобиваше тежестта, която вече не съществува в днешно време”.

Трудностите, които е преживял от ранното си детство със сигурност са допринесли за формирането на този стабилен и постоянен характер. Димитрис Митропанос е роден в квартала Агия мони до град Трикала. Той израства без баща си, с който се е запознал, когато вече е бил на 29 години. Той смятал, че баща му е бил убит по време на Гражданската война, докато не получил писмо, в което пишело, че е жив и живее в Румъния. Тогава певецът е бил на 16 години.

От малък работел през летата, за да помага на семейството си. Първо като сервитьор в таверната на чичо си, а после като резач на дърва. През 1964 заминава за Атина с чичо си и започва да работи като певец още преди да завърши гимназията.

Тогава е „златната” епоха на гръцката популярна музика. Известният композитор и певец Григорис Битикоцис му препоръчва да отиде в звукозаписното студио Колумбия, където се запознава с легендарния маестро на бузукито Гиоргос Замбетас. Митропанос започва да пее с неговия оркестър в едно от най-известните по онова време в Атина заведения „Ксимеромата”. „Замбетас е единственият човек, който ми помогна, без да очаква нищо в замяна от мен”, казваше той приживе за човека, който наричаше свой учител и втори баща.

Две години по-късно се среща с Микис Теодоракис и пее „Аксион ести” по стиховете на наградения с Нобелова награда поет Одисеас Елитис. В дългия си път в музиката Димитрис Митропанос е работил заедно с едни от най-големите представители както на популярната, така и на по-съвременната гръцка песен.  

Според композитора Периклис Хилас липсата на подобни творци се дължи на епохата, в която живеем. „Нашето време е време на недоизпипването на нещата, на това кого познаваш, на промушването тук и там, на начините, по които да станем известни, на лайф стайла и т.н., което започна през 80-те години на 20-ти век. Зад всичко това се крие една повърхностност. Тя няма корени, прилича тези модерни растения, чиито корени са във водата, а не в земята. За да го кажа образно, този човек имаше корени в земята и това личеше в гласа му. Гласът му се извисяваше нагоре, не се въртеше около един изкуствено създаден имидж. Беше един истински човек.

Не е никак случайно, че всички признават това. това не означава, че когато всички поддържат нещо, те са прави. Но понякога, както в случая с Димитрис Митропанос съществува този народен инстинкт, който познава нещата. Тогава публиката престава да е тълпа и се превръща в общество. Не е никак случайно, че хората като него порастваха. Те не ставаха просто зрели, но и възрастни. Димитрис Митропанос не се стремеше да изглежда винаги млад, беше един мъж, който остаряваше, следвайки естествения ход на живота. Освен това през целия си живот вървеше по един стабилен път. Затова казах по-горе, че мъжкарят върви изправен. Не се занимава с хитрини, не навежда глава, нарича нещата с истинските им имена, говори на всички по един и същи начин, независимо кой е неговият събеседник. Няма различна маска за всеки по отделно. Той е истински. Димитрис Митропанос изразяваше всичко това 100 на сто. И мисля, че това е нещо, което всички хора разбираха”.

На въпроса дали смята, че кризата ще спомогне за завръщането на гръцката песен към по-истинската й същност, Периклис Хилас не отговори категорично. „Не бих казал, че можем да сме сигурни за това. Обикновено във време на криза първите, които изпълзяват са измамниците, изнудвачите, търговците на черно. Но това, че тази криза не можеше да бъде избегната, защото не съществуваше друг начин нещата да бъдат поправени е неоспорим факт. Скромното ми мнение е, че тази постройка не можеше да се поправи с обикновен ремонт, тя трябваше да бъде срутена.

Всички се бяхме научили да действаме по лесния начин. В крайна сметка сега имаме и възможността да видим кой кой е. Но понеже трудностите са много и предстои да станат още повече на повърхността изскачат не само хубавите неща. Например „Златна зора” ще успее да влезе в парламента и това не е хубаво нещо. От там нататък се надяваме да се появи една нова сплотеност в обществото. Живеем в страна, където всичко, което се отнася за мярката е казано и въпреки това бяхме загубили всяко чувство за мярка. Ако сега хората бъдат принудени от обстоятелствата да си наложат такъв начин на живот, който да се води от мярката, тя може да ги отведе по-близо до изкуството”. 

Уточнения за песента "лададика"

Думата "лададика, Λαδάδικα" пройзлиза от думата "Лади, Λάδι" (пише се с "делта, δέλτα") и значи "зехтин" а района се казва така защото там преди много десетилетия се е търгувало с "зехтина". След това в района имало много публични домове и песента говори точно за периода през които се е търгувало с жива плът. 
В момента на "лададика" има прочути таверни с невероятни месни и рибни деликатеси!