Блогът на aristotelis :: География на пелопонеското вино

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.10.2011 21:21 - География на пелопонеското вино - video за Kаламата

Автор: aristotelis Категория: История

Прочетен: 2681 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.10.2011 23:08

География на пелопонеското вино

Частният параклис (наричан тук проскинатари) сред лозята на пелопонеската изба "Гея" осигурява и закрила свише за реколтата

Изба "Лафазанис"

В продължение на векове древногръцките партита с вино са променяли статута си: през четвърти век преди новата ера пиенето на вино на публично място е можел да си позволи далеч не всеки. Чашите за вино, които са се използвали по време на тези срещи, наречени симпозиуми, отразяват историята.
Чашите във вид на купи заемали централно място на симпозиумите - συμπόσιο, на гръцки думата значи "пием заедно", (συν+πίνω).

Всеки от участниците в срещата пиел еднакво количество вино, смесено с вода. Всички участници сядали върху специални дивани, разположени във формата на кръгове или квадрати. Предметите, които масово са се използвали в древността, могат да разкажат много. Както социалната система търпяла развитие, така и чашите за вино еволюирали.

От обикновени чаши за вино се стигнало до невероятни произведения на изкуството, украсени със сребро и скъпоценни камъни. По времето на железния век, т.е. от 1100-та до 700-га година преди новата ера, симпозиумите - συμπόσια станали достъпни само за представители на елита. Чашите за вино по онова време били толкова обикновени, че след приключването на срещата се изхвърляли.
През 500-та година преди новата ера се увеличило количеството на използвани чаши за вино. Това означава, че симпозиумите - συμπόσια са станали по-демократични, тъй като количеството чаши за вино, предназначени за приятелско събиране в домовете на хората превъзхождало значително количеството на обикновените съдове. През 400-та година дизайнът на чашите за вино еволюирал, като те останали червени на цвят, но били високи и продълговати.
След като гърците преживели чумата, те не обръщали голямо внимание на дизайна на чашите. Но още тогава се правели имитации на сребро – чашите от черна глина се обработвали така, че повърхността им да блести.
Тази тенденция на имитации продължила до 323 г. преди новата ера. След това настъпил периодът на украси във вид на човешки фигури.
Древногръцката демокрация изчезнала и симпозиумите отново се превърнали в срещи, на които се допускали само представители на елита.

На юг от Коринт, на север от Аркадия, три винарни произвеждат напълно различни вина из митичните земи на най-южния гръцки полуостров.
Обединяват ги само стремежът към съвършенство.

Пресечен от изток на запад, и после от запад на изток, Пелопонес наистина е живописен като картата си. Как ще успееш да разчетеш и видиш една карта е много важно, но може би още по-съществено е каква е самата тя.
Както казва американският писател Нелсън де Мил, "всички сме пътници, но някои от нас имат по-добри карти".

На Пелопонес има 20 000 хектара винарски лозови масиви и около 40 производителя. Повечето от тях предлагат дегустации, леснодостъпни са и са подходящи за винен туризъм.
Заради южната географска ширина зимата също е сезон за посещения (има нищожна възможност понякога да вали сняг). През лятото е много горещо, дори чаша мускофилеро или родитис трудно спасяват от жегата.

Има и исторически забележителности - къде в Гърция няма.

Полуостровът е събрал най-доброто от всичко, което Гърция има да предложи - от античните Коринт и Микена, през средновековните Мистра и Акрокоринт, до любопитно наследство от периода между XVII и XIX в., като бойните кули на маниотите.
Инфраструктурата е много добра - няма да ви отнеме прекалено много време да отидете от единия край на полуострова до другия. Общественият транспорт не е особено развит и автомобилът остава най-подходящият транспорт, а за да изпитате истинско удоволствие от срещата си с вината на Пелопонес, трябва да оставите предразсъдъците си на Кулата.

Вгледаш ли се в географските карти, те престават да бъдат схеми на земи, граници и релефи. Превръщат се в картини. Всяка държава е отделна рисунка - по-проста, или по-разчупена. Не е ясно дали има връзка между това художествено лице и характера на страната, но като че по-сложните контури принадлежат на по-интересните места.

Такова място е Гърция със загадъчната си, събуждаща въображението карта. Странно, очертанията на два от нейните полуострови много си приличат - Халкидики и Пелопонес. И двата имат в южната си част нещо като фаланги. Халкидики изглежда малко като недоносчето, а Пелопонес е благородният рицар.

Пелопонес е най-южната континентална част на Гърция, въпреки че формално е остров. През тясната ивица земя, която го е свързвала с континента, през 1893 г. е прокопан Коринтският канал - изключително важно от икономическа гледна точка съоръжение, което скъсява морския път между двете големи пристанища наблизо - Пирея и Патра, с над 400 км.

Както често се случва на Балканите, каналът, дълбок едва 8 метра и широк 21, не е проектиран далновидно и е непригоден за съвременните товарни кораби.
Днес той се използва главно за туристически цели. Малка утеха е наскоро заздравената връзка с континента, постигната с новия мост в западната част на Пелопонес. Този архитектурен и инженерен шедьовър свързва Патра с континента и е най-големият съвременен инфраструктурен проект на областта, а в някаква степен и на страната.

В Южен Пелопонес се намира Каламата - градът, дал името на маслините, които гърците с право смятат за най-добрите за производство на зехтин - през последните двайсетина години те успяха на практика да наложат сорта каламата като нарицателен за маслини и зехтин.
В момента се опитват да направят това и с друг местен продукт - виното от сорта агиоргитико.

По тези земи вино се прави от 4000 години, някои източници ни връщат дори 7000 назад, но едва в последно време вината от региона се опитват да се позиционират в по-високите сегменти.
Пелопонес е разделен на седем района за
винопроизводство, които почти изцяло съвпадат с административното разделение: Аркадия, Месиния, Илия, Арголида, Лакония, Ахаия и Коринт (последният е най-големият доставчик на червено вино в Гърция).
Всеки от тях има собствени наименования за произход (OPAP е най-високата категория по гръцката система) и регионални означения (TO).

Три от пелопонеските изби предлагат вина и в България. И това май е единственото общо помежду им - и винарните, и тяхното производство са съвършено различни, хората зад тях споделят различни философии, но преследват една цел, към която се стремят и всички винари в страната - да изведат Гърция сред световните топ производители.

Две от тях - Gaia wines и Lafazanis са в Немея, която е подрегион на Коринт и мястото с най-голямо значение за производството на качествени вина в Пелопонес.
Nemea OPAP е и единствената апелация от най-висока категория за червено вино на полуострова и се отнася само за сорта агиоргитико.

Според Констатинос Лазаракис, първият гръцки Master of wine, Nemea OPAP заедно с Naoussa OPAP (районът за ксиномавро в Северна Гърция) "са двете най-важни червени винени деноминации от гледна точка на качество, количество, винарни и имидж.
Те са и много различни - докато от ксиномавро могат да се очакват изключителни, но трудни за разбиране от консуматора вина, то агиоргитико притежава изчистено очарование във всичките си проявления.

За Гърция агиоргитикото е това, което е карменерът за Чили или пинотажът за Южна Африка - сорт, с който гърците искат да бъдат разпознаваеми извън страната си".

Gaia (Немея) e агиоргитико ориентирана изба, една от водещите в Гърция. Създадена е през 1994 г. от агронома Леон Карацалос и от Янис Параскевополус, професор по енология в солунския университет и университета в Бордо. Освен в Немея Gaia работи и в Санторини, където набляга на белия флагман на гръцкото винарство, асиртикото (виното от сорт Thalassitis oak fermented 2006 получи 89 т. в "Бакхус").

Избата се намира в селцето Куци, северно от Немея. Посреща ни Янис Парескевополус - ерудиран енолог - οινολόγος - и изключително отворен към нови идеи човек. Силното му ангажиране с агиоргитико не е потиснало изкушението да експериментира и с други сортове.

Бялото Notios е много свеж бленд на други два местни гръцки сорта - родитис и мускофилеро, а рецината - най-добрата, която сме пробвали някога.

За да накара сериозните гръцки ценители да се обръщат понякога и към традициите, Янис Параскевополус решава да направи висококачествена рецина от родитис и резултатът е впечатляващ.
Цената действително е десет евро вместо три, но пък се съчетава с гръцката храна по-добре от всяко друго вино. Розето "14-18" от агиоргитико и базовото червено от същия сорт също заслужават внимание (виж дегустационните бележки).

И ако рецината е леко и приятно удоволствие, а "14-18" - успешен експеримент, то Gaia Еstate e вино, което може да бъде причислено към знаковите.
Гроздето на това спиращо дъха агиоргитико идва от 25-годишен лозов масив на югозападните склонове около Куци. Лозята са на 650 м височина, добивът е силно ограничен, а най-важното според енолога е точното време за обиране на гроздето - максимално узряло, но преди нивата на захарта да са се повишили прекалено много. Двете реколти, които пробваме - 2005 и 1998, са изключителни вина в различна фаза на развитието си, но изразяващи по най-добрия начин характера на сорта.

Gaia Estate е вино, което вдъхновява доста винари от областта да търсят суперкачество и отличен баланс, работейки с този благодатен сорт.
За да извлече максималното от гроздето, Янис Параскевополус използва отворени дървени ферментатори. Отлежаването става във френски барици - въобще откъм технология и ноу-хау той няма затруднения. Тъй като разполага със собствени лозя, няма и проблеми със суровината, освен ако природата не го изненада през някоя година.

Това, че при него нещата в някаква степен изглеждат розови, не означава, че винаги е било така и че това важи за всички. "Има огромна пропаст между технологичните възможности на гръцките винари, техните знания и умения, от една страна, и лозята, хората, които работят в тях, и начина, по който работят - от друга.
Това е една 30-годишна пропаст, която всички ние, които сме ходили в чужбина, завършили сме реномирани училища и имаме съвременно виждане за виното, се опитваме да запълним. Но ни предстои още страшно много работа".

Вината на Gaia в Немея
Notios, москофилеро & родитис, рек. 2007
Светлосламесто, с нежен аромат на нос с деликатни цветисти нюанси. Освежаващ вкус с елегантна цветистост във вкусовия аромат и приятен, чист финал.

Thalassitis рек. 2007
Светлосламесто с лек зелен отблясък. Много интересен, приятен нос с минерали, сурова ядка, цитрусови плодове и зелена маслина. Въздействащ, стегнат и свеж вкус с дълъг, минерален край.

Thalassitis рек. 2007 oak fermented
Красив, наситен лимоненозлатист цвят. Носът е пикантен и сложен, доминиран от аромати на ванилия, подправки, ядка, минерали, свежа жълта джанка. Обло в устата, меко и комплексно с изключителен, соленоват завършек и спомен за масло, ванилия и зелени маслини.

Розе от агиоргитико, рек. 2007
Искрящ виолетоворозов цвят. Носът е експлозивен с аромати на червена боровинка, ягода, карамел и виолетка. Свеж вкус със средно тяло и приятен, карамелен завършек.

Gaia Estate
Агиоргитико, рек. 2005
Дълбок, тъмен гранатов цвят. Носът е много елегантен и сложен: ягода, сладки подправки, месо, дафинов лист. Тялото също е стройно, елегантно, източено, с лек зелен нюанс (подобно свеж дафинов лист) и меки, сатенени танини.

Gaia Estate
Агиоргитико, рек. 1998 (с награда от сп. Decanter)
По-плътен в сравнение с рек. 2005 цвят, със съвсем леко развитие. Носът предлага изключителен бутилков букет, подобно скъп парфюм: екзотични цветя, папрат, сандалово дърво, ягодов конфитюр, месо, канела и дафинов лист. Отличен баланс на вкуса, който е все още много сочен, с меки танини и зрял плод (ягода, червена боровинка). Завършва спокойно и фино.

Ritinitis Nobilis
Рецина от родитис
Искрящ, светлозлатист цвят. Съблазнителен аромат на бял плод, сакъз, смола. Изненадващо плътен, но много освежаващ вкус с прохладен акцент на смола, мента, евкалипт, които остават и в края на вкуса.

Втората изба, тази на Лафазанис, е пълна противоположност на Gaia. Тя сигурно е с капацитета на Винпром Русе и произвежда вина за масова консумация. Едва от няколко години се обръща към по-качествения сегмент. Обемите на производство и структурата на бизнеса позволяват добри цени и на по-качествените вина.

Спирос Лафазанис е изключително коректен производител, който много добре осъзнава позицията си на пазара.
Той не прави пресилени изказвания от типа, че произвежда най-доброто. Но е наясно, че в категорията, в която е силен, предлага отличен продукт, с който може да се гордее.

Lafazanis е в Немея от 1993 г., а наскоро собственикът е построил нова дегустационна и помещение, в което да отлежават вина от по-стари реколти.
Не успяваме да пробваме 7-8 годишните вина - Спирос казва, че още не е готов да показва стари реколти, засега само експериментира и оставя резултата за себе си.
Ако в Gaia изненадата е рецина, а "Лафазанис" се оказва петмез (много гъст неферментирал гроздов сок), който, освен че е невероятно вкусен за пиене, е идеален заместител или добавка на оцета в салата.

Вината на Спирос Лафазанис
Родитис, рек. 2007
Светлозлатисто, със сравнително неутрален нос, в който се долавя жълта зряла ябълка. С леко тяло и леко бонбонен финал.

Силоги
Москофилеро & родитис, рек. 2007
Красив златист цвят с гланц. Носът е нежен, доминиран от бели цветя, зеленчуков акцент и ябълка. Свежо и хармонично, с леко тяло и среден, спокоен завършек.

Frizzante мускат
Светлосламест цвят със сравнително слаба игра. Носът е ненатрапчив с цветист характер. Мека свежест, балансиран вкус и фин, освежаващ край.

Chardonnay, рек. 2006
Искрящ златист цвят и атрактивен нос с акцент на ванилия, коса от царевица и дим. Вкусът е доминиран от присъствието на дъба, долавят се сушена ябълка и стафида, ванилия и захаросан цитрус, които остават и в дългия финал.

Агиоргитико, рек. 2006
Светлорубинен цвят и приятен нос с преобладаващ акцент на дафинов лист, черна маслина и презряла ягода. Свеж вкус с леко тяло и меки танини.

Nemea
Агиоргитико, рек. 2005
Рубинен цвят с вишнево червен оттенък. Много свеж характер още в носа, който се запазва и в устата с нюанси на сочен червен плод (череша), карамел, butter scotch и дим. Дълъг, нежен, приятен финал с дафинов лист и сушена череша.

Силоги
Агиоргитико & каберне совиньон, рек. 2005
Искрящ рубинен цвят. Носът е плодов и елегантен с череша, сладка вишна и канела, които се откриват и във вкусовия аромат. Хармонично, с мека свежест и заоблен вкус.

Третата пелопонеска изба, "Антонополус", е в Ахая, в северозападната част на Пелопонес. Разположена е на 15 км от Патра, в подножието на 2000-метровите възвишения на планината. Височината тук е от ключово значение, защото всъщност лозите на "Антонополус" са на около 1300 м.

Причината да са на това място е проста - тук не е чак толкова горещо, има по-големи температурни амплитуди, а и почвите са доста подходящи. Сегашният собственик на избата Янис Халикиас също като съименника си от Gaia e пълен идеи - експериментатор, който обожава хубавото вино и храна.

Високопланинските лозя си остават голямата атракция на "Антонополус" - засадени върху склонове с 15% наклон и трудно достъпни. Още повече че наоколо няма други масиви и имаш усещането, че си сред нищото.
Там Янис Халикиас е засадил традиционните гръцки родитис и мускофилеро, но също и совиньон блан, шардоне, ризлинг.
Всичко това щеше да е без значение, ако вината му не бяха забележителни (виж дегустационните оценки в края на материала).

Вината на "Антонопулос" в Пелопонес

Mantinia мосхофилеро, рек. 2007
Много блед, луков цвят с гланц. Характерен нос със свеж акцент на бяла череша, липа, тревист нюанс и червена джанка. Забележителна свежест във вкуса, с леко, но стегнато тяло и дълъг спомен за червен грейпфрут, липа и бяла череша в края на вкуса.

Gris de Noir мосхофилеро, рек. 2007
Нежен луков цвят с гланц. Много комплексен характер на аромата с череша, с тревисти акценти, сладко от бели череши, кора от грейпфрут, вишна и минерали. Свежо, хармонично, с добра концентрация и много дълъг, елегантен край.

Cabernet Nea-dris каберне совиньон & каберне фран, рек. 2003
Добър, рубинен цвят. Носът е пикантен с много подправки, ванилия и конфитюр от синя слива. Средно тяло с приятна, мека свежест, обла, леко зърниста структура и богатство от източни подправки (бахар, индийско орехче, канела, карамфил) във вкусовия аромат. Завършва приятно, леко затоплящо.

Muscat of Rio мускат, рек. 2000
Хубав, искрящо кехлибарен цвят. Интензивен, сортов нос с рачел, захаросан кестен, индрише, сладко от дюли, черна стафида и подправки. В устата е хармонично, но и свежо, заоблено и приятно. Завършва със спомен за дюлево сладко.