Прочетен: 3220 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.10.2011 09:59
ПРОФ. Я Н К О Т О Д О Р О В
Историята на нашите земи, разположени между Дунав, Хемус и Родопа, на кръстопътя между Европа и Азия, от една страна, между Север и Средиземно море, от друга, е много по-дълбока, по-сложна и поучителна, отколкото по-рано се приемаше, особено в учебниците по история.
От дълбока древност тия земи били населени с тракийски племена – най-многочисленият според Херодот народ в света след индийския. Тая широка тракийска маса със самобитна и жилава култура във вътрешността на полуострова се е миела от вълните напо-напредналата гръцка цивилизация по бреговете на Средиземно и Черно морета.
Гърците били морски народ и излишъкът на тяхното население се нуждаел от нови места за поселване, а гръцките търговци и техните стоки имали нужда от нови пазари в чужди страни.
Затова и ние намираме гръцките колонии все по крайбрежната линия на Средиземно и Черно море:
Маронея (ок. 30 км, южно от Гюмюрджина), Абдера при устието на Места (до Булустра), Месамбрия ( ок. 12 км, западно от Макри), Енос при устието на Хеброс – Марица, на мястото на старото тракийско селище Полтимбрия, Перинт (при дн. Ерегли) на Пропонтида (Мраморно море), Селимврия (дн. Селиврия) източно от Ерегли и Бизантум на Босфора.
Всички тия по-важни гръцки колонии по брега на Средиземно море са били основани все през VІІ и VІ в. пр. Хр.
През тази епоха е бил колонизиран и нашият черноморски бряг главно от милетски гърци: Истрос (при Каранасуф на Дунавската делта), Томи (Кюстенджа), Калатис (Мангалия), Бизоне (Каварна), Дионисопол (при Балчик), Одесос (Варна), Месамбрия (Месемврия), Анхиало, Аполония (Созопол), а по на юг се споменават Тиниада (днешната Инияда) и Салмидес (Мидия), Анхиало бил основан от Аполоний, Калатис – Хераклия Понтика в Битиния (Мала Азия), а Месемврия – от жители на Мегара в Гърция.
В тия колонии е цъфтял богат градски културен живот.
В тях гърците пренесли своите култове, своите религиозни тържества, своите политически и социални институти. Случайно намерените надписи по нашите черноморски градове ни свидетелствуват за тоя живот. Богат и много благодарен материал в това отношение би се очаквал при бъдещи системни разкопки в тях.
Какви ценни материали могат да ни дадат тия градове, се вижда от намереното при разкопките в Истрос-Каранасуф, направени неотдавна от румънската археологична мисия.
От всички тия колонии пръв достига до високо развитие Истрос, който, благодарение на свободното експлоатиране на Дунав, благодарение на търговията си със солени, сушени и опушени риби, която водел с юг, и размяната на своите фабрични произведения със сурови стоки (кожи, мед и риба) в трако-гетския хинтерланд става още в VІ в. пр. Хр. търговски и културен център от първа величина.
В един надпис от Истрос, написан в хекзаметри, богатият гражданин Аристей и жена му изливат своята неутешима скръб за скоропостижната смърт на своя син, Мидиас, когото те изпратили в прочутия град Кизик на Пропонтида да учи висша наука и да добие по-висока култура.
Този надпис ни напомня за културните връзки на черноморските гръцки колонии с гръцкия юг.
Между Кизик, търговско пристанище и милетска колония от първата половина на VІІІ в. пр. Хр., разположена върху малоазиатския бряг на Мраморно море, и Истрос на Черно море се е водела оживена търговия.
За тия както търговски, така и културни връзки ние имаме косвени сведения и от друг важен надпис, намерен в Олбия при устието на Хипанус (Буг).
Прочутият по своите заслуги за града и гражданин на Олбия, Теокъл, син на Латирос, бил почетен с надпис от 18 гръцки градове, които се намирали в търговски връзки помежду си.
Тия градове били, от една страна, Тирас (Акерман) при устието на Днестър, Истрос, Томи, Калатис, Одесос по нашия черноморски бряг, от друга страна – редица градове по малоазиатския черноморски бряг, като Синопе, Амастрис, Бизантиум, Никомедия, Хераклея Понтика и др., Кизик на Пропонтида и Милет на Егейско море.
Покрай култа на Аполон-лечител ревностно е бил почитан и Дионис. Един надпис от ІІІ в. пр. Хр. във връзка с култа на Дионис, намерен в Калатис – Мангалия, е особено характерен не толкова по своето религиозно съдържание, изразено в това, че е почетен бог Дионис, колкото по данните, които ни характеризират общественото творчество и строителство в града.
В надписа се разправя, как тиаситите(θιασώτες), на Дионис (поклонниците на тоя бог, които образували религиозно дружество) решили да построят храм на своя бог.
За тая цел много души подаряват пари в злато, други – 30 монети сребро, за да имат право на почестите, които се споменават в надписа.
Някои предлагат труд в натура 10, 15 или 30 работника. Други се наемат да построят известни части на храма, като врати, сводове, а един от дарителите дава превозни средства: един кон и 15 души работници.
Из средата на всички тиасити(θιασώτες), били избрани трима, които да надзирават и ръководят работата, та да бъде построен храмът колкото се може по-хубаво и по-бързо. Тия, които записали помощи във вид на пари или в натура, добиват награди: вложилите злато добиват венец и вписване имената им в почетната стела;
Τия, които вложили 30 сребърни монети, добиват също вписване до живот и венец, даден през празника на бога, който се празнувал всеки три години. Същите почести били обещани и на членовете на комитета, ако си изпълнят добре задачата.
Надписът, следователно, ни говори за Дионисиеви празненства, подобни на ония, които се празнували в другите гръцки градове. Но редом с тия традиционни празници, общи за всички гърци, почитатели на Дионис, празнувани били в Калатис и други Дионисиеви празници, за които споменава друг надпис от същото място. Последният е от І в. пр. Хр.(12 – 9 г. пр. Хр.) и е издълбан на стела, поставена пак от Дионисиев тиас (религиозно дружество).
В него се говори за „чужденски” Дионисиеви празници, т.е. празници, празнувани от чужденци, които са били вероятно тракийци.
Централна личност в надписа е видният гражданин Аристон(български, отличен), който е бил почетен с венец от цялото дружество заради неговите заслуги и благодеяния спрямо народа и за положението, което заемал в дружеството – той е бил почетен член на последното. Затова съветът на дружеството определил да се впише дружественото решение върху стълб от бял мрамор в дните, когато щели да бъдат празнувани чужденските Дионисиеви празненства.
Гръцката култура проникнала и по на север, в делтата на Дунав. Колонисти от Истрос основали Барбош при вливането на Серет в Дунава, западно от Галац, дето са намерени в гробове атически вази с черни орнаменти.
При Карсиум-Хърсово е констатирана друга гръцка станция, в която са открити гръцки амфори от Родос и Книд.
По на север бил основан във времето на Лизимах, Аксиопол.
Както Истрос, така и другите гръцки колонии по западния черноморски бряг достигат до разцвета на своята култура към средата на V в. пр. Хр., но след 200 години, към средата на ІІІ в. пр. Хр. тоя културен подем отслабва поради настъпилите смутове и безредици при келтските нашествия, които, както и борбите на Лизимах, лишили градовете от главното условие за тяхното процъфтяване – мира.
По тоя начин ние виждаме, че гръцката колонизация в нашите земи е била главно побрежна колонизация;
тя рядко е прониквала далеч във вътрешността.
Гръцките колонии могли да съществуват и да запазят своята независимост, до дето народите от вътрешността били неразвити и слаби.
Но когато тия варварски народи се съвземали и обединявали своите сили, те насочвали своя народ против колонистите.
Гърция не била достатъчно силна, за да поддържа своите колонии и да ги закриля от външни нападения.
Освен това, вътрешните раздори и разединения, които характеризирали обществения живот на континентална Гърция, били пренесени и в колониите.
Повратен пункт в развоя на гръцката колонизация и разпространението на гръцката култура направил Филип ІІ Македонски, който пръв се заловил и с вътрешното колонизиране на хинтерланда.
След като създал редица поселища в Струмската област, той обърнал своите погледи и на Марицината долина, дето основал Филипопол (Пловдив), Кабиле на реката Тунджа (до Таушан-тепе при Ямбол), а вероятно и старото тракийско селище Берое (Стара Загора) било засилено с гърци колонисти от Филип.
По тоя начин той се е стремял да осигури своите владения във вътрешността, и чрез създаване огнища за културен живот да ги издигне на по-високо ниво на развитие.
Неговата предивременна смърт, обаче, не дала възможност на елинизаторската му дейност да пусне корени надлъж и нашир във вътрешността.
Римските пътища в България 7
Римските пътища в България и съвремените...
