Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2011 15:28 - М. Ростовцев: "Предархаичен и архаичен период в Гърция (2200 г. пр. Хр. до 497 г. пр. Хр.)"
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 4528 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.08.2011 08:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
М. Ростовцев
История на Стария свят
Предархаичен и архаичен период в Гърция
(2200 г. пр. Хр. до 497 г. пр. Хр.) 
Ок. 2200—2000 г. пр. н. е.
 
Гръцките племена нахлуват от север в Балканския полуостров и побеждавайки местното население в течение на II хил. пр. н. е., заселват неговите южни части, йонийците се настаняват в Атика и североизточната част на Пелопонес, еолийците — в Тесалия и Средна Гърция (с изключение на Атика), ахейците завземат почти целия Пелопонес.

Пришелците създават редица малки държавици с монархистичен строй. Най-бързо се развиват ахейските племена (най-плодородна земя,близост до критската култура) и те най-рано преминават към класовообщество и държавна организация.
Център на държавата на ахейците е Арголида (североизточната част на Пелопонес)  със силния град Микена.

Ок. 1450—1380 г. пр. н.е.

Ахейците завладяват Кносос, после Родос, някои острови в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия.

XIV—XII в. пр. н. е.

Процъфтяване на ахейската държава, наричана микенска, която включва Пелопонес, Източна Гърция и зад морските територии. Появяват се просторни дворци, издигнати на хълмове, оградени с отбранителни стени(Микена, Тиринт, Орхомен). Вътрешните стени са украсени с фрески и картини, изобразяващи ловни и военни сцени. Колоните в микенските дворци се стесняват нагоре (обратно на критските).
От отбранителните стени на микенския дворец е запазена т. нар. „Лъвска врата"
— от XIV в.пр. н. е. (наименованието идва от украсяващия я фриз, представляващ две лъвици).
В микенското изкуство прониква критското влияние. Високо ниво достига златарството. Керамиката се характеризира със стилизиранадекорация (в повечето случаи мотивите се черпят от критското изкуство). 
Ахейците вземат от Крит и писмото, приспособявайки го към своя език(линеарнето писмо „Б"). Известна представа за микенската култура дават стенописите и предметите, които се пазят в гробниците. Строят се шахтови гробници, изсечени в каменни скали, а в по-късния период —куполовидни гробници, наподобяващи голям кошер и напомнящи най-старите жилища на средиземноморските племена.
Такава е гробницатана Агамемнон, наричана още „съкровищницата на Атрей".
Влиянието на микенското изкуство, което представлява основата на по-късното гръцко изкуство, се разширява в източната част на Средиземноморския басейн и достига до Италия.
Обществото в Микенска Гърция е силно разслоено и се дели на дворцови приближени, войници, търговци, занаятчии, земеделци и роби. Значителни площи са владение на храмовете, а жреците играят важна роля в държавата.

През XIV—ХIII в. пр, н. е. микенската държава се превръща в морска сила и поддържа контакти — според хетски източници — с Египет(напр. в Ел Амарна са намерени 19 микенски вази, навярно донесени в дар на фараона Аменхотеп IV) и Азия.
Владетелите създават съвършена администрация; строят пътища и напоителни съоръжения. По време на възхода си Микена се управлява от Атридите. Синът на Атрей (първият владетел от този род — Агамемнон, е един от главните герои на
Омировата„Илиада".

Начало на XII в. пр. н.е.

Троянската война — Вероятно с цел не само за заграбване на голяма плячка, но и завоюване на богатата държава, намираща се в удобен за земеделие (областта на Троя, включва плодородни земи) и морска търговия район, ахейците нападат град Троя, разположен на северозападното крайбрежие на Мала Азия, свързваща Егейско с Черно море. Според гръцката традиция, предадена от Омир, непосредствен повод за избухванена войната е отвличането на Елена (съпруга на царя на Спарта Менелаос, брат на Агамемнон) от Парис — син на троянския цар Приам. Сборните ахейски войски под предводителството на микенския цар Агамемнон безуспешно обсаждат Троя.
Троянският цар Приам получава помощ от многосъседи. Според Омир във войската му има фригийци, ликийци, траки.Обсадата продължава дълго. Ахейците претърпяват много загуби преди да превземат града (1184 г).
Троя е превзета благодарение на хитростта на Одисеи (известният троянски кон).
Събитията от похода и завръщането на ахейците от Троя служат за сюжет на поемите „Илиада" и „Одисея", създадени от Омир.

Края на XII в. пр. н. е.

Преселение на дорийските племена. Номадите-дорийци населяват северозападната част на Балканския полуостров. Под натиска на трако-илирийските племена, които се преместват на вътре в полуострова,преминават планината Пинд, навлизат в държавата на ахейците и я завладяват (те воюват с железни оръжия, които ахейците още не познават). Микенската държава е заличена — от няколко десетки години тя вече върви към залез.
От Пелопонес дорийците се отправят към Крит и го завладяват (окончателно разрушават Кносос), покоряват островите в Егейско море и западното крайбрежие на Мала Азия.

XI—VIII в. пр. н. е.

Изтласкани от дорийците, йонийците и еолийците населяват Мала Азия.След дорийското преселение в някои области на материалната култура на гръцките племена се наблюдава значителен упадък. Керамиката и желязото продължават да се използват.
Преселването предизвиква сериозни териториални промени в разположението на различните гръцки племена ипрез следващите векове (в първата половина на I хил. пр. н. е.) става ново разпределние на племената:

—  дорийците заемат Югоизточен Пелопонес (Арголида, Лакония и Месана),не голяма територия в Средна Гърция (наречена от тях Дорида), островите: Крит, югозападните Споради, Кос и Родос, както и не голяма част от югоизточното крайбрежие на Мала Азия;

—  еолийците — Тесалия и Веотия, както и Еолия (северната част на източното крайбрежие на Мала Азия и остров Лесбос);

—  аркадите  — Аркадия в Пелопонес;

—  йонийците — Атика, островите в Егейско море (освен югоизточните), Халкидическия полуостров и Йония.
 (централната част на източното крайбрежие на Мала Азия);

—  североизточните племена — Средна и Западна Гърция (Акарнания,Етолия, Локрида, Фокида), Северен Пелопонес (Еолида, Ахайя) и островите Кефалония и Закинтос в Ионийско море.

Обществени и икономически отношения.

 До полисния период обществения строй в Гърция е обособен в последния начин: племе (фила), което се състои от братства (фатрии), а те на свой ред от родове, водещи началото си от общи предци. Племената имат собствена многовековна традиция.
Всяка клетка от гръцкото общество  фила, фратрия, род — представлява до известна степен религиозна организация със собствен култ и собствени обреди.
Начело на филата стои филобасилевс — най-върховен вожд и жрец. Населението се  занимава  предимно с пастирство и земеделие.
Занаятите и търговията са слабо развити. За разменни единици се използват добитък и ценни предмети, главно парчета метал сопределено тегло.
Стопанството има натурален
характер, на базата на самозадоволяването. Изменя се имущественото неравенство, а заедно снего — общественото разслояване. Общото владеене на земята преминава в частно; земята се съсредоточава в ръцете на аристокрацията.
Дребните селяни, лишени от земя, се занимават с  търговия  и занаятчийство. Част от земята запазватза обработване. Освен свободните притежатели на земя има и такива селяни, които работят като сезонни надничари.
Робството се характеризира с патриархалния си характер. Роби се набират предимно измежду военнопленниците. През този период робовладението все още не е развито. Предметите за домашно ползване  се изработват  най-вече в личното стопанство.
Общественото разслоение в Гърция води до  бавно развитие на занаятите, най-напред  на  ковачеството. Постепенно се оформя и обществено разделение на труда.

Държавно устройство.
 
Начело на държавата стои цар (басилевс), чиято власт има патриархален характер и е ограничена от съвета на старейшините (буле). Царската власт в началото е изборна, а после става наследствена.
Функции на царя: върховен главнокомандуващ на армията,върховна законодателна власт, правораздаване, поднасяне на жертви предбоговете и ръководна роля в религиозните тържества.
Съветът на старейшините се състои от ръководителите на родовете, с времето — от представители на най-влиятелните и богати родове; ограничава царската власт в областта на законодателството и правораздаването; подготвя предложения, които се обсъждат на племенно събрание; изпълняварешенията, взети на тези събрания. Племенното (народно) събрание —агора —свиквано от царете, се състои от всички възрастни мъже на родовете; разглежда проблеми с особена важност: напр. за войната и мира, утвърждава предложенията внесени от съвета на старейшините.
С разпадането на военната демокрация ролята и значението на народното събрание намалява, а ръководството преминава в ръцете на аристократичния съвет.

Създаване на градове-държави и на амфиктионии

В хода на етническите, стопански и държавни промени все  по-голямо значение придобиват главно градовете, разположени в източната част на Гърция, на островите и по Западното крайбрежие на Мала Азия.
В тях започват да се съсредоточават занаятчии, търговци и земеделци, както и управляващата аристокрация;
градовете стават и политически центрове като се превръщат в градове-държави (полиси).

За да създаде силно градско средище, аристокрацията преселва в своя град част от   населението на селските общини, което е изгубило политическата си самостоятелност; този процессе нарича „синойкизъм". Образувани са и амфиктионии — това са племенниили държавни съюзи, съсредоточени около култовите центрове — с цел тяхната отбрана.
Голямо значение придобива Делфийската амфиктиония Делфи се намира известното светилище на Аполон).

Ок. X в. пр. н. е.

Гърците възприемат финикийската писменост, като я приспособяват към звуковете на гръцкия език и прибавят (несъществуващите във финикийското писмо) гласни и съгласни.
Така възниква
гръцката азбука.

АРХАИЧЕН ПЕРИОД В ГЪРЦИЯ

VIII—VI в. пр. н. е.

Великата гръцка колонизация.

Всъщност това е по-нататъшно преселение на гръцките племена, но в много по-значителни мащаби. Концентрирането на земята в ръцете на управляващата класа, нарастващият брой нанаселението, недостига на обработваема земя, примитивното земеделие, социалното и имуществено неравенство(особено в градовете със земеделски характер), най-сетне и развиващатасе търговия — принуждават гърците да търсят територия извън страната си, където да могат да основат зад морски колонии.

В колониализацията участвуват главно градовете: Милет, Мегара, Коринт и Халкида.

Колонизираните земи обхващат:

Южна Италия — градове:Сибарис и Кротон (ахейски колонии), Тарент (колония на Спарта), Куме(колония на Халкида), Неапол; Сицилия — градове: Катана, Сиракуза, Гелаи др. (тук гърците се конкурират с картагенците);
 
Франция — градове: Масалия (около днешна Марсилия), Ница и др.;

Испания - Майнака (около днешна Малага), където обаче гърците срещат остра съпротива от финикийците.

Колониите в Сицилия и Италия са наречени
"
Велика Гърция" и имат голямо значение — оттам се внася жито,вино и дървен материал.

На изток са колонизирани Северното крайбрежиена Егейско море: Потидеа, Абдера; протоците Хелеспонт (Кардиа, Абидос) и Босфора (Византион, Халкедон);

крайбрежието на Черно море: Одесос(дн. Варна), Томи (дн. Констанца), Аполония (дн. Созопол), Месамбрия(дн. Несебър), Тирас и устието на Днестър, Олбия в устието на Днепър,Теодосия, Танаис в устието на Дон.

По Северното крайбрежие на Мала Азия възникват колониите: Хераклеа, Синопе, Трапезунт; в Кипър — град Саламина. От източните колонии се внасят жито, сушена риба, кожи, роби.В замяна се доставят занаятчийски изделия и маслиново масло.
 
На юг. по-Африканското крайбрежие възникват колониите Навкратида (в устието на р.Нил), Кирена. От Египет се внасят главно жито и папирус; от Кирена —килими, лечебни билки и др.

Резултатите от гръцката колонизация се отразяват преди всичко в разширяване на търговските връзки извън границите на гръцкия свят.
През този период се развива и търговията с роби.
Около средата на VI в. пр. н. е. колонизацията отслабва, поради препятствия от страна на развиващата се персийска монархия (тя заграбва Йония) и най-вече от Картаген, който прави невъзможна гръцката експанзия на запад (например в Корсика и Сицилия).
От завоеванията на големи територии постепенно се оформят две водеши държави: Спарта (в Пелопонес) и Атина.

VIII —VII в. пр. н. е.

Обществено-държавни преобразования. В почти цяла Гърция VIII  в.пр. н.е. е период на икономическо и политическо господство народовата аристокрация.

В повечето гръцки държави властта преминава в забогатялата от "продажба на  земеделски продуктии търговия аристокрация", силна с родовата си организация.

Същевременно се влошава   положението на дребните земеделци, които заради дългове нерядко стигат до поробване. Те настояват за  разпределяне на земята  и премахване на дълговете. 
В някои държави вътрешните борби довеждат на властна й-богатите (тимокрацията),  но често върховната власт се взема от амбициозни   личности,  станали водачи на народа.    Така  възниква тираниятадревността тази  дума няма днешното отрицателно значение).
Тираните обикновено търсят подкрепата на народа, като изгонват  от страната представителите на аристокрацията и конфискуват имуществото им.
Част от него те раздават на бедните. Стремят се да предадат на управлението си монархически черти.  Грижат се за стопанското развитие па градовете. По време на тиранията някои градове преживяват най-силния  си разцвет (напр. Коринт при тирана Периандър  627—585  г.   пр. н. е.). Обикновено управлението на тираните трае кратко, въпреки че някои правят опит да трансформиратвластта си в наследствена. След падането на тиранията (най-често в резултат на заговор) някъде властта се поема от аристокрацията.
В  VII в. пр. н.е. нейното значение постепенно намалява. Процесът па колонизация ускорява развитието на търговията. През този период се създава стоково-паричен  пазар,  (секат се и се масовизират монети), който обуславя  и  възникването на нови имуществени слоеве: търговци,лихвари, корабопритежатели, собственици на занаятчийски работилници;те  успяват да се домогнат  до участие в управлението
Новата форма на управление — олигархията (или управление на икономически силно малцинство) господствува по-нататък в редица градове-държави на Гърция.

776 г. пр. н. е.

Първата записана Олимпиада в Гърция. Олимпиадите се уреждат на всеки четири години в местността Олимпия и са начин за датиране.

VIII в. пр. н. е.

Омир, легендарен древногръцки поет, сляп пътуващ певец, считан за автор на епичните поеми: „Илиада" (отразява събитията от Троянската война) и „Одисея" (описва странстванията и завръщането на Одисеи вТроя).
Някои учени са на мнение, че двете произведения са възникналичрез разширяване и преработка на но-раншен епически материал; това бимогло да бъде направено от един или от няколко поети.

VIII/VI в. пр. н. е.

Хезиод от Аскра (Беотия), древногръцки поет, създател на дидактическата нравоучителна поезия; в основната си творба — поемата „Труд и дни"отразява борбата за съществуване на дребните селскостопански производители, подтискани от произвола на родовата аристокрация както иподробности от живота на земеделците. Ценен извор за митологията епоемата „Теогония" („Произход на боговете") — за възникването на света(космогония) и произхода на боговете, както и „Каталог на жените" —генеалогия на майките на героите.

Средата на VII в. пр. н. е.

Тиртей, древногръцки поет, родом от Атика, автор на военни елегии ипесни, написани по време на месенските войни,  запазени само фрагментарно.

Втората половина на VII в. пр. н. е. — нач. на VI в. пр. н. е.
Сапфо от Митилена (дн. о. Лесбос), най-известната древногръцка лирическа поетеса.
Пише песни (любовни, сватбени — успява майсторски да изразилюбовните чувства), химни и молитви.
Запазени са само няколко песни.
Сапфо събира край себе си млади момичета, създавайки кръг, чийто членове обединява общият култ към богиня Афродита.

Края на VII в. пр. н. е.

Окончателно се оформят архитектурните стилове.
Два от тях стават основни:

дорийски — възниква в Пелопонес и се налага в Гърция и Южна Италия (отличава се с простота, строгост и съвършенство на формите)
 
йонийски
— изхожда от йонийските колонии на Мала Азия и прониква на островите в Егейско море (отличава се спо-голяма лекота и стройност).

И двата стила се използват в изкуството на Атика — древна област в югоизточната част на Средна Гърция, с център град Атина.

Ок. 624—547 г. пр. н. е.

Талес от Милет, първият исторически достоверен представител на древногръцката философия, математик, пътешественик и политик. Основателна Милетската школа, обявен за един от седемте мъдреци на древността.Неговото учение е: „всичко е от вода, от вода е възникнало и от вода сесъстои", т. е. материална обосновка за възникването на света.
Смята сеза родоначалник на европейската " философия. Философията му е материалистическата.

Ок. 616—546 г. пр. н. е.

Анаксимандър от Милет, древногръцки философ-материалист, ученик наТалес, представител на йонийската школа, автор на първото в Гърция философско съчинение „За природата" (не е запазено). Според него първооснова на всичко е материята („апейронът") — безопределени качествени белези, вечна и безкрайна; от които под влияниена непрестанното движение възникват водата, земята, въздуха и огневияткръг (Слънцето), а от него — небесните тела. Обясняваматериалистически и възникването на живота (според учението муживотните произлезли от влагата, а човекът — от животните).
На него приписват съставянето на първата карта на света и създаването на първия слънчев часовник.

Ок. 588—525 г. пр. н. е

Анаксимен от Милет, древногръцки философ-материалист, ученик ипоследовател на Анаксимандър.
За първооснова на всичко А. смята въздухакато безгранична, единна и вечно движеща се материя. Пръв разграничавапланетите от звездите.

Ок. 565—473 г. пр. н. е.

Ксенофан, родом от Колофон, древногръцки философ, който след дългопътешествие по света се установява в Елеа и там основава философска школа; наречена елеатска. Известен като един от първите критици на политеизма и антро-поморфизма в гръцките вярвания.

Ок. 572—497 г. пр. н. е.

Питагор от о. Самос, древногръцки математик, философ и идеолог наробовладелската аристокрация в Кротон (Южна Италия), където основавареакционно-политически и религиозно-философски съюз.
Питагор и неговите ученици приемат числото за същност на всичко в природата и света.
На питагорейската математическа школа се дължат много резултатив аритметиката и геометрията (известната Питагорова теорема),ирационалните числа.
Основаната от него школа има голямо влияние презпървата пол. на IV в. пр. н. е. и прави приноси в астрономията итеорията на музиката.
Аристократичният характер на питагорейската школастава причина последователите й да бъдат изгонени от Италия (края на Vв. пр. н. е.)  и да се разпръснат из Гърция.

СПАРТА ДО ПЕРСИЙСКИТЕ ВОЙНИ

XI—IX в. пр. н. е.

След като разрушават ахейската държава, дорийците завземат плодородната долина на р. Еврота (наричана Лакония) и създават силна държава със столица Спарта: от тук е и името спартанци или лакедемонци..
Завладяното население те превръщат в държавни роби — илоти, които са прикрепени към земята и издържат с труда си спартанеца-господар и неговото семейство.
Формално те се смятат за собственост на спартанската т. нар. корпорация на воините победители. Дорийците се занимават предимно със земеделие и скотовъдство.

Втора половина на VIII в. пр. н. е.

Първа месенска война.

Спартанците заграбват нови обработваеми земи. Войната завършва с покоряване на Месения и поробване на населението   й.

Втора половина на VII в. пр. н. е.

Втора месенска война, предизвикана от въстание на поробеното население. В 620 г. пр. н. е. тя завършва с победа на Спарта, която завладява 1/3 от цялата територия на Пелопонеския полуостров.

VII в. пр. н. е.

Окончателно е формиран политическия и обществен строй на Спарта, който до IV а. пр н. е. се запазва почти непроменен. За основател на своята държава спартанците смятат полулегендарния спартански реформатор Ликург, мъдрец, живял ок. IX/VIII  в. пр.н.е. 
По съвета на делфийския  оракул той създава древните ретри (законодателни изречения) и осъществява голяма поземлена реформа, като ликвидира преимуществото на аристокрацията.
Населението на Спарта се дели на три съсловия: спартиати, илоги и  периеки. Спартиатите — това са господстващите слоеве, които се ползуват от всички  права. 
Цялата земя принадлежи на държавата и е разделена на участъци (клери), предоставяни доживот на всеки възрастен спартиат-войник. (в VIII в. пр. н. е. са около 9—10 хиляди души).
Към всеки участък се прикрепят нлоти, които обработват земята и   предоставят част от реколтата на спартиата. Той не работи, служи само във войската и участвува в държавните дела. Илотите, които произхождат от поробеното население  принадлежат на държавата, а не на частни собственици.
След смъртта на  спартиата, неговият  парцел се връща на държавата и се дава другиму.
Лишени от всякакви права, илотите могат безнаказано да бъдат убивани  от спартиатите
Периеките — третото съсловие е свободно, но безправно. Те имат собствени земеделски стопанства, които не  могат да им се отнемат.
Занимават се с търговия и занаяти.  Във  войската служат в помощните подразделения, плащат наряди и нямат политически права.
Броят на спартиатите е значително по-малък от броя на останалите две обществени групи — илоти и периеки (напр. ок. 500 г. пр. н. е. има 10 хиляди спартиати, 100 хиляди периеки, 250 хиляди илоти).
Спартанците въвеждат специална възпитателна система, кояде) трябва да осигури на държавата колкото се може по-добри войници.
От новородените се оставят живи само здравите и силни деца. От 7-годишна възраст момчетата прекарват живота си във военни лагери.
Разрешава им се да се женят след 30-годишна възраст. Приучават ги да се изказват кратко и сбито (от там днешното определение „лаконично изказване", което произлиза от наименованието на страната Лакония).

Начело на държавата се избират двама наследствени царе от родовете на Агиадите и Еврипондите.
До края на VI в. пр. н. е. те заедно командват войската, само в походи се разделят; изпълняват и жречески функции.
С времето царската власт е ограничена от съвета на старейшините (герузията) и петимата ефори, които постепенно заграбват цялата административна и съдебна власт, контролират всички държавни дела, имат влияние над царете (които дори могат да ги поставят пред съда и осъдят).
Ефорите (петимата най-силни в народното събрание — „апела") направляват външната политика, свикват „апела", който се състои от всички мъже-спартанци, навършили 30-годишна възраст; народното събрание утвърждава  предоставените му предложения.

VII—VI в. пр. н. е.

Спартанците покоряват и други народи на Пелопонес, като в отделни случаи (напр. в Аркадия) гарантират могъществото си чрез сключване на съответни съюзи.

Ок. 550 г. пр. н. е.

Създаден е Пелопонеският съюз, който обединява всички държави от Пелопонес, освен Арголида, Ахайя и северните части на Аркадия. Богатият търговски град Коринт встъпва в съюза по-късно. Военният съюз действа на принципа на агресивно-отбранителен съюз (симахия).
В него най-голямо значение има Спарта (командва обединените съюзнически сили).
Поотделно съюзните държави запазват независимост във вътрешните си работи, но навсякъде Спарта поддържа олигархическите режими. Във външните дела постановките на Съюзния съвет, състоящ се от представители на съюзните държави, са задължителни.
Макар още през VI в. пр. н. е. позициите на Спарта да са застрашени от Атина, хегемонията й продължава до битката с переннците край о. Саламин (в Саропическия залив — 480 г. пр. н. е.).

АТИНА ДО ПЕРСИЙСКИТЕ ВОЙНИ

XIV—XII в. пр. и. е.

Разположена в южната част на полуострова Атика в Средна Гърция, Атина е населена с нонийски гърци.
По това време е зависима от Микеиа. Държавата се управлява от царе. Според легендата един от царете (навярно Тезей, син на Егей) побеждава на о. Крит чудовището — Минотавъра, а след смъртта на баща си взема властта и чрез съжителството на отделните селища обединява Атика под водачеството на Атина.
Трайното обединение на Атика фактически настъпва по-късно.

IX в. пр. н. е.

Разпокъсаната на дребни общини Атика е обединена в държава, чийто политически център става градът държава Атина. Около началото на VI в. пр. н. е. постепенно завършва процесът на формиране на атинската държава и тя придобива голямо значение в Гърция.

Политически и обществен строй
 
Най-старата политическа власт в Атина е царската — базилевс, който едновременно е и главнокомандуващ, но към VIII в. пр. н. е. тя е заменена от властта на родовата аристокрация (евпатридите), из средата на която се избират първоначално един, по-късно — девет архонти (висши длъжностни лица, които съсредоточават в свои ръце цялата изпълнителска власт).
Първият архонт — опонимът изпълнява висша административна власт (по негово име се нарича всяка година). Вторият архонт царят (базилевс) е върховен жрец, третият — полемархът е върховен, военачалник и командващ атинското опълчение.

През VII в. г.р. н. е. са прибавени още 6 архонти — законодатели (тесмотети), а през VI в. пр. н.е. и десетият — секретар. Върховната контролна власт се упражнява от ареопага т. е. съвет, който се избира измежду бившите архонти; архонтите се избират от средата на евпатридите. Могъществото на богатите родове в Атика се дължи предимно на земевладението и родовата организация.

Преобладаващата част от населението се състои от собственици на дребни имоти, занаятчии и търговци.
Освен гражданите съществува и друга многобройна група — чужденците и техните потомци, живеещи постоянно в Атина. Те са свободни, без граждански права, но с повинности към държавата. Занимават се главно със занаятчийство, търговия и лихварство. Най-нисшият обществен слой са робите, чиито брой непрекъснато расте.

VII—VII в. пр. н.е.

С разширяване на  колонизацията  и пазарите аристокрацията се стреми да изтласка селяните от производството на вино и маслиново масло, които й носят най-големи печалби. Това влошава положението им.
В именията се трудят най-вече роби, техният брой постоянно се увеличава и те също изместват свободните селяни. Обединяващото селячество взема от евпатридите заеми с високи лихви и в случай, че не успее да ги върне, което се случва често, длъжниците заедно със земята си стават собственост на лихваря.
Те получават название „шестаци", защото продължават да обработват предишната си собствена земя, но дават на лихваря 1/6 от получената продукция (според някои тълкувания — 5/6). Заемодателят също има право да продаде длъжника-роб, а земята му да присвои.

По такъв начин се създават големи поземлени имения, изчезват по-малките парцели и се заличава слоят на дребните собственици, които са по-голямата част на атинската армия. Засилва се недоволството между селяните и занаятчиите, чиито брой се увеличава във връзка с нарасналото производство на сечива и керамика. Недоволстват и по-богатите търговци и корабопритежатели.
Те се стремят да лишат аристокрацията от привилегиите й и да вземат властта.

Ок. 635 г. пр. н. р.

Бунтът на Килон: Недоволството от ръководството на родовата аристокрация довежда до широко революционно движение против евпатридите. В него участвуват различни групировки от атинското общество.
Използвайки тази обстановка и нарасналото недоволство на масите, аристократът Килон, заедно със своите привърженици завладява Акропола и прави опит да завземе върховната власт в Атина.
Не получавайки подкрепа от народа, на който той разчитал, Килон успява да избяга, а неговите привърженици след опит за укриване в олтара на богиня Атина са избити от представители на знатния атински род на Алкмеонидяте. Това убийство хвърля позорно петно върху този род. Те са проклети и изгонени от Атина. Завръщат се по време на Солон.

621 г. пр. н. е.

За първи път в историята на Атина са записани действащите закони. Преразглеждането и записването им е възложено на архонта Драконт от тука и израза „драконтови закони".

Отличаващи се с необикновена суровост, те предвиждат най-често смъртно наказание, особено за нарушаване правото на частната собственост.
Тяхното записване и публикуване прави невъзможно издаването на странични присъди от евпатридите.
В тях се покровителстват онези, които не принадлежат към родовете, заменят кръвното отмъщение на роднините на убития с обществено наказание, определено от съда. Законодателството на Драконт е първата сериозна отстъпка на евпатридите, които се опасяват от повторен бунт, но то не намалява недоволството на по-заможните занаятчии и търговци, стремящи се към участие в управлението. Въпреки несъвършенството си тези закони имат голямо значение за народа.

594 г. пр. н. е.

Реформите на Солон. Атински политически деец, законодател и поет. Избран за пръв архонт, Солон провежда социални и политически реформи, които нанасят съкрушителен удар на родовата аристокрация (евпатридите) и разчистват пътя за развитие на робовладелското общество.
Реформите имат демократичен характер. 
Обществени и стопански реформи: премахнати са дълговете, при които заложник е личността; длъжниците, които са в робство са освободени; с държавни средства се откупуват длъжниците, продадени като роби в чужбина. Въведена е свобода на завещанията.
Издадени са редица разпоредби в полза на развитието на дребните стопанства, търговията и занаятите; една от най-важните между тях е: всеки баща е длъжен да обучи синовете си на някакъв занаят, в противен случай на старини няма право на грижи и издръжка от синовете си. Забранен е износът на жито от Атика.

Солон
провежда и финансова реформа, с която създава по-изгодни условия за търговията с развиващите се градове на Йония.
 
Политически реформи:
 
Разделя атинските граждани на четири групи според имуществения им ценз. За единица доход е приета мярката за житни храни — медимна (крина).

Към I група се числят пентакосиомедимни (500 мерки и повече годишен доход жито).

Към II група хипеис (конници), които могат да поддържат на собствена сметка кон със с наряжението му  (300 мерки жито годишен доход).
Тези две групи имат пълни политически права, но и най-големи задължения: първите — трябва да работят за сметка на държавата (да строят със собствени средства кораби, развлекателни съоръжения и игрища за народа по повод на големи религиозни празници);

вторите — да служат на собствена сметка в конницата. Представителите на двете първи групи заемат и най-висшите
държавни длъжности, които по принцип са безплатни.

Към III група спадат — завгитите — притежателите на волски впрягове, хора средно заможни (200 мерки жито годишен доход). Те служат в тежковъоръжената пехота.

Към IV група тети (ратаи) — принадлежат всички останали граждани. Служат в лековъоръженат пехота.

Народното събрание (еклесия), което по време на неограничената власт на евпатридите загубва политическото си влияние, сега придобива важно значение.

В него участвуват всички граждани (мъже), навършили 20 години
. Солон създава съдът на заклетите съдии (хелиея), апелационна инстанция за присъдите на чиновниците.
Той се състои от съдии, които се избират измежду атиняните от всички класи (групи), независимо от имуществения ценз.
Създава и Съвет на четиристотинте (буле), в който всяко от 4-те племена (фил) избира по 100 души, принадлежащи към първите три имуществени ,класи.
Съветът ограничава властта на успоредно съществуващия ареопаг, в чийто състав влизат представители на първите две класи.
Въпреки демократичния си характер реформите на Солон (изписвани и поставяни на специални дъски на пазара) не задоволяват евпатридите и народа.
Евпатридите остават недоволни от премахването на дълговете (кабала), а селяните — от липсата на радикално решение по земеделския  въпрос.

561—527 г. пр. н. е.

Тиранията на Пизистрат: След падането на Солон в условията на ожесточена борба между родовата аристокрация и все още слабите демократични елементи, водачът на радикалния лагер Пизистрат, с помощта на наемни войски превзема в 561 г. пр. н. е. Акропола.

Не успява да задържи властта и е изгонен. В 564 г. пр. н. е. отново се завръща в Атина и заграбва върховната власт. Пизистрат преразпределя земята за сметка на аристокрацията, принудена да напусне Атина.

Тази реформа е в основата на създаден силен слой от среднозаможни селяни. Разширява външната и вътрешната търговия, грижи се за интересите на търговците и занаятчиите (навярно първи той е сякал монети в Атина), както и за снабдяването на градовете с евтини хранителни продукти.
По това време Атина изгубва контрола на земите край Хелеспонт, което се отразява върху ръста на производството и търговията с черноморските



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1841069
Постинги: 266
Коментари: 1484
Гласове: 303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031