Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2011 04:41 - Храбрите 300. Битката при Термопилите през 480 г. пр. н. е.(Video)
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 5099 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 03.09.2011 07:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


НАЦИОНАЛЕН ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Световни биткии военни походи
Храбрите 300. Битката при Термопилите през 480 г. пр. н. е.

Даниел Иванов




    
   
 „Стрелите ни ще засенчат Слънцето.”
„Толкова по-добре. Ще се бием на сянка!”

image










"Персите преминали Термопилите. Там обаче свободолюбивият дух на гърците и любовта им към родината написали най-величавата епопея на Гърция."


Едни от най-ранните мащабни военни конфликти са известни като Гръко-персийските войни (500 – 449 г. пр. н.е.). Основният извор за тях е „История” на гръцкия автор Херодот. Той представя войните като най-значимото събитие на неговата епоха. В своето изложение „бащата на историята” стига до 478 г. пр. н.е., когато персийската армия е отблъсната обратно към Азия.


Персия


През първата половина на VІІ в. пр. н.е. един племенен княз на персите – Ахемен, основава персийската монархия и поставя началото на династията на Ахеменидите. През следващите десетилетия царят на Мидия успява да наложи своето господство над останалите ирански племена, включително и над персите, и започва война със залязващата държава на асирийците. В края на VІІ в пр. н.е. Асирия е победена и се разпада. Освободеното териториално пространство е заето от една нова сила – Персия. Един от първите й владетели Кир ІІ успява да наложи своето господство над останалите племена и етноси, като през 555 г. пр. н.е. разбива последния цар на Мидия – Астиаг, превзема столицата Екбатана и присъединява цяла Мидия към Персийската държава. Впоследствие са покорени Армения, Кападокия и Лидия. През 538 г. пр. н.е. е превзет и Вавилон и е унищожена нововавилонската държава.

Своето могъщество Персия достига при управлението на Дарий І (521-485 г. пр. н.е.). Посредством своята агресивна военна политика, персийският владетел успява да разшири своята държава, която обхваща територии от Индия на изток до Егейско море на запад и от Кавказ на север до Египет на юг. Въпреки че държавата на Дарий І е насилствено образуван конгломерат от слабо свързани помежду си племена и етноси, за своето време тя е една значителна военна и политическа сила. Наследник на великия персийски предводител става един от неговите синове – Ксеркс (485-465 г. пр. н.е.), известен с победата си над армията на обединените гръцки полиси при Термопилите през 480 г. пр. н.е.


Персийската армия


Персийската войска е съставена от множество етноси, събрани от всички краища на обширната империя. Голяма част от нея се състои от лековъоръжени стрелци с лък от Централна Азия и с копие от Източното Средиземноморие. Тези, които всъщност формират ядрото на армията, са персите и мидийците. Тяхното облекло съставлява: дълга цветна туника с дълги ръкави; под нея имат къса люспеста броня; панталон; а на главата носят широки шлемове. Щитовете им са кръгли, плетени, като някои от тях имат кожено покритие и наподобяват беотийските – с разположена в центъра от вътрешната страна дръжка и закрепено умбо от външната страна на щита. Тяхното въоръжение е съставено от копие с дължина около два метра; дълъг сложносъставен лък, за който изпозват тръстикови стрели с бронзови върхове; кама, която носят от дясната страна на кръста.

Елитната персийска част включва личните телохранители на владетеля, които наброяват 10 хиляди бойци. Те са наречени „безсмърните”. Името им е посочено единствено при Херодот. Въпреки че има доказателства за тяхното съществуване, никъде не се посочва това име в персийските извори. Предполага се, че гръцкият автор бърка името Anыšiya (компаньон, придружител) с Anauša (безсмъртни).

Друга войскова единица в състава на персийската армия е кавалерията. Нейното въоръжение и снаряжение е подобно на това на пехотата, с изключение на металните шлемове.

image

Модел на античен кораб – триера

Освен сухопътните войски персийската държава разполага и с голям морски флот. Според Херодот той наброява 1207 триери1, сред които 300 са финикийски, 200 – египетски, и 290 от йонийските гърци. Твърде вероятно е тази цифра да описва общото количество на персийската средиземноморска флота, а не тази, която реално участва във военните действия.

Триерите са типични бойни кораба от класическата епоха в Античността, с три реда гребци (около 170), разположени един над друг в шахматен ред. В предната част на носа е разположен таран, който е използван за атакуване на противников кораб с цел неговото разрушаване и потопяване. Този тип плавателни съдове, с незначителни разлики, се използва от всичките средиземноморски флотилии през тази епоха. Екипажът им обикновено включва между 30-40 души абордажна група, която е въоръжена предимно с копия и брадви.

В своята „История” Херодот съобщава числеността на персийската армия. Според него само пехотата наброява 1,7 млн. бойци. Като според гръцкия историк заедно с обоза общата бройка на Ксерксовата войска достига 5,283,200 души, което е твърде преувеличена цифра.

                              

Старогръцкият поет Симонид (556-468 г. пр. н.е.), който е съвременик на Херодот и събитията съобщава за 4- милионна персийска армия. Друга цифра, която е дадена от личния лекар на един от следващите императори на Персия Артаксеркс ІІ Мнемон (404-358 г. пр. н.е.), е 800 000 души.

Тези цифри са трудно премливи, но те говорят за една внушителна за своето време армия, която успява да събере персийският владетел. В статията си „Персийските войни” Ливио Стечини прави изследване върху числеността на персийската армия. Преглеждайки проучванията на различни автори от ХІХ и ХХ век, той стига до извода, че най-вероятно армията на Ксеркс варира между 50 и 100 хиляди души, въпреки че някои историци посочват и по-големи цифри. Джулио Гианели споменава не повече от 300 хиляди, докато немският историк Хелмут Берве дава цифрата над 100 хиляди души.

Персийските войски преминават специална подготовка. През 481 г. пр. н.е. в Сарди са заловени двама атински шпиони, Ксеркс ги пуска, но преди това издава заповед да им бъде показана цялата армия. Една манипулация, която цели психологически срив и понижаване на духа на обединените гръцки войски.

Съставът на персийската войска е изключително живописен – в нея са включени различни племена, всяко от които носи своят дух и традиция във воденето на боя. Тук влизат перси, асирийци, араби, африканци и индуси. Въпреки нехомогенния състав като всяка армия и персийската има изградена тактика при водене на боя.

Преди започване на битка, се събира военен съвет, който обсъжда плановете за действие. След определяне на плана армията се разполага, както следва: в центъра на ариергарда са разположени войници, които са заобиколени от кавалерията и са поддържани от лековъоръжени войски. Заобиколен от най-верните си войскови части е върховният главнокомандващ, в случая владетелят, който ръководи армията в хода на битката. Той е разположен в центъра и наблюдава оттам действията на воюващите сили.

 

Гърция


 

Най-ранните раннокласови гръцки общества и държавни организации възникват през ІІІ хилядолетие пр. н.е. на остров Крит и по някои други егейски острови, както и в Пелопонес. Този най-ранен период от историята на древна Елада е познат като Минойски, по името на владетеля Минос, който управлявал от своята столица Кнос на остров Крит. От втората половина на ХVІІІ в. пр. н.е. до първата половина на ХV в. пр. н.е. е времето на най-голям разцвет и могъщество на критската държава и общество. През ХVІ в. пр. н.е. критските владетели полагат началото на активна външна политика и морска експанзия в северна посока и успяват да установят своята власт първо над Кикладския архипелаг, а след това и на част от континентална Гърция. В средата на ХV пр. н.е. остров Крит преживява голямо бедствие. Изригва вулкана на остров Тера (дн. остров Санторини), разположен северно от Крит. От заметресението се появяват огромни вълни (цунами) с разрушителна сила. Островът е залят и почти всички селища са потопени и оставени в развалини. Отчасти центърът Кнос успява да се възстанвови, но критската държава никога не се съвзема напълно и губи водещото си значение в Средиземноморието.

В началото на ІІ хилядолетие пр. н.е. към Средна Гърция, към Пелопонес и островите започва масово движение на ранни гръцки племена – ахейци. Те се появяват и на остров Крит. Управлението на острова се поема от ахейските царе и той става част от новата им държава. През този период започва появата на неголеми укрепени селища, които използват естествената защита на терена, т. нар. „дворци” на владетелите – центрове на раннокласовите общества, такива са Микена, Тиринт, Аргос, Атина, Тива и др. В средата на хилядолетието от тези центрове най-изявена роля в политическия, икономическия и културен живот на региона има Микена. Именно под нейно ръководство, в лицето на нейния владетел Агамемнон, се провежда военният поход срещу Троя. Но Троянската война не е единствената проява на военна и колонизационна експанзия на ахейците в Източното Средиземноморие. Както сочат архелогогическите проучвания, техни селища осейват Малоазийското и Сиро-финикийското крайбрежие. Постепено поради вътрешни борби и междуособици ахейските държави започват да западат. Отслабването им съвпада с нова вълна преселници към южната част на Балканския полуостров – дорийците. Това са вътрешни движения, които завършват през ІХ в. пр. н.е.(изходната точка се намира в Тесалия), и споменът за които се пази единствено под формата на митове и легенди
Тези процеси съвпадат с възникването на много и различни форми на полисната организация. Първо място в южните части на Балканския полуостров заемат две държави-полиси – Спарта и Атина. Това са полисите, през които се пречупва цялата история и култура на елините.

През този период започва и великата гръцка колонизация. Тези процеси са свързани със следващите етапи на преселение на гръцки племена. На запад в териториите на Южна Италия, остров Сицилия, южното крайбрежие на днешна Франция, Испания; на изток – северното крайбрежие на Егейско море, крайбрежието на Черно море, северното крайбрежие на Мала Азия; на юг – част от африканското крайбрежие. Резултатите от гръцката колонизация се отразяват преди всичко в разширяването на търговските връзки извън границите на гръцкия свят. Около средата на VІ в. пр. н.е. колонизацията отслабва продади две основни препядствия – разрастващата се Персийска империя на изток и морската експанзия на Картаген на запад.


 

Гръцката армия


 

Обединената гръцка армия включва в себе си различни по численост и структура войски, които са събрани от различните гръцки полиси. Начело на авангарда застават спартанците, водени от своя цар – Леонид. Всичко на всичко техният брой е 300. Към спартанския отряд се присъединяват и 2800 пелопонесци, като според Херодот вместо 3100 общият брой е с 900 повече – 4000 войни. По време на похода на север се включват още 700 теспийци, 400 тиванци и около 1000 фокейци. Като общата цифра на елинските войски според старогръцкия хронист стига около 6100 души.

Друг античен автор, Диодор Сицилийски, който често е наричан „александрийски граматик” заради работата си в Александрийската библиотека и живее през І в. пр. н.е., дава малко по-различни цифри. Подобно на Херодот и той споменава същата цифра за спартанците – 300. Останалите пелопонески войски според гръцкия автор са между 3700 и 4000, тъй като хронистът не упоменава дали към периеките, чиято бройка е 1000 души, е включена тази на спартиатите или не. Така според Диодор Сицилийски общата бройка достига между 4000 и 4300 пелопонесци. Към тях се присъединяват и около 3400 войни от останалата част на Древна Елада. Тази обединена армия няма единно командване. Всяка отделна част действа под ръководството на свой военачалник, който се нарича „стратег”.

 

 

image

Спартиат – хоплит

Освен със сухопътните войски, гръцките полиси разполагат и със свой флот. Първоначално той се състои от 271 триери, които се намират при нос Артемизий, в северната част на остров Евбея. По-голямата част са атинянски (127 триери), а малко по-късно към тях се присъединяват още 80, като 53 от тях са атинянски. Този флот има за цел да спре хода на персийската флотилия. В следващите дни гръцките кораби се увеличават благодарение на такива, които пристигат от колониите в Италия. Общата бройка на гръцките триери става 386 броя. Този обединен гръцки флот се командва от спартанския командир Еврибиад, но въпреки това корабите на всеки отделен полис се ръководят от свой адмирал. Така, най-големият флот от всички, атнинянският е командван от своя талантлив пълководец Термистокъл.

Основната войскова част на армията са хоплитите. Те представляват тежковъоръжена пехота. Това е бойна единица на античните полиси в Антична Елада. Етимологията на думата произлиза от наименованието на техния щит, който на старогръцки се произнася – хоплон (image). Най-известни са спартиатите-хоплити, който притежават славата на една от най-силните бойни единици през тази епоха.

Въоръжението на хоплитите е от изключително значение за техния успех на бойното поле. Тяхното нападателно въоръжение включва копие, което има приблизителна дължина между 2,2 и 2,5 метра. На изображения от по-ранните периоди се вижда, че те имат и второ копие, което им е служело за хвърляне, докато през класическата епоха разполагат само с едно дълго копие. Освен него въоръжението им включва и къс прав меч, който има дължина около 40-45 см, или махайра (къс крив меч с вътрешно заточване на клина). Хоплитът държи меча в ножна с къс ремък, която се намира под лявата ръка на война. Така той лесно може да извади меча с дясната ръка, без да изпуска щита. В повечето случаи мечът се използва, когато войнът изгуби копието или то бъде счупено.

image

Коринтски шлем 
от VІ в. пр. н.е.,
използван от хоплитите,
в експозицията на
Националния 
военноисторически 
музей

Защитното въоръжение на хоплитите включва кръгъл щит, който се нарича хоплон. Той е с диаметър между 80 и 90 см. Освен за защита на тялото на война щитът е използван и за пренасяне на ранени или загинали в битка хоплити. От тук идва и легендарната фраза, с която спартанските майки и съпруги изпращат своите синове и мъже на война: „С щита, или на щита!” Освен с щит войниците са снабдени и с тежка бронзова или медна броня. При спартиатите тя достига до 2 таланта или 50 кг (1 талант = около 26 кг). През класическата епоха започват да се използват по-улекотени ризници, изработени от кожа и прикрепени към тях метални пластини. За защита на своята глава, хоплитът носи метален шлем, който е подплатен с кожа или с някакъв друг материал. От всички видове шлемове, които са използвани през тази период, хоплитите предпочитат най-често коринтския тип – с неподвижен предпазител за носа и неподвижни набузници. Той покрива цялата глава и оставя единствено процепи за очите и за устата. За защита на краката се използват медни или бронзови гети2.

При водене на боя хоплитите са подредени в редици – т. нар. фаланга. Тя се състои от осем реда и обикновено има формата на правоъгълник. Съставът й е на групи от по 100 човека, които от своя страна са разделени в четири подразделения. Всяко едно от тези подразделения се състои от три групи от по осем войника, които са под командването на младши офицер. Военачалникът на тези групи, обикновено се сражава в първата редица. Тази подредба има, макар и малки разлики при армии на различните гръцки полиси. При спартиатите фалангата се дели на 5 лохи3, всяка от които се състои от 256 души. Вече към края на V в. пр. н.е. тя се състои от 8 лохи. Войските, които се присъединяват към Леонид и спартиатите при Термопилите казват за тях, че са главният отряд на армията.

 

Пълководците


 

image

Персийския цар Ксеркс І
(519-465 г. пр. н.е.)

image

Бюст на спартанския 
цар Леонид 
(540-480 г. пр. н.е.),
в експозицията на 
Археологическия музей 
в Спарта

Ксеркс І (486-465 г. р. н.е.) е син на Дарий и Атоса, дъщеря на Кир. Той наследява своя баща, след като е предпочетен пред своя по-възрастен полубрат Артабазанес. Ксеркс е първороден син на Дарии след възкачването му на трона. Името му е гръцкото транкрибиране на старото персийско име Кшайарша, което означава „крал, който е истински мъж”, „герой измежду кралете”. Името е съставено от две думи – кшайа, означаващо крал, и аршан – мъжкар, мъжествен. Ксеркс е последовател на своя дядо по майчина линия Кир, и на своя баща, които провеждат завоевателна политика и разширяват територията на своята страна. През 465 г. пр. н.е. Ксеркс и най-големият му син Дарий стават жертва на дворцов заговор. Начело на този заговор са началника на охраната Артабан и евнухът Аспамитър, които убиват царя в неговите покои.

Героят от сражението при Термопилите Леонид (image, Леонидас; 489-480 г. пр. н.е.) е син на Анаксандрид. Името му е синоним на смел войн, предводител. Той е роден някъде в началото на 540 г. пр. н.е. от първата съпруга на баща му, чието име е неизвестно. Леонид е един от четиримата синове на Анаксандрид, а брат му Клеомен пък управлява Спарта преди него.

Леонид става крал, като наследява своя брат, след като той е убит зловещо и не оставя мъжки наследници. Официалната версия е, че Клеомен се самоубива в пристъп на лудост, но по вероятната версия е той да е бил убит.


 

Начало на гръко-персийските войни


 

След нахлуването си в Югоизточна Европа в края на VІ и началото на V в. пр. н.е. Дарии започва приготовленията за поход срещу гръцките полиси (494 г. пр. н.е.). Междувременно в началото на V в. пр. н.е. избухва въстание в района на малоазийските градове. Начело на въстаниците застава доскорошният военачалник на Дарий – Аристагор, персийски тиран в Милет. Той търси помощта на гръцките полиси, но единствено Атина и Еретрия, които са засегнати и застрашени от персийското морско господство, изпращат незначителен брой кораби. Въстаниците претърпяват неуспех и през 495 г. пр. н.е. Милет е превзет, опостушен и жителите му отведени в робство. Известно време след това злощастно събитие и останалите полиси по малоазийското крайбрежие губят своята независимост. Властта в Йония отново е в ръцете на Дарий І. Конкретният повод за похода на персите срещу Елада е присъствието на атински и еретрийски кораби между йонийските. През 493 г. пр. н.е. войските на персийския владетел нахлуват в северна Гърция, но претърпяват поръжения и се оттеглят в Азия. Три години по-късно е предприет нов поход. Флотът подчинява Кикладските острови и о. Евбея, а след това е осъществен и десант на източния бряг на Атика в Маратонската равнина.

Пред опасността от нашествие и опостушаване на териториите им Атина и Спарта забравят своите различия. В Атина даже взимат решение да подчинят своите въоръжени сили, в това число флот и сухопътни войски, на командването на Спарта. Също така е взето решение персийската армия да бъде посрещната в Термопилската долина, намираща в южната част на планината Олимп. Още при преминаването на Хелеспонта от персийската войска срещу тях е изпратена армия от 10 000 хоплити.

Планининските масиви при Термопилите са в близост до морето, оставяйки само два възможни начина за преминаване на юг: единият е по протежение на брега, а другият е изключително труден – тесен път през планините. Днес между морето и планината има значително пространство, което се образувало поради оттеглянето на водата, но в началото на V в. пр. н.е. тук съществува един тесен проход. Западната част на прохода е доста тясна, а след преминаването й пътят се разширява и там е разположено селището Антела. След два и половина километра се намира селището, кръстено в чест на битката – Термопили. Проходът завършва с тясна част на изток, където на една тераса над морето са разположени древни селища. Именно през този проход е взето решение да преминат персийските войски в посока Атина и Пелопонес.

Гърците изпращат авангард, чиято задача е да подготви позицията, докато основните сили пристигнат. Царят на Спарта Леонид с малък отряд от 300 хоплити взима оръжие и се отправя към прохода. Във време на мир властта на спартанските царе е малка и тяхното влияние в политиката е незначително. Основната им функция е свързана с религиозните дела на държавата. Започне ли война обаче, тяхата роля става значителна. Спартанският владетел става командир на войската и властта му е неограничена.


 

Битката


 

Вместо да отстъпи прохода, Леонид и неговите 300 храбри хоплити решават да пожертват храбро живота си в тази битка. Всеки един от спартиатите в Спарта е подготвен да живее единствено за държавата. Тази военна организация, начело със знаменитата фаланга, за един дълъг период няма равна на себе си в Антична Гърция. Неслучайно спартанската армия има славата на непобедима в открит бой.

Спартанският цар подбира мъдро терена и тактиката за водене на боя с персите. Той се аргументира, че проходът при Термопилите може да бъде удържан от малко, но храбри мъже срещу огромната сила на персийската армия, която няма да има възможността да се разгърне в теснините на дефилето. Така гръцката армия се разполага в най-тясната част на прохода при Фокейската стена. Що се отнася до флота на гърците, той трябва да охранява морските пътища покрай остров Евбея и е позициониран на нос Артемизий.

В дните преди началото на сражението Фокейската стена, която прегражда прохода и е изградена от фокейците за отбраната срещу тесалийците, е в много лошо състояние. При пристигането си там гърците започват ремонтни работи с цел нейното укрепване. Въпреки големите усилия подстъпите към Атика и Пелопонес не са напълно обезопасени. Същестуват пътища през планинските масиви, по които може да бъде прекарана персийската войска. Един от най-опасните е планинският път Анопая (Anopaia path), който минава южно от Термопилите. Тук Леонид поставя 1000 фокейски хоплити, които имат за задача да охраняват пътя от навлизането на вражески войски.

След пристигането на персийската войска при Термопилите, изминават четири дни преди да започне действителното сражение. В своята „История” Херодот пише, че спартанците спокойно очакват яростната персийска атака, като прекарват времето си в тренировки и сресване на косите си пред стената. Запитан за това, което Херодот споменава, спартанският цар в изгнание Демарат, който става един от персийските сатрапи4 и участва в похода на Ксеркс, казва, че когато спартиатите си сресват косите, това е знак, че се готвят за битка.

Преди началото на сражението, при Леонид пристига персийски пратеник, който предава желанието на Ксеркс гърците да свалят оръжието и да се преклонят пред могъществото на Персийската империя. Отговорът на Леонид е: „Ела и го вземи”. Впоследствие гърците са заплашени от персите, че ако пуснат стрелите към небето, те ще скрият слънцето. В отговор един от спартиатите Диенек казва: „Толкова по-добре! Ще се бием на сянка.”

Датата на сражението продължава да бъде обект на дискусии в историческата наука. Съществуват различни предположения, тъй като няма сигурен източник от античността, който да даде възможност за прецезиране на датата. Преглеждайки „История” на Херодот, битката може да се включи в един обширен период от около 34-36 дни, през които вероятно се разиграва сражението. Повечето изследователи упоменават, че битката се провежда през месец август. Едни автори, като Джон Лезенби приемат датите 11-13 август, а други, като Филип Стийл и Ърни Брадфорд – дните около 20 август.

 

Първи ден


 

За тези четири спокойни дни, след като персийската армия пристига в северната част на прохода, Херодот пише: „...четирите дни затишие са затова, че Ксеркс очакваше, че гърците ще осъществят бягството си.” Виждайки, че това няма да се случи, ранно сутринта на петия ден персийският владетел заповядва фронтална атака срещу гърците, намиращи се в прохода. Първо са изпратени мидийските контингенти, на които им е заповядано да „доведат неприятелските бойци при него [Ксеркс] живи.”

Според персийския историк Ктесий първоначално срещу елините се изправя отряд от 10 000 мидийци под командването на генерал Артабан. Атаката им е безмилостна, като тя продължава прец целия ден. Жертвите, които дават, са значителни. Въпреки положените усилия те търпят неуспех и се оттеглят. Още през същия ден следва нова атака на персийската армия. Ксеркс изпраща срещу организираната гръцка фаланга „ ...онази войскова част, която персийският цар наричал „безсмъртните” и чийто командир бил Хидарн” (от строперсийски Видарна, което означава изкормвач).

Елитният корпус се хвърля уверено в боя, но спартиатите се сражават „мъжествено” и доказват своето превъзходство. Интересна е тактиката, която използват хоплитите според описанията на Херодот: „Така гърците отведнъж обръщали гръб и удряли на бягство; варварите [персите], виждайки това, се втурвали подире им с викове и шум да ги преследват. Гърците обаче, щом като варварите ги застигнели, се обръщали изведнъж в лице към тях и посичали безброй перси. При тези действия загинали, разбира се, и няколко спартиати. Тъй като и персите не могли по никакъв начин да завладеят прохода независимо от това дали нападали на отделни групи, или пък масово, принудили се и те да се оттеглят.”

Причините за неуспеха през първия ден се крият в невъзможността персите да се възползват пълноценно от численото си превъзходство поради ограничения терен, а също така и поради „използването на по-късо копие от това на гърците” (Херодот). Освен мястото и оръжието основна роля при изненадата на противника играе и начинът на водене на боя от страна на гърците. Диодор Сицилийски казва, че „ ...мъжете [хоплитите] застават рамо до рамо”. Използването на спартанската фаланга създава големи затруднения на персийската армия. Нито при използването на лъковете, нито в ръкопашните сражения тя има успех срещу гръцките войски.


 

Втори ден


 

През втория ден сраженията продължават със същата сила и интензивност, както и през първия. Ксеркс отново изпраща многобройни пехотни подразделения да атакуват прохода в района на Фокейската стена. Надеждите на персите за успех са свързани с изтощението на гърците и „ ...поради твърде по-малкия брой на неприятелите си да могат да им нанесат толкова много рани, че в края на краищата елините да не бъдат в състояние вече дори ръцете си да помръднат.” Въпреки мощните атаки на персите гърцките войски успяват да организират своята защита и да контраатакуват, като отблъскват противника. Дисциплината при водене на боя при тях е на изключително високо ниво, което допринася за успешния изход от сражението през този втори ден, като те се „сражавали подредени по вида на своето въоръжение и по племена, като всеки от тях имал свое определено място.” След поредната неуспешна атака персийският владетел се оттегля умислен в лагера си, опитвайки се да намери изход от създалата се ситуация.

Сред редиците на всяка армия и народ се раждат и предатели. Така се случва и при гърците. Вечерта след битката при Ксеркс се появява един мъж от Малида, известен с името Ефилат, син на Евридем. Когато отива при персийския цар, той се надява да получи възнаграждение, ако преведе част от персийската войска през планинския път Анопая. Ксеркс изпраща корпуса на „безсмъртните” начело с Хидарн да излезе в гръб на Леонид и гръцките войски. Предполага се, че към корпуса са включени още войски и той съставлява около 20 хиляди войници.

Маршрутът, по който тръгва персийската част, започва от Западната порта на Термопилите и по долината на река Асоп се изкачва на стръмното дефиле, продължава по хълмовете над дефилето и стига до билото на планината Калидромо, стигайки до Източната порта на прохода, заобикаляйки по този начин войските на Леонид. По него спартанският цар поставя охрана от 1000 фокейци, те обаче са недостатъчни да спрат войските на Ксеркс, които, придружавани от Ефилат, стигат в гръб на гърците.

Първоначално в редиците на персите настъпва суматоха, тъй като те не очакват да срещнат противникови войски по пътя. След като разбират, че това са фокейци, бързо се окопитват и изграждат здрава бойна линия. Със своите стрели персите обстрелват противника и той панически започва отстъпление. Корпусът, предвождан от Хидарн и Ефилат, безпрепядствено стига до Източната порта на прохода.


 

Трети ден


Благодарение на вестоносец на сутринта Леонид разбира, че фокейците не успяват да удържат пътя и противникът е преминал успешно по него с помощта на предател. След като разбира за предателството и промяната в обстановката, спартанският цар свиква военен съвет. При своето заседание съветът се разцепва на две. Едните съветват войските да отстъпят, докато другите желаят съпротивата да продължи. По заповед на Леонид съюзните гръцки войски се оттеглят към Атика и Пелопонес, а той остава в прохода със свойте хоплити-спартиати. С тях остават корпусите на теспийците и тиванците, а също и придружаващите спартиатите, илоти. Решението на спартанците да останат да защитават прохода с цената на живота си, дава време на оттеглилите се гръцки войски да се организират и впоследствие да имат шанса да нанесат ответен удар на персите.

В другия лагер персийският владетел решава да извърши жертвопринушение в чест на Митра, персийския бог на слънцето и войната. След което решава да изчака до обяд, за да осъществи последния си удар. Този ход не е случаен. С тези свои действия Ксеркс изчаква предвижването на войските, предвождани от Хидарн, да слязат от планината и да излязат в гръб на гърците.

Последната битка започва, като „пълчищата на Ксеркс този път се приближили, а гърците, предвождани от Леонид, които сега отивали в бой на явна смърт, напреднали много повече в по-широката част на прохода, отколкото преди това.” За разлика от воденето на боя от предишните два дни, а именно да се подчинят на изпитаната тактика, една част от войските да отбранява стената, а другата да напредва, след което да увлича след себе си персийските войски в теснините, гърците стигат до ръкопашен бой в по-широката част на прохода. Те изоставят изцяло бойния ред на прословутата фаланга и „презирайки напълно смъртта, и ги [персите] посичали със сляпа ярост.”

Херодот ни предава доста интересно събитията около тази битка: „Зад бойните редици стояли командирите им [на персите] с бичове в ръце и подтиквали всеки боец поотделно посредством удари с бичове напред. Мнозина изпопадали в морето и се издавили, а много повече са изпотъпкани живи от другите бойци. Никой не се грижел за умиращите. Елините знаели, че ги очаква сигурна смърт от страна на онези, които идвали, обхождайки планината, и затова те се хвърляли с всички сили върху варварите...” и продължава „Копията на повечето бойци били вече изпочупени, тогава те връхлетели върху персите с мечове. В битката загинал геройски Леонид, а заедно с него загинали и други знаменити спартиати, чиито имена аз узнах, защото те заслужават да бъдат прославени... Също и много знатни перси загинаха в тази битка, между тях и двама синове на Дарий [братя на Ксеркс]...” След смъртта на пълководеца се разгаря ожесточен бой за неговото тяло. Спартиатите успяват да го изтръгнат от ръцете на противника, като го принуждават да отстъпи. След пристигането на войските на Хидарн гърците променят досегашния си начин на водене на боя и се оттеглят зад стената в теснините на прохода. Тук на един хълм те организират своята отбрана, но и това не помага срещу персийските стрели, които ги засипват. Според Херодот елините са погребани на мястото на последната, проведена от тях битка. След края на сражението персите, от своя страна, намират тялото на Леонид и го обезглавяват. По време на битката загиват между 1000 и 2000 гърци и около 20 000 перси.
  За този последен ден от битката между Херодот и Диодор Сицилийски се получава разминаване. Според Диодор един персиец на име Тирастиад успява да дезертира и да предупреди Леонид за плановете на Ксеркс и предателството на Ефилат. В този момент Леонид решава да изненада противника и да нападне пръв. Атаката е в ранните часове на нощта. Според Диодор изненадата е пълна и Леонид успява да създаде суматоха в редиците на обезумелите мидийци. Докато Херодот описва само дневното нападение на персите срещу гърците.

Събитията при Термопилите дават възможност на полисите да се организират за борба с многочисления противник. Атина успява да евакуира своите жители на остров Саламин. След като преминават през прохода, персите настъпват към Беотия и опожаряват Атика и Атина. След тези събития се стига до решителната морска битка край остров Саламин в Сароническия залив на 28 септември 480 г. пр. н.е. В нея персийската флота претърпява поражение и е принудена да се оттегли. Изплашен за живота си, Ксеркс окончателно напуска гръцките територии след Саламинската битка. През 479 г. пр. н.е. при Платея гръцката армия разгромява останалите персийски войски.

Самият терен на битката не търпи големи промени през вековете, въпреки че днес тук минава главният път от Солун за столицата Атина. Голямата промяна е свързана с равнинната територия, простираща се на север и изток от пътя. В Античността това пространство е било залято от морето и до там е стигала бреговата линия. В момента тя се намира на около 3 км. от мястото на сражението.
В наши дни в района на битката е издигнат монумент, който включва три паметника. Единият е направен през 1955 г. от гръцкия крал Павел І. Паметникът символизира храброста на защитниците на прохода. Изработен е от бял мрамор, покрит с бронз и изобразява спартанския цар Леонид в цял ръст с пълно бойно снаряжение. Друг паметник в чест на защитата на Термопилите е издигнат през 1996 г. Освен тези два паметника на мястото, където загиват последните спартиати, се намира и една паметна плоча. Тя представлява копие на оригинална паметна плоча, на която е изписан текст, който още през Античността увековечава подвига на героите.

Той е написан от древногръцкия поет Симонид и гласи:

Странниче, иди и разкажи на лакедемонците, че верни на техните завети, ний тук сложихме кости.”










Гласувай:
4



1. shtaparov - Гръцките "войски" (...
12.03.2019 06:56
Гръцките "войски" (върлуващи разбойнически орди) са предадени разбира се от грък- Ефилат син на Евридем е ярък пример за предателския манталитет на гърците!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1841031
Постинги: 266
Коментари: 1484
Гласове: 303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031