Постинг
18.08.2011 11:28 -
Битката при Маратон-Video
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 2489 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2012 10:56
Прочетен: 2489 Коментари: 0 Гласове:
-1
Последна промяна: 23.01.2012 10:56
Източник: Професор Христо Г.Данов и Милка Манова-Анакиева,Искри от древността, Народна просвета,С.,1977г.,стр.142 - 144.
М А Р А Т О Н
През 491 г.пр.е. цар Дарий изпратил пратеници във всички гръцки полиси да искат "вода и земя",което означавало доброволно да му се подчинят.Някои градовесе подчинили.В Атина убили пратениците,а в Спарта ги хврлили в един кладенец,като им казали:"Вземете си земя и вода колкото искате!"Цар Дарий не го забравил.Още на следващата година .490 г. пр.н.е. той изпратил флотата си да ги накаже.След премземането на Еретрия дошъл ред и на Атина,но...
Корабите спрели пред Маратон пред една удобна от военно гледище равнина край морския бряг.Там персите разположили лагера си.Над Атика надвиснала страшна опасност.Персите започнали веднага да грабят и опустошават Атика..но атиняните не се развълнували много.Те решили да бранят своя град.
Населението се прибрало зад стените на града,а в Спарта бил изпратен бързоходец да иска помощ.За два дена(необикновена за тогава бързина)той стигнал до Спарта.Но спартанците не се развълнувале много.Врагът бил още далече от тях.Те отговорили,че не могат да потеглят на поход преди да настъпи новолунието,такъв бил техният обичай.А това значело - най рано след 10 дена.
Два дена след това атинянните вече знаели нерадостната вест.Разбрали те,че трябва сами да се борят с пълчищата на Дарий.Колебаели се дали да се бранят зад стените на града ,или сами да нападнат..След съвещанието на стратезите решителният и далновиден Милтиад,който добре познавал персите, настоявал да започнат нападението незабавно.Той извикал настрани архонт-полемарха Калимах и му казал,че ако атиняните нападнат веднага персите, могат ида спечелят.Ако обаче се укрепят в града и обсадата продължи дълго,можело да се намерят изменници,които да ги преддадат.На помнил му,че между аристократите има някои,които предпочитали персите пред атинската демокрация.Призовал го да помисли добре,защото съдбата на Атина се намирала в неговите ръце.
Не всички стратези били съгласни с Милтиад.Гласували.Петима били за Милтиадовото предложение,петима - против.Спечелил Милтиад,защото архонт-полемархът Калимах гласувал за неговото предлогение,а неговият глас бил от решаващ.
Градът бил в тревога.Никой не спал тая нощ.Атиняните знаели,че врагът им бил няколко пъти по-многочислен,но се готвели да се бранят с всички сили.Сутринта рано атиннските бойци се отправили към Маратон и скоро стигнали височината над Маратон.Пред тях бил огромният персийски лагер,а край морския бряг - стотиците персийски кораби.Атиняните построили своя лагер край една горичка.На помощ им пристигнали 1000 платейци.това зарад вало и окуражило атиняните.С тях войската им станала 11000 души,а насреща си имали около 3 пъти повече перси.
За главнокомандуващ бил избран Милтиад.В ранната септемврийска утрин на 490 г.пр.н.е. той построил войската си в боен ред.Понеже се страху вал многобройният неприятел да не го обкръжи,той засилил фланговете,като поставил там от 2 до 6 бойни редици,но в центра не могъл да постави повече от 2-3 бойни реда.
И тъй елините отначало в бърз ход,а после тичешком се понесли срещу персите.Всеки боец стискал здраво щита и копието и чунствувал,че брани не само себе си,но исвоя дом,своето семейство,своите ниви,своя хубав град.
Персийците обсипвали гърците със стрели..Шатрата на Атаферн(персийския командуващ) била разположена на една височина.Оттам той наблюдавал битката.Персите пробили центъра.Те успели да заловят въо ръжени с прашки атински роби,които изнасяли ранените от бойното поле.Артаферн ликувал.Но не за дълго.Атиняните от дасното крило и платейците от лявото устояли.Те здраво притискали врага и персите отнача ло започнали да отстъпват,а после да бягат.Но гърците не се впуснали да преследват бягащите,а в плътни редици ударили центъра.ерсите не могли да устоят на дружната смела атака и започнали да отстъпват към морето.Те
бягали,търсейки спасение на корабите.Но атиняните нападали с устрем.Те из преварили бегълците и запалили корабите (нещо,което не успява ва направи Хектор в Троянската война,поради намесата на Хера и Атина).Битката била жестока.Казват,че братът на прочутия драматург Есхил искал да задържи един кораб и да не му позволи да се изтегли в морето.Отсекли ръката му с брадва.Тогава той хванал кораба с другата си ръка и успял да го задържи.
Изпратили пратеник до Атина да съобщи радостната вест.Той толкова бързал,че когато стигнал до своите и им казал истната,се свлякл на земята. От тогава е останало названието на дисциплинта за дълго бягане(мисля,че беше около40 километра) -"маратон".
Поражението на персите било пълно.Според Херодот персите дали 6400 убити,а атиняните 192.Между тях бил и архонт-полемархът Калимах.
така завършила първата битка между многобройните пълчища на персийския цар и воинте на свободния гръцки град Атина.
М А Р А Т О Н
През 491 г.пр.е. цар Дарий изпратил пратеници във всички гръцки полиси да искат "вода и земя",което означавало доброволно да му се подчинят.Някои градовесе подчинили.В Атина убили пратениците,а в Спарта ги хврлили в един кладенец,като им казали:"Вземете си земя и вода колкото искате!"Цар Дарий не го забравил.Още на следващата година .490 г. пр.н.е. той изпратил флотата си да ги накаже.След премземането на Еретрия дошъл ред и на Атина,но...
Корабите спрели пред Маратон пред една удобна от военно гледище равнина край морския бряг.Там персите разположили лагера си.Над Атика надвиснала страшна опасност.Персите започнали веднага да грабят и опустошават Атика..но атиняните не се развълнували много.Те решили да бранят своя град.
Населението се прибрало зад стените на града,а в Спарта бил изпратен бързоходец да иска помощ.За два дена(необикновена за тогава бързина)той стигнал до Спарта.Но спартанците не се развълнувале много.Врагът бил още далече от тях.Те отговорили,че не могат да потеглят на поход преди да настъпи новолунието,такъв бил техният обичай.А това значело - най рано след 10 дена.
Два дена след това атинянните вече знаели нерадостната вест.Разбрали те,че трябва сами да се борят с пълчищата на Дарий.Колебаели се дали да се бранят зад стените на града ,или сами да нападнат..След съвещанието на стратезите решителният и далновиден Милтиад,който добре познавал персите, настоявал да започнат нападението незабавно.Той извикал настрани архонт-полемарха Калимах и му казал,че ако атиняните нападнат веднага персите, могат ида спечелят.Ако обаче се укрепят в града и обсадата продължи дълго,можело да се намерят изменници,които да ги преддадат.На помнил му,че между аристократите има някои,които предпочитали персите пред атинската демокрация.Призовал го да помисли добре,защото съдбата на Атина се намирала в неговите ръце.
Не всички стратези били съгласни с Милтиад.Гласували.Петима били за Милтиадовото предложение,петима - против.Спечелил Милтиад,защото архонт-полемархът Калимах гласувал за неговото предлогение,а неговият глас бил от решаващ.
Градът бил в тревога.Никой не спал тая нощ.Атиняните знаели,че врагът им бил няколко пъти по-многочислен,но се готвели да се бранят с всички сили.Сутринта рано атиннските бойци се отправили към Маратон и скоро стигнали височината над Маратон.Пред тях бил огромният персийски лагер,а край морския бряг - стотиците персийски кораби.Атиняните построили своя лагер край една горичка.На помощ им пристигнали 1000 платейци.това зарад вало и окуражило атиняните.С тях войската им станала 11000 души,а насреща си имали около 3 пъти повече перси.
За главнокомандуващ бил избран Милтиад.В ранната септемврийска утрин на 490 г.пр.н.е. той построил войската си в боен ред.Понеже се страху вал многобройният неприятел да не го обкръжи,той засилил фланговете,като поставил там от 2 до 6 бойни редици,но в центра не могъл да постави повече от 2-3 бойни реда.
И тъй елините отначало в бърз ход,а после тичешком се понесли срещу персите.Всеки боец стискал здраво щита и копието и чунствувал,че брани не само себе си,но исвоя дом,своето семейство,своите ниви,своя хубав град.
Персийците обсипвали гърците със стрели..Шатрата на Атаферн(персийския командуващ) била разположена на една височина.Оттам той наблюдавал битката.Персите пробили центъра.Те успели да заловят въо ръжени с прашки атински роби,които изнасяли ранените от бойното поле.Артаферн ликувал.Но не за дълго.Атиняните от дасното крило и платейците от лявото устояли.Те здраво притискали врага и персите отнача ло започнали да отстъпват,а после да бягат.Но гърците не се впуснали да преследват бягащите,а в плътни редици ударили центъра.ерсите не могли да устоят на дружната смела атака и започнали да отстъпват към морето.Те
бягали,търсейки спасение на корабите.Но атиняните нападали с устрем.Те из преварили бегълците и запалили корабите (нещо,което не успява ва направи Хектор в Троянската война,поради намесата на Хера и Атина).Битката била жестока.Казват,че братът на прочутия драматург Есхил искал да задържи един кораб и да не му позволи да се изтегли в морето.Отсекли ръката му с брадва.Тогава той хванал кораба с другата си ръка и успял да го задържи.
Изпратили пратеник до Атина да съобщи радостната вест.Той толкова бързал,че когато стигнал до своите и им казал истната,се свлякл на земята. От тогава е останало названието на дисциплинта за дълго бягане(мисля,че беше около40 километра) -"маратон".
Поражението на персите било пълно.Според Херодот персите дали 6400 убити,а атиняните 192.Между тях бил и архонт-полемархът Калимах.
така завършила първата битка между многобройните пълчища на персийския цар и воинте на свободния гръцки град Атина.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
