Едно от най-характерните явления през епохата на преселването на народите в Гърция — било това, че разместването на населението принудило в края на II и в началото на I хилядолетие много племена и части от тях да се изселят отначало до островите, а след това в Мала Азия. Преселниците в Мала Азия са били без съмнение извънредно подвижен, предприемчив и честолюбив елемент. Някои от тях, принадлежащи към по-старото население на Гърция, не били в състояние да защитят държавите си от пришълците, та предпочели да се изселят, за да не влизат в никакви съглашения с новите господари, а и да не им се покорят. Други принадлежали към нахлуващите вълни и гледали на Гърция само като на място, където временно са се спрели в стихийното си движение към Юга и Изтока, за богатствата на които имали много добри и верни сведения. От Гърция и едните, и другите отнесли със себе си ония навици на културен живот, които се изработили там като последица от продължителното влияние върху Гърция на егейското човечество и като последица от самостоятелната преработка на елементите на егейската култура от страна на гръцко-егейското население в Южна и в Средна Елада.

В Мала Азия новите пришълци се закрепили със силата на оръжието си и заграбили най-добрите части от малоазийските брегове, главно богатите долини в устията на най-важните малоазийски реки: Граник, Скамандър, Каик, Херм, Меандър, и в близко съседство с най-удобните пристанища. Условията за живот, които намерили тук, малко се различавали от ония, при които по-рано живели в Гърция. Малоазийското крайбрежие отдавна живеело културен живот, понеже поддържало много оживени отношения с целия Изток и познавало морските търговски пътища към Проливите, в Мраморно и в Черно море. Ето защо и заселилите се в Мала Азия гърци не могли да не получат в наследство малоазийските традиции. Пренесената тук от тях късноегейска култура в края на краищата се сляла с формите на местния културен живот; егейско-гръцката религия възприела много малоазийски религиозни възгледи; най-после неизбежно последвало и расово смесване на завоевателите с местната аристокрация.

Все още недостатъчни и непълни са сведенията ни за това какво е било социалното, икономическото и държавното устройство на малоазийските държави преди завоеванието им от гърците. Каквото е запазено от това устройство в по-късно време и картината, която ни дава Омир за Троя, показват и ни дават основание да предполагаме, че в Мала Азия основната форма на държавен живот е бил укрепеният град. В тия градове бил царският дворец и в него живеела дружината на царя. По-късната пък уредба на живота в Мала Азия ни дава основание да приемем, че наред с града обикновено се намирало и главното светилище, посветено на някоя от многобройните малоазийски богини-майки — главния тамошен обект за религиозно почитание. Култът на богинята се извършвал и поддържал от многобройно съсловие жреци, чийто глава може би е бил сам царят на града и на свързаната с града област. Възможно е обаче още в това ранно време да е имало и особен, отделен от царя върховен жрец. Знаем например че при някои култове на Великата майка върховният жрец е трябвало да бъде евнух. Под тая жреческа аристокрация и под дружината на царя били народните маси, обработващи земята за тях. Селяни, които живеели на земя, принадлежаща на храмовете, се считали роби на бога. Пак за такива се считали и многото работници в работилниците, принадлежащи пак на храмове. Населението на земи, които не принадлежали на храмове, е било вероятно крепостници на царя, на велможите и на дружината му. Трябва да приемем, че тия отношения са се изработили в периода, когато още съществувала Хетската империя. Тогава вероятно за пръв път са се развили укрепените градове и в тях се заселила аристокрацията на хетите-завоеватели. Храмовете и техните територии са по-стари от хетите. До Хетското нашествие цар и върховен жрец е било вероятно едно и също лице.

В самото начало, когато преселническите групи от Гърция нахлули и започнали да превземат една след друга местните държави, цялото внимание на гърците било насочено, разбира се, към това да закрепят властта си, да определят отношенията си към местното население, да се приспособят към новите условия за живот и да защитават владенията си от новите вълни завоеватели, идващи от запад. Трудното им положение на малка група завоеватели в новите места им налагало да водят политика на съглашения както с местното население, тъй и с другите групи колонисти. По всичко личи, че гърците никога не са проявявали стремеж да рушат силните и богати храмове по бреговете на Мала Азия. Култът на Великата богиня добре им е бил познат още в родината им. Затова именно първата им грижа била да си осигурят покровителството на местната богиня, т.е. да запазят нейния храм и привилегиите на този храм. Тъй можем да си обясним защо в съседство с почти всеки един малоазийски гръцки град по-късно намираме обширен и богат храм на местното божество с гръцко име. Ако божеството е бог, гърците го наричали Зевс или Аполон, ако е богиня — Артемида. Историята на тая политика на съглашения можем да проследим например в Ефес с прочутия му храм на Артемида или в Милет, в който още много отдавна имало местно светилище в чест на Аполон. С управляващата аристокрация на градовете, които им се покорявали, гърците, изглежда, постепенно се сливали в една обща господстваща класа, за която работело местното население от земеделци и пастири. С новите групи преселници гърците вероятно само в редки случаи влизали във въоръжен конфликт. Обикновено те широко им отваряли вратите на държавата си, а само понякога им посочвали нови, удобни за завладяване съседни места.

Политиката на мирни съглашения се налагала на гръцките градове-държави в Мала Азия и от политическото положение на източния свят в началото на първото хилядолетие пр.Хр., за което говорихме в глава VIII. Първите преселници от Гърция заварили Хетското царство вече разрушено; но на негово място израствало могъщото Фригийско царство, за богатствата и силата на което гърците били добре осведомени, както показват например популярните между гърците разкази за великия фригийски цар Мидас, който „се къпел“в злато. Мястото на Фригия, разбита и омаломощена при нахлуването на кимерийците, постепенно било заето от Лидия. Лидия успяла да издържи срещу опустошителните им нападения, които стигнали в VII в. и до гръцките градове в Мала Азия и станали причина някои от тях да бъдат разрушени. И Фригия, и Лидия — и двете държави били в постоянни връзки с гърците; те търгували с целия Изток и били, разбира се, недоволни, че гърците ги отрязали от морето. Оттук е и стремежът им да включат гръцките градове в състава на владенията си. Ето защо гърците трябвало да напрегнат всички свои сили, та да опазят независимостта си от фригийските и лидийските посегателства. При тия условия колкото по-многобройно е гръцкото население в градовете, толкова по-голяма е и съпротивителната му сила; колкото по-добри са отношенията му с местното население, толкова по-малка е вероятността за предателство от негова страна. И все пак гърците не успели да опазят независимостта си нито от посегателствата на последните лидийски царе, нито от тия на приемника на Лидия в Мала Азия — Персия. Всички те били принудени в края на краищата да се покорят на Кир и на приемниците му. Това обаче не се отразило на вътрешния им живот: ние вече видяхме, че персите не се намесвали в градското им устройство.

Гърците донесли градското си устройство отчасти със себе си от Европейска Гърция, а отчасти го наследили от предшествениците си в Мала Азия. Формата на управление в повечето гръцки малоазийски общини не е била монархическа. Дали гърците са завзели малоазийските морски брегове под ръководството на царе, това ние не знаем. Както и да е, но историческото предание ни говори само за борба на различните форми на народовластието в градовете на Мала Азия: на аристокрацията, т.е. на властта на няколко богати и прочути родове, с демокрацията, т.е. с властта на пелия народ. Аристокрацията в малоазийските градове се е образувала вероятно от потомци на първите завоеватели, които и разделили помежду си завладяната земя заедно с живеещите на нея селяни — крепостници. В състава на долните класи от гръцкото население влезли вероятно по-сетнешните преселници, които се занимавали главно с промишленост и търговия, отчасти твърде богати и влиятелни граждани в града, отчасти прости занаятчии, дребни търговци и работници.

Главната основа на икономическия живот на гръцките преселници по бреговете на Мала Азия били, разбира се, земеделието и скотовъдството. Наред с тях богато се развиват и на островите в Егейско море и на материка в Мала Азия лозарството и развъждането на маслиновото дърво. Винарството скоро станало специалност на гърка, особено на островите, една част от които е почти неделима от Мала Азия (Лесбос, Хиос, Самос). Почвата на тия острови е почти негодна за земеделие, но е превъзходна за лозя, които дават великолепно вино — сладко, ароматно, силно т.е. тъкмо с качества, които особено се цепели от жителите на Предна Азия, където лозарството не вървяло добре и не давало доброкачествени вина. Наред с лозарството се развива и производството на дървено масло (зехтин), което постепенно заемало мястото на основна храна и стока от първа необходимост за хигиената и осветлението по целия гръцки и отчасти по източния свят. Дървеното масло измества кравето и козето масло, измества борината и факлата; както електричеството, тъй и то победило петрола, а петролът — лоените свещи. Благодарение на виното и на дървеното масло в Гърция, и главно в Малоазийска Гърция, за пръв път се появяват продукти, които й спечелват едно от първите почетни места в международната разменна търговия. Революцията в селското стопанство, предизвикана от развитието на лозарството и от производството на дървено масло, оказала огромно влияние върху живота на цялото гръцко човечество. В Гърция се надпреварват коя местност по-скоро да премине към тия производства. Островите и Европейска Гърция в скоро време успешно съперничат в това отношение на Мала Азия (особено в производството на дървено масло) и завладяват източните, южните и северните пазари.

И въпреки това Мала Азия не изгубила ръководната си роля в икономическия живот на егейското крайбрежие. В местата, заети от гърци в Мала Азия още отдавна, от времето на хетите, си пробило път не само земеделието, но и промишлеността. Егейската, египетската, месопотамската и финикийската техника намерили приют в малоазийските храмове, които били не само центрове на религиозен живот, но и места за оживени панаири и големи работилници. Особено благоприятни били условията за текстилно производство и за обработка на дърво и кожи. Централното плато на Мала Азия кърми грамадни стада овце, а тия овце още отдавна се славели с необикновено тънкото си руно. В Мала Азия има изобилно и минерални, и растителни вещества за бои, които успешно съперничат на тирския пурпур, получаван от морски раковини. В областта на металургията Мала Азия не отстъпвала на южнокавказкото Вапско царство, тъй като тя сама получавала злато, а от страната на халбите, на южните черноморски брегове, получавала по море, покрай бреговете на Черно море, сребро, мед и желязо. Тоя път е бил добре познат на карийците още преди гръцкото завоевание на Мала Азия. Всички тия предимства на Мала Азия още отдавна били известни. Хетското царство на тях дължи своя разцвет.

Наследници на хетите стават лидийците, които издигнали промишлеността и търговията на страната до небивала по-рано висота. Едновременно с тях по същия път тръгнали и гърците по малоазийското крайбрежие. Те бързо усвоили от местното население високата техника на текстилното производство и дори я подобрили. Научили се да обработват дърво и кожа, да произвеждат тънки златарски изделия от малоазийско злато по лидийски образци. А със себе си пренесли старата специалност на егейците — производството на превъзходни глинени съдове за масло и вино и на лампи за осветление. Отличните качества на гръцката глина, особено по островите, били пълноценно използвани от тях, а вродената им художествената дарба направила от тия предмети шедьоври на декоративното изкуство, при това също така единствени по рода си, каквито са били и егейските вази. Платовете, изделията от кожи и дърво, скъпоценностите, оръжието и металните си предмети за домашна украса и употреба малоазийските гърци разменяли срещу масло и вино от гръцките острови и от Европейска Гърция, които заедно с произвежданото от тях самите масло и вино те изнасяли и на Изток, и на Запад. Тъй се развила оживената търговия на малоазийските гърци с Лидия, Гърция и новите гръцки центрове — в Италия и Сицилия на запад, в Проливите, по Мраморно и Черно море на изток. В оживената си търговия и Лидия, и малоазийските градове сега за пръв път започват да си служат със сечени монети от злато, електрон (бледо злато) и сребро.

Още повече се разширила промишлената им и търговска дейност, когато Персия заела мястото на Лидия в Мала Азия. Ние по-горе вече говорихме как съществуванието на световната персийска държава, въвеждането от Персия на една обща монетна единица за цялата държава, постройката на пътища — как всичко това спомогнало за развоя на търговията в персийската монархия въобще. Гърците, щом като влезли в състава на персийската монархия, използвали всички тия улеснения. Малоазийските търговци малко по малко изместват от пазарите на егейския свят финикийците, като ги принудили да се ограничат само със западните части на Средиземно море. Финикийците сега насочват цялото си внимание само към западната част от крайбрежието на Северна Африка, където богато се развиват колониите им Утика и Картаген, към южните брегове на Испания с нейните сребърни, медни и калаени рудници, включително Тартесос — богат център на търговия и индустрия, към северозападните брегове на Италия, където верни техни съюзници, намиращи се в постоянни търговски връзки с тях, били етруските, и към южните брегове на Британските острови, откъдето изнасят олово.

Развоят на промишлеността и на търговията оказва влияние не само върху икономическия, но и върху социалния и политическия живот в гръцка Мала Азия. Благодарение на тях градовете сега играят вече главна роля в живота на страната. Тези градове безспирно растат: отвсякъде в тях се стичат хора, търсещи възможности да забогатеят. Наред със старата земеделска аристокрация създава се и нова: владетели на лозя и маслинови гори, едри търговци и притежатели на големи работилници. В техни ръце минава голяма част от земята. Те са притежатели и на цели флоти морски кораби. Интересите им налагат и те почват все повече и повече да използват труда не на свободни хора, а на роби. Роби обработват лозята им, роби работят във фабриките им и се използват като гребци в корабите.

Развитието на промишлеността и търговията налага още да се търсят и нови пазари за продажба, а растежът на градското население, което не може вече да се изхрани от територията на всяка отделна малка държава, налага да се търсят такива пазари, на които да могат да се получат не само сурови материали за промишлеността и нови роби, но и хранителни продукти за градското население. Нужни са преди всичко зърнени храни. Стадата и те сега са вече недостатъчни да снабдяват населението с месо: добитъкът се отглежда сега не за клане, а за вълната му, за млякото и за нуждите на селскостопанската дейност. Месото се заменя с риба. Едри предприемачи поради това търсят места, където да развият масово риболовство и да приготвят солена риба. Всички тия условия довеждат до усилена колонизация на места, където да може в широки размери да се развие производство на зърнени храни и промишлено риболовство. Такива места са предимно бреговете и крайбрежните долини на Южна Италия и Сицилия, бреговете на Балканския полуостров, на Проливите, на Мраморно и Черно море, неизчерпаемите извори на скумрия покрай морските брегове и на речна риба в устията на Дунав, Днестър, Буг, Днепър и Дон. Всички тия крайбрежия, още от по-рано познати на гърците, сега се заселват с нови маси гръцки колонисти-земеделци и риболовци, които работят не само за себе си, но и за широкия, безспирно растящ пазар.

Икономическата революция, която започнала в източната част на гръцкия свят, изведнъж се почувствала и в западната, особено в крайбрежните области. Тук отдавна вече в територията на всяка отделна държава започнал процесът на разложение на рода и се създавали постепенно дребни индивидуални стопанства. В някои места този процес довел дори до разделяне па земята между отделни семейства от господстващото племе, които съвършено закрепостили старото покорено население под властта на тия семейства. Тъй трябва да си обясним устройството на Спарта, на Тесалия и на Крит. Но в повечето останали държави (от тях добре познаваме устройството на Атика и Беотия) процесът на разложение на рода довел до създаване на маса дребно селячество, от една страна, и на едри земевладелци, членове на царския и на по-първите родове — от друга. Поемите на беотийския селянин Хезиод превъзходно ни рисуват живота на дребния селянин, изместен от едрите собственици в планините и блатата. Тежък е животът му върху малък къс земя в постоянна грижа за утрешния ден, без надежда за по-добро бъдеше и без светли моменти в настоящето.

Тъкмо в това време започнала споменатата по-горе икономическа революция. Търсенето па вино и масло принудило едрите собственици да заменят производството си на зърнени храни с отглеждане на лозя и на маслинови дървета. Появява се голямо количество роби, защото тъкмо робският труд е особено подходяш за работа в лозя и в маслинови гори, където е нужен голям брой работни ръце под ръководството на един стопанин. В градове например като Атина и Коринт започнала да се развива търговия и промишленост. Всеки град се стреми да пусне на пазара нещо свое, непознато на съседните градове, усъвършенства техниката в производството и подобрява качеството на произведените неща. Появили се и парите. Отначало те били много скъпи, така че за матка сума могло да се купи много.

Но дори и това засилване в икономическия живот не подобрило положението на дребния собственик на земя. Земята все повече се дроби. За преход към производство на грозде и маслини били потребни капитали. Това производство давало добри печалби, както показва примерът на едрите собственици, а пък промишлениците и търговците в града наистина разполагали с капитали, обаче парите били скъпи и за заеми искали грамадни лихви. Заеми се сключвали и за издръжка на стопанството в неплодородни години. Взимали пари на заем и за дележ на наследства — за образуване на нови стопанства, за изсичане на гори, за пресушаване на блата. Всичко това имало за последица широко развитие на кредитните операции, а дребните собственици на земя изпадали в големи и неизплатими дългове. Рискът, който те поемали чрез заемите си, бил много голям: ако не можели да се издължат, то отначало земята им, а после и самите длъжници заедно със семействата си ставали собственост на кредитора.

Между това във връзка с развитието на промишлеността, на търговията и на мореплаването в града се откривали широки възможности за всеки желаещ. Такива имало и извън пределите на всяка страна. Появява се стремеж към града и преселване на нови места. В колонизацията на запад, север и изток дейно участие взимат всички крайбрежни части на Гърция. Не само малоазийските градове Милет, Кума, Клазомена и т.н. изпращат колония след колония; голям брой колонисти се преселват в нови места и от Евбея, от другите острови, от Пелопонес. В световната търговия на онова време първо и видно място си извоювали и някои градове на Европейска Гърция. Халкида на Евбея почва усилено да разработва медните си рудници и да пуска на пазара големи количества метал. Егина използвала положението си между Мала Азия и същинска Гърция и става голяма борса за размяна на стоки. И двата града започват да секат в изобилие сребърни пари. Коринт, в провлака между Пелопонес и Средна Гърция, става център за размяна с Италия. По-изгодно е да се претоварват стоките в провлака, отколкото да се рискува, като се заобикалят бурните пелопонески брегове. Коринт дава живот на йонийските острови и колонизира големи части от крайбрежието на Италия и Сицилия. Приблизително същата роля започва да играе и Мегара, център на фино фабрично производство, и ахейският Сикион — най-доброто пристанище на северния бряг на Пелопонес.

Последица от икономическия развой през тази епоха е и това, че гърците заселили всичките места по бреговете на Средиземно море, където се надявали, че ще се намерят условия за сносно съществувание. Италия и Сицилия се покриват с гръцки колонии. Гърците гъсто населват южните брегове на Италия и източната половина на Сицилия. Тарент, Сибарис, Крогон, Локри Епизефирийски, Региоп, Елея, Кума и Неапол — в Италия; Агригент, Гела, Сиракуза, Тавроменион, Месана — в Сицилия, стават богати и силни градове. Средна Италия била в ръцете на етруските, които сами били предприемчиви търговци и добри селски стопани и затова не допуснали гърците на бреговете си. Западна Сицилия била завзета от финикийците. Тук преобладавало влиянието на Картаген. Гърците, след като завзели източните брегове на Сицилия, трябвало да водят дълга и упорита борба с него, в която етруските помагали на картагенците. Източните брегове на Италия били заселени от илирийци, които преминали тук от източните брегове па Адриатическо море — от сегашна Далмация. Илирийците били смели мореплаватели и пирати и поради това гърците не успели да проникнат далеч в Адриатическо море. Другояче били работите в Галия. Галия през това време още не била завзета от индоевропейското племе келти, което дошло тук от север. Първоначалните й жители лигурите, и първите завоеватели на южната част от Галия — иберийците, с радост посрещнали гърците и им дали приют. Център на гръцката колонизация по южното крайбрежие на Галия станала Масилия, чието местното население, а по-късно и келтите я подкрепили в борбата й с финикийците и етруските. Гърците успели да се закрепят тук-таме и по южните брегове на Испания.

Също такава оживена и в широки размери колонизация се развивала и на изток. Тук гърците най-напред завзели цялото източно крайбрежие на северната част от Балканския полуостров и двата бряга на Проливите и на Мраморно море. Целият Халкидически (Атонски) полуостров с богатите му рудници бил покрит с гръцки градове. Многобройни големи селища възникнали и по бреговете на Проливите на Мраморно море. Между тях по-значителна роля играят Кизик на южния бряг на Мраморно море, Византион и Халкедон — на европейския и азиатския брегове на Босфора. От тук мрежата на гръцките риболовни и търговски станции се разпростира отначало към южния бряг на Черно море: Хераклея, Амисос, Синопа, Трапезунд, а след това се прехвърля и на западния, северния и източния бряг, като обхванала най-добрите места при устията на богатите с риба балкански и руски реки, обхванала много пристанища в Крим, по кавказкия и кримския бряг на Керченския пролив (Босфор Кимерийски) и по кавказкото крайбрежие. На западния бряг на Черно море по-големите селища са: Аполония (по-късно Созопол), Месемврия, Томи, Истър. При устието на Днестър възникнал Тирас; при устието на Буг и Днепър — Олбия; на кримското крайбрежие — Керкинит, Херсонес, Теодосия; в Керченския пролив — Пантикапей на кримския и Фанагория на кавказкия бряг; при устието на Дон — Танаис; на кавказкия бряг — Диоскуриада и Фазис. Зад тия крайморски градове на Балканския полуостров и Мала Азия живеели тракийски индоевропейски племе-на — земеделци и скотовъдци; в степите на южна Русия през VIII–VIII в. пр.Хр., на мястото на разрушеното от скитите Кимерийско царство номадите-скити създали нова силна държава, към която отношението на черноморските гръцки колонии било същото, каквото било отношението на малоазийските гръцки градове към Персия. Ние вече изтъкнахме веднъж, че и скитите са друг клон от същото иранско племе, към което принадлежали и персите.

Колкото по-широко се разпростира гръцкото племе по бреговете на Средиземно и Черно море, толкова по-интензивен става икономическият живот в самата Гърция и в Мала Азия. За гръцката търговия и промишленост се откриват все по-нови и по-нови пазари. Богатството на Гърция безспирно расте. Но заедно с растежа на богатствата се забелязват и нови прояви в областта на политическия и социалния живот. Раждат се класи; заражда се класова вражда и класова борба. Към първенството на родовата аристокрация протяга ръце капиталистическата аристокрация. Но и за едните, и за другите еднаква опасност представляват масите на трудовия народ. Богатият живот на малцинството, разкошът, сред който това малцинство живее, експлоатацията му на масите, увеличаващият се брой на робите — всичко това създава условия да се зароди едно чувство на дейна, а не пасивна завист и омраза, което чувство от време на време избухва във форма на жестока, често изострена и жестока класова борба. В Милет например отначало побеждава пролетариатът и избива всички жени и деца на аристократите, а след това побеждава пак аристокрацията, която пък от своя страна изгаря публично всичките си противници, покривайки градските площади с живи факли. Достатъчно е само да прочете човек стиховете на Теогнид, та да разбере колко силна е била омразата и колко силно е било презрението на противниците един към друг в тая непрекъсната борба.

Древногръцки театър в град Ефес