Прочетен: 19987 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2010 08:43
И още нещо което много ми хареса, и върху което си заслужава човек да се замисли. Сега, в това тежко време е трудно да възпитаваш децата си, време в което семейството прави всичко възможно за собственото си оцеляване.
Пророка Халил Джубран за възпитанието на децата
Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,
защото те имат свои мисли.
Можете да им дадете подслон на телата им,
но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното,
в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях,
но не се мъчете да ги направите като себе си,
защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот"-тъжно е колко малко хора го осъзнават :(
Благодаря и ти желая хубав ден.
И добре е родителите да не забравяме, че те не ни принадлежат, не държим живота им в ръцете си, и нямаме власт над тях, защото всеки сам определя собственият си път, пък били те и нашите деца.
Единствено себе си можем да контролираме.......
Свеж и прохладен да е денят ти, Нина!:)*
Моя внук например, вечер когато си легнем и разкажем поредната приказка, не ми казва - лека нощ, бабо, а ме гушва и ми казва - Обичам те, бабо. Не мога да опиша какво е усещането, колко е мило и истинско да го чуеш от едно малко дете.
Чувала съм го хиляди пъти от съпруга си, от децата си, но то не може да се сравни с усещането от изказа на едно малко дете. Това те разкапва, защото усещаш, че идва от дъното на душата му, и ръчичките просто те галят, и ти се иска този миг никога да не свършва. И винаги да чуваш онова излизащо от дъното на душата му - Обичам те.
Разчувствах се малко. Хубав ден. Нина
Благодаря ти, оценявам мнението ти. Лек ден. Нина
Ако всички излъчвахме тези красиви чувства и емоции като теб, раят щеше да бъде на земята!
Изобилни благословения за целият ти дом и за това малко, любящо човече, което те е пленило завинаги.....:)))
Ще се опитам да кажа това което чувствам: когато си на 20 и на 50 години чувствата на любов и обич които изпитваш към децатата си са едни и същи, но като си помислиш, че си на 50 години, и колко малко време ти остава да ги изкажеш, просто е болно, защото си изминал 2/3 от смисления си живот. И за това ги изказвам непрекъснато, защото ги обичам, защото без тази любов към тях, любовта ми към хората ще е безмислена.
Отдавна си мислех как да напиша пост за този момент от моя живот, но ти ми даде възможност да го сторя.
Бъди благословена. До скоро.
въпросът е че винаги сме споделяли /всичко/ с мама /или татко/:) и е прекрасно,защото те винаги знаят как да ни отговорят, така че дори и да мислят че грешим,да не ни наранят :) /без да искат разбира се :)
те знаят къде да ни "изтреля" с нашите мисли и желания :)
до скоро. хареса ми това което си открила :) разбрах защо никога не сме се карали с мама и татко и защо сме толкова близки-те знаят как да го направят.
Пожелавам ти повече и повече любов без условия да извира от сърцето ти, и да оживява всичко, защото Бог от любов сътвори света!
Поздрави и изпълнени с усмивки дни!
Вал
Винаги съм се държала с децата си на едно ниво с тях, говорили сме си винаги като приятели, а не като майка с дъщери. Е, естествено когато трябва да се вземат определени решения които касаят тях, но те не са могли поради възрастта си, сме ги вземали след коментар с баща им.
Радвам се, и винаги съм мислела, че това е правилния път. Много е важен подходът към тях.
Никога не съм насилвала нещата, след обсъждане с тях, съм ги оставяла да вземат решение, естествено ако то е в ущърб на тях, отново се е стигало до дискусии с тях. И след време сами установяват дали е било правилно или не съответното решение. Децата трябва да се учат на любов, да не се притесняват да повтарят - Обичам те, да бъдат искрени и истински. А за това е необходима свобода на душата, за да може мисълта им да намери правилното решене.
Благодаря ти, прохладен и лек ден.
Днес задачата на родителите е много трудна, защото освен за възпитанието на децата, те трябва да мислят и за оцеляването на семейството. Времето е малко което те имат като възможност да отделят на децата си, и съм убедена, че тайничко си казват - Господ да ги пази и вярват дълбоко в това, че Той ще ги пази.
Но за мен е важно децата да се научат да Обичат, на търпимост спрямо другите, защото то е онова състояне на духа което дава възможност за трезва преценка на ситуацията.
Благодаря, че си тук и ти желая лек ден. Нина
но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното,
в която не можете да влезете дори насън.
много ме впечатли целия текст и аз не го бях чела. благодаря.
така е...
Даваме тела на децата си, но не и душа. Тя идва не от нас и по правило е с една крачка по-напред от нашата собствена. Всяко дете идва на този свят с огромен потенциал, който до начална училищна възраст е вече затрупан (понякога - необратимо) под стереотипите и условностите на социума и мн.др.неща...
"Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,
защото те имат свои мисли"...Те наистина имат своите си мисли, насочени към бъдното и съвсем справедливо се съпротивляват на мухлясалите родителски догми, които сковават крилата им. Те се нуждаят от ЛЮБОВ - храна за душата им - точно толкова, колкото и от храна за тялото.
"И макар да живеят с вас, не ви принадлежат" - е това пък ако можеха много родители да го разберат...
Усмивка! :)
Усмивки и приятни празници.