Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2019 08:35 - "Когато кметът на Анхиало се избираше само измежду гърците“, 1886-1910 г.
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 152 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 13.12.2019 09:10


 АРХЕОЛОГИЯТА ДНЕС
портал за българска и световна археология
Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ


ЗАБРАВЕНИТЕ КМЕТОВЕ НА АНХИАЛО

„Когато кметът на Анхиало се избираше само измежду гърците“, 1886-1910 г.

ПОМОРИЕ – ДРЕВНИЯТ АНХИАЛО: Анхиалос от гръцкото ‘анхи-’= близо, наблизо и ‘алс-’ = сол
Неа Анхиалос(на гръцки: Nea Anxialos в превод Нов Анхиало) е град в Република Гърция, област Тесалия, дем Волос. Градът има население от 5 514 души. Градът е основан от гърци бежанци от българския град Анхиало (днес Поморие) в 1906 след изгарянето на града на 30 юли 1906 година по време на Антигръцките вълнения в България. До 2011 година е център на самотоятелен дем Неа Анхиалос в ном Магнезия.

Анхиало Anchialus (Поморие, обл. Бургас)

Гръцката колония Анхиалос е емпорион(от гр. търговия) на Аполония, възникнал в близост до богатата на сол Поморийска лагуна. За първи път името на селището (Anchialos) се споменава в едни декрет, открит сред развалините на Истрия. Той датира от първата половина на ІІ в. пр. Хр. (IGBR I(2) и с него аполонийците дават проксения на истрийския наварх (от гр. адмирал) Хегесагорас, син на Монимос, който имал големи заслуги за възвръщането на крепостта Анхиалос във владение на Аполония.

Този малък гръцки град станал ябълка на раздора и предизвикал война между гръцката дорийска колониия Месамбрия и гръцката йонийска Аполония – метрополия на Анхиалос. (IGBR I(2), 388bis). Към ранната история на селището се отнася една кана от последната фаза на ранножелязната епоха и две чернофирнисови купи, открити в акваторията на Поморие. В близката до градището околност има открити и други халщатски материало.

Един посветителен надпис, от който става ясно, че Пасиксенос, син на Антефилос е поръчал скулпторна група на Сарапис и Изида като здравеносни божества също датира от ІІ в. пр. Хр. и беше открит сред римското градище на Анхиалос, което се намира в м Палеокастро, до новия квартал на Поморие между Соленото езеро и морския бряг. Оттук произхожда и базата за статуя на Дионис, издигната от стратега Гайос Юлиос Аполониос, син на Ептайкентос от Бизия през 13-надесетата година на управлението на бизийския тракийски цар Реметалк ІІ т. в 38 г. след Хр. Това е станало по времето на император Калигула, когато Аполониос вече е станал римски гражданин. Този факт е съваршено ясен, защото върху другите по-ранни надписи той носи името “Аполониос, син на Ептайкентос” и само в надписа от градището Палеокастро името му се допълва със съставките “Гайос Юлиос”.

Повече от век Поморие има местно самоуправление. Вероятно няма да е пресилено твърдението, че гражданите на една от най-старите европейски общини до голяма степен дължат на избраните от тях кметове своя личен просперитет и превръщането на града в процъфтяващ административен, културен и туристически център на българското Черноморие. Днес обаче много  от поморийските кметове са забравени или неизвестни. Дори някои от тях да са заслужили забрава, тази тежка присъда по-често се дължи на нехайство или къса историческа памет.

Изследванията ни показаха, че 47 личности в 77 мандата са стояли начело на съдбините на Поморие (Анхиало) от 1886 до 2011 г. За периода 1878-1886г. - т. е. за почти осем от най-ранните години, не бяха намерени надеждни факти и документи, които да удостоверят кои са заемали кметската длъжност в Анхиало. Сред редките упоменавания на този период е съчинението на гръцкия историк Адамандиос Н. Диамандопулос, където не са дадени имената на градските кметове, а само се подчертава, че след 1878 г. „кметът се е избирал винаги измежду гърците”.

По-нататъшните изследвания вероятно ще уточнят имената и ще предоставят още сведения за първите кметове след Освобождението. Събраното от нас показва, че кметовете – гърци, са играли интересна и все още слабо проучена, и оценена роля в историята на черноморския град.

*  *  *
Първият известен ни днес кмет на Анхиало е ПОЛИДОР КАРИПИ. Той заема длъжността още през 1886 г., но документално потвърден е следващият му мандат - от 23.11.1887 до 1890 г. и от 1890 до 07.02.1891 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К; описът на фонда е публикуван – виж: Опис-фондове Бургас 1996). Практиката да се назначават влиятелни личности от заможни гръцки фамилии е обичайна за освободените черноморски общини. В съседен Несебър през 1878 г. първи кмет става КЛЯНТИС КОМНИНОС (виж: Кметове Несебър 2006), а в Балчик - ЙОАНИС КОМНИНОС (Янаки Комнино), който е избран и в Учредителното събрание (виж: Кметове Балчик 2007).

Продължителното управленско участие на гръцката общност в Анхиало обаче поражда чувство за независимост от централната българска власт и доминиране на гръцкия елемент. Тази доминация се подхранва и от активната дейност на Цариградската Вселенска патриаршия и местните гръцки владици, които направляват определени настроения сред гръцкото население. Така например през мандатите на КОСТАКИ СТАВРИДИС - кмет от 07.02.1891 до 22 .07. 1894 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К) и на ПАСКАЛ  КОКОНИДИС - председател на тричленна комисия от 23.07.1894 до 21.09.1894 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К) в администрацията на града се засилва твърде много присъствието и влиянието на икономически силната гръцка общност.

Нарушеното равновесие се възстановява донякъде при управлението на ЯНКО ИКОНОМОВ, кмет на Анхиало от 21.09.1894 до 16.07.1899 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К). През времето на неговото управление основните гръцки родове в Анхиало са (по: Магнетограма с Анагност Карулев 2003): „Кабадеи, Варуля, Каруля, Румела, Какаяни, Маркуни, Папарула, Карталис, Къчоулу, Суралис, Москояни, Сулинас, Скумас, Венкос, Марлис, Рибас, Ласакис, Диамандопулос, Мавроматис, Мавруляс, Екатодекарис, Кокинос, Пецас, Палаванга, Сараидарис, Канариес, Каприс, Тукалис, Кутрубис, Турнас, Стаматеос, Схудос, Партенис, Магаридис, Гуджукас, Дракопулос, Карвунас, Которос, Кюлбасанос, Камас, Диамандула, Филипакис”.

Те скоро налагат като свои представители следващите градоначалници на Анхиало. Това са: БАЛАС ДРАКОПУЛО - председател на тричленна комисия от 16.06.1899 до 11.10. 1899 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К). Той е наследен от БАЛАС ПАПАДОПУЛО - председател на тричленна комисия от 11(15).10.1899 до 12(20).01.1900 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К) и ПАСКАЛ КОКОНИДИС - председател на тричленна комисия от 12(20).01.1900 до 20.12.1901 г. (ТДА-Бургас Ф. 212К). След КОКОНИДИС управлението на Анхиало отново попада в ръцете на БАЛАС ПАПАДОПУЛО от 20.12.1900 до 11.10.1903 г. (ТДА-Бургас Ф. 212К).

Преображенското въстание от 1903 година повсеместно не е подкрепено от гръцкото население в Тракия (виж документите в: Георгиев, Трифонов 1994). В резултат нараства напрежението между двете етнически общности, населяващи
Източна Тракия и Поморие. Не малка заслуга за това има и вече споменатата подмолна дейност на поморийските митрополити. С открито проявената омраза към българското, гръцките владици (включително и анхиалският) задълбочават схизмата между Цариградската патриаршия и българския народ. Така добросъседството между двете общности се превръща в бързо разгарящ се етнически конфликт (виж: Avramov 2009 et cit.lit. и Р. Аврамов, студия “Анхиало 1906 ...”, тук).

По това време представителите на двете общности се редуват на кметската длъжност, от която зависи управлението на града и Анхиалско. ПАВЕЛ ИВАНОВ е временно изпълняващ длъжността кмет от 11.10.1903 до 17.01.1904 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К). На свой ред КОСТАКИ ДЖУМЕРТИ става временно изпълняващ кметска длъжност от 17.01.1904 до 29.01.1904 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К), А ХРИСТО ЙОКОС е председател на тричленна комисия от 29.01.1904 до 31.03.1904 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К). Стига се и до повторното идване на КОСТАКИ СТАВРИДИС на кметското място на 31.03.1904 г. (ТДА-Бургас, Ф. 212К). Той е кметът на Анхиало, през чийто мандат новата история на града е белязана с една от най-черните дати - 30.07.1906.

*  *  *
Лятото на 1906 г. се характеризира с ескалация на българо-гръцките отношения, като в Анхиало напрежението между гръцкото малцинство и българското население стига своя връх до края на годината. Поводът са борбите между българските четници и гръцките андарти в Южна Македония и Егейска Тракия след 1903 г. (Матов, 1997) и особено клането над мирното българско население в  Загоричане, Костурско (виж: Avramov 2009 et cit.lit.). Румен Аврамов убедително тълкува  конфликта в Анхиало като резултат от преплитане на икономически интереси и етнически мотиви, а случилото се в Загоричане (Костурско) - само като претекст. В България се надигат все повече масови антигръцки гласове. На свой ред гръцкото малцинство продължава да се държи неразумно провокативно - особено в южните черноморски градчета, където живеят негови компактни маси.

Ще припомня, че по Южното Черноморие борбата между българското и гръцкото население води началото си още от църковните борби по време на Възраждането (виж: Маркова 1979; Тонев 1995 с пос. лит.). Трудно може да се намери български или гръцки извор за случилото се в Анхиало, който да даде обективна картина на събитията в „късо резюме“, както това прави Христо Силянов в   „Освободителните борби на Македония”, т. II, (фототипно издание, 1983 г.). Той ги предава по следния начин: „Въ Анхиало, обаче, се разиграха потресни събития, които хвърлиха черно петно върху целото движение: по-големата часть на града бе унищожена отъ пожаръ и 14 души загинаха въ пламъците и въ едно ожесточено сражение, което трая целия день.

Въ късо резюме, историята на страшните анхиалски събития е следната: Близу до Анхиало има единъ манастиръ, „Св. Георги”, владенъ отъ гърците, но оспорванъ, като много други гръцки църковно-общински имоти, отъ българите. Уведомено, че въ манастира, гърците държатъ складъ отъ оръжие и муниции, правителството, още преди митинга, изпрати едно войсково отделение, което конфискува складираното оръжие. Пазачите на склада, обаче, успеха да избегатъ и да се укриятъ въ града. Следъ тази находка правителството натовари българската църковна власть да управлява временно манастира, докато съдилищата се произнесатъ по спора за правовладението му. Българите отъ околните села, които до тогава немаха достъпъ въ манастира, поискаха въ навечерието на митинга, да посетятъ манастира, но се натъкнаха на въоръжена съпротива отъ страна на анхиалските гърци; посрещнати съ пушечни изстрели, те се върнаха. На 30 юлий жителите на същите села се отправиха къмъ града за да взематъ участие въ оповестения митингъ, но като наближиха града, те беха пакъ посрещнати съ пушечна стрелба.

Паднаха неколцина ранени.  Нападнатите отстъпиха, по-голема часть отъ техъ, ожесточени, се върнаха въоръжени и предъ самия градъ се завърза правилно (истинско)  сражение. Гърците, изтикани, отъ позициите си, отстъпиха въ града и се затвориха въ неколко учреждения, а най-много въ църквата, където имаха складирано значително количество оръжие и муниции. Сражението се пренесе по улиците и предъ църквата. Малкото жандармерийско отделение се оказа безсилно да разпръсне сражаващите се. Напраздно и околийскиятъ началникъ увещаваше обсадените да спратъ стрелбата, за да се отслаби ожесточението на нападателите и да се тури край на кръвопролитието. На поканите му гърците отговаряха съ по-силенъ огънь. Между това, въ една къща избухна пожаръ. Силниятъ ветъръ спомогна за бързото разпространение на огъня, толкова повече, че по-големата часть на къщите съ дървени.

Сражението обаче не спираше. На поканите на околийския началникъ да прекъснатъ стрелбата, за да се организира спасителната служба, обсадените отговаряха пакъ съ гърмежи. Тогава властьта остави сражаващите се и се зае съ спасяването на хората, които се бореха съ огнената стихия. Пожарната команда отъ Бургазъ и едно войсково отделение пристигнаха на коне, но пожарътъ, продължаваше да се шири. Вечерьта, къмъ 8 часа, пристигна отъ Карнобатъ, където се намираше на лагеръ Бургазкиятъ гарнизонъ, едно по-големо отделение войска. Тогава гърците се предадоха. Пожарътъ, обаче, бе окончателно потушенъ чакъ на другия день зараньта.

Равносметката на този съдбоносенъ за Анхиало день е: 14 души убити, отъ които 4 българи, 733 сгради (отъ всичко 1147) изгорели, между които околийското управление, телеграфо-пощенската станция, почти всички други държавни учреждения, заедно съ архивите, гръцкото училище, българското училище, една джамия и пр.”

Показателни за решаващата роля на кметовете в крайморските общини са различните реакции на местните власти по време на събитията в Анхиало и при сходна ситуация в съседна Месемврия (дн. Несебър), където през юли 1906 г. кмет е ЯНАКО ЯНУЛОВ (виж: Кметове Несебър 2006). Надвисналата опасност от погром над Месемврия кара гражданите му да се въоръжат и да организират денонощни дежурства. Когато се разбира, че към града е тръгнал въоръжен отряд, ЯНУЛОВ заповядва всички да се приберат по домовете си и да не се предприемат никакви предизвикателства. Кметът посреща отряда, разговаря с четниците и се намира мирен изход. Тогава например се решава в църквата „Св. Стефан” да се служи на български, а в църквата „Св. Богородица” на гръцки език. По този повод в-к „Край” (бр. 125 от 30.09.1906 г.) съобщава следното: „... Гърците в Месемврия доброволно отстъпиха на българите църквата - Митрополия и [тя] стана „Св. Стефан”, предадоха училището и [то] стана „Любен Каравелов” ...”(виж: Кметове Несебър 2006).

Истинските размери на унищожението в Анхиало - резултат от конфликта, са изследвани едва в наши дни безпристрастно от Румен Аврамов. (Avramov 2009; Аврамов 2010). Негова заслуга е, че първи и за сега единствен разглежда именно политическата икономия на етническия конфликт, докато всички други автори наблягат на етническия момент за обяснение на случилото се, определено от Христо  Силянов като „потресно събитие“.
Атмосферата на дните след 30.07.1906 г. може да се почувства в спомените на Анегност Георгиев Карулев - по произход от стария анхиалски род Каруля. Той е роден през 1912 г. в Поморие и свидетелства по разкази на баща си Георги Анегностиев Карулев - кмет на Анхиало през 1910-1911 г.  (Магнетограма А. Г. Карулев 2003):

„Сега, как стана изгарянето на града, пожара. Имаше построена църква, където е сега спортното игрище и беше най-голямата църква във Балканския полуостров. Мрамора, колоните, всичко идваше с шлепове от Гърция: „Света Богородица”. Патриарха [митрополита], който беше в църквата, не признаваше местната власт и от друга страна - заобиколен от всички гърци, държаха такава позиция. Не се подчиняваха на властта. И тука наште .... анхиалски гърци се намериха в едно нещо, което не може да се позволи такова нещо - те да ръководят тука и да са самостоятелни и да не са... Някак си един шовинизъм. Не всички, но повечето гърци  бяха около него. И насъскваха хората. И тогаз се принуди властта от Стара Загора, идват [да пратят] едни комити, дават им по една тенекия газ и почват да горят града.

Те наемници от Стара Загора. И цялата работа стана. И от двете страни се допуснаха пресилени неща и изгоря града. 1906 година. Моя дядо, баща ми, се евакуираха в селата - Каменар [е] наблизо. И дядо ми с багажа. Патриархът [митрополитът] там го облекоха, за да го спасят, в женски дрехи и го качиха на парахода и така го спасиха. Цялата работа беше абсолютно шовинистична. Но ние с българите бехме много задружни. Винаги с веселбите - те знаеха гръцките песни, ний знайм българските песни, валсове, женитби. Ний се чуствами като българи.”

*  *  *
След събитията през 1906 г., за една година в Анхиало се сменят няколко кмета. На 19 август е прекратен мандатът на СТАВРИДИС и срещу него започва следствие. Временно изпълняващи длъжността кмет са (ТДА-Бургас, Ф. 212К): ДИМИТЪР ХЛЕБАРОВ от 25(19).08.1906 до 5.09.1906 г.; ИВАН ХРИСТОВ от 05.09.1906 до 25.11.1906 г.; ПЕТЪР ИВАНОВ  от 28.11.1906 до 02.07.1907 г. и ИВАН ХРИСТОВ от 02.07.1907 до 13.07.1910 г.

Заслужава да се спрем с няколко думи на Иван Христов. Според събраните от нас сведения той е компромисна фигура за двете общности след погрома в Анхиало. Приеман е по различен начин от двете страни. На него и още няколко кмета, между които е ГЕОРГИ КАРУЛЕВ, се пада тежката задача да заличат следите от случилото се през 1906 г. Личността на Георги Карулев от житейска гледна точка е интересна за изследователя с това, че той не изминава традиционния родов път към кметското място в Анхиало, а го дължи на своята висока образованост. Георги Карулев завършва гимназия в Буден.

Още в младежките години се интересува от чуждата литература. Неговата образованост е карала много от жителите на Анхиало да го търсят за съвети. След като завършва образованието си, той работил при един от най-богатите гръцки винари и лозари в Анхиало. Заминайки за Гърция след събитията през 1906 г. неговия патрон му завещава своите лозя и винарна. Младият и възприемчив Карулев не само успява да придобие привързаността на богатия собственик, а и успява да научи технологията за нов сорт грозде, което успява да наложи през следващите години. Така Карулев печели уважението и авторитета на анхиалци. Този авторитет и уважение продължава и след кметския му мандат, който започва от 1910 г. и продължава до 27 май 1911 г. .

През тези и следващите години Анхиало бавно и мъчително преодолява последиците от разединението. В разрушения град са останали едва няколко кладенеца, изкопани в североизточната му част (до самото море). Тази част от брега е известна със силната си ерозия и през годините вълните са съсипвали няколкото източника на вода. Прокараният през XIX век водопровод от с. Даутли (дн. Каблешково) се изхабява и в Анхиало водата става по-ценна от солта и виното. Градът е заплашен да бъде обявен от медицинските власти за зона „забранена за живеене”, тъй като понякога избухват епидемии от коремен тиф.
Околийският лекар д-р Малинов поставя много остро въпроса за водоснабдяването с чиста вода и проявеното безхаберие от управниците. Първите сондажи за решаването на този голям градски проблем са направени по времето на кмета Иван Христов. Така започва една нова битка за Анхиало. Тя е не по-малко тежка от погрома през 1906 г. - битка за водата на града...




Гласувай:
1
1



1. shtaparov - Тогава в града не се живееше по-д...
13.12.2019 09:05
Тогава в града не се живееше по-добре,нито беше по-красив от сега- напротив!
цитирай
2. aristotelis - Петя Загорчева: Истинска любов - това е Гърция за мен
13.12.2019 09:16
shtaparov написа:
Тогава в града не се живееше по-добре,нито беше по-красив от сега- напротив!


Разкажи някоя любопитна и незабравима случка.

Те са много, но има една случка, която се е запечатала в съзнанието ми и често я разказвам на приятели в България. Веднъж се отбих в кварталния цветарски магазин в Атина, за да купя картичка за рождения ден на приятелка. Разгледах изложените картички, избрах си една и я подадох на продавача с въпрос „Колко струва?”, като същевременно понечих да отворя чантата си и да я платя. Тогава той ми каза: „Ние не продаваме картичките, обич моя, подаряваме ги." и ми я подаде с усмивка!

Гърция и ние – така се нарича новата ни рубрика, в която можете да прочетете историите на хора, чиито съдби са свързани с Гърция. Чрез тези разкази, представени под формата на интервю, ще се докоснете до вътрешния свят на различни сънародници, които живеят или са живели в Гърция. Докато четете споделените от тях впечатления, вероятно вие самите ще откриете черти от характера и народопсихологията на гърците, които не познавате. Искрено се надявам тази рубрика да ни сближи!
В следващите редове впечатленията си за Гърция споделя Петя Загорчева, преподавател по гръцки език и създател на център за гръцки език и култура "АРИСТЕА".

1/ Защо точно Гърция? Какво те свърза с нея?

Майка ми – тя беше връзката ми с Гърция. Когато бях на 15, отиде да работи в Атина, при леля ми, която живееше там (беше омъжена за грък). После и майка ми се омъжи и остана там. Първият път, когато посетих Гърция, преди 10 години, не знаех и дума гръцки. Първото ми впечатление от страната беше прекрасно, но от гърците, по-скоро, бях разочарована. Не говореха английски и ми се стори, че се държат като сноби с чужденците. Помня, че няколко месеца по-късно, на първия урок по гръцки език в Софийския университет, предподавателката ми Милена Миленовa ни зададе въпроса „Защо избрахте специалност гръцка филология?”.

Всички започнаха да се прехласват по гръцката музика и плажовете. Когато дойде моят ред отговорих, че съм попаднала там „случайно”, че съм била веднъж в Гърция и мисля, че гърците са много надути. Милена ми каза, че не е добре да започвам да уча езика с такава нагласа към гърците... Разбира се! Е, скоро осъзнах, че първото ми впечатление се оказа погрешно. Успоредно с изучаването на езика имах възможност да посещавам редовно Гърция и всеки пък за мен ставаше все по-приятно и интересно, защото общуването с гърците на техния език отвори много нови вратички и прозорчета в съзнанието и в сърцето ми. Понеже осъзнах, че за мен Гърция е като оазис, от който имам жизнена необходимост, създадох в България „АРИСТЕА” – така всеки ден се потапям в своя оазис!

2/ Какво те очарова и какво те разочарова в Гърция?
Очароват ме толкова много неща... невъзможно е да ги изброя всички. Като започнем от малките ежедневни дреболии .. като това да ми подарят торба с портокали на пазара, да ми се усмихват, да ме поздравяват или да ме наричат „кукла” и „обич моя” напълно непознати хора по улиците или продавачката в супермаркета... Очароват ме усмихнатите и весели хора в градския транспорт, музиката, която звучи в атинското метро и превръща няколкото минути чакане в удоволствие... Очарова ме ароматът на разцъфнали портокалови дръвчета по улиците и гледката към Акропола и Атина от Пника.

Задължително трябва да спомена МУЗИКАТА, ХРАНАТА и ДУШАТА на гърците – това са неща, които предизвикват възхищение у мен. Гърците са топли, усмихнати и колоритни личности. Гърция винаги е шарена и цветна в моите представи.

Какво ме разочарова? .. Честно казано, ако някога е имало нещо, което да не ми хареса, в момента не се сещам за него или просто съм го забравила. Явно не е било толкова сериозно.. или просто Гърция ме е научила да я приемам такава, каквато е и да не й се „сърдя” за нищо (както се пее и в песента на Манолис Расулис). Мисля, че някои хора наричат това „истинска любов”, нали?

3/ Какво е “Гърция” за сетивата ти? Кой вкус, аромат, звук и/или гледка свързваш с нея? Вкус – солунска баница с крем, поръсена с канела и пудра захар Аромат – този, който се носи от фурните сутрин, на прясно изпечен хляб и курабийки.. Ароматът на цъфнали портокалови дръвчета по улиците.. на тамян (почти всяка неделна сутрин домът ни в Атина се прикъдяваше.) Звук – сутрин да ме будят камбаните на близката църква. Гледка – портокалови дръвчета по улиците и усмихнати лица. Акрополът и морето.. Егейско!

4/ Кое е най-ценното качество на гърците, според теб? Оптимизмът и гостоприемството им! Както и това, че са задружни и родолюбци. Мислят за ближните си. Скоро се сетих как в Гърция, когато се разделяхме с приятели късно вечер, винаги ми казваха "Клипни ми като се прибереш вкъщи!"...

5/ Какво ни различава и какво ни сближава? Дели ни една граница. Сближава ни същата. Ние сме същите хора със същите проблеми. Имаме обща история, много общи думи, общи поговорки, общи ястия, общи шеги… и със сигурност – общи мечти!

6/ Бързо ли научи езика? Как го научи? Сподели някое "трикче за бързо учене" с нас Езикът още не съм го научила (винаги съм вярвала в това, че "човек се учи, докато е жив"!), но на моменти имам усещането, че го познавам по-добре от родния си език. Започнах да го уча в СУ. В специалност „Новогръцка филология” работят чудесни преподаватели, които ме научиха на много, но въпреки всичко една от основните причини да остана да живея две години в Атина беше желанието ми „да изживея гръцкия език”... Като заживееш вътре в езиковата среда наистина започваш да усещаш и възприемаш езика по друг начин. Мисля, че най-добрият начин да научи нещо човек е да го научи неусетно, като на шега или чрез някаква игра. Когато живеех в Атина много обичах да се събираме с приятели и да играем на игра на думи наречена „Табу”, по която те ме зарибиха и съм им много благодарна! Изключително много ми помагаше за обогатяването на речника. Преди да си тръгна от Атина ми подариха чисто нова игра: един от най-ценните подаръци, който съм получавала. Сега се опитвам да предавам наученото и на учениците си. Въведох доста елементи от играта в учебния процес и се получава страхотно! Използвам много песни и игри в преподаването на гръцки, защото аз самата уча така лесно и приятно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1405503
Постинги: 263
Коментари: 1478
Гласове: 296
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031