Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2018 18:58 - Генерално консулство на Република България Солун: През втората половина на VІІ в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 5866 Коментари: 6 Гласове:
-2

Последна промяна: 04.11.2018 21:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Генерално консулство на Република България
Солун, Република Гърция

https://www.mfa.bg/en/embassies/greecegk

https://www.mfa.bg/en/embassies/greecegk/808

Територията на България е обитавана от най-ранните исторически времена - каменната ера и медно-каменната епоха. Археологически открития от това време са направени близо до Карлово, в региона на Нова Загора, Велико Търново, Видин, София, Тетевен, Троян и в Родопите. От това време датира и най-старото златно съкровище в света, открито край Варна.

В бронзовата епоха тук се заселват траките, споменати за пръв път от Омир. Те се занимават със земеделие и животновъдство и оставят доказателства за богата култура (Вълчитрънското съкровище). През ХІ-VІ век преди новата ера се появяват първите тракийски държавни обединения, разцветът на които е в периода VІІ-VІ в.пр.н.е. През І в.пр.н.е. техните земи са завладени от Рим, а от V в. са включени във Византия. Постепенно те са претопени от заселилите се през VІ в. на Балканския полуостров славяни.

През втората половина на VІІ в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.

Под управлението на хан Тервел (700-718 г.) България се разширява териториално и се превръща в голяма политическа сила. При хан Крум (803-814 г.) България граничи на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на столицата на Византия Константинопол.

През 864 г., по време на управлението на княз Борис Първи Михаил (852-889 г.), българите приемат християнството като официална религия. С това се премахват етническите различия между прабългари и славяни и започва изграждането на единна българска народност.

В края на ІХ в. братята Кирил (Константин Философ) и Методий създават и разпространяват славянската азбука. Техните ученици Климент и Наум идват в България, където са радушно приети и намират добри условия за работа. Те развиват богата образователна и литературна дейност. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни, като Сърбия и Русия. Охрид и Плиска, а по-късно и новата столица Велики Преслав стават центрове на българската, а като цяло и на славянската култура.

По времето на цар Симеон (893-927 г.) границите на страната достигат до Черно море, Бяло море и Егейско море. Тогава е и “Златният век на българската култура”.

През 1018 г., след продължителни войни, България е покорена от Византия. През 1019 г. с указ на император Василии втори , Българската патриаршия е понижена в ранг архиепископия, а архиепископът на България е с постоянна резиденция в Охрид, последната българска столица и седалище на българския патриарх.Още през първите години под византийско управление българите започват да воюват за свободата си. През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър, отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а Търново става столица. След 1186 г. първоначално страната управлява Асен, а след това - Петър.

Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат Калоян (1197-1207 г.), а по времето на цар Иван Асен Втори (1218-1241 г.) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет - установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развива се икономиката и културата. България достига нов връх, който продължава до края на Втората българска държава (1186-1396 г.).

Разногласията сред част от болярите водят до разделянето на страната на две царства - Видинско и Търновско. Това отслабва страната и тя е покорена от Османската империя през 1396 г. В продължение на почти пет века България е под османско управление. Началните години се характеризират със спорадични и неорганизирани опити за извоюване на свободата. По-късно появата на хайдутите позволява основаването на добре организирано националноосвободително движение.

В началото на ХVІІІ в. започва формирането на българската нация и развитието на българската просвета. Подтик за това става трудът на монаха Паисий Хилендарски - “История славянобългарска”, написана през 1762 г. Идеите за национална свобода водят до установяване на самостоятелна национална църква, развитие на образованието и културата. Началото на организираното революционно движение за освобождение от османското господство се свързва с делото на Георги Сава Раковски (1821-1867 г.) - писател и публицист, основател и идеолог на национал либералното освободително движение.

Основни фигури в освободителното движение са Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев и много други българи.

През 1876 г. избухва Априлското въстание – първият мащабен и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е жестоко смазано и удавено в кръв, но привлича вниманието на европейските страни към българските национални въпроси. През 1878 г., в резултат на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), българската държава е възстановена, но не е постигнато национално обединение. Бившите български територии са разделени на три - провъзгласено е Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя.

Краят на ХІХ и началото на ХХ век се характеризират със забележителни достижения във всички изящни изкуства. Това е периодът, в който творят българските поети и писатели Иван Вазов, Алеко Константинов, Димчо Дебелянов, Пенчо Славейков – единственият българин, който се споменава като кандидат за Нобелова награда, Пейо Яворов. Художниците Ан. Митов, Ив. Ангелов, Ив. Мърквичка, Яр. Вешин, Б. Шатц създават едни от най-забележителните творби от този период. В края на ХІХ век се поставя началото на българската професионална музикална култура. Първи български композитори са Ем. Манолов, Д. Христов, Г. Атанасов – Маестрото.

Решението за разпокъсване на България, взето на Берлинския конгрес (1878 г.), никога не е било приемано от народа. Като последица от решенията от 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.), което през 1885 г. довежда до обединението на Княжество България и Източна Румелия. Избухва и Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.).

Фердинанд Сакс Кобургготски, български княз от 1887 г., прокламира независимост от Турция и през 1908 г. става цар на българския народ. България участва в Балканската война (1912 г.), заедно със Сърбия и Гърция се бори за свободата на Тракия и Македония. България печели тази война, но в последвалата Междусъюзническа война (1913 г.) е победена от Румъния, Турция и от предишните си съюзници, които откъсват от нея територии, населени с българи.

Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. През 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис Трети. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България - тя губи излаза си на Бяло море, Западна Тракия става част от Гърция, Южна Добруджа се присъединява към Румъния, а околностите на Струмица, Босилеград, Цариброд и села от Кулско се дават на Сърбо-хърватско-словенското кралство. (С българо-румънски договор през 1940 г. Южна Добруджа се връща на България.)В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. По-късно участието на български кавалерийски взводове на Източния фронт е прекратено. Цар Борис Трети подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането на около 50 000 български евреи.

През август 1943 г. цар Борис Трети умира и регентството на младия цар Симеон Втори е провъзгласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г. съветската армия навлиза в България и на 9 септември се установява правителството на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България е провъзгласена за народна република. Царицата майка, цар Симеон ІІ и княгиня Мария-Луиза напускат страната през Турция за Египет. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя насилствено е организирана в кооперации. В управлението на държавата последователно се сменят Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов и Тодор Живков.

10 ноември 1989 г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова конституция (1991 г.), политическите партии са възстановени, собствеността, отнета през 1947 г., се възстановява, стартира приватизацията и връщането на земята. През 1990 г. Жельо Желев става президент на страната – първият демократично избран на този пост.

Основни приоритети във външната политика на България стават членството в Европейския съюз и в НАТО. Като резултат от значителния напредък на страната по изпълнение на критериите за членство на 10 декември 1999 г. България получава покана за започване на преговори за присъединяване.

На 15 февруари 2000 г. в Брюксел преговорите за членство стартират. На 1 декември 2000 г. Съветът на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на Европейския съюз взема решение за безусловно изваждане на България от негативния визов списък.

Република България се присъедини към Северноатлантическия договор на 29 март 2004 г., заедно с Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Това съответства напълно на националните интереси и цели на България, която гледа на процеса на разширяване на НАТО преди всичко като ефективно средство за справяне със сложните предизвикателства към световната сигурност.

На среща на ЕС в Брюксел на 12 и 13 декември 2004 г. лидерите на 25-те решиха България да бъде приета в ЕС на 1 януари 2007 г. Европейските лидери се споразумяха да подпишат Договора за присъединяване със София и Букурещ през април 2005 г.

От 1 януари 2007 г., след като изпълни критериите за членство, България стана пълноправен член на Европейския съюз.






Гласувай:
2



1. aristotelis - От появяването на Кирил и Методий върху българската историческа сцена, България престава да бъде варварска азиатска държава
28.01.2018 22:14
Кирил Христов (1875 – 1944) е български поет, писател и преводач....откъст от книгата на поета Кирил Христов - "Бурни години. 1913-1916"

На старите българи и изобщо на славяните липсваше тъкмо онова, което липсваше на хуните и на редица други варварски народи (кумани, печенеги, татари и пр.), които вършеха завоевания в Европа, без да бъдат в състояние да образуват трайно господарство: липсваха им широките морални хоризонти на християнската идеалистическа философия. От появяването на Кирил и Методий върху българската историческа сцена, България престава да бъде варварска азиатска държава и само в няколко десетилетия, във времето на цар Симеона, постига едно такова държавно и културно развитие в кръга на идеите на християнството, което развитие я поставя наред с най-напредналите тогавашни държави. И ако нашата земя не беше на прага на Азия и на пътя на толкова варварски нашествия; ако нам историята не беше предопределила тежката участ да загинем, спирайки с телата си тия нашествия, които застрашаваха да унищожат европейската просвета, нашето държавно и културно развитие щеше да продължава дори и днес, и ние сега бихме представлявали един от най-големите върхове на световната цивилизация.
Ако българската книга и възприетото от славянството чрез България християнство послужиха едвам да ни спасят от изчезване като народ, у другите славянски, па и неславянски земи, те дадоха безценни плодове.
С изобретената от Кирила и Методия славянска азбука и с книжовните трудове на българските равноапостоли започва културната история и на Русия, и на Моравия, и на Сърбия, а е известно, че и румънците до неотдавна са си служили с нашата азбука и с нашия църковен език.
цитирай
2. aristotelis - СУ „Свети Климент Охридски”, доц. д-р Георги Александров Вълчев: Българите принадлежат към тюркско – алтайската етническа група
28.01.2018 22:17
Изпит по История за СУ Св. Климент Охридски, изработени през 2015 г. под ръководството на научен ръководител, учебници по история и други помощни материали.

Българи. Съществуват много мнения за произхода на българите. Тезите са най – разнообразни и варират от памиро-фергански и ирански, и от северноиндийски и западнокитайски до славянски. Най – дълъг исторически живот и най – много привърженици на Средновековието има тезата за хунски произход на българите ( или въобще тясната им връзка с хунските племена ).
Въпреки че това становище сближава българите с татаро – монголите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско – алтайската етническа група. Според нея първоначалните поселения на българите са земите на Западен Сибир, по долината на р. Иртиш.

Увод: В края на VI в. българските племена в Кавказ били покорени от могъщия Западнотюркски хаганат. През 30-те години на VII в. българите обаче, обединени под ръководството на хан Кубрат от рода Дуло, успели да се освободят. Така било създадено първото държавно обединение на българите -“Велика България”, за която пишат византийските историографи Теофан и патриарх Никифор. След смъртта на хан Кубрат (около 651г), синовете му ( Бат Баян, Котраг и Аспарух ) решили най-големият брат Бат Баян със своята част от ордата да остане в бащините земи и да задържи хазарите. Скоро обаче се появили противоречия и хазарите се възползвали от разединението на българското обединение и покорили владенията на Бат Баян. Вторият син Котраг заедно с една част прабългари се отправил към средното течение на реките Волга и Кама, а българите начело с третият брат – Аспарух потеглили на запад и заселили в местността Онглос ( Онгъл ) между реките Дунав, Прут и Днестър. Там хан Аспарух полага основите на Дунавска България. Настанявайки се близо до Византия, българите насочили главно интересите си към провинциите й на юг от р.Дунав. Сходството в намеренията и общите противници в лицето на Византия, Хазарския и Аварския хаганат превърнали славяните и българите в естествени съюзници. Така се стигнало до полагане на основите на нова държава на полуострова. Зачестилите нападения на арабите през 80 – те години на VII в. се явили като пречка за Византия и улеснило създаването на съюза. След неуспешен опит от страна на империята за изтласкване на българите от своите територии през 681г. бил подписан мирен договор, с който василевсът Константин IV Погонат се задължавал да изплаща данък на българите.
Годината на това споразумение се приема офицално за начало на новата българска държава. Това събитие е силно отразявано от византийските хронисти, тъй като в непосредствено съседство с Византия се появила нова сила, с която занапред императорите трябвало да се съобразяват.

Славяни. Произход. Славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност. През I хил пр. Хр. Те населявали земите на север от Карпатите, Балтийско море и реките Днестър, Днепър и Одер. Сведения за тях има в “История” на Херодот. По расов тип и начин на живот римският историк Тацит ги нарича венеди и ги причислява към германците, защото били уседнали, строели жилища, били добре въоръжени, занимавали са се със земеделие и животновъдство. По време на Великото преселение на народите IV – VII в. славяните започнали да напускат заеманите от тях територии и се оформили три племенни групи : венеди – западна, анти – източна и славини - южна. До края на V в. славините населили териториите северно от р.Дунав (Панония и Дакия). Така те влезнали в непосредствен контакт с римско – византийската цивилизация, която оказала значително внимание върху тяхното развитие.
цитирай
3. aristotelis - Проф. Д.И.Н. Илия Тодев: Към средата на 9 век България е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари
28.01.2018 22:18
Покръстването на България е процес на въвеждане на християнската вяра в България, който започва през 864г. Още със създаването на българската държава през 681 година се оформят два основни етноса – славяни и прабългари. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – племенни, етнически, културно-религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно само ако има единна религия и за двете етнически общности, която да наложи общи норми и ценностна система. Друга причина е необходимостта от християнството за обяснение на задълбочилите се социални различия – „божественият произход на всяка земна власт” и „непротивенето на земните владетели”. Християнският монотеизъм, с идеята си за единен Бог, укрепва самодържавието и единовластието, заложени и в религията на българите.
Към средата на 9 век България е могъща държава, но и липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя се излага на международна и културна изолация. Тя е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари.
Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството налагат приемането на новата вяра. Непосредствено преди покръстването княз Борис I има предложения да приеме юдаизма или исляма, но той предпочита християнството, тъй като той осъзнава неговите предимства. Преди да се покръсти обаче той е имал и битки със съседите - франки, сърби и византийци, които не били с щастлив край за него. Това още повече убедило Борис да приеме християнството. Княз Борис се прекръстил на Михаил през 864 г. Друга важна причина е т.нар. "Дълбок мир", който бива сключен през 863 г. в град Константинопол между славяни и прабългари.
С този договор България приема православното християнство от Византия, а не от католическия Рим. Освен това присъединените вече към България славяни са християни и така се увеличава драстично броя на хората почитащи Исус Христос в държавата.
цитирай
4. aristotelis - Димитър Ангелов: Tраките не притежавали собствена азбука и писменост. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен.
28.01.2018 22:20
Димитър Ангелов: Tраките не притежавали собствена азбука и писменост. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал.

Димитър Ангелов: ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ

Наред с липсата на здрава и трайна държава друго неблагоприятно обстоятелство, което пречело на траките да се обединят в една по-устойчива етническа общност, било и това, че те не притежавали собствена азбука и писменост. Впоследствие, както добре е известно, сред тракийските племена се разпространили и се наложили гръцката азбука и език. Не малка роля за разпространението на гръцката азбука изиграла и завоевателната политика на Филип II и Александър Велики, която била свързана изобщо с разширяване на териториалната база на елинската материална и духовна култура. Едновременно с възприемането на гръцката азбука сред тракийските племена започнал да печели почва и гръцкият език, особено в онези райони, където досегът между гърци и траки бил по-непосредствен (по черноморското и беломорското крайбрежие) и в областта южно от Стара планина. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. С него си служели одриските владетели при издаване на закони и договори при поставяне на надписи върху монети и пр. Популярността на гръцкия език като официцален и държавен нараснала още повече през елинистическата епоха (III?I в. пр. н. е.), непосредствено преди завладяването на Балканския полуостров от римляните. Силно разпространение добил гръцкият език и в религиозния култ (надписи върху оброчни плочки, върху надгробни паметници и пр.). Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Доколкото съществувала образована прослойка (главно сред богатите и знатни среди в градовете), тя се възпитавала в елински традиции поради силното влияние на гръцката писменост и култура. За проникването на гръцки религиозни култове сред траките през елинистическата епоха свидетелствуват особено ясно надписи, разкрити в тракийския град Севтополис (от IV в. пр. н. е.). Находките в Севтополис говорят при това за елинско влияние не само в областта на религията, но и по отношение на градоустройството, на жилищната архитектура, на украсата на сградите и пр. Силно било елинското влияние и по отношение на живописта. За това свидетелствува най-добре прочутата тракийска гробница, открита през 1944 г. в гр. Казанлък.
цитирай
5. bulgares - Древните българи
13.02.2018 18:36
А някакви доказателства и аргументи, че това се е случило така? Или да го приемем на доверие?
цитирай
6. atilla - свирки
21.02.2018 15:54
Мангалис, още правиш свирки безплатно....мислех, че за толкова години си стигнал поне до 2 лева!?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1841326
Постинги: 266
Коментари: 1484
Гласове: 303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031