Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2017 09:18 - Директорията (1794 - 1799г.)
Автор: borsi Категория: История   
Прочетен: 2727 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Директорията (1794 - 1799г.)

Периодът на Директорията се характеризира с диви спекулации и брутална корупция


Въпреки това, едни от най-значимите икономически промени и ""прехода"" от държавно регулирана към частна, либерална икономика във Франция, са извършени точно тогава


След преврата против Робеспиер в рамките само на няколко месеца Франция претърпява големи политически и икономически промени. Историците обикновено са отрицателни за Директорията, като това време се свързва с невиждана корупция, жестока разправа с политическите противници (якобинци и роялисти), огромна инфлация и разширени нива на бедността.

Директорията обаче е преход през който преминава Франция за да се развие като индустриална и либерална държава и то ако вземем примера с България в днешни времена, много по кратък като време и през който са извършени значителни икономически реформи дали старт на френската икономика през следващото столетие.

Директорията (на френски: Directoire exйcutif) е държавна институция във Франция, упражнявала изпълнителната власт между 2 ноември 1794 и 10 ноември 1799 в хода на Френската революция. Тя се състои от 5 директори, като за времето на съществуването ѝ нейни членове са общо 13 души. 

Директорията е по-скоро правителството на личните интереси и няма големи претенции за идеализъм.

Въпреки, че никога не се радва на голяма обществена подкрепа тази власт на директорите, е по-скоро компромис, защото идеализма е омръзнал на французите, особено след кошмарните времена на лявото якобинско управление, якобинския терор, купоните за хляб и страха.

Директорите също не са хуманисти.

Те жестоко потушават както бунтовете във Вандея, така и тези на левицата или роялистите в Париж, но са по-скоро прагматици и кръвопролитието при тях е необходимост за да оцелее системата, а не идея да се ""изчисти обществото"" от ""
врагове на революцията"".

Директорите не са имали прав на глас в законодателството или данъчно облагане, но ползват изпълнителната си власт достатъчно свирепо за да се прокарат някои реформи в страната.

В тази си дейност те са подпомогнати от двете камари на законодателната власт – Съвета на 500-те и Съвета на старейшините, заменили Конвента след преврата, където също като тях болшинството депутати са търговци и индустриалци, а не идеалисти и с интереси за комерсиализиране на обществото. 

image

Обезценяване на асигнациите по време на революцията
 

В политически план Директорията се върща към началната фаза на 
революцията като гарантира свободата на вероизповедание, свободата на печата и свободата на труда, но забранява публични събрания на политическите общества, което ако помислим, може би не е лошо решение.

Директорията не обича политиката, защото я смята за пречка, но пък обича парите, може би защото точно тогава те липсват изключително много. 

Стачките са разрешени и по време на цялото управление постоянно тресат страната.

В икономически план са премахнати максималните цени на зърното, разрешена е търговията с него и е махнат монопола на държавата. Облекчени или са премахнати много митически режими въпреки, че към края на директорията се опитват да въведат част от тях отново, валутните курсове са освободени, а много от дейностите на администрацията се прехвърлят към частни фирми или се оставят на частния бизнес да ги развива за своя сметка.

Голямата приватизация във Франция в която се разпродават имотите на църквата и избягалите благородници, всъщност започва и завършва истински при директорията.

Като наследство от началото на революцията директорите наследяват асигнациите (нещо като нашите компенсаторки с които е трябвало да може да се купува конфискувана от държавата собственост), които са вече и официални пари в държавата.

Тъй като хазната още преди началото на Революцията е празна, печатането им е в такъв размер, че инфлацията сдържана при якобинците от закони забраняващи притежаването на злато и наказващи със смърт за каква да е сделка с други валути, избухва с либерализацията при новия режим.

За инфлацията помагат и фалшивите асигнации напечатани от англичаните и пуснати в обръщение.

Накрая омразата към този вид ""пари"" добива такива размери, че директорията ги изтегля от обръщение и пуска ново вид банкноти, но те се обезценяват още по-бързо от революционните ""компенсаторки"" и само за 6 месеца стигат почти нулева стойност.

След още 6 месеца, на 4 февруари 1797 г. и те са премахнати, а настъпилата след инфлацията дефлация е тежка, но сравнително кратка. 

Периодът на Директорията се характеризира с диви 
спекулации. От тези с валутните курсове, асигнации и мандати, акции и чужди облигации, до такива със зърно, но те въпреки, че не са пряко продуктивни за икономиката, спомагат за преразпределение на капитала от свързаните с политиката лица, към напълно незаинтересовани и без връзки във властта хора, проявили ум и находчивост.

Поради инфлацията, кризата в икономиката много хора насочват капиталите си към срочни спекулации, вместо към дългосрочни вложения и се губят и печелят състояния за броени дни. 

Към края на директорията икономиката макар хазната пак да е празна е стабилизирана, така, че Наполеон който сваля тази система с преврат, заварва една що-годе стабилизирана държава със зле работещи и корумпирани, но вече създадени институции.

На 18 брюмер (9 ноември, 1799) Директорията е свалена и властта преминава в ръцете на трима консули — Бонапарт, Роже Дюко и абат Сийес, като 
първият консул Наполеон поема всички важни функции. Много от реформите извършени по време на Директорията са развити и продължени при Наполеон

Сливания, придобивания и продажби



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 5985131
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031