Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03 10:09 - Петя Загорчева: Истинска любов - това е Гърция за мен - videos
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 715 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.05 12:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

image
Гърция и ние –
така се нарича новата ни рубрика, в която можете да прочетете историите на хора, чиито съдби са свързани с Гърция. Чрез тези разкази, представени под формата на интервю, ще се докоснете до вътрешния свят на различни сънародници, които живеят или са живели в Гърция. Докато четете споделените от тях впечатления, вероятно вие самите ще откриете черти от характера и народопсихологията на гърците, които не познавате. Искрено се надявам тази рубрика да ни сближи!

В следващите редове впечатленията си за Гърция споделя Петя Загорчева, преподавател по гръцки език и създател на център за гръцки език и култура "АРИСТЕА".

1/ Защо точно Гърция? Какво те свърза с нея?

Майка ми – тя беше връзката ми с Гърция. Когато бях на 15, отиде да работи в Атина, при леля ми, която живееше там (беше омъжена за грък). После и майка ми се омъжи и остана там. Първият път, когато посетих Гърция, преди 10 години, не знаех и дума гръцки. Първото ми впечатление от страната беше прекрасно, но от гърците, по-скоро, бях разочарована. Не говореха английски и ми се стори, че се държат като сноби с чужденците. Помня, че няколко месеца по-късно, на първия урок по гръцки език в Софийския университет, предподавателката ми Милена Миленовa ни зададе въпроса „Защо избрахте специалност гръцка филология?”. Всички започнаха да се прехласват по гръцката музика и плажовете. Когато дойде моят ред отговорих, че съм попаднала там „случайно”, че съм била веднъж в Гърция и мисля, че гърците са много надути. Милена ми каза, че не е добре да започвам да уча езика с такава нагласа към гърците... Разбира се! Е, скоро осъзнах, че първото ми впечатление се оказа погрешно. Успоредно с изучаването на езика имах възможност да посещавам редовно Гърция и всеки пък за мен ставаше все по-приятно и интересно, защото общуването с гърците на техния език отвори много нови вратички и прозорчета в съзнанието и в сърцето ми. Понеже осъзнах, че за мен Гърция е като оазис, от който имам жизнена необходимост, създадох в България „АРИСТЕА” – така всеки ден се потапям в своя оазис!  

2/ Какво те очарова и какво те разочарова в Гърция?
  Очароват ме толкова много неща... невъзможно е да ги изброя всички. Като започнем от малките ежедневни дреболии .. като това да ми подарят торба с портокали на пазара, да ми се усмихват, да ме поздравяват или да ме наричат „кукла” и „обич моя” напълно непознати хора по улиците или продавачката в супермаркета... Очароват ме усмихнатите и весели хора в градския транспорт, музиката, която звучи в атинското метро и превръща няколкото минути чакане в удоволствие... Очарова ме ароматът на разцъфнали портокалови дръвчета по улиците и гледката към Акропола и Атина от Пника. 

Задължително трябва да спомена МУЗИКАТА, ХРАНАТА и ДУШАТА на гърците – това са неща, които предизвикват възхищение у мен. Гърците са топли, усмихнати и колоритни личности. Гърция винаги е шарена и цветна в моите представи.

Какво ме разочарова? .. Честно казано, ако някога е имало нещо, което да не ми хареса, в момента не се сещам за него или просто съм го забравила. Явно не е било толкова сериозно.. или просто Гърция ме е научила да я приемам такава, каквато е и да не й се „сърдя” за нищо (както се пее и в песента на Манолис Расулис). Мисля, че някои хора наричат това „истинска любов”, нали?

  „Αχ, Ελλάδα, σ’ αγαπώ.. και βαθιά σ’ ευχαριστώ   γιατί μ’ έμαθες και ξέρω
   ν’ ανασαίνω όπου βρεθώ .. να πεθαίνω όπου πατώ
και να μην σε υποφέρω”
  
και να μην σε υποφέρω”    3/ Какво е “Гърция” за сетивата ти? Кой вкус, аромат, звук и/или гледка свързваш с нея?   Вкус – Μπουγάτσα με κρέμα, κανελίτσα και ζάχαρη άχνη.. (солунска баница с крем, поръсена с канела и пудра захар)    Аромат – този, който се носи от фурните сутрин, на прясно изпечен хляб и курабийки.. Ароматът на цъфнали портокалови дръвчета по улиците.. на тамян (почти всяка неделна сутрин домът ни в Атина се прикъдяваше.)   Звук – сутрин да ме будят камбаните на близката църква или «ο παλιατζής» (човек, който събира стари мебели и различни предмети и сутрин обикаля кварталите с високоговорител и съобщава за пристигането си в района). Гледка – портокалови дръвчета по улиците и усмихнати лица. Акрополът и морето.. Егейско!   4/ Кое е най-ценното качество на гърците, според теб?   Оптимизмът и гостоприемството им! Както и това, че са задружни и родолюбци. Мислят за ближните си.  Скоро се сетих как в Гърция, когато се разделяхме с приятели късно вечер, винаги ми казваха  "Κάνε μου μια αναπάντητη όταν φτάσεις σπίτι!("Клипни ми като се прибереш вкъщи!")...    5/ Какво ни различава и какво ни сближава?    Дели ни една граница. Сближава ни същата. Ние сме същите хора със същите проблеми. Имаме обща история, много общи думи, общи поговорки, общи ястия, общи шеги… и със сигурност – общи мечти!   6/ Бързо ли научи езика? Как го научи? Сподели някое "трикче за бързо учене" с нас   Езикът още не съм го научила (винаги съм вярвала в това, че "човек се учи, докато е жив"!), но на моменти имам усещането, че го познавам по-добре от родния си език. Започнах да го уча в СУ. В специалност „Новогръцка филология” работят чудесни преподаватели, които ме научиха на много, но въпреки всичко една от основните причини да остана да живея две години в Атина беше желанието ми „да изживея гръцкия език”... Като заживееш вътре в езиковата среда наистина започваш да усещаш и възприемаш езика по друг начин. Мисля, че най-добрият начин да научи нещо човек е да го научи неусетно, като на шега или чрез някаква игра. Когато живеех в Атина много обичах да се събираме с приятели и да играем на игра на думи наречена „Табу”, по която те ме зарибиха и съм им много благодарна! Изключително много ми помагаше за обогатяването на речника. Преди да си тръгна от Атина ми подариха чисто нова игра: един от най-ценните подаръци, който съм получавала. Сега се опитвам да предавам наученото и на учениците си. Въведох доста елементи от играта в учебния процес и се получава страхотно! Използвам много песни и игри в преподаването на гръцки, защото аз самата уча така лесно и приятно.
    7/ Разкажи някоя любопитна и незабравима случка.

Те са много, но има една случка, която се е запечатала в съзнанието ми и често я разказвам на приятели в България. Веднъж се отбих в кварталния цветарски магазин в Атина, за да купя картичка за рождения ден на приятелка. Разгледах изложените картички, избрах си една и я подадох на продавача с въпрос „Колко струва?”, като същевременно понечих да отворя чантата си и да я платя. Тогава той ми каза:
  «Δεν τις πουλάμε τις κάρτες, αγάπη μου, τις χαρίζουμε…»(„Ние не продаваме картичките, обич моя, подаряваме ги.”) и ми я подаде с усмивка!  











Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1072498
Постинги: 257
Коментари: 1366
Гласове: 278
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031