Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01 21:05 - Н. Шаранков, Предаване на старогръцките имена на български, 2-ра част
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 454 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 14.01 21:15


 Н. Шаранков, Предаване на старогръцките имена на български 

Николай Шаранков е бакалавър (2001) и докторант по класическа филология (2002-2004). От 2005 г. е асистент по история и историческа граматика на класическите езици. От 2002 г. е член на редакционната колегия на списание Archaeologia Bulgarica, а от 2003 г. – сътрудник на списание L’Annйe йpigraphique. Специализира в Женева. Преподава историческа граматика на старогръцкия език, старогръцки език и автори – атическа ораторска проза и лирика, старогръцки език за начинаещи в специалност „Стара история”. Основните му научни интереси са в областта на историята и историческата граматика на гръцкия и латинския език, палеобалкански езици, антична култура, културна история на българските земи в древността. 

Нехриз  от гр. neochrizos - "новопомазан"

Никандър  от гр. Nikandros - “побеждаващ мъжете”

Никанор  от гр. Nikanor - "който вижда победата"; календарен светия

Ники, Ника от гр. nike - "победа"

Никита  от гр. niketes - "победител"; име на календарен светия

Никифор  от гр. Nikeforos - "победоносец"; календарен светия

Никодим  от гр. Nikodemos - "народопобедител"

Николай  от гр. Nikolaos - "народопобедител"; име на календарен светия; официална форма срещу народното Никола

Никола  съкратено от Николай

Николина  женска форма от Никола(й)

Нина  от гр. Nina - съкратено от Ioannina; сродно е с името на основателя на асирийската държава Нин; у нас се смята за умалителна форма от Николина

Одисей  от гр. `Oduseus  - , от античната митология

Олимп, Олимпия, Олимпиада  от гр. Olympios - по името на планината Олимп

Онуфри(й)  от гр. Onufrios - "който храни магарета"

Орести  от гр. `Orestes  - от античната митология

Ортодокс/а  от гр. ortodoxos  - “православен”

Орфей  от гр. `Orfeas  - от гръцката антична митология

Офелия по името на героинята в Шекспировата трагедия "Хамлет", от гр. ofelos - "полза, печалба"

Пагонат  от гр. pafona  -  “пауница”

Паиси(й)  от гр. paisios "детски" - монашеско име

Палая  от гр. palaia  -  “стара”

Паликара, Паликари  от диал. паликар - "юнак" (от гр. pallikari)

Панагия  от гр. Panagia - "пресвета, всесвета" - епитет на Богородица

Панайот  от гр. Panagiotes - "пресвети, всесвети"

Панарет  от гр. Panaretos - "добродетелен, вседобродетелен"

Пандази  от гр. pantaxes  -  “всежив”

Пандора  от гр. Pandora - "дарена от всички, вседарена" - име от гръцката митология

Панталеймон  от гр. Panteleemon - "всемилостив" - име на календарен светия

Пантелея  женска форма от Панталеймон

Параскева  от гр. paraskeue - "петък"; "подготовка" (за празника)

Параско  от Параскева

Парашкева  от Параскева с преход на ск в шк

Парашкев  мъжка форма от Парашкева

Парис от гр. Paris - име от гръцката митология

Партен/и  от гр. partenios  -  “целомъдрен, девствен”, име на календарен светия

Паруш от гр. "този, който прониква до същината на въпроса", а в евр. - синоним на "много бърз"

Паскал, Паско, Паскалина  на гр. Paskalеs от Pasha - "Великден"

Пахомий от гр. Pahomios - "дебел, широкоплещест"; име на календарен светия; монашеско име

Педо, Педьо  от гр.  -  “дете”, като бълг. Момчо, Мома

Пелагия, Пелаги  от гр. Pelagia - "морска"; име на календарна светица

Пердика  от гр. perdika  -  “яребица”

Перса, Персида  от гр. Persis  -  “персийка”

Петра, Петрана, Петранка           женска форма от Петър

Петър от гр. petros - "камък, скала" - библейско име на евангелски апостол, едно от най-разпространените имена у нас

Пимен  от гр. poimen - "пастир, овчар" - име на календарен светия; монашеско име

Платон  от гр. Platon  -  старогръцки философ и календарен светия

Плума  от гр. ploumi  -  “накит, украшение”

Поликсения  от гр. Polyxene - "много гостоприемна"

Полимен  от гр. Polymenos - "много злопаметен"

Полит  от гр. Poliets  -  “гражданин”

Полихрон  от гр. poluhronios  -  “дълголетен”

Полиян  от гр. poluantos -  “обилен с цветя”

Пране, Праньо  от гр. prama -  “домащна вещ, покъщнина”, защитно име като Брусо, Стрехчо, Гърньо

Прокопи(й)  от гр. Prokopios от prokope - "напредък, късмет, прокопсия"; име на календарен светия

Прота  от гр. prote -  “първа”

Прохор  от гр. prohoreo - "напредвам"

Пульо  от гр. pouli -  “пиле, птиче”

Рафаел, Рафаела, Рафаил на гр. Rafael - от евр. "Бог цери"; име на един от библейските архангели

Рахил, Рахила  на гр. Rahеl - от евр."дойна овца"; в библията любимата жена на Яков;

Ревека  на гр. Rebekka - от евр. "блясък" - библейско име

Ресо, Ресен  от гр. areso - "нравя се, харесвам се" или видоизменено от Арсо

Ризо  от гр. rizoma - "корен, племе, род"

Сава  гр. Savva , а то от sabbaton - "събота" или от името на индийски цар; име на календарен светия

Саранди, Саранда  от гр. saranta - "40" - защитно име: да доживее до 40 дена (докато укрепне)

Севаст, Севаста, Севастия  от гр. sebastos - "почитан, почтен"; титла на болярин в България и Византия през Средните векове

Селена  от гр. Selene -  “блестяща, лъчиста”, богиня на Луната

Сигма  от гр. sigma -  “буква С”

Сидер  от гр. sidero -  “желязо”

Симанд  от гр. semantikos -  “важен, значителен”

Симеон на гр. Symeon, библейско име, от евр. Шимон - "изслушване, изпълнение (на молитвата, на желанието)"

Скули  от гр. skuli -  “куче”, защитно, като Кучо, Песьо

Смирна  от гр. smirna -  “дръвче мирт или смола от него”

Сократ  от гр. Xokrates -  древен мислител

Сотир от гр. sotir - "спасител"

София  от гр. sofia - "мъдрост"; име на календарна светица, майката на Вяра, Надежда и Любов

Софо  от гр. -  “мъдър”

Софрон(ий)  от гр. Sofronios - "благоразумен"; име на календарен светия; Старо и рядко срещано име.

Спано  от гр. spanios -  “рядък, изключителен”

Спиридон  от гр. Spyridon (от spyris - кошничка за хляб); име на календарен светия

Ставри, Ставро  от гр. stauros - "кръст", еднакво по значение с Кръстьо

Стамат, Стаматка  гр. Stamates от stamato - "спирам, прекратявам", еднакво по значение със Запрян

Стерьо  от гр. stereos -  “твърд, здрав”

Стефан(а)  от гр. stefanos - "венец"; име на календарен светия - първият мъченик на Христовата вяра

Стилиян(а) гр. Stelianos - "стълпник" (от гр. stele - "стълп, колона") - име на календарен светия. Давали го като защитно име, защото свети Стилиян се смятал за защитник на децата.

Страти  съкратено от Евстрати (от гр. Eustratios - "добър воин")

Таисия  от гр. Tais

Таксим  от гр. taxima -  “обещание, обричане”

Тарас(ий)  от гр. Tarasios - "безпокоен"; име на календарен светия; вече почти изчезнало;

Тахо  от гр. tahys - "бърз";

Темелко  побългарена форма на Темелион от гр. tememion - “основа” или Темелаки (от гр.-тур. temel - "основа")

Тео  съкратено от Теодоси, Теофил и др.; гр. theos - "Бог"

Теодор(а)  старинна и църковна форма на Тодор

Теодоси(й)  от гр. Theodosios - "даден от Бога"

Теодосия  женска форма от Теодоси

Теофан  от гр. Theofanes - "богоявлен" - име на календарен светия

Теофана, Теофания           от гр. theofania - "богоявление"

Теофил  от гр.Theofilos - "боголюб, приятел на Бога"

Теохар  от гр. Theohares - "Божия благодат"

Тимон от гр. Timonoos - "който почита"

Тимотей  от гр. Timotheos - "който почита Бога"; библейско име; име на календарен светия; атински пълководец от IV в.пр.Хр.

Тихон от гр. Tyhon - "щастливец"; име на календарен светия

Тодор от гр. Theodoros - "Божи дар"; име на календарен светия; доста разпространено име

Тодора,Тодорка  женска форма от Тодор

Трифон  от гр. Tryfonos - "който обича удоволствия и веселия", "горд"

Трофим  от гр. trofimos - "питомец, възпитаник"; име на календарен светия

Урания  от гр. ouranios - "небесен"; име от гр. митология - муза на астрономията

Филалид  от гр. filaletes -  “правдолюбив” 

Филарет  от гр. Philaretos - "добродетелен"

Филимон от гр. Philemon - "обичащ" или "приятелски" - библейско име; име на календарен светия

Филип  от гр. Philippos - "обичащ конете"

Филипа  женска форма от Филип - рядко срещано име

Филотей  от гр. filoteos -  “любим на бога, боголюб”

Флор  от гр. floros -  “цвете”, то от лат. “flos, floris”

Франго  от гр. fragkos -  “европеец”

Фоти(й)  гр. Photios (от гр. phos, photos - "светлина")

Харалампи(й)/я  от гр. Haralampios - "светнал от радост"

Хари  съкратено от Харитон, Харизан и др., б) гр. hare от haris, -itos - "прелест, добрина"

Харизан(а)  от диал. харизан - "подарен" (от гр. harizo - "подарявам")

Харитин, Харитина  от гр. haris, -itos - "прелест, добрина"

Харитон  гр. Hariton от гр. haris, -itos - "прелест, доброта"; име на календарен светия

Хела  от гр. "животворна светлина"; в гръцката митология сестра на Фрикс - когато двамата бягали от злата си мащеха Ино, Хела паднала в морето, което сега се нарича Хелеспонт - морето на Хела

Хрис, Хриса, Хриси, Хрисо  от гр. hrysos - "златен, злато"

Хрисант, Хрисанта  от гр. Hrysanthos - "златно цвете"; име на календарен светия

Христа, Христина  женска форма от Христо

Христодор  от гр. Hritstodoros - "дар от Христа"

Христодул  от гр. Hristodoulos - "раб на Христа"

Христофор/а от гр. Hristoforos - "носител на Христа, христоносец"

Щергени  от гр. sterea genia -  “Здраво поколение!”

Щерион  от гр. stereono - "закрепявам"

Щерьо  от гр. stereos - "твърд, здрав"

Ян, Яна, Яне  от гр. -  съкратено от `Ioannes

Янаки  от гр. Iannaki, умалително от Яни

Яначко  умалително от Янаки

Яне, Яни  от гр. Iannis, съкратено от Ioannes

Ясон  от гр. `Iason -  календарен светия от античната митология

 

Когато някое чуждо по произход и с непонятно значение име напомня българска или позната дума, хората го свързват с тази дума и го смятат образувано от нея, т.е. преосмислят името. Така от гръцкото Тихон - "щастливец" са възникнали имената Тихо, Тихол, Тишо и ние смятаме, че крият значение “тих”

Имената на календарните светци - еврейски, гръцки и латински, натрапени от византийските църковни власти, както в миналото, така и днес, са чужди на езика ни. Затова българинът открай време се е стремял да ги асимилира, да ги направи понятни по значение и по-лесни за изговор. Това се постига чрез превод или съкращаване.

Понеже и в недалечното минало мнозина образовани българи са знаели гръцки език, те разбирали значението на голяма част от имената и ги превеждали. Например, ако дядото се казвал Тодор или Доротей, което ще рече "дар от Бога, Божи дар", кръщавали внука Божидар. Това явление се е засилило особено много през Възраждането. 

Ето още няколко български имена, които по всичко изглежда, че са превод на съответни гръцки: Благородна — Евгения, Боголюб — Теофил или Филотей, Възкресия — Анастасия, Кръстьо — Ставри, Надежда — Елпида, Небесна — Урания, Спас — Сотир, Сребро — Аргир.

Срещу редица други имена от български корен има близки, дори еднакви по значение гръцки или латински, но в повечето случаи българските са възникнали самостоятелно и семантичната близост е случайна. Такива са: Богдан — Теодосий, Божана — Теофана, Веселин — Иларион, Воин, Войно — Страти, Господин — Кирил, Желязко — Сидер, Живка, Жива — Зоя, Камен — Петър, Люба — Агапия, Мира — Ирина, Руса, Руска — Ксанта, Светла — Фота, Сретен — Тихон, Черньо — Мавро и много други. Често пъти гръцки думи и имена от един и същи корен се появяват в различен облик на български, напр. “хегемон” и “игумен” (гр. ἡγεμών и ἡγούμενος, в стбг. и двете с “и”, игемонъ и игоуменъ); “клерухия”, но “клир”; “дявол”, обаче “болид”; “иконом”, “еколог” и “синойкизъм”; Деметрий, Димитрий и Димитър.

Интересни са и различните лексикални елементи в състава на гръцките имена, които характеризират тяхното значение, както и превода им на български. Такива са например:

a – частица за отрицание в гръцкия език. Не всички имена съдържат тази частица, въпреки че започват с “а”. Но някои, като Атанас и Алипи, са пример за нещо противоположно

alexein – от гр. “ защитавам”. Александър, Алексей, Алекси, както и женските им форми, са все защитници на различни неща.

anа – от гр. “горе”. Анастасия (възкресение, буквално – ставане горе), Анатол (изгрев  или буквално – горе е светло) са групата на “извисените” имена

andros  гр. “мъж”. Александър, всички имена с наставка – андър, както и Андрей. Това са “мъжествените” имена

angelos -  гр. “новина”. Противно на общото мнение, “ангел” не значи безкрайно добро същество, а просто вестител. Ангел, Рангел, Евангелина, както и техните производни, са имена, свързани с “известяването, новината”

genes – гр. “начало”. Генади и Евгени са примери за имена, свързани с раждане или в по-широк смисъл – произход

geo – гр. “земя”. Георги, Гея са имена, свързани етимологически със земята

doros – гр. “подарък”. Свързва се най-често с theos – бог, при което се образуват имена като Теодор, Теодора или Доротея, които окачествяват носителите им като дар от бога

еu – гр. “добър, добро”. Евтим, Евгени, Евлоги, Евангелина образуват групата на “добрите” имена

eleos – гр. “състрадание”. Като антропонимична съставка, откриваме думата в имената Елеонора и Пантелей, които образуват групата на “страдалците” 

kalos -  гр. “хубав”. От този корен идват “хубавците” Калиник и Калоян, а според някои автори и Калин, Калина 

nike – гр. “победа”. Гръцката богина на победата е вдъхновила не само производителите на марката Nike, но и присъства в името Николай и всички негови производни. Това са “имената победители”

pan – гр. “всичко”. Тук спадат имена като Панталей и Панайот, които въплъщават идеята за масовост, за “все”

theos – гр. “бог”. Не е случаен фактът, че много монашески имена започват с тази дума – Теодоси, Теодор/Теодора, Теохар, Теодот. Това е групата на “божествените” имена

phil – гр. “обичам, харесвам”. Филип, Филомен и Филодот образуват групата на “обичащите “

hare  - гр. “добро”. Харитон и Теохар, макар и по-редки имена, съдържат гръцкия вариат на “добр-“

През средновековието църквата е поощрявала силно кръщаването на децата с имена на светци. Това е така и до днес, макар че църквата не играе съществена роля и употребата на тези имена е най-вече по повелите на традицията в именуването, както и родствените и етимологическите фактори.  Гръцки имена на светците от Новия завет са например Петър, Теофан, Стефан, а на светци от по-късната християнска история - Екатерина, Николай, Георги и много други.

Гръцката митология и литература също са оставили запомнящи се наименования са дошли Мелиса, Дафне, Урания, Парис, Пандора, Орести, Одисей  и др.

Личните имена и прозвища от гръцки произход показват голяма честота на употреба в творчеството на  българските писатели. Това се свързва с периода, през който творят или за който пишат. За антропонимите в тези произведения, в частност и за гръцките, са правени интересни изследвания. Едно от тях е “За личните имена и прозвища в Старопланински легенди на Йордан Йовков”, направено от Веселин Игнатов:

....... Известно е, че Й. Йовков дълго обмисля как да назове всеки от героите си и че извлича антропоними от разнообразни източници. Обичайните подходи на писателя в тази насока са два: изхожда от име, което внушава „цяла история“, или търси такова, което „най-добре да изразява същността на лицето“.

Стефан. От гръцкото стефанос - венец. Венчаването е брачно свързване на мъж и жена. В някои краища на България венец (венчило) обозначава и самия съпруг (съпруга). Същото име авторът използва и в „Овчарова жалба“, свързвайки го пак с предбрачна любовна история. /Кошута/

Калистрат. Героят е „говорител“ на общественото мнение. Той се явява в легендата само когато трябва да се викне нещо на Стефан. Името може да се интерпретира според етимологията му. То е производно от гръцка лексема със значение добър войник. /Кошута/

Марга. От гръцкото маргарит - бисер. Цената на добродетелната жена е по-висока от бисер. Маргаритът символизира плодоносното женско начало. Героинята е „стопанката на къщата“ и като такава е текстова хипостаза на Великата Богиня майка. /Най-вярната стража/

Димчо Кехая. Димчо е съкращение от Димитър - посветен на богинята на плодородието Деметра, на майката земя. Умалителната форма съответства на нрава и поведението на героя. Той е плах, неуверен, след всяка дума поглежда жена си, която е активната страна в дома. /Най-вярната стража/

Василчо. Името е извлечено от песен. Антропонимът е от гръцки произход със значение царски, царствен. Героят е с подобаващ на името му външен вид: „левент, с рус перчем под накривения калпак, с развени чепкени отзад.“ В описваната епоха широките и веещи се дрехи са признак на юначество, разкрепостеност и свободна воля. Неговата текстова съдба се схожда с тази на царския син, прокълнат да се ожени за самодива. /Божура/

Постол. Име на собственик на воденица в Селския дол. Произлиза от гръцката дума пратеник. В смисъла на библията апостол означава проповедник, мисионер. В разказа обитателите на водениците са своеобразни пропагандатори на два типа морал и съответни модели на поведение. /Постолови воденици/

Елена. Името е от гръцки и означава слънчева светлина - Йовковата героиня е русокоса. Антропонимът отвежда към съпругата на Менелай от „Илиада“, символът на женската хубост. Според българската народна поезия в ела се превръща девойка, насилствено разделена от любимия си. /Овчарова жалба/......

Едни от най-популярните мъжки лични имена в България са именно от гръцки произход: Георги, Николай, Александър, Димитър, Петър, Стефан, Васил, Христо, Кирил, Тодор, Ангел и др. 




Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1031914
Постинги: 256
Коментари: 1361
Гласове: 277
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031