Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2014 17:24 - Централна Гръцка Македония: Младата червенокоса Персефона грейна от мозайките в Амфиполи (внушителни снимки)
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 4914 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 19.12.2014 11:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
image
imageimageimage
image
Грција од Агамемнон до Александар Велики - изложба 2014 - 2016. Промотивно видео на изложбата „Грција од Агамемнон до Александар Велики“ во Северна Америка, 2014 - 2016. https://www.youtube.com/watch?v=PvE81jz_GGo#t=23

Доцент д-р Иво Панов: 
Периода на елинизма е гръкоезично време – в трите последни века на старата ера на елински се говори от Сицилия до бреговете на Инд и от Египет до северните брегове на Черно море. 

Археолозите са категорични, че става дума за сцена от гръцката митология, пресъздаваща отвличането на Персефона, дъщерята на богинята на плодородието Деметра, от бога на подземното царство Хадес. На сцената присъства с хладнокръвно изражение и бог Меркурий, както обикновено се пресъздава тази сцена.

Отвличането на Персефона от Хадес под погледа на хладнокръвния бог Меркурий е сцената, която изобразява откритата в гробницата в Амфиполи мозайка.
Тя има размери 4,5 на 3 метра и днес бяха отстранени последните пластове пръст от източната част на произведението. Завършиха разкопките в западната част на купола, в момента продължават работите в източната част и зад него.
Днес беше разкрита и третата сцена зад мъжа с брада, който носи венец и е облечен в червени одежди. Женската фигура е облечена в бял хитон и е повдигнала лявата си ръка нагоре. Тя е млада и със червена коса, а дрехата х е привързана с тънък червен колан под бюста й. Има бижу на китката на лявата си ръка.
Учените отбелязват не само изключителната яркост на цветовете, но и майсторството, с което са изрисувани образите. Картината е удивително сходна с тази, намерена в така наречения Гроб на Персефона във Вергина, но там тя е стенопис. Докато в Амфиполи е подова мозайка от дребни камъчета и е поставена в гробница
    Реставраторите веднага са започнали и възстановителните и консервиращите работи по мозайката. Тя ще бъде покрита с тъник слой от фелизол и ще бъде предпазена с дървена основа.  На 40 сантиметра над дървената основа  ще се разположи подовата плоскост към входа в четвъртата камера. За съжаление на мозайката са нанесени много увреждания - има паднала мазилка от около 8 до 10 сантиметра и жълтеникаво покритие от около 10-12 сантиметра, които се дължат на тежкия глинест пясък. Археолозите не са продължили разкопките в четвъртата камера, защото са съсредоточили усилията си върху реставрацията на мозайката. 

Старогръцки легенди и митове: Похищението на Персефона от Хадес (По химн на Омир)

Прекрасната и млада Персефона била дъщеря на великата богиня Деметра и на самия велик син на Кронос – Гръмовержеца Зевс. Веднъж красивата Персефона играела заедно с приятелките си – океанидите, безгрижно в цветущата Нисейска долина. Като лекокрила пеперуда малката дъщеря на Деметра притичвала от цвят на цвят. Късала разкошни рози, ароматни теменужки, белоснежни лилии и красиви зюмбюли. Безгрижно лудувало момичето и не предполагало каква съдба є бил отредил баща є Зевс. Персефона не знаела, че скоро няма да може да вижда ярката светлина на слънцето, да се любува на цветята и да вдиш- ва прекрасния им аромат. Зевс я бил дал за жена на своя мрачен брат Хадес – владетеля на царството на сенките на мъртвите. С него тя била длъжна да живее в мрака на подземното царство, лишена от светлината на горещото южно слънце.
Хадес видял как Персефона лудее в Нисейската долина, и решил веднага да я похити. Помолил се на богинята на земята Гея да сътвори необичайно по своята красота цвете. Тя се съгласила и тозчас в Нисей- ската долина израснало прекрасно цвете. Опияняващият му аромат се носел надалеч из цялата страна. Момичето го видяло и веднага протегнало ръка, хванало стъблото и откъснало цветето. Изведнъж земята се разтресла и теглена от черни коне, се появила златната колесница на владетеля на царството на сенките – мрачния Хадес. Персефона едва успяла да извика. Ужасеният вик на младата дъщеря на Деметра стигнал до морските дълбини и до високия и светъл Олимп. Никой освен бог Хелиос (Слънце), не успял да види как мрачният Хадес похитил Персефона.
Богинята Деметра чула вика на дъщеря си. Бързо пристигнала в Нисейската долина и почнала да я търси навсякъде. Разпитвала нейните приятелки – океанидите, но и те не били видели къде е изчезнала Персефона.
Тежка скръб от загубата на единствената є дъщеря завладяла сърцето на Деметра. Облечена в тъмни дре-хи, без да осъзнава и да мисли за нищо, тя се скитала девет дни по земята, проливайки горчиви сълзи. Богинята дирила навсякъде дъщеря си. Молела всички за помощ, но никой не можел да є помогне в дълбоката скръб. На десетия ден отишла при бог Хелиос (Слънце) и със сълзи на очи започнала да го моли:
– О, лъчезарен Хелиос! Със своята златна колесница ти обикаляшнавсякъде високо по небето. Виждаш всичко и нищо не може да се скрие от теб. Ако имаш малко жал към една нещастна майка, кажи ми къде е дъщеря ми Персефона? Кажи ми къде да я търся? Чух вика є. Разбирам, че са я похитили, но никъде не мога да я открия.
Лъчезарният Хелиос отвърнал на Деметра:
– Велика богиньо, знаеш колко много те почитам. Виждаш как с теб скърбя. Знай, че великият Зевс даде дъщеря ти за жена на своя мрачен брат – владетеля Хадес. Той похити Персефона и я отведе в своето пълно с ужаси царство. Надвий тежката си скръб, богиньо. Тя стана жена на най-могъщия и велик брат на Гръмовержеца.
Това още повече натъжило богинята Деметра. Разгневила се тя на Зевс, че без нейно съгласие е дал Персефона за жена на Хадес. Напуснала светлия Олимп и боговете. Преобразила се като обикновена смъртна и се облякла в тъмни дрехи. Дълго блуждаела между смъртните и проливала горчиви сълзи.
Всичко по земята спряло да расте. Листата на дърветата изсъхнали и опадали. Горите били оголени. Тревата изгоряла, а цветята отпуснали пъстрите си цветчета и също изсъхнали. В градините нямало плодове, зелените лозя изсъхнали и в тях не зреели сочни гроздове. Плодородните ниви опустели. В тях не растяло нито едно стръкче. Животът на земята замрял. Глад зацарувал навсякъде. Чували се само плач и стенания. Гибел надвиснала над човешкия род. Смазана от мъка по любимата си дъщеря, Деметра нито виждала, нито чувала.
Накрая пристигнала в град Елевзина. В подножието на градските стени богинята седнала под сянката на маслинено дръвче върху “камъка на скръбта”, който бил до “кладенеца на девите”. Стояла Деметра неподвижна като статуя. На дипли падала до земята дрехата є. Главата є била наведена. От очите є капели една след друга сълзи върху гърдите є. Дълго седяла сама и неутешима.
Съзрели я дъщерите на елевзинския цар Келей. Изненадали се, като видели до извора да седи плачеща жена, облечена в тъмни дрехи. Приближили се до нея и със съчувствие я попитали коя е. Деметра не се открила и казала, че се нарича Део и е родом от Крит. Разказала, че я били отвлекли разбойници, но тя избягала от тях и след дълги скитания се озовала в Елевзина. Деметра помолила дъщерите на Келей да я заве-дат при баща си. Съгласила се да стане слугиня на майка им, да се грижи за възпитанието на децата и да работи в дома на Келей. Царските дъщери отвели богинята при майка си Метанейра.
Те не предполагали, че отвеждат у дома си велика богиня. Но когато въвеждали Деметра в двореца, тя докоснала с глава горната част на вратата и целият дом се озарил от дивна светлина. Щом се изправила срещу нея, Метанейра веднага разбрала, че дъщерите є са довели не-простосмъртна. Ниско се поклонила жената на Келей на непознатата и я поканила да седне на мястото на царицата. Деметра отказала и мълчаливо приседнала на мястото на прислужницата. Била напълно безразлична към всичко, което ставало около нея. Щом видяла дълбоката скръб на непознатата, слугинята на Метанейра – веселата Ямба, се опитала да я разведри. Весело прислужвала на своята господарка и на богинята. Звънко се носел смехът є и се сипели непрекъснати шеги. За първи път след похищението на Персефона от мрачния Хадес Деметра се усмихнала и се съгласила да хапне малко.
Богинята останала при Келей. Започнала да възпитава сина му Демофонт. Решила да му даде безсмъртие. Притискала детето до гръдта си и го държала на коленете си. Младенецът дишал от безсмъртното є дихание. Деметра го мажела с амброзия, а през нощта, когато в двореца всички спели, завивала Демофонт в пеленки и го слагала в ярко пламтящото огнище. Но детето не станало безсмъртно. Веднъж Метанейра видяла как синът є лежи в огнището. Изплашила се много и започнала да моли богинята да не прави повече така. Деметра се разгневила на майката, извадила Демофонт от огнището и казала:
– О, неразумна! Исках да дам на твоя син безсмъртие. Да го направя неуязвим. Но знай – аз съм Деметра, даваща сила и радост на смъртните и безсмъртните.
Богинята разкрила пред Келей и Метанейра коя е, и приела отново своя истински образ. Божествена светлина се разляла в покоите на Келей. Богинята Деметра стояла величествена и прекрасна. Златните є коси падали по раменете є. Очите є светели с божествена мъдрост. От одеждите є се леело благоухание. Паднали пред нея на колене Матенейра и нейният мъж.
Майката на Персефона наредила да бъде построен храм до извора Калихора в Елевзина и останала да живее в него.
Скръбта по нежно обичаната дъщеря не я напуснала. Не забравила тя своя гняв към Зевс. Както и преди, земята оставала безплодна. Гладът все повече се засилвал. По нивите на земеделците не растяла дори тревичка. Напразно биковете теглели тежкия плуг по време на оран – усилията им оставали безплодни. Гинели цели племена. Воплите на гладните се носели до небето, но Деметра не ги чувала. Накрая престанали да димят кладите на жертвоприношенията към безсмъртните богове. Гибел заплашвала всичко живо. Великият Гръмовержец Зевс не искал гибелта насмъртните и изпратил при Деметра вестителката на боговете Ирида. Бързо се понесла тя на многоцветните си криле към храма на Деметра в Елевзина. Умолявала я да се върне на светлия Олимп сред рояка на боговете. Богинята не искала и да чуе за това. Зевс пратил при нея и други богове. Тя обаче не искала да се прибере на Олимп, докато Хадес не върне дъщеря є Персефона.
Тогава Гръмовержеца изпратил при мрачния си брат бързия като мисълта Хермес. Спуснал се той в пълното с ужаси царство на Хадес. Застанал пред трона на владетеля на душите на умрелите и му предал волятана Зевс.
Хадес се съгласил да пусне Персефона при майка є, но є дал да глътне зърно от нар, символ на брака. Качила се тя заедно с Хермес в златната колесница на мъжа си. Понесли се безсмъртните коне на Хадес и никакви препятствия не можели да ги спрат. За миг те стигнали в Елевзина.
Забравила всичко от радост, Деметра се хвърлила към дъщеря си и я сграбчила в обятията си. Обичаната Персефона била отново с нея. Заедно се върнали на Олимп. Тогава великият Зевс решил, че две трети от годината тя ще живее с майка си, а една трета – с мъжа си Хадес.
Великата Деметра върнала плодородието на земята. Отново всичко цъфнало и се раззеленило. С нежни пролетни листа се покрили горите. Пъстреели отново цветя по изумрудените морави. Скоро изкласили хлебородните ниви. Разцъфтели и замирисали градините.
Заблестяла на слънцето зеленината на лозята. Природата се пробудила отново. Всичко живо ликувало и славело богинята Деметра и нейната щерка Персефона.
Но всяка година, когато тя напускала майка си, богинята отново се натъжавала и обличала тъмните си дрехи. Тогава цялата природа скърбяла за отишлата си Персефона. Листата на дърветата пожълтявали и есенният вятър ги издухвал. Прецъфтявали цветята, опустявали нивите и настъпвала зимата. Природата заспивала, за да се събуди отново в радостния блясък на пролетта. Тогава при майка си от безрадостното царство на Хадес се завръщала Персефона. Деметра, великата богиня на плодородието, с щедра ръка изсипвала върху хората своите дарове и благославяла труда на земеделците с богата реколта.




Гласувай:
3



1. santayana1863 - Жалки мишлета от фиро-булгаро-македонистан........хахахахаааааааааааааааааааааааааааааа
16.10.2014 17:50
А бе големи гръкомани са били тези македонци, всичко при тях, дори в гроба, е било гръцко и велико!
цитирай
2. santayana1863 - Хегел: “Гръцкият свят е най-красивият, който някога е съществувал”
16.10.2014 18:09
И гимназиалното юношество, и следването, и годините на гувернантстване, и академичната работа на Хегел са пропити от убеждението, изразено в речта, произнесена в Нюрнберг при избирането му за ректор на тамошния университет: “Гръцкият свят е най-красивият, който някога е съществувал” .
цитирай
3. raders - великолепно
16.10.2014 18:19
великолепно
цитирай
4. liliyanaandreeva - Хадес и Персефона не са на ПОДЗЕМ...
26.10.2014 10:08
Хадес и Персефона не са на ПОДЗЕМНОТО царство, а на ПОЗЕМЛЕНОТО! И тук е изкривено, изопачено и осакатено древното писание!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1841159
Постинги: 266
Коментари: 1484
Гласове: 303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031