Постинг
03.08.2012 13:23 -
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ КУРСОВ ПРОЕКТ ‘’Елинското наследство като туристически продукт"- Част 1-ва
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 5634 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2013 10:12
Прочетен: 5634 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 08.04.2013 10:12
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
По време на разцвета на Кносос, Крит разширил морските търговски връзки с Цикладските острови, континентална Гърция, Сирия, Египет и Месопотамия, което усилило влиянието на външните култури. По това време континентални културни центрове в Гърция били Микена и Тиринт, които копирали достиженията на минойската култура. Тъй като цялата гръцка история е свързана с морето и е пронизана от влиянието на природните стихии, съдбата на минойската култура също била зависима от природните явления. Около 1500 г.пр.Хр. в близост до Крит (в района на о-в Санторини) катастрофално земетресение тласнало към разпад цветущата Крито-минойска цивилизация.
· Микенски период (1500-1100г.пр.Хр.)
Около 1400 г.пр.Хр. от северните части на Балканския полуостров започнало нашествие на протогръцки племена, измежду които светлокосите ахейци били най-силни. Те завоювали голяма част от Елада, частично изгонвайки пеласгите и смесвайки се с местното население, създали новата Микенска цивилизация. Точно ахейците донесли със себе си култа към Олимпийските богове, елементите на нова култура и в резултат на това нашествие, Микена утвърдила положението си, ставайки водеща в цялото Средиземноморие. Придвижвайки се на юг, ахейците завладяли Кносос, а след това и целия Крит. Там се запознали с минойската писменост, на чиято основа създали своя собствена. Общетвеният строй на ахейците бил робовладелчески. Начело на държавата стоял управник, а по време на военни действия, бил избиран военачалник. По правило, тези вождове били крупни земевладелци и собственици на много роби. Сведения за този период са достигнали до нас чрез безсмъртните Омирови поеми и многочислените митове за полубожествените герои Херкулес, Тезей, Язон и много други. Кулминация в историята на Ахейска Гърция е Троянската война. Заради завладяването на Троя, около 1200г.пр.Хр., гръцките племена се обединили за пръв път. Според легендата, цел на войната била възвръщането на прекрасната Елена, жена на спартанския цар Менелай, която била похитена от Парис, син на троянския цар Приам. Това довело до разделяне на гръцкия свят и започването на дестгодишна война, която Омир описва с впечатляващи подробности в епичната поема "Илиада". Всъщност, за ахейците вече нямало особено значение, кой ще излезе победител от тази война, защото силите на Микенската цивилизация били подкопани, а ресурсите - изтощени и тя не можела да се противопостави на външни нашествия. Около XI в.пр.Хр. отново от север нахлули дорийците - народ още по-войнствен от ахейците. Те завоювали цялата страна, освен Атика и о-в Евбея. Навсякъде, където стъпил дорийски крак, Микенската цивилизация била рарушена.
· Епохата на Омир (1100-800 гг.пр.Хр.)
След нахлуването дорийците, ахейските дворци в Микена и Пилос били разрушени, а Тиринт - напуснат. Дорийците установил родови отношения, раздробявайки всички ахейски държави на малки общини. Така, политическото и техническото развитие на страната било върнато назад. Силно пострадало мореплаването и градостроителството. Изящните образци на изкуството били заменени с по-груби форми. Когато мракът започнал да се разсейва, развитието на Гърция поело по съвсем друг път.
Постепенно започнала да се засилва родовата аристокрация, а поробеното местно население ставало собственост на родовите общини. В земите, където населението оставало свободно, трябвало да плаща данъци на завоевателите.
След нашествието, старата писменост била забравена, но около 1000 г.пр.Хр. възникнала нова - общогръцка писменост, основана на азбука. Формирал се гръцкия език и се създал новия светоглед, включващ цялото многообразие на религиозните представи, отразено в митове, култове и мистерии. В този период гърците колонизирали островите в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия.
Най-крупно достижение на тази епоха са безсмъртните епични произведения на Омир (IX-VIII в.пр.Хр.), отразяващи духа на това време. След VII в.пр.Хр. всички племена с гръцки произход започнали да се наричат елини.
Елин според древногръцката митология е митичен прародител на елините. Той е син на Девкалион (според други версии — на самия Зевс) и на Пира, брат на Амфиктион и баща на Еол, Ксут (Ксутос) и Дор (Дорос). Всеки един от синовете му е родоначалник на по един от основните гръцки родове: от Еол произлизат еолийците, от Дор — дорийците, а синовете на Ксут, — Ахей и Йон — дават началото на ахейците и йонийците, съответно.
Според Хезиод, от връзката на сестрата на Елин, Пандора със Зевс, се ражда Грек който е става епоним на гърците (Graikoi), а от връзката на другата сестра на Елин, Тия, със Зевс, се раждат Македон, родоначалник на македоните и Магн (Магнес) основател и първи цар на Магнезия. Названието „Елини“ датира от времето на Омир.
В Илиада „елини“ е име на племе, населяващо Фтия; наричани са още мирмидонци) и са водени от Ахил.
Архаичен период (800-500 гг.пр.Хр.)
Това е период на интензивно икономическо, политическо и културно развитие на Гърция. По това време израстнали градове и търговски центрове, процъфтявали занаятите и изкуствата. Започнали да се появяват гръцки селища-колонии в Сирия, Италия, Сицилия, Египет и по бреговете на Черно море. Но концентрацията на земя в ръцете на родовата аристокрация започнала да забавя икономическото развитие. Енергичната деятелност на занаятчийте и търговците засилвала позициите им и отслабвала позициите на родовите аристократи. Така се стигнало до реформите, осъществени от Солон в Атина в началото на VI в.пр.Хр., които закрепили правата на богатите търговци и собствениците на работилници.
Властта на родовите общини можела да се подтисне само с помощта на определено държавно устройство - тиранията. Като правило обаче, тиранията била съпровождана от демократични реформи, като реформите на атинския тиран Писистрат (560-527 гг.пр.Хр.).
След постепенното унищоние на родовите институции, гърците съумяли да създадат нова форма на социално-политически и икономически живот. Това били градовете-полиси, които съответствали на интересите на робовладелците и обединявали всички свободни граждани. Като правило, полисът включвал в себе си не само града, но и областта около него. В края на VI в.пр.Хр. възникнало първото крупно обидинение на полиси, начело със Спарта - Пелопонеския съюз.
Всеизвестни са строгите закони на спартанския живот, обезпечаващи лидерската позиция на Спарта, която успяла в крайна сметка да съсредоточи в ръцете си ръководството на целия политически живот в Пелопонес. Класически период (500-300 гг.пр.Хр.)
В тази епоха, полиси като Атина, Коринт и Мегара станали водещи търговско-занаятчийски центрове. Благодарение реформите на Солон, твърдото управление на Писистрат и деятелността на основополжника на демокрацията Клисфен, Атина се развивала стремително, докато Спарта, подчинена на суровите си закони оставала само мощна военна сила.
В 500 г.пр.Хр. пълчищата на персите се нахвърлили върху гръцките селища-колонии. Едва след 10 години, при Маратон, атиняните удържали победа над армията на персийския владетел Дарий.
А след още 10 години, в Саламинския пролив, гръцкият флот разгромил корабите на Ксеркс - приемника на Дарий. Точно тогава, легендарните 300 спартански войни, начело с Леонид, се сражавали героично срещу персийските завоеватели и загинали при Термопилите.
През 479 г.пр.Хр., при Платея (Южна Беотия), гърците разгромили напълно персийската армия, с което освободили Гърция и гръцките градове в Мала Азия.
Атина, като един от най-силните гръцки полиси след битките с персите, създала Атинския морски съюз, в който влезли държавите от островите в Егейско море.
Атина станала могъща морска сила, изпозвайки за търговия пристанището си в Пирея - най-голямото пристанище в Средиземно море. Благодарение на военните си успехи, Атина станала главен град на Гърция.
На Акропола се строели великолепни храмове, художниците създавали прекрасни произведения на изкуството, а философите били представени от такива имена, като Сократ и Платон.
Това била знаменитата епоха на Перикъл. Била създадена данъчна система, чрез която станало възможно да се отделят средства, с които да се обучават бедните граждани на изкуство и занаяти, за сметка на държавата.
Всички свободни граждани участвали в управлението и контролирали градската администрация.
Точно това общество на развита демокрация създало такива фигури, като Херодот, Есхил и Фидий. От своя страна обаче, могъществото на Атина довело до конфликт с другите полиси.
Така, борбата на Атина със Спарта за хегемония в Гърция довело до Пелопонеската война (431-4004 гг.пр.Хр.).
В крайна сметка Атина признала победата на Спарта и Морския съюз бил разпуснат. Възвръщайки хегемонията си обаче, Спарта не могла да предложи някаква реална програма за развитие на Гърция.
Страната се оказала в задънена улица, от което се възползвала едно друго гръцко кралство, Македония. Филип II Македонски, който бил мъдър политик и далновиден реформатор, поставил цяла Гърция под свой контрол, обединявайки всичките гръцки градове-държави който по-онова време са се борили по-между си за надмощие.
По това време, на фона на общата нестабилност, Македония се отличавала с развита икономика, развити технологии и военно дело. След убийството на Филип II, мястото му заел неговия син Александър Велики, който осъществил общогръцката мечта за покоряване на Персийската империя.
Сега е трудно да си представим и разберем по какъв начин младият цар успял да покори и обедини цяла Гърция, да покори персите, да премине победоносно през Мала Азия, Сирия, Египет, да достигне до Персия и Индия и да разпространи гръцката култура и гръцкия език до там където влиянието на походите му и следите на гръцката култура се долавят и в наши дни.
Но в крайна сметка Александър не бил добре разбиран, както от армията, така и от близкото си обкръжение. Той умрял едва на 33 години (323 г.пр.Хр.), без да остави наследник. Смъртта му ускорила распадането на огромната империя.
Елинистичен период (500 г.пр.Хр. - 30 г.)
Военачалници на Александър Македонски оглавили отделните части на разпадащата се империя. Антипатър взел Македония и Гърция, Лизимах - Тракия, Антигон - Мала Азия, Селевк - Вавилония, а Птолемей - Египет.
Така била възвърната монархическата форма на управление, която просъществувала 2-3 века, докато на запад се появили римляните. През 148 г.пр.Хр., първи паднали под властта на римските завоеватели Македония и Гърция.
Най дълго - до 30 г.пр.Хр. просъществувало царството на Птолемеите в Египет. Освен изброените царства съществували множество държави-полиси.
Заселилите се в тях гърци донесли специфичните елински форми на икономическия, политическия и културен живот.
Елинистичният период има огромно значение за развитието на Римската империя. Гърците станали учители на римляните, които дооформили митологията си по подобие на гръцката и копирали изкуството на гръцките образци.
След разпадането на Римската империя, стотици години в манастирите и замъците на Европа се пазели ръкописи, преписани от гръцки оригинали, а в средновековните университети се изучавали трудовете на гръцките философи. В епохата на Възраждането великите европейски художници и скулптори се прекланяли пред гръцкото изкуство и черпели идеи от гръцките митове и легенди.
Римски период (146 г.пр.Хр. - 395 г.)
В своите борби, гръцките градове се обръщали често за помощ към римските легиони. Но затова платили със свободата си, когато през 148-146 гг.пр.Хр. римските войски завладели Македония и Гърция и ги обявили за провинции, под управлението на римски наместник.
През 129 г.пр.Хр. бил завладян Пергам, през 64 г.пр.Хр. - царството на Селвекидите, а в 30 г.пр.Хр - Египет. Римляните станали приемници на гръцката култура и спомогнали тя да достигне до съвременния свят.
Традициите на изкуството, литературата и философията на Римската империя се базирали на ценностите на завладяната Гърция. В много отношения, благодарение на римските копия, сега ние можем да се запознаем с най-ярките образци от творчеството на гръцките майстори.
Много от елементите на римската архитектура всъщност повтарят традициите на древните гръцки майстори.
Както много цивилизации преди нея, така и след нея, Римската империя се разпаднала, разрушена отвътре. Младата християнска религия завладяла умовете на римските граждани и предопределила създаването на нов светоглед, дошъл да смени многобройните божества и езичеството. Окончателното разделяне на Римската империя на две части - Западна и Източна (Византия), осъществил Теодосий Велики, поделяйки я между синовете си. Още преди разпадането на Римската империя, Гърция била в състава й, а след това преминала към Византийската империя. История на Туризма Първите пътувания в Древността полагат основите и очертават аспектите на туристическата дейност. Движещите сили на първите пътувания са свързани в търсенето на решения в разкриване на непознатото и преодоляването на нови пространствени разстояния, формирани от обществени нагласи за промяна на средата на живот. Доминират пътуванията свързани с поклоннически пътувания, спортни прояви, празненства и др. Предпоставки за обособяването на туристическата дейност и налагането й като модел на нов начин на живот в обществото може да се търсят в Древна Гърция (VI-IV в. пр.н.е.).
Изградените храмове на множеството почитани божества се явяват съществена предпоставка за събирането на много поклонници.
Така те се явяват места на трайно локализиране и първите туристически центрове на Балканите. Формират се множество центрове, около храмовете на боговете по цялата територия на страната, като най-често посещавани места са районите на Делфи и Коринт. Разширяване на мотивацията и основанията за пътувания са непосредствено свързани с четиригодишния цикъл на Олимпийските игри, за което спомага и фактът, че на участниците в спортните надпревари е признавано правото да преминават безпрепятствено през съседните на Олимпия държави.
Интелектуалният и духовен порив на Древна Гърция налага нови посоки за целенасочено придвижване на множество хора. Обективна предпоставка за това са фестивалите на изкуствата (Панатенеи), организирани периодично в чест на богинята Атина. На тях участвали автори и изпълнители по музика, пеене, танци и рецитация, като победителите били приемани и увенчавани със специални почести.
Туристически ресурси на Гърция Природни туристически ресурси на Гърция Географско климатичните особености на Гърция я правят силно привлекателна за туристите, тъй като страната разполага с необходимите предпоставки за предлагане на качествени и разнообразни туристически продукти. Релефът на Гърция е основно планински – около 4/5 от територията на страната са заети от планини и хребети, навлизащи в морето като полуострови или островни вериги. Най-висока е планина Олимп (връх Митика - 2917 m). Независимо от тази височина няма условия за ски курорти, тъй като снежната покривка е кратка, а планината е куполна и няма стръмни склонове. Равнините и низините са малки, разположени са главно по крайбрежията.
Гърция разполага с повече от 800 км плажове и преобладават малките, пясъчни, в дъната на морските заливи. Най-дългите плажове са на о.Крит, при Ираклион, Ретитнон, Св.Никола. Друг район с обширни плажове е западния бряг на Солунския залив. Климатът в почти цяла Гърция е средиземноморски субтропичен, като температурите варират от +5 оС, +12 оС през зимата и +40 оС през лятото. Морският сезон е по-дълъг от 6 месеца. Води-Заради малката площ на континенталната част, Гърция няма плавателни реки. Реките - Вардар, Марица, Струма, Места са къси и водят началото си от планински райони извън Гърция. В планината Пинд се организира рафтинг по горното течение на Алиакнон и Бистрица. Балнеолечебните курорти са над 20, като най-старите са Епидаврое на Пелопонес и Едиптос на о-в Ебвея.
По-големи езера са: Преспанско езеро, Лъгадинско езеро, Бешичко езеро, езеро Трихонис.Минералните извори имат разнообразен химичен състав и са обусловени от сложната тектоника на страната . Намират се както на континенталната част – полуостров Пелопонес , Атика , така и на островите Родос , Евбея и други .
Приема се , че първият в историята на човешката цивилизация използван за лечение минерален извор е Епидаврос на полуостров Пелопонес. Растителността варира в зависимост от надморската височина, от средиземноморска, предимно храстова, до гориста в по-високите части, като горите заемат едва 15% от територията на страната. От представителите на животинското царство се срещат мечка, дива котка, чакал, лисица, алпийска антилопа и дивата коза, изчезнала в останалите европейски държави. В страната има 10 национални парка (около 100 000 ha), над 400 горски и други резервата. Природните ресурси за развитието на туризма в Гърция се отличават с едностранчивост и създават възможности за изявяването на страната като типичен представител на групата средиземноморски държави , развиващи с успех морския рекреативен туризъм . Туристически райони на Гърция Отчитайки историческите, географските и социално – икономическите особености, Гърция може да бъде разделена на 5 туристико-географски региона: Централна, Северна, Южна, Западна и Източна Гърция. В Централна Гърция се намира столицата на страната Атина.
Атина е вече на шест хиляди години – от неолита до днес . Тя е център на всички превратности на хилядолетната гръцка история . Приносът й в развитието на човешката цивилизация е неизмерим : тя е рождено място на демокрацията и политическата свобода , на риториката , на трагедията и комедията , на класическото изкуство , което съчетава мярката с природната хармония , на диалектическата философия . Голяма част от материалните свидетелства за атинската цивилизация са спасени и са достъпни за желаещите да ги видят в гръцките и в другите музеи по света . Сред тях на първо място се нареждат текстовете на историци като Херодот,Тукидит и Ксенофон , на оратори като Демостен и Исократ , на философи като Платон и Аристотел , на писатели като Есхил , Софокъл , Еврипид , Аристофан и други . Освен текстове има и много запазени архитектурни паметници и скулптурни творби , керамични произведения , украшения , монети и т.н. Градът носи името на богинята Атина , която победила в конфликта с морския бог Посейдон и получила правото да бъде кръстница и покровителка на най-красивия от елинските градове . Един от неговите царе Тезей , победителят над критския Минотавър от лабиринта , спасява града от жестокия данък , който атиняните е трябвало да плащат всяка година , пренасяйки в жертва на чудовището седем младежи и седем девойки .
А последният цар на Атина – смелият Кодрас – пренася себе си в жертва , за да изпълни реченото от Делфийския оракул , че в борбата с дорийците ще победи онзи народ , чийто цар загине по време на войната . Т
огава атиняните взимат и решението Кодрас да бъде последният им цар . Това била и първата им стъпка към демокрацията : всеки гражданин би могъл да бъде начело на държавата , ако има необходимите качества за това , ако докаже , че е най-добрият между най-добрите… След четиривековното турско робство Атина възкръсва за нов политически живот като столица на нова държава след 1834г.
Днес градът е административна , политическа и духовна столица на Гърция . Тук са правителството , Парламентът , Академията , най-важните висши учебни заведения начело с Университета , чуждите посолства , най-големите музеи и библиотеки , тук живее почти половината от населението на деветмилионна Гърция . Най – важният център на Северна Гърция е град Солун, който е вторият по големина град и второто по стокооборот пристанище в Гърция. Солун – намира се във вътрешността на залива Термаикос – най-големият град на Северна Гърция и втори по големина след Атина . Наричат го столица , а жителите му са повече от половин милион . Построен е на мястото на малкия град Терми от цар Касандро , владетел на Македония , през 315г.пр.н.е. Нарекли го на името на царицата / Тесалоники /, която била сестра на Александър Македонски .
В близкия град Вергина са намерени гробовете на македонските царе , включително златният ковчег на Филип , много украшения от злато и сребро , които сега се намират в Археологическия музей на Солун . Солун се развива бързо , особено през времето на римското владичество .
През града минава пътя „Егнатия”, който е свързвал някога Рим с Константинопол . Големия си разцвет градът получава през византийската епоха .
Император Теодосиос изгражда стените около града , които личат и днес . Бялата кула , построена от венецианците , сега е музей на историята на града . По броя и значимостта на византийските си паметници Солун отстъпва само на Цариград . Паметниците са строени от І до ХV век . Солун е един от първите градове , в които апостол Павел провъзгласява християнството, известни са двете му послания до солуняните .
Покровител на града е Св. Димитър Солунски , римски военачалник , измъчван и убит през 306г. като християнски мъченик . На мястото на трагичната му гибел е построена голяма черква , която носи неговото име .
Други важни византийски паметници са черквата „Неръкотворната”, „Св. Николай Сирашки”, „Св. София”, „Св. Богородица Медникарска”, Ротондата , „Св. Георги” / известна със забележителната си архитектура, с иконите от мозайка и злато / и други . От по-новите черкви е тази на светите солунски братя Кирил и Методий . „Прочутият Солун”, както е бил наричан , е бил обсаждан и нападан многократно от норманди , славяни , сарацини , турци и други . През 1204г. е превзет от кръстоносците , през 1423г. – от венецианците , а в 1430г. – от турците , от които се освобождава едва на 26.Х.1912г. , през Балканската война . Днес Солун е оживен търговски , транспортен и културен център , едно от най-големите гръцки пристанища .
Има летище , железопътна и автобусна гара .
През него минава влакът от Атина за Европа . Красивият крайбрежен булевард с известната статуя на Александър Велики предлага възможност за приятна разходка . Сред забележителностите на града са Аристотелевият университет , Институтът за балкански изследвания ИМХА , Държавният театър на Северна Гърция , Археологическият музей , Бялата кула , много галерии , голямото ежегодно търговско Изложение , което започва през първата неделя на септември и продължава две седмици .
По време на панаира се провежда и фестивал на филми , концерти , изложби , театрални спектакли . През октомври градът е домакин на тържествата „Димитрия” – останал от византийско време празник , който се провежда под патронажа на кмета на Солун .
На булевард „Егнатия” се намира Камарата – триумфалната арка , построена от римския император Галериос в чест на победата над персите . Днес Камарата и Бялата кула са символът на града . Булевард „Егнатия” достига до площад „Вардариу”, откъдето тръгва пътят „Лангада”, който води към България
Атон е третата част / наред с Касандра и Ситония / на Халкидическия полуостров . Освен че е една от най-красивите курортни части на Гърция / вековни борови гори слизат чак до морето /, Халкидическият полуостров , наричан Халкидики , се гордее и с някои исторически спомени . В неговото село Стагира е роден великият Аристотел . Света гора носи името Атон от едноименния бял мраморен връх , висок 2033м . Дължината на Атон е около 50км , ширината – около 10км , а общата му площ е 350кв.км . До Атонската монашеска република няма път по суша . От градчето Урануполис се стига с корабче до Дафни – пристанището на атонската столица Карея. Единствената , съвсем къса , автобусна линия свързва Дафни със столицата . До всички краища на Света гора , както и между отделните манастири , се отива пеша или с мулета . През последните хиляда години на полуострова са изградени двайсет големи манастира – Великата лавра / най-старият /, Дохиар , Ксенофонт , Зограф , Хилендар , Панталеймон , Ксиропотам , Ватопед , Пандократор , Ивер , Дионисий , Кутлумаш , Каракал , Филотей , Симонопетър , Павел , Ставроникита , Григорий , Есфигмен , Костамонит , както и множество църкви , параклиси и скитове , дали убежище на безброй православни монаси .
Едни от манастирите / като българския Зограф / са общежителни / киновиални / - техните монаси нямат лична собственост и свои пари и се хранят на общата манастирска трапеза . Други / като Хилендар / са идиоритмични – в тях всеки монах се грижи за себе си , храни се сам в килията си , има свои пари . В манастирите и техните църкви се пазят от много векове икони , иконостаси , дърворезби , златни и сребърни украшения и други богатства с неизчислима стойност , както и много ценни средновековни гръцки , славянски и други ръкописи . Нападани , ограбвани и опожарявани през миналите векове от пирати и турци , те постепенно са заприличали на непристъпни крепости . Атонската монашеска република е била истински център на балканското духовно общение , огнище на просвета и книжнина . В Хилендар и Зограф през ХVІІІ век Паисий Хилендарски написва своята „История славеноболгарская”. През същия век на Света гора се прославя Атонската академия на видния богослов и философ Евгениос Вулгарис . Днес Атон привлича вниманието на много туристи и учени от цял свят. Девствената природа и запазената средновековна атмосфера създават възможност за необичайни преживявания . Там са непознати достиженията на съвременната цивилизация – електрическо осветление , телевизия , радио , автомобили и други , дори и времето се отмерва по стария , византийски часовник . Двайсет андипросопи , представители на големите манастири , образуват така наречената Йера Кинотис / Света общност /, която управлява Света гора . Има и гражданска администрация начело на губернатор . Разрешението за посещение на Атон се получава от Министерството на Северна Гърция в Солун / засега посещението на жени е строго забранено /. · Южна Гърция обхваща п –в Пелопонес, който се слави с отглежданите тук сортове грозде и е своеобразен център на винения туризъм в страната. В този регион съществуват множество исторически забележителни места посещавани от туристите. Пелопонес включва следните историко–географски области:Ахея, Коринтия, Арголида, Лакония,Месиния и Елида. На хълма на главния град на областта Ахея, Патра, се издига венецианска крепост; интересна е и църквата, покровителка на града, „Св. Андрей”. Тук се намира един от най – известните манастири на Гърция – Мега Спиело (Голямата пещера). В нея е била намерена иконата на Св. Дева Мария.
В Коринт се намира храмът на Аполон, фонтанът Пирина и трибуната, от която Св. Павел е произнасял своите проповеди. В Арголида са открити останките от Епидавър, Микена и други древни градове. Недалече от стария град е разположен Епидавър със светилището на Асклепий.
Тук се намира и древен театър за 14 хил. зрители с изключителна акустика.
В него всяка година се провежда фестивалът „Епидаврия”. Микена е главната крепост на Агамемнон (царската резиденция, оградена от стената на Циклопите, Акрополът с лъвската врата, съкровищницата на Атрий). Недалече от град Пиргос е разположен древният град Олимпия, мястото където са се провеждали древните Олимпийски игри.
Град Патрас със своите 163 000 ж.е трети по големина в Гърция и най-големият на полуостров Полопонес.
Център е на областта Ахея. Основан е в 1100 г. пр.Хр.
Владян е от римляни, рицари,венецианци, турци.
Запазен е Акрополът на древния град и римския театър Одеон. Църквата “Св.Андрей” е най-голямата православна църква на Балканите. Между забележителностите е свещеният извор на богинята Деметра. Днес Патрас е най-голямото пристанище на западното крайбрежие. От него се изнасят маслини, зехтин, стафиди, вино, лимони, портокали и др.
В града има предприятие за коняк “Метакса” и други алкохолни напитки. От 1929 г. в града се провежда традиционен карнавал. Град Коринт - 25 000 души - многократно разрушаван. Свързан с митичния Посейдон. Тук е прокопан коринския канал. Днес е наново построен. Някои от забележителностите в града са: Старото пристанище, храма на Аполон от 6 век преди Христа, Стария театър, катедрална църква Свети Павел, Църковен музей и други. Олимпия – една красива долина почти в средата на Пелопонес , където някога са се провеждали знаменитите олимпийски игри . Сгради тук почти не са строени . Само жреците са имали отделни къщи , участниците и зрителите са се настанявали в палатки. Тук е била свещената гора Алти , сред която е бил построен през V в.пр.н.е. храмът на Зевс . В храма се е намирала статуя на всемогъщия бог от злато и слонова кост , направена от Фидий и представляваща едно от седемте чудеса на древния свят . Днес в модерния и богат Олимпийски музей могат да се видят много произведения на изкуството , открити при разкопките на археолозите в по-ново време , като например статуята на Хермес / от Праксител /, на Нике и други .
През всеки четири години тук са се провеждали Олимпийските игри , най-големият всегръцки празник , в който желанието на древните да почетат боговете се е съчетавало с уважението им към спорта и заради който са спирали дори и войните.За начало на Олимпийските игри историята сочи 776г.пр.н.е.
В тях са можели да участват само свободни гръцки граждани,наблюдавани в продължение на петте олимпийски дни от хиляди
зрители,спортисти,представители на различни градове.Жените не са били допускани под страх от смъртно наказание.Единствената жена, престъпила този строг закон е Калиопатира,дъщеря на олимпийския победител Диагорас и потомка на благороднически род от Родос. Преоблечена като мъж ,тя влязла в Олимпийския стадион,за да сподели със своя син Писидорос щастието от триумфа му на олимпийски победител.
Голямата майчина радост я издала,но като взели предвид , че тази смела жена е дъщеря,сестра и майка на знаменити олимпийски победители,строгите съдии издали оправдателна присъда.След като спортистите и съдиите са полагали клетва,са се провеждали състезанията,а последният ден е бил отреден за увенчаване на победителите , които при завръщането си в своите градове са били посрещани като герои . Микена – един от най-старите градове , превърнал се в център на елинската култура след упадъка на критската / минойската / цивилизация . Обитавана още от 2500г.пр.н.е., Микена достига своя разцвет през 1600 – 1100г.пр.н.е. , или през така наречената от учените Микенска епоха . Управлявана е от две династии – Персидите и Атридите . Представители на атридите са били Агамемнон , Ифигения , Орест и Електра , през Агамемновото царуване градът достига и най-голямата си слава и богатство , поради което Омир го нарича „Многозлатната Микена”.
Още с пристигането си сред микенските развалини туриста не може да не види следите от изкуството на циклопите-гиганти , които единствени биха могли да достигнат до високите скали . В самото начало на развалините се намира Портата на лъвовете , която благосклонно пропуска туристите към останките от вътрешността на някогашния дворец на Агамемнон и към гроба на всемогъщия цар . · В околностите на един от главните центрове на Западна Гърция Янина се намира древното селище Донони, в което има останки от светилище на древен оракул и действащият от IIIв. пр. Хр. до днес театър. В този регион е пещерата Перама с нейните уникални сталактити и сталагмити. Тук се намират най – голямото гръцко езеро – Трихонис и прочутият остров на Одисей – Итака. Главен административен център е Янина - 55 000 души. Градът е възникнал 6 век преди Христа. Името е свързано с името на девойка спасила от смърт жителите на града. Има 6 византийски манастира. Едни от забележителностите в града са: езеро Янина, археологически музей и мост Плака. · Източна Гърция включва островите и островните групи в Егейско море. На о. Тасос не намира светилището Кабири и е намерена статуята Нике Самотраки (оригиналът е в Лувъра).
На о. Лесбос, третият по големина гръцки остров, има множество крайбрежни курорти, както и минерални извори. На о. Скирос се намира единственото място в Гърция, което е обитавано от диви понита.
Един от най – известните острови на страната е Родос.
На него се е намирало едно от седемте чудеса на света – статуята на Родоския колос.
По решение на ЮНЕСКО Родос е обявен за паметник на световното културно – историческо наследство.
Той е най – динамично развиващата се територия на Гърция, с плажни ивици простиращи се до 220км, изключителен ландшафт, съчетан с 300 слънчеви дни в годината, които го правят много известен курортен център в Европа и света.
На о. Парос се намира пещерата на Нимфите, а островът на Афродита – Милос е известен с уникалните си катакомби и намерената знаменита статуя на богинята (сега в Лувъра). Най – известното и привлекателно място на о. Крит е древният Кносос, където се намира реконструираният дворец на цар Минос. Крит . От любовта на Зевс и Европа се е родил прочутият Миноас , чието име приема културата , която се ражда и развива на остров Крит – Минойската култура , люлка на европейската цивилизация , продължила след своя залез тук като Микенска , или както още я наричат с по-общото име Критско-Микенска култура . През Ранноминойския период / 2000 – 1700г.пр.н.е. / на Крит се строят първите богато украсени дворци на минойските царе , около които се формират градовете Кносос и Фестос .
В началото на 20-ти век археологическите проучвания доведоха до откриването и на митичния Лабиринт . Създава се голям и силен флот . Въздействието на Ранноминойската култура достига до Египет , Иран , Месопотамия и Индия . Религиозното и политическото устройство на тогавашното минойско общество се основава на принципите на матриархата . Близо до някогашния град Кносос е построен днешния най-голям град на Крит – Ираклион / градът на Херкулес /, който е бил превзет от турците едва в 1669г. , след 21-годишна обсада . В Ираклион е роден и погребан големият гръцки писател Никос Казандзакис . Градът е известен и със своя изключително богат археологически музей . По пътя за малкото градче Ретимно се намира село Фодела , в което е роден художника Ел Греко .
Други градове в Крит , които трябва да се посетят са Ханя и Агиос Николаос с живописните си заливи и пристанища , Йерапетра и Сития , родно място на критския поет Винченцо Корнарос , автора на „Еротокритос” – народната епопея на острова , най-високото литературно достижение на критския ренесанс , състоящо се от 10000 римувани петнадесетсрични стиха .
лед Ханя се намира чудото на природата , един главоломен скалист пролом / „Фаранги тис Самаряс” /, който за награда отвежда по-смелите туристи , дръзнали да го преминат , до прекрасното лазурно море край село Агия Румели .
В критските планини , по чиито по-високи склонове нерядко пада и се задържа сняг , се намира и пещерата , в която според митологията се е родил самият Зевс , повелителят на всички елински богове . В критските планини има и места , свързани с истински героични събития .
Едно от тях е прославеният манастир Аркади , чиито триста защитници през 1866г. са предпочели да взривят под себе си складовете с барут , отколкото да се предадат на турците , чиито брой е надвишавал техния петдесет пъти . Леглова база
Със своята екзотична природа, целогодишно мек климат и множество очарователни паметници на културата, Гърция е традиционно атрактивна за чуждестранните посетители. Туристическото предлагане на страната се основава предимно на ваканционния морски рекреативен туристически продукт. За неговото разнообразяване в противовес на пасивния отдих се оферират комбинации на активности като подводен спорт, яхтен и голф туризъм.
Вторият по значение продукт в предлагането на Гърция е културно-туризъм. Следейки политиката на конкурентните дестипознавателният нации, гръцкото предлагане се ориентира напоследък все по – осезателно и към алтернативните форми на туризъм. В палитрата от оферти засилено присъствие намират конгресният и пешеходният туризъм. От информацията се вижда, че Гърция разполага с 9 385 хотела, чиято леглова база наброява 715 857 легла. В сравнение с тези цифри може да се посочи, че за същата година България разполага с 3 пъти по – малко средства за подлсон и легла за настаняване.
Данните отразяват по – доброто развитие на туристическата суперструкт
„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
КУРСОВ ПРОЕКТ
на тема:
Гърция
‘’Елинското наследство като туристически продукт‘’
по
учебната дисциплина „География на туризма на Балканите”
1.Увод
Настоящата курсова работа има за цел да ви представи една плетеница от история,география и туризъм и да представи детайлно антропогенните туристически ресурси на Гърция, датиращи от Елинско време.
Какво привлича туристите в тази дестинация? Дали те са вдъхновени от славната история на Гърция или от тяхната неповторима култура, създала писмеността, демокрацията, философията, физични и математични закони,богата митология...остава въпрос с много отговори!
Гърция е една от люлките на човешката цивилизация. Тя има уникално културно-историческо наследство от няколко епохи.Няма човек, който де не иска да посети тази красива и обаятелна страна и да почувства духа на миналото й величие. Всичко това е съчетано с красива природа и прекрасни условия за рекреация – средиземноморски климат и обширни плажови ивици. Древните гърци, както и днешните гърци, не са възприемали другояче своя роден край освен като своеобразна сплав между земя и море.
Морето е навсякъде. Без неговото присъствие като основен компонент равновесието би рухнало.
Със своите 15 хил. км. крайбрежна ивица и над 3 хил. острова с благоприятни климатични условия и разнообразната си природа Гърция се нарежда на шесто място в света по броя на посещаващите я чужденци и е едно от най-предпочитаните места за туризъм и отдих не само за европейците. Страната се посещава средно от 17 млн.туриста на година!
2. История
Историята на Древна Гърция или Елада, както я наричали древните гърци, започва от III-то хил. пр. н.е. и завършва с римското завоевание през средата на II в. пр. н. е. Разделя се на 5 основни периода:
· Критско-Микенска Гърция – III-II хил. пр.н.е.
· Омирова Гърция -XI-IX в.пр.н.е.
· Архаична Гърция - VIII-VIв.пр .н.е.
· Класическа Гърция - V-IV в.пр. н.е.
· Елинистическа Гърция – IV-II в.пр. е.
По време на разцвета на Кносос, Крит разширил морските търговски връзки с Цикладските острови, континентална Гърция, Сирия, Египет и Месопотамия, което усилило влиянието на външните култури. По това време континентални културни центрове в Гърция били Микена и Тиринт, които копирали достиженията на минойската култура. Тъй като цялата гръцка история е свързана с морето и е пронизана от влиянието на природните стихии, съдбата на минойската култура също била зависима от природните явления. Около 1500 г.пр.Хр. в близост до Крит (в района на о-в Санторини) катастрофално земетресение тласнало към разпад цветущата Крито-минойска цивилизация.
· Микенски период (1500-1100г.пр.Хр.)
Около 1400 г.пр.Хр. от северните части на Балканския полуостров започнало нашествие на протогръцки племена, измежду които светлокосите ахейци били най-силни. Те завоювали голяма част от Елада, частично изгонвайки пеласгите и смесвайки се с местното население, създали новата Микенска цивилизация. Точно ахейците донесли със себе си култа към Олимпийските богове, елементите на нова култура и в резултат на това нашествие, Микена утвърдила положението си, ставайки водеща в цялото Средиземноморие. Придвижвайки се на юг, ахейците завладяли Кносос, а след това и целия Крит. Там се запознали с минойската писменост, на чиято основа създали своя собствена. Общетвеният строй на ахейците бил робовладелчески. Начело на държавата стоял управник, а по време на военни действия, бил избиран военачалник. По правило, тези вождове били крупни земевладелци и собственици на много роби. Сведения за този период са достигнали до нас чрез безсмъртните Омирови поеми и многочислените митове за полубожествените герои Херкулес, Тезей, Язон и много други. Кулминация в историята на Ахейска Гърция е Троянската война. Заради завладяването на Троя, около 1200г.пр.Хр., гръцките племена се обединили за пръв път. Според легендата, цел на войната била възвръщането на прекрасната Елена, жена на спартанския цар Менелай, която била похитена от Парис, син на троянския цар Приам. Това довело до разделяне на гръцкия свят и започването на дестгодишна война, която Омир описва с впечатляващи подробности в епичната поема "Илиада". Всъщност, за ахейците вече нямало особено значение, кой ще излезе победител от тази война, защото силите на Микенската цивилизация били подкопани, а ресурсите - изтощени и тя не можела да се противопостави на външни нашествия. Около XI в.пр.Хр. отново от север нахлули дорийците - народ още по-войнствен от ахейците. Те завоювали цялата страна, освен Атика и о-в Евбея. Навсякъде, където стъпил дорийски крак, Микенската цивилизация била рарушена.
· Епохата на Омир (1100-800 гг.пр.Хр.)
След нахлуването дорийците, ахейските дворци в Микена и Пилос били разрушени, а Тиринт - напуснат. Дорийците установил родови отношения, раздробявайки всички ахейски държави на малки общини. Така, политическото и техническото развитие на страната било върнато назад. Силно пострадало мореплаването и градостроителството. Изящните образци на изкуството били заменени с по-груби форми. Когато мракът започнал да се разсейва, развитието на Гърция поело по съвсем друг път.
Постепенно започнала да се засилва родовата аристокрация, а поробеното местно население ставало собственост на родовите общини. В земите, където населението оставало свободно, трябвало да плаща данъци на завоевателите.
След нашествието, старата писменост била забравена, но около 1000 г.пр.Хр. възникнала нова - общогръцка писменост, основана на азбука. Формирал се гръцкия език и се създал новия светоглед, включващ цялото многообразие на религиозните представи, отразено в митове, култове и мистерии. В този период гърците колонизирали островите в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия.
Най-крупно достижение на тази епоха са безсмъртните епични произведения на Омир (IX-VIII в.пр.Хр.), отразяващи духа на това време. След VII в.пр.Хр. всички племена с гръцки произход започнали да се наричат елини.
Елин според древногръцката митология е митичен прародител на елините. Той е син на Девкалион (според други версии — на самия Зевс) и на Пира, брат на Амфиктион и баща на Еол, Ксут (Ксутос) и Дор (Дорос). Всеки един от синовете му е родоначалник на по един от основните гръцки родове: от Еол произлизат еолийците, от Дор — дорийците, а синовете на Ксут, — Ахей и Йон — дават началото на ахейците и йонийците, съответно.
Според Хезиод, от връзката на сестрата на Елин, Пандора със Зевс, се ражда Грек който е става епоним на гърците (Graikoi), а от връзката на другата сестра на Елин, Тия, със Зевс, се раждат Македон, родоначалник на македоните и Магн (Магнес) основател и първи цар на Магнезия. Названието „Елини“ датира от времето на Омир.
В Илиада „елини“ е име на племе, населяващо Фтия; наричани са още мирмидонци) и са водени от Ахил.
Архаичен период (800-500 гг.пр.Хр.)
Това е период на интензивно икономическо, политическо и културно развитие на Гърция. По това време израстнали градове и търговски центрове, процъфтявали занаятите и изкуствата. Започнали да се появяват гръцки селища-колонии в Сирия, Италия, Сицилия, Египет и по бреговете на Черно море. Но концентрацията на земя в ръцете на родовата аристокрация започнала да забавя икономическото развитие. Енергичната деятелност на занаятчийте и търговците засилвала позициите им и отслабвала позициите на родовите аристократи. Така се стигнало до реформите, осъществени от Солон в Атина в началото на VI в.пр.Хр., които закрепили правата на богатите търговци и собствениците на работилници.
Властта на родовите общини можела да се подтисне само с помощта на определено държавно устройство - тиранията. Като правило обаче, тиранията била съпровождана от демократични реформи, като реформите на атинския тиран Писистрат (560-527 гг.пр.Хр.).
След постепенното унищоние на родовите институции, гърците съумяли да създадат нова форма на социално-политически и икономически живот. Това били градовете-полиси, които съответствали на интересите на робовладелците и обединявали всички свободни граждани. Като правило, полисът включвал в себе си не само града, но и областта около него. В края на VI в.пр.Хр. възникнало първото крупно обидинение на полиси, начело със Спарта - Пелопонеския съюз.
Всеизвестни са строгите закони на спартанския живот, обезпечаващи лидерската позиция на Спарта, която успяла в крайна сметка да съсредоточи в ръцете си ръководството на целия политически живот в Пелопонес. Класически период (500-300 гг.пр.Хр.)
В тази епоха, полиси като Атина, Коринт и Мегара станали водещи търговско-занаятчийски центрове. Благодарение реформите на Солон, твърдото управление на Писистрат и деятелността на основополжника на демокрацията Клисфен, Атина се развивала стремително, докато Спарта, подчинена на суровите си закони оставала само мощна военна сила.
В 500 г.пр.Хр. пълчищата на персите се нахвърлили върху гръцките селища-колонии. Едва след 10 години, при Маратон, атиняните удържали победа над армията на персийския владетел Дарий.
А след още 10 години, в Саламинския пролив, гръцкият флот разгромил корабите на Ксеркс - приемника на Дарий. Точно тогава, легендарните 300 спартански войни, начело с Леонид, се сражавали героично срещу персийските завоеватели и загинали при Термопилите.
През 479 г.пр.Хр., при Платея (Южна Беотия), гърците разгромили напълно персийската армия, с което освободили Гърция и гръцките градове в Мала Азия.
Атина, като един от най-силните гръцки полиси след битките с персите, създала Атинския морски съюз, в който влезли държавите от островите в Егейско море.
Атина станала могъща морска сила, изпозвайки за търговия пристанището си в Пирея - най-голямото пристанище в Средиземно море. Благодарение на военните си успехи, Атина станала главен град на Гърция.
На Акропола се строели великолепни храмове, художниците създавали прекрасни произведения на изкуството, а философите били представени от такива имена, като Сократ и Платон.
Това била знаменитата епоха на Перикъл. Била създадена данъчна система, чрез която станало възможно да се отделят средства, с които да се обучават бедните граждани на изкуство и занаяти, за сметка на държавата.
Всички свободни граждани участвали в управлението и контролирали градската администрация.
Точно това общество на развита демокрация създало такива фигури, като Херодот, Есхил и Фидий. От своя страна обаче, могъществото на Атина довело до конфликт с другите полиси.
Така, борбата на Атина със Спарта за хегемония в Гърция довело до Пелопонеската война (431-4004 гг.пр.Хр.).
В крайна сметка Атина признала победата на Спарта и Морския съюз бил разпуснат. Възвръщайки хегемонията си обаче, Спарта не могла да предложи някаква реална програма за развитие на Гърция.
Страната се оказала в задънена улица, от което се възползвала едно друго гръцко кралство, Македония. Филип II Македонски, който бил мъдър политик и далновиден реформатор, поставил цяла Гърция под свой контрол, обединявайки всичките гръцки градове-държави който по-онова време са се борили по-между си за надмощие.
По това време, на фона на общата нестабилност, Македония се отличавала с развита икономика, развити технологии и военно дело. След убийството на Филип II, мястото му заел неговия син Александър Велики, който осъществил общогръцката мечта за покоряване на Персийската империя.
Сега е трудно да си представим и разберем по какъв начин младият цар успял да покори и обедини цяла Гърция, да покори персите, да премине победоносно през Мала Азия, Сирия, Египет, да достигне до Персия и Индия и да разпространи гръцката култура и гръцкия език до там където влиянието на походите му и следите на гръцката култура се долавят и в наши дни.
Но в крайна сметка Александър не бил добре разбиран, както от армията, така и от близкото си обкръжение. Той умрял едва на 33 години (323 г.пр.Хр.), без да остави наследник. Смъртта му ускорила распадането на огромната империя.
Елинистичен период (500 г.пр.Хр. - 30 г.)
Военачалници на Александър Македонски оглавили отделните части на разпадащата се империя. Антипатър взел Македония и Гърция, Лизимах - Тракия, Антигон - Мала Азия, Селевк - Вавилония, а Птолемей - Египет.
Така била възвърната монархическата форма на управление, която просъществувала 2-3 века, докато на запад се появили римляните. През 148 г.пр.Хр., първи паднали под властта на римските завоеватели Македония и Гърция.
Най дълго - до 30 г.пр.Хр. просъществувало царството на Птолемеите в Египет. Освен изброените царства съществували множество държави-полиси.
Заселилите се в тях гърци донесли специфичните елински форми на икономическия, политическия и културен живот.
Елинистичният период има огромно значение за развитието на Римската империя. Гърците станали учители на римляните, които дооформили митологията си по подобие на гръцката и копирали изкуството на гръцките образци.
След разпадането на Римската империя, стотици години в манастирите и замъците на Европа се пазели ръкописи, преписани от гръцки оригинали, а в средновековните университети се изучавали трудовете на гръцките философи. В епохата на Възраждането великите европейски художници и скулптори се прекланяли пред гръцкото изкуство и черпели идеи от гръцките митове и легенди.
Римски период (146 г.пр.Хр. - 395 г.)
В своите борби, гръцките градове се обръщали често за помощ към римските легиони. Но затова платили със свободата си, когато през 148-146 гг.пр.Хр. римските войски завладели Македония и Гърция и ги обявили за провинции, под управлението на римски наместник.
През 129 г.пр.Хр. бил завладян Пергам, през 64 г.пр.Хр. - царството на Селвекидите, а в 30 г.пр.Хр - Египет. Римляните станали приемници на гръцката култура и спомогнали тя да достигне до съвременния свят.
Традициите на изкуството, литературата и философията на Римската империя се базирали на ценностите на завладяната Гърция. В много отношения, благодарение на римските копия, сега ние можем да се запознаем с най-ярките образци от творчеството на гръцките майстори.
Много от елементите на римската архитектура всъщност повтарят традициите на древните гръцки майстори.
Както много цивилизации преди нея, така и след нея, Римската империя се разпаднала, разрушена отвътре. Младата християнска религия завладяла умовете на римските граждани и предопределила създаването на нов светоглед, дошъл да смени многобройните божества и езичеството. Окончателното разделяне на Римската империя на две части - Западна и Източна (Византия), осъществил Теодосий Велики, поделяйки я между синовете си. Още преди разпадането на Римската империя, Гърция била в състава й, а след това преминала към Византийската империя. История на Туризма Първите пътувания в Древността полагат основите и очертават аспектите на туристическата дейност. Движещите сили на първите пътувания са свързани в търсенето на решения в разкриване на непознатото и преодоляването на нови пространствени разстояния, формирани от обществени нагласи за промяна на средата на живот. Доминират пътуванията свързани с поклоннически пътувания, спортни прояви, празненства и др. Предпоставки за обособяването на туристическата дейност и налагането й като модел на нов начин на живот в обществото може да се търсят в Древна Гърция (VI-IV в. пр.н.е.).
Изградените храмове на множеството почитани божества се явяват съществена предпоставка за събирането на много поклонници.
Така те се явяват места на трайно локализиране и първите туристически центрове на Балканите. Формират се множество центрове, около храмовете на боговете по цялата територия на страната, като най-често посещавани места са районите на Делфи и Коринт. Разширяване на мотивацията и основанията за пътувания са непосредствено свързани с четиригодишния цикъл на Олимпийските игри, за което спомага и фактът, че на участниците в спортните надпревари е признавано правото да преминават безпрепятствено през съседните на Олимпия държави.
Интелектуалният и духовен порив на Древна Гърция налага нови посоки за целенасочено придвижване на множество хора. Обективна предпоставка за това са фестивалите на изкуствата (Панатенеи), организирани периодично в чест на богинята Атина. На тях участвали автори и изпълнители по музика, пеене, танци и рецитация, като победителите били приемани и увенчавани със специални почести.
Туристически ресурси на Гърция Природни туристически ресурси на Гърция Географско климатичните особености на Гърция я правят силно привлекателна за туристите, тъй като страната разполага с необходимите предпоставки за предлагане на качествени и разнообразни туристически продукти. Релефът на Гърция е основно планински – около 4/5 от територията на страната са заети от планини и хребети, навлизащи в морето като полуострови или островни вериги. Най-висока е планина Олимп (връх Митика - 2917 m). Независимо от тази височина няма условия за ски курорти, тъй като снежната покривка е кратка, а планината е куполна и няма стръмни склонове. Равнините и низините са малки, разположени са главно по крайбрежията.
Гърция разполага с повече от 800 км плажове и преобладават малките, пясъчни, в дъната на морските заливи. Най-дългите плажове са на о.Крит, при Ираклион, Ретитнон, Св.Никола. Друг район с обширни плажове е западния бряг на Солунския залив. Климатът в почти цяла Гърция е средиземноморски субтропичен, като температурите варират от +5 оС, +12 оС през зимата и +40 оС през лятото. Морският сезон е по-дълъг от 6 месеца. Води-Заради малката площ на континенталната част, Гърция няма плавателни реки. Реките - Вардар, Марица, Струма, Места са къси и водят началото си от планински райони извън Гърция. В планината Пинд се организира рафтинг по горното течение на Алиакнон и Бистрица. Балнеолечебните курорти са над 20, като най-старите са Епидаврое на Пелопонес и Едиптос на о-в Ебвея.
По-големи езера са: Преспанско езеро, Лъгадинско езеро, Бешичко езеро, езеро Трихонис.Минералните извори имат разнообразен химичен състав и са обусловени от сложната тектоника на страната . Намират се както на континенталната част – полуостров Пелопонес , Атика , така и на островите Родос , Евбея и други .
Приема се , че първият в историята на човешката цивилизация използван за лечение минерален извор е Епидаврос на полуостров Пелопонес. Растителността варира в зависимост от надморската височина, от средиземноморска, предимно храстова, до гориста в по-високите части, като горите заемат едва 15% от територията на страната. От представителите на животинското царство се срещат мечка, дива котка, чакал, лисица, алпийска антилопа и дивата коза, изчезнала в останалите европейски държави. В страната има 10 национални парка (около 100 000 ha), над 400 горски и други резервата. Природните ресурси за развитието на туризма в Гърция се отличават с едностранчивост и създават възможности за изявяването на страната като типичен представител на групата средиземноморски държави , развиващи с успех морския рекреативен туризъм . Туристически райони на Гърция Отчитайки историческите, географските и социално – икономическите особености, Гърция може да бъде разделена на 5 туристико-географски региона: Централна, Северна, Южна, Западна и Източна Гърция. В Централна Гърция се намира столицата на страната Атина.
Атина е вече на шест хиляди години – от неолита до днес . Тя е център на всички превратности на хилядолетната гръцка история . Приносът й в развитието на човешката цивилизация е неизмерим : тя е рождено място на демокрацията и политическата свобода , на риториката , на трагедията и комедията , на класическото изкуство , което съчетава мярката с природната хармония , на диалектическата философия . Голяма част от материалните свидетелства за атинската цивилизация са спасени и са достъпни за желаещите да ги видят в гръцките и в другите музеи по света . Сред тях на първо място се нареждат текстовете на историци като Херодот,Тукидит и Ксенофон , на оратори като Демостен и Исократ , на философи като Платон и Аристотел , на писатели като Есхил , Софокъл , Еврипид , Аристофан и други . Освен текстове има и много запазени архитектурни паметници и скулптурни творби , керамични произведения , украшения , монети и т.н. Градът носи името на богинята Атина , която победила в конфликта с морския бог Посейдон и получила правото да бъде кръстница и покровителка на най-красивия от елинските градове . Един от неговите царе Тезей , победителят над критския Минотавър от лабиринта , спасява града от жестокия данък , който атиняните е трябвало да плащат всяка година , пренасяйки в жертва на чудовището седем младежи и седем девойки .
А последният цар на Атина – смелият Кодрас – пренася себе си в жертва , за да изпълни реченото от Делфийския оракул , че в борбата с дорийците ще победи онзи народ , чийто цар загине по време на войната . Т
огава атиняните взимат и решението Кодрас да бъде последният им цар . Това била и първата им стъпка към демокрацията : всеки гражданин би могъл да бъде начело на държавата , ако има необходимите качества за това , ако докаже , че е най-добрият между най-добрите… След четиривековното турско робство Атина възкръсва за нов политически живот като столица на нова държава след 1834г.
Днес градът е административна , политическа и духовна столица на Гърция . Тук са правителството , Парламентът , Академията , най-важните висши учебни заведения начело с Университета , чуждите посолства , най-големите музеи и библиотеки , тук живее почти половината от населението на деветмилионна Гърция . Най – важният център на Северна Гърция е град Солун, който е вторият по големина град и второто по стокооборот пристанище в Гърция. Солун – намира се във вътрешността на залива Термаикос – най-големият град на Северна Гърция и втори по големина след Атина . Наричат го столица , а жителите му са повече от половин милион . Построен е на мястото на малкия град Терми от цар Касандро , владетел на Македония , през 315г.пр.н.е. Нарекли го на името на царицата / Тесалоники /, която била сестра на Александър Македонски .
В близкия град Вергина са намерени гробовете на македонските царе , включително златният ковчег на Филип , много украшения от злато и сребро , които сега се намират в Археологическия музей на Солун . Солун се развива бързо , особено през времето на римското владичество .
През града минава пътя „Егнатия”, който е свързвал някога Рим с Константинопол . Големия си разцвет градът получава през византийската епоха .
Император Теодосиос изгражда стените около града , които личат и днес . Бялата кула , построена от венецианците , сега е музей на историята на града . По броя и значимостта на византийските си паметници Солун отстъпва само на Цариград . Паметниците са строени от І до ХV век . Солун е един от първите градове , в които апостол Павел провъзгласява християнството, известни са двете му послания до солуняните .
Покровител на града е Св. Димитър Солунски , римски военачалник , измъчван и убит през 306г. като християнски мъченик . На мястото на трагичната му гибел е построена голяма черква , която носи неговото име .
Други важни византийски паметници са черквата „Неръкотворната”, „Св. Николай Сирашки”, „Св. София”, „Св. Богородица Медникарска”, Ротондата , „Св. Георги” / известна със забележителната си архитектура, с иконите от мозайка и злато / и други . От по-новите черкви е тази на светите солунски братя Кирил и Методий . „Прочутият Солун”, както е бил наричан , е бил обсаждан и нападан многократно от норманди , славяни , сарацини , турци и други . През 1204г. е превзет от кръстоносците , през 1423г. – от венецианците , а в 1430г. – от турците , от които се освобождава едва на 26.Х.1912г. , през Балканската война . Днес Солун е оживен търговски , транспортен и културен център , едно от най-големите гръцки пристанища .
Има летище , железопътна и автобусна гара .
През него минава влакът от Атина за Европа . Красивият крайбрежен булевард с известната статуя на Александър Велики предлага възможност за приятна разходка . Сред забележителностите на града са Аристотелевият университет , Институтът за балкански изследвания ИМХА , Държавният театър на Северна Гърция , Археологическият музей , Бялата кула , много галерии , голямото ежегодно търговско Изложение , което започва през първата неделя на септември и продължава две седмици .
По време на панаира се провежда и фестивал на филми , концерти , изложби , театрални спектакли . През октомври градът е домакин на тържествата „Димитрия” – останал от византийско време празник , който се провежда под патронажа на кмета на Солун .
На булевард „Егнатия” се намира Камарата – триумфалната арка , построена от римския император Галериос в чест на победата над персите . Днес Камарата и Бялата кула са символът на града . Булевард „Егнатия” достига до площад „Вардариу”, откъдето тръгва пътят „Лангада”, който води към България
Атон е третата част / наред с Касандра и Ситония / на Халкидическия полуостров . Освен че е една от най-красивите курортни части на Гърция / вековни борови гори слизат чак до морето /, Халкидическият полуостров , наричан Халкидики , се гордее и с някои исторически спомени . В неговото село Стагира е роден великият Аристотел . Света гора носи името Атон от едноименния бял мраморен връх , висок 2033м . Дължината на Атон е около 50км , ширината – около 10км , а общата му площ е 350кв.км . До Атонската монашеска република няма път по суша . От градчето Урануполис се стига с корабче до Дафни – пристанището на атонската столица Карея. Единствената , съвсем къса , автобусна линия свързва Дафни със столицата . До всички краища на Света гора , както и между отделните манастири , се отива пеша или с мулета . През последните хиляда години на полуострова са изградени двайсет големи манастира – Великата лавра / най-старият /, Дохиар , Ксенофонт , Зограф , Хилендар , Панталеймон , Ксиропотам , Ватопед , Пандократор , Ивер , Дионисий , Кутлумаш , Каракал , Филотей , Симонопетър , Павел , Ставроникита , Григорий , Есфигмен , Костамонит , както и множество църкви , параклиси и скитове , дали убежище на безброй православни монаси .
Едни от манастирите / като българския Зограф / са общежителни / киновиални / - техните монаси нямат лична собственост и свои пари и се хранят на общата манастирска трапеза . Други / като Хилендар / са идиоритмични – в тях всеки монах се грижи за себе си , храни се сам в килията си , има свои пари . В манастирите и техните църкви се пазят от много векове икони , иконостаси , дърворезби , златни и сребърни украшения и други богатства с неизчислима стойност , както и много ценни средновековни гръцки , славянски и други ръкописи . Нападани , ограбвани и опожарявани през миналите векове от пирати и турци , те постепенно са заприличали на непристъпни крепости . Атонската монашеска република е била истински център на балканското духовно общение , огнище на просвета и книжнина . В Хилендар и Зограф през ХVІІІ век Паисий Хилендарски написва своята „История славеноболгарская”. През същия век на Света гора се прославя Атонската академия на видния богослов и философ Евгениос Вулгарис . Днес Атон привлича вниманието на много туристи и учени от цял свят. Девствената природа и запазената средновековна атмосфера създават възможност за необичайни преживявания . Там са непознати достиженията на съвременната цивилизация – електрическо осветление , телевизия , радио , автомобили и други , дори и времето се отмерва по стария , византийски часовник . Двайсет андипросопи , представители на големите манастири , образуват така наречената Йера Кинотис / Света общност /, която управлява Света гора . Има и гражданска администрация начело на губернатор . Разрешението за посещение на Атон се получава от Министерството на Северна Гърция в Солун / засега посещението на жени е строго забранено /. · Южна Гърция обхваща п –в Пелопонес, който се слави с отглежданите тук сортове грозде и е своеобразен център на винения туризъм в страната. В този регион съществуват множество исторически забележителни места посещавани от туристите. Пелопонес включва следните историко–географски области:Ахея, Коринтия, Арголида, Лакония,Месиния и Елида. На хълма на главния град на областта Ахея, Патра, се издига венецианска крепост; интересна е и църквата, покровителка на града, „Св. Андрей”. Тук се намира един от най – известните манастири на Гърция – Мега Спиело (Голямата пещера). В нея е била намерена иконата на Св. Дева Мария.
В Коринт се намира храмът на Аполон, фонтанът Пирина и трибуната, от която Св. Павел е произнасял своите проповеди. В Арголида са открити останките от Епидавър, Микена и други древни градове. Недалече от стария град е разположен Епидавър със светилището на Асклепий.
Тук се намира и древен театър за 14 хил. зрители с изключителна акустика.
В него всяка година се провежда фестивалът „Епидаврия”. Микена е главната крепост на Агамемнон (царската резиденция, оградена от стената на Циклопите, Акрополът с лъвската врата, съкровищницата на Атрий). Недалече от град Пиргос е разположен древният град Олимпия, мястото където са се провеждали древните Олимпийски игри.
Град Патрас със своите 163 000 ж.е трети по големина в Гърция и най-големият на полуостров Полопонес.
Център е на областта Ахея. Основан е в 1100 г. пр.Хр.
Владян е от римляни, рицари,венецианци, турци.
Запазен е Акрополът на древния град и римския театър Одеон. Църквата “Св.Андрей” е най-голямата православна църква на Балканите. Между забележителностите е свещеният извор на богинята Деметра. Днес Патрас е най-голямото пристанище на западното крайбрежие. От него се изнасят маслини, зехтин, стафиди, вино, лимони, портокали и др.
В града има предприятие за коняк “Метакса” и други алкохолни напитки. От 1929 г. в града се провежда традиционен карнавал. Град Коринт - 25 000 души - многократно разрушаван. Свързан с митичния Посейдон. Тук е прокопан коринския канал. Днес е наново построен. Някои от забележителностите в града са: Старото пристанище, храма на Аполон от 6 век преди Христа, Стария театър, катедрална църква Свети Павел, Църковен музей и други. Олимпия – една красива долина почти в средата на Пелопонес , където някога са се провеждали знаменитите олимпийски игри . Сгради тук почти не са строени . Само жреците са имали отделни къщи , участниците и зрителите са се настанявали в палатки. Тук е била свещената гора Алти , сред която е бил построен през V в.пр.н.е. храмът на Зевс . В храма се е намирала статуя на всемогъщия бог от злато и слонова кост , направена от Фидий и представляваща едно от седемте чудеса на древния свят . Днес в модерния и богат Олимпийски музей могат да се видят много произведения на изкуството , открити при разкопките на археолозите в по-ново време , като например статуята на Хермес / от Праксител /, на Нике и други .
През всеки четири години тук са се провеждали Олимпийските игри , най-големият всегръцки празник , в който желанието на древните да почетат боговете се е съчетавало с уважението им към спорта и заради който са спирали дори и войните.За начало на Олимпийските игри историята сочи 776г.пр.н.е.
В тях са можели да участват само свободни гръцки граждани,наблюдавани в продължение на петте олимпийски дни от хиляди
зрители,спортисти,представители на различни градове.Жените не са били допускани под страх от смъртно наказание.Единствената жена, престъпила този строг закон е Калиопатира,дъщеря на олимпийския победител Диагорас и потомка на благороднически род от Родос. Преоблечена като мъж ,тя влязла в Олимпийския стадион,за да сподели със своя син Писидорос щастието от триумфа му на олимпийски победител.
Голямата майчина радост я издала,но като взели предвид , че тази смела жена е дъщеря,сестра и майка на знаменити олимпийски победители,строгите съдии издали оправдателна присъда.След като спортистите и съдиите са полагали клетва,са се провеждали състезанията,а последният ден е бил отреден за увенчаване на победителите , които при завръщането си в своите градове са били посрещани като герои . Микена – един от най-старите градове , превърнал се в център на елинската култура след упадъка на критската / минойската / цивилизация . Обитавана още от 2500г.пр.н.е., Микена достига своя разцвет през 1600 – 1100г.пр.н.е. , или през така наречената от учените Микенска епоха . Управлявана е от две династии – Персидите и Атридите . Представители на атридите са били Агамемнон , Ифигения , Орест и Електра , през Агамемновото царуване градът достига и най-голямата си слава и богатство , поради което Омир го нарича „Многозлатната Микена”.
Още с пристигането си сред микенските развалини туриста не може да не види следите от изкуството на циклопите-гиганти , които единствени биха могли да достигнат до високите скали . В самото начало на развалините се намира Портата на лъвовете , която благосклонно пропуска туристите към останките от вътрешността на някогашния дворец на Агамемнон и към гроба на всемогъщия цар . · В околностите на един от главните центрове на Западна Гърция Янина се намира древното селище Донони, в което има останки от светилище на древен оракул и действащият от IIIв. пр. Хр. до днес театър. В този регион е пещерата Перама с нейните уникални сталактити и сталагмити. Тук се намират най – голямото гръцко езеро – Трихонис и прочутият остров на Одисей – Итака. Главен административен център е Янина - 55 000 души. Градът е възникнал 6 век преди Христа. Името е свързано с името на девойка спасила от смърт жителите на града. Има 6 византийски манастира. Едни от забележителностите в града са: езеро Янина, археологически музей и мост Плака. · Източна Гърция включва островите и островните групи в Егейско море. На о. Тасос не намира светилището Кабири и е намерена статуята Нике Самотраки (оригиналът е в Лувъра).
На о. Лесбос, третият по големина гръцки остров, има множество крайбрежни курорти, както и минерални извори. На о. Скирос се намира единственото място в Гърция, което е обитавано от диви понита.
Един от най – известните острови на страната е Родос.
На него се е намирало едно от седемте чудеса на света – статуята на Родоския колос.
По решение на ЮНЕСКО Родос е обявен за паметник на световното културно – историческо наследство.
Той е най – динамично развиващата се територия на Гърция, с плажни ивици простиращи се до 220км, изключителен ландшафт, съчетан с 300 слънчеви дни в годината, които го правят много известен курортен център в Европа и света.
На о. Парос се намира пещерата на Нимфите, а островът на Афродита – Милос е известен с уникалните си катакомби и намерената знаменита статуя на богинята (сега в Лувъра). Най – известното и привлекателно място на о. Крит е древният Кносос, където се намира реконструираният дворец на цар Минос. Крит . От любовта на Зевс и Европа се е родил прочутият Миноас , чието име приема културата , която се ражда и развива на остров Крит – Минойската култура , люлка на европейската цивилизация , продължила след своя залез тук като Микенска , или както още я наричат с по-общото име Критско-Микенска култура . През Ранноминойския период / 2000 – 1700г.пр.н.е. / на Крит се строят първите богато украсени дворци на минойските царе , около които се формират градовете Кносос и Фестос .
В началото на 20-ти век археологическите проучвания доведоха до откриването и на митичния Лабиринт . Създава се голям и силен флот . Въздействието на Ранноминойската култура достига до Египет , Иран , Месопотамия и Индия . Религиозното и политическото устройство на тогавашното минойско общество се основава на принципите на матриархата . Близо до някогашния град Кносос е построен днешния най-голям град на Крит – Ираклион / градът на Херкулес /, който е бил превзет от турците едва в 1669г. , след 21-годишна обсада . В Ираклион е роден и погребан големият гръцки писател Никос Казандзакис . Градът е известен и със своя изключително богат археологически музей . По пътя за малкото градче Ретимно се намира село Фодела , в което е роден художника Ел Греко .
Други градове в Крит , които трябва да се посетят са Ханя и Агиос Николаос с живописните си заливи и пристанища , Йерапетра и Сития , родно място на критския поет Винченцо Корнарос , автора на „Еротокритос” – народната епопея на острова , най-високото литературно достижение на критския ренесанс , състоящо се от 10000 римувани петнадесетсрични стиха .
лед Ханя се намира чудото на природата , един главоломен скалист пролом / „Фаранги тис Самаряс” /, който за награда отвежда по-смелите туристи , дръзнали да го преминат , до прекрасното лазурно море край село Агия Румели .
В критските планини , по чиито по-високи склонове нерядко пада и се задържа сняг , се намира и пещерата , в която според митологията се е родил самият Зевс , повелителят на всички елински богове . В критските планини има и места , свързани с истински героични събития .
Едно от тях е прославеният манастир Аркади , чиито триста защитници през 1866г. са предпочели да взривят под себе си складовете с барут , отколкото да се предадат на турците , чиито брой е надвишавал техния петдесет пъти . Леглова база
Със своята екзотична природа, целогодишно мек климат и множество очарователни паметници на културата, Гърция е традиционно атрактивна за чуждестранните посетители. Туристическото предлагане на страната се основава предимно на ваканционния морски рекреативен туристически продукт. За неговото разнообразяване в противовес на пасивния отдих се оферират комбинации на активности като подводен спорт, яхтен и голф туризъм.
Вторият по значение продукт в предлагането на Гърция е културно-туризъм. Следейки политиката на конкурентните дестипознавателният нации, гръцкото предлагане се ориентира напоследък все по – осезателно и към алтернативните форми на туризъм. В палитрата от оферти засилено присъствие намират конгресният и пешеходният туризъм. От информацията се вижда, че Гърция разполага с 9 385 хотела, чиято леглова база наброява 715 857 легла. В сравнение с тези цифри може да се посочи, че за същата година България разполага с 3 пъти по – малко средства за подлсон и легла за настаняване.
Данните отразяват по – доброто развитие на туристическата суперструкт
Атанас Далчев
Разбиране на никотиновите торбички: Пълн...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Разбиране на никотиновите торбички: Пълн...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Срамувам се, че толкова малко знам, а ми е болно затова, че младите не знаят даже колкото мен!
цитирай
