Постинг
26.08.2011 18:53 -
М. Ростовцев: Предархаичен и архаичен период в Гърция (2200 г. пр. Хр. до 497 г. пр. Хр.)
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 2418 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2011 15:00
Прочетен: 2418 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 27.08.2011 15:00
М. Ростовцев
История на Стария свят продължение.....Предархаичен и архаичен период в Гърция (2200 г. пр. Хр. до 497 г. пр. Хр.)
527—510 г. пр. н. е.
Управление на синовете на Пизистрат — Хипий и -Хипарх (т. нар. „пизистратиди"). Нараства съпротивата срещу тиранията и управлението на Пизистратидите става все по-сурово.
През 514 г. пр. н. е. загива (от заговорници) Хипарх, а през 510 г. пр. н. е. Хипий, който е обграден в Акропола (с помощта на спартанците) и принуден да избяга при персийския цар Дарий I.
510—508 г. пр. н. е.
След сваляне тиранията на Пизистратидите, политическите борби в Атина продължават. Първоначално надмощие взема лагерът на аристократите, подкрепян от Спарта, после обаче побеждават демократите, начело с Клистен (от рода на Алкмеонидите).
Той провежда по-нататъшна демократизация на държавата и редица реформи, което води до окончателно утвърждаване на Атина като робовладелска демократична република.
508—507 г. пр. н. е.
Реформи на Клистен. Целта на реформите е да се премахне надмощието на аристократическите родове. Вместо съществуващото разделение на племена (фила), братства (фатрии) и родове (гене).
Клистен въвежда териториално разделение на страната. Атика е разделена на три окръга: град Атина, крайбрежието и вътрешността.
Всеки окръг се състои от десет (т. нар. „трити").
Три тройки „трити" по една от всеки окръг образуват териториална фила.
В състава на всяка от десетте новосъздадени фили влизат гражданите на три различни отдалечени помежду си райони на страната: от града, край морето и от вътрешността.
Премахнато е съществуващото родово деление, ликвидира се надмощието и влиянието на аристокрацията, тъй като в народното събрание гласуването става в съответствие с новото разделение на фили.
Филата се дели на деми (най-малката административна единица), която разполага с определено самоуправление. Наименованието на тази единица (дем) се поставя по задължение пред името на всеки гражданин, изпълнявайки ролята на фамилно име.
Премахнато е поставянето на бащината фамилия при името (т. нар. патронимикон), за да се заличат обществените различия, произтичащи от произхода. Клистен увеличава броя на членовете на Съвета (бум) до 500 (по 50 представители от всяка фила), реформира и военното командване като го предоставя на 10-те стратези, избирани по 1 от всяка фила.
За да предотврати насилственото променяне на държавния строй, въвежда (т. нар. остракизъм) всяка година, всеки възрастен гражданин на специално събрание изписва с черупка на глинена плочка фамилията на човека, който по негово мнение заплашва съществуващия строй (т. нар. „черупков съд").
В съда участвуват най-малко 6 хил. души. Гражданинът, чието име получи болшинството гласове му налагат да замине на 10-годишно изгнание, без да губи гражданските и имуществените си права.
С времето остракизмът променя значението си и се използва като средство за политически борби и лични интриги.
Реформите на Клистен завършват дългия период на борбата на народа с рейдовата аристокрация и утвърждават демокрацията в Атина.
VI—IV в. пр. и. е.
Оживена дейност на първите представители на Милетската школа (най-древната философска школа) Талес, Анаксимандър, Анаксимен.
Милетските последователи заместват религиозно-митичната интерпретация на света с материалистически теории, схващани диалектически (стихийни диалектици); за пра-субстанция на света се приемат природните фактори.
Ок. средата на VI в. пр. н. е.
Езоп, полулегендарен старогръцки баснописец (според Херодот той е от Фригия или Лидия). Басните му са с морализаторски и със сатиричен характер (обобщава житейски въпроси), предавани устно.
През III в. пр. н. е. са събрани и записани от Деметрий от Фалерон.
Втората половина на VI в. пр. н. е.
Алкей от Митилена (роден на о. Лесбос), един от първите велики древногръцки поети-лирици. Възпява оръжието, любовта и виното.
От неговите творби („Любовни песни", „Бунтовни песни") са запазени само фрагменти.
Ок. 544—483 г. пр. н. е.
Хераклит от Ефес, древногръцки философ-материалист, основоположник на диалектиката. В съчитанието си „За природата" той твърди, че природата е в постоянно движение, че нещата постоянно се променят („панта рей" — всичко тече, всичко се изменя).
Според Хераклит материална първооснова на всичко е огънят.
Ок. 540—478 г. пр. н. е.
Хекатей Милетски, древногръцки географ и пътешественик от Мала Азия. Принадлежи към първите историци, които предават древните генеалогии (т. нар. логографи).
Автор на „Генеалогии" (описания с историко-митологически характер) и „Земеописание" (географско съчинение). Съставя карта на известните на гърците части от земята. Творбите му са запазени фрагментарно.
525—456 г. пр. н. е.
Есхил, древногръцки поет, драматург, основател на класическата гръцка трагедия; един от тримата (освен Софокъл и Еврипид) велик трагически писател.
Автор на 70 трагедии (напр. „Перси", „Прикованият Прометей", трилогията „Орестия", „Седемте против Тива") и 20 сатирични игри. Въвежда втория актьор, с което се слага начало на диалога.
Творбите му се отличават с мащабност и величественост, създават съответно настроение; ограничава ролята на хора, поставя на преден план диалога, обогатява костюмите на актьорите.
518—438 г. пр. н. е.
Пиндар от Тива (в Беотия), изтъкнат древногръцки поет, класик на гръцката тържествена хорова лирика.
Запазени са 4 групи оди: Олимпийски, Питийски, Истмийски и Немейски.
История на Стария свят продължение.....Предархаичен и архаичен период в Гърция (2200 г. пр. Хр. до 497 г. пр. Хр.)
527—510 г. пр. н. е.
Управление на синовете на Пизистрат — Хипий и -Хипарх (т. нар. „пизистратиди"). Нараства съпротивата срещу тиранията и управлението на Пизистратидите става все по-сурово.
През 514 г. пр. н. е. загива (от заговорници) Хипарх, а през 510 г. пр. н. е. Хипий, който е обграден в Акропола (с помощта на спартанците) и принуден да избяга при персийския цар Дарий I.
510—508 г. пр. н. е.
След сваляне тиранията на Пизистратидите, политическите борби в Атина продължават. Първоначално надмощие взема лагерът на аристократите, подкрепян от Спарта, после обаче побеждават демократите, начело с Клистен (от рода на Алкмеонидите).
Той провежда по-нататъшна демократизация на държавата и редица реформи, което води до окончателно утвърждаване на Атина като робовладелска демократична република.
508—507 г. пр. н. е.
Реформи на Клистен. Целта на реформите е да се премахне надмощието на аристократическите родове. Вместо съществуващото разделение на племена (фила), братства (фатрии) и родове (гене).
Клистен въвежда териториално разделение на страната. Атика е разделена на три окръга: град Атина, крайбрежието и вътрешността.
Всеки окръг се състои от десет (т. нар. „трити").
Три тройки „трити" по една от всеки окръг образуват териториална фила.
В състава на всяка от десетте новосъздадени фили влизат гражданите на три различни отдалечени помежду си райони на страната: от града, край морето и от вътрешността.
Премахнато е съществуващото родово деление, ликвидира се надмощието и влиянието на аристокрацията, тъй като в народното събрание гласуването става в съответствие с новото разделение на фили.
Филата се дели на деми (най-малката административна единица), която разполага с определено самоуправление. Наименованието на тази единица (дем) се поставя по задължение пред името на всеки гражданин, изпълнявайки ролята на фамилно име.
Премахнато е поставянето на бащината фамилия при името (т. нар. патронимикон), за да се заличат обществените различия, произтичащи от произхода. Клистен увеличава броя на членовете на Съвета (бум) до 500 (по 50 представители от всяка фила), реформира и военното командване като го предоставя на 10-те стратези, избирани по 1 от всяка фила.
За да предотврати насилственото променяне на държавния строй, въвежда (т. нар. остракизъм) всяка година, всеки възрастен гражданин на специално събрание изписва с черупка на глинена плочка фамилията на човека, който по негово мнение заплашва съществуващия строй (т. нар. „черупков съд").
В съда участвуват най-малко 6 хил. души. Гражданинът, чието име получи болшинството гласове му налагат да замине на 10-годишно изгнание, без да губи гражданските и имуществените си права.
С времето остракизмът променя значението си и се използва като средство за политически борби и лични интриги.
Реформите на Клистен завършват дългия период на борбата на народа с рейдовата аристокрация и утвърждават демокрацията в Атина.
VI—IV в. пр. и. е.
Оживена дейност на първите представители на Милетската школа (най-древната философска школа) Талес, Анаксимандър, Анаксимен.
Милетските последователи заместват религиозно-митичната интерпретация на света с материалистически теории, схващани диалектически (стихийни диалектици); за пра-субстанция на света се приемат природните фактори.
Ок. средата на VI в. пр. н. е.
Езоп, полулегендарен старогръцки баснописец (според Херодот той е от Фригия или Лидия). Басните му са с морализаторски и със сатиричен характер (обобщава житейски въпроси), предавани устно.
През III в. пр. н. е. са събрани и записани от Деметрий от Фалерон.
Втората половина на VI в. пр. н. е.
Алкей от Митилена (роден на о. Лесбос), един от първите велики древногръцки поети-лирици. Възпява оръжието, любовта и виното.
От неговите творби („Любовни песни", „Бунтовни песни") са запазени само фрагменти.
Ок. 544—483 г. пр. н. е.
Хераклит от Ефес, древногръцки философ-материалист, основоположник на диалектиката. В съчитанието си „За природата" той твърди, че природата е в постоянно движение, че нещата постоянно се променят („панта рей" — всичко тече, всичко се изменя).
Според Хераклит материална първооснова на всичко е огънят.
Ок. 540—478 г. пр. н. е.
Хекатей Милетски, древногръцки географ и пътешественик от Мала Азия. Принадлежи към първите историци, които предават древните генеалогии (т. нар. логографи).
Автор на „Генеалогии" (описания с историко-митологически характер) и „Земеописание" (географско съчинение). Съставя карта на известните на гърците части от земята. Творбите му са запазени фрагментарно.
525—456 г. пр. н. е.
Есхил, древногръцки поет, драматург, основател на класическата гръцка трагедия; един от тримата (освен Софокъл и Еврипид) велик трагически писател.
Автор на 70 трагедии (напр. „Перси", „Прикованият Прометей", трилогията „Орестия", „Седемте против Тива") и 20 сатирични игри. Въвежда втория актьор, с което се слага начало на диалога.
Творбите му се отличават с мащабност и величественост, създават съответно настроение; ограничава ролята на хора, поставя на преден план диалога, обогатява костюмите на актьорите.
518—438 г. пр. н. е.
Пиндар от Тива (в Беотия), изтъкнат древногръцки поет, класик на гръцката тържествена хорова лирика.
Запазени са 4 групи оди: Олимпийски, Питийски, Истмийски и Немейски.
Няма коментари
