Постинг
15.08.2011 19:18 -
ПРОФ. БОГДАН БОГДАНОВ "СТАРОГРЪЦКА МИТОЛОГИЯ"
СТАРОГРЪЦКА МИТОЛОГИЯ
ПРОФ. БОГДАН БОГДАНОВ
Митологичното съзнание на човека формира представи за сътворението на света. В тях битува най-древното знание за боговете, по чиято воля сред необяснимите тайнствени сили на природата се появява и човешкият род. Той присъства в земния свят с неразгаданата тайна за себе си и своето място, сред всичко заобикалящо го. За тези търсения на човешкото съзнание разказват митовете. Примитивни по съдържание и форма в своя първоначален етап на развитие, тези кратки разкази за търсената от човека истина за собственото сътворение и място в живота оформят първите логически съждения за връзката между предмета, вещта или явлението и словото, което ги назовава. Затова и първото смислово значение на понятието мит е свързано слово. Той разказва чрез свързани в смислово отношение слова (първоначално в устна форма) за произхода на предмети и явления. Ясна логическа причинно-следствена връзка в разказаното от мита не може да се открие. Той е недействителен и нереален по съдържание, формира представи на твърде примитивно ниво за божествения произход на света. Усетите, емоциите и преживяванията на човека при наблюдаването на необяснимото и непознатото оставят трайна диря в митологичния разказ. На природните явления и материалния свят се приписват човешки настроения. Предметите оживяват. Стихиите в природата са одухотворени. Изразяват хаоса в душата на човека. Материален и духовен свят, природа и човек намират художествен еквивалент на съответствие в разказаното от мита. Неговите образи са чудновати. Съчетават несъвместими елементи, взети от растителния, животински и човешки свят. Появяват се летящи коне, еднооки чудовища, говорещи дървета и растения. Всичко е насочено към разгадаване тайните на природата и скритото в човешкото съзнание. Нетипичният художествен синтез между елементи от животинския и човешкия свят води до създаване на зооантропоморфни образи. Такъв е например кентавърът в старогръцката митология. Човекът постепенно осъзнава индивидуалността на своята природа и различието си от животинския и растителен свят. Образите на мита отразяват степента на човешка осъзнатост Стават антропоморфни, т.е. изцяло наситени с човешко съдържание.
Митовете разказват за сложната еволюция на човешкото съзнание, успяла да разграничи интелектуалния ход на мисълта от естествения порядък на живота в природата. Поредицата от митологични разкази е най-древната приказка за човека и неговия живот, наречена митология. Една от най-красивите поредици, разказваща за произхода на света и връзката на човека с него, е митологията на древните гърци. Нейното формиране е пряко свързано с критската и микенската култура, които оформят два различни етапа от образното и художествено развитие на старогръцката митология.
Митовете, създадени през ХХ - ХVI в. пр. Хр., се отнасят към художественото наследство на критската култура. В тях човекът засвидетелства особена религиозна почит към три божества: Великата богиня - майка, наречена богинята със змиите, върховен бог - символизиращ божествената власт на жреца или вожда на племето, и млад бог -покровител на ловците. Елементи на критска култура се откриват в митовете за раждането на Зевс, за лабиринта, цар Минос и Минотавъра, както и в описанията на критските дворци и начина на живот в тях.
В периода ХVI - ХII в. пр. Хр. се създават митове, свързани с особеностите на микенската култура. Водените войни между отделните микенски племена намират своето художествено отражение в митовете чрез идеала за героизма и красивата трагична смърт на героя. Той умира, обезсмъртил името си и прославил рода. Създава се поредица от митове за герои-воини, прославили своите племенно-родови общини. Така се формира митологичният пантеон на микенското войнско безсмъртие, чийто първообраз е светът на олимпийските богове.
Критската и микенската култура, отразени в старогръцката митология, определят и особеностите на нейната тематична и сюжетна структура. Състои се от три цикъла: космотеогоничен, олимпийски и героичен.
Космотеогоничният цикъл от митове разказва за примитивната, все още неосъзната връзка между човека и света до олимпийското поколение богове.
Олимпийската митология е цикъл от разкази за живота на боговете на Олимп, като основни митологични персонажи са Зевс - върховен бог, Хера -съпруга на Зевс, богиня на брака и семейството, Посейдон - бог на морето, Деметра - богиня на плодородието, Хестия - богиня на семейното огнище, Аполон - бог на изкуствата и светлината, Артемида - богиня на лова и раждането, Атина - богиня на мъдростта, изкуствата, занаятите и войната, Афродита - богиня на любовта, Хефест - бог на огъня и коваческото изкуство, Арес -бог на войната, и Хермес - бог на търговията и вестител на боговете.
Героическата митология включва цикли от героични разкази за подвизите на аргонавтите, Херакъл, Тезей и други прославили се митологични герои.
Митовете, отразили културните ценности на критско-микенската епоха, се съотнасят към т.нар. първичен етап от развитието на старогръцката митология. Той продължава до XII в. пр. Хр. От Х до V в. пр. Хр. се създават митовете, определили същинската художествена стойност на старогръцката митология, позната като културно наследство от Античността и до днес. Това е всъщност новият, вторичен етап от развитието на старогръцката митология. Сюжети, образи и мотиви от първичните митове се обогатяват и използват в контекста на новата културно-историческа епоха.
Старогръцката митология от първичния етап отхвърля идеята за последователното движение на времето като хронология от събития, не приема времето като символ на промяната и развитието. В тези първични митове времето е вечно и сакрално, с абсолютно непроменящи се стойности. То е в неизменен покой, не може да има циклична повторяемост и вътрешен ритъм на движение. Поради своята статичност времето не създава представа за последователно протичащи събития, очертаващи движението на човешкия живот от минало към бъдеще.
Старогръцките митове от вторичния етап, създадени в периода Х-V в. пр. Хр., имат нова художествена представа за време. То е дълготрайно настояще. Идеята за бъдеще време и бъдеща епоха не се отхвърля. времето, през което отделните вождове и царе управляват племето, определя етапите от съществуването на колектива. Броят на подвизите на прославил се с героизма си воин формира представа за неговото героично време. Митовете от по-късния, вторичен етап определят миналото като свещено, велико време, а настоящето - като обикновено време за живеене. Древногръцкият мит започва да разграничава идеализираното минало на предците от човешкото настояще и все още неизвестното, пълно със загадки бъдеще.
Разказът за човека и света в древно-гръцката митология получава конкретен смисъл единствено в контекста на културноисторическата епоха, Която отразява. Извън нея той има универсално съдържание и условна метафорична форма на словесен изказ. Старогръцката митология е безспорен принос на Античността за цялостното развитие на човешката култура и цивилизация.
Митовете разказват за сложната еволюция на човешкото съзнание, успяла да разграничи интелектуалния ход на мисълта от естествения порядък на живота в природата. Поредицата от митологични разкази е най-древната приказка за човека и неговия живот, наречена митология. Една от най-красивите поредици, разказваща за произхода на света и връзката на човека с него, е митологията на древните гърци. Нейното формиране е пряко свързано с критската и микенската култура, които оформят два различни етапа от образното и художествено развитие на старогръцката митология.
Митовете, създадени през ХХ - ХVI в. пр. Хр., се отнасят към художественото наследство на критската култура. В тях човекът засвидетелства особена религиозна почит към три божества: Великата богиня - майка, наречена богинята със змиите, върховен бог - символизиращ божествената власт на жреца или вожда на племето, и млад бог -покровител на ловците. Елементи на критска култура се откриват в митовете за раждането на Зевс, за лабиринта, цар Минос и Минотавъра, както и в описанията на критските дворци и начина на живот в тях.
В периода ХVI - ХII в. пр. Хр. се създават митове, свързани с особеностите на микенската култура. Водените войни между отделните микенски племена намират своето художествено отражение в митовете чрез идеала за героизма и красивата трагична смърт на героя. Той умира, обезсмъртил името си и прославил рода. Създава се поредица от митове за герои-воини, прославили своите племенно-родови общини. Така се формира митологичният пантеон на микенското войнско безсмъртие, чийто първообраз е светът на олимпийските богове.
Критската и микенската култура, отразени в старогръцката митология, определят и особеностите на нейната тематична и сюжетна структура. Състои се от три цикъла: космотеогоничен, олимпийски и героичен.
Космотеогоничният цикъл от митове разказва за примитивната, все още неосъзната връзка между човека и света до олимпийското поколение богове.
Олимпийската митология е цикъл от разкази за живота на боговете на Олимп, като основни митологични персонажи са Зевс - върховен бог, Хера -съпруга на Зевс, богиня на брака и семейството, Посейдон - бог на морето, Деметра - богиня на плодородието, Хестия - богиня на семейното огнище, Аполон - бог на изкуствата и светлината, Артемида - богиня на лова и раждането, Атина - богиня на мъдростта, изкуствата, занаятите и войната, Афродита - богиня на любовта, Хефест - бог на огъня и коваческото изкуство, Арес -бог на войната, и Хермес - бог на търговията и вестител на боговете.
Героическата митология включва цикли от героични разкази за подвизите на аргонавтите, Херакъл, Тезей и други прославили се митологични герои.
Митовете, отразили културните ценности на критско-микенската епоха, се съотнасят към т.нар. първичен етап от развитието на старогръцката митология. Той продължава до XII в. пр. Хр. От Х до V в. пр. Хр. се създават митовете, определили същинската художествена стойност на старогръцката митология, позната като културно наследство от Античността и до днес. Това е всъщност новият, вторичен етап от развитието на старогръцката митология. Сюжети, образи и мотиви от първичните митове се обогатяват и използват в контекста на новата културно-историческа епоха.
Старогръцката митология от първичния етап отхвърля идеята за последователното движение на времето като хронология от събития, не приема времето като символ на промяната и развитието. В тези първични митове времето е вечно и сакрално, с абсолютно непроменящи се стойности. То е в неизменен покой, не може да има циклична повторяемост и вътрешен ритъм на движение. Поради своята статичност времето не създава представа за последователно протичащи събития, очертаващи движението на човешкия живот от минало към бъдеще.
Старогръцките митове от вторичния етап, създадени в периода Х-V в. пр. Хр., имат нова художествена представа за време. То е дълготрайно настояще. Идеята за бъдеще време и бъдеща епоха не се отхвърля. времето, през което отделните вождове и царе управляват племето, определя етапите от съществуването на колектива. Броят на подвизите на прославил се с героизма си воин формира представа за неговото героично време. Митовете от по-късния, вторичен етап определят миналото като свещено, велико време, а настоящето - като обикновено време за живеене. Древногръцкият мит започва да разграничава идеализираното минало на предците от човешкото настояще и все още неизвестното, пълно със загадки бъдеще.
Разказът за човека и света в древно-гръцката митология получава конкретен смисъл единствено в контекста на културноисторическата епоха, Която отразява. Извън нея той има универсално съдържание и условна метафорична форма на словесен изказ. Старогръцката митология е безспорен принос на Античността за цялостното развитие на човешката култура и цивилизация.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
