Гръцката колонизация е повсеместно общогръцко явление през епохата на VIII – VI в. пр.н.е. Много гърци се заселват на нови негръцки територии където основават полиси.  Причините за гръцката колонизация са две: политически и икономически. Гръцката колонизация се осъществявала в три основни посоки – Южна Италия и Сицилия, Западното Средиземноморие и крайбрежието на Егейска Тракия, Хелеспонта(Дарданелите ), Пропонтида(Мраморно море) и по крайбрежието на Евксинския Понт(Черно море).  По западните понтийски брегове най-активна търговска дейност в епохата на колонизацията развиват жителите на малоазийския град Милет. Те поставят началото на градовете Истрос(на плиткия залив Синое, южно от Дунавската делта ), Томи(дн. Кюстенджа), Дионисополис(дн. Балчик), Одесос(дн. Варна), Аполония(дн. Созопол). Аполонийците основават по-късно Анхиалос(Поморие).  От Континентална Гърция единствено мегарците създават две селища по бреговете на Черно море – Месембрия(дн. Несебър) и Калатис(южно от Кюстенджа). Постепенно през VII-VI в по удобните полуострови с тихи заливи се издигат градове с население от Милет и Мегара. Град Одесос е основан през първата половина на VI в. Страбон и Плиний споменават фригийския цар  Астиаг (593-558 г.), по времето на когото градът бил основан.
Според представите на древните Гърци, Черно море се отличавало природно географски и климатично коренно от Същинска Гърция. То било наричано Аксейнос Понтос – негостоприемно море. Най-ранните гръцки колонии възникнали по северния и южния бряг на Черно море, тъй като се намирал най-близо до Гърция, и същевременно бил най-отдалечен от северния ветровит бряг. Създадените селища по южния бряг, а по късно и по  северния и североизточния, били основани от преселници от Теос, Митилена и особено от Милет. Фанагория, Хермонаса и др., били дело на клазоменски преселници. На устието на Кимерийския Боспор милетски колонисти основали ранния Пантикапей. Тази най-ранна гръцка колонизация по бреговете на Черно море датира от втората половина на VII в. Скоро след това селищата били нападнати от скитите и кимерийците. Колониите по западния бряг на Черно море възникнали по-късно. Това са селищата Одесос (дн. Варна), Томи (дн. Кюстенджа),  Дионисополис(дн. Балчик).  По-късно към края на VI в. пр. н. е възниква Анхиалос (дн. Поморие.) сравнително най-рано от милетските колонии по Черно море възниква Аполония. Тя доставя на своята митрополия голямо количество зърнени храни, дървен материал, дървени въглища, смола, восък и други суровини. Значението на Аполония в международните отношения и в търговията през античността се засилва много и от това, че този полис е изходен пункт и на някои сухопътни пътища. Истрия (или Истрос), друга значителна милетска колония, била създадена заради близостта и с изобилстващата с риба делта на Истрос. Няколко десетилетия по-късно са основани градовете Одесос, Дионисополис и Томи. Благодарение на тях Милет се стремяла да си осигури достъп до богатите урожаи на североизточнотракийските низини. Основаните от мегарците Месембрия и Калатис, трябвало да достави достъп до икономическият потенциал на Тракия(Данов 1961, 13-17).

Христо Данов разграничава няколко етапа на гръцката колонизация по бреговете на Черно море:

1)     Възникване на двете най-значителни милетски колонии.

2)     Основаването на няколко по малки милетски колонии.

3)     Колонизационната дейност на мегарците.

Установява се закономерност според която докато през първия етап главна цел е осигуряването на контрола върху двата най-важни в икономическо отношение райони, с вторият и третият се цели достъп до Тракия.
В занаятчийското производство важно място заемало керамичното производство. До началото на елинистическата епоха (III в. пр.н.е.), нуждите от рисувана керамика, била задоволявана с внос от атически и египетски ателиета. В черноморките колонии се изработвала три вида керамика: местна сива с орнаменти, характерни за тракийска керамика;местна със светъл цвят на глината и местна със сиво-черен цвят.  За керамичното производство голямо значение имали теракотите. Много от тях са открити в Одесос.
Металообработването също било развито в колониите. Обработвали се желязо, бронз, сребро и злато. Голямо значение за металообработването имали Аполония и Месембрия. От желязо се изработвали различни оръдия на труда и оръжия, части на конска сбруя, юзди и някои други дребни предмети. От бронз са изработвани съдове, огледала, украшения, лекарски инструменти, хидрии и т.н. (История на България Том I, 164).
Повечето елински колонии били основавани на места или близо до заварени тракийски селища. Това се потвърждава и от разкопките на Одесос, Месембрия и Анхиало. Старите поселения били унищожени от новите градове.
При елинските колони по Егейското и Черноморското крайбрежия се водела борба между метрополиите за сфери на влияние. Още при най-ранната колонизация по Черно море имало съперничество между Клазомена, Самос, Теос и други центрове, от една страна, и Милет, от друга. Първоначално Милет взема надмощие, но по-късно когато попада под властта на Персия(след 546 г. пр.н.е.), по тези брегове се появяват мегарски преселници. Те идват главно от Византион, Калхедон и Хераклея Понтийска(История на България Том I, 163).
За изборът на територия за изграждането на колониите преселниците се съобразявали предимно с местните топографски особености. Избирали естествено защитени от ветровете и прибоя на вълните пристанища. В това отношение Истрия, Одесос и Томи, но най-вече Аполония (със своите две пристанища) отговаряли на тези условия. Пристанищните съоръжения имали голямо значение за гръцките колонии. Освен с добре устроени пристанища градовете били осигурявани и със здрави крепостни стени. Най-ранни укрепителни съоръжения са открити в Одесос, Аполония и др. Стените били изградени от наредени едни до друго каменни блокове. Изграждани са и кули. Добре устроена била вътрешността на градовете. Всички градове имали агора. Непосредствено до нея се издигали важни обществени сгради – булевтериона, архива, главните светилища, пясъчния часовник и др.  Особено значение имат светилищата на различните божества. Едни от най-старите били храмовете на Аполон. Открит е храм на Дарзалса в Одесос. По-късно се появяват и светилищата на Кабирите и Херос Карабазмос. Частното строителство е засвидетелствано най-добре в Одесос  и Месембрия. Жилищата имали вътрешен двор, обграден от към юг с три помещения, а от изток с две. Имали дървени покриви с плоски и извити керемиди(История на България Том I, 164-167).
Гръцките колонии имали устройството и конституцията на своите метрополии. Йонийските колонии имали демократично устройство. В колониите ръководна роля имали представителите на търговско-занаятчийските слоеве от населението. Решаваща роля в йонийските събрания имали съветът (булето) и народното събрание, докато в дорийските, коринтските и мегарските  колонии преобладавали олигархичните институции(История на България Том I, 163).
Древния град Одесос, днешната Варна е основан през първата половина на VI в. Страбон и Плиний споменават фригийския цар Астиаг(593-558 г.), по времето на когото градът е основан. Той е създаден като търговски център. Днешният град варна заема не само старата територия на Одесос, но и на всички околности на стария град далеч зад пределите на античните некрополи. (Ваклинов 1973, 228-229). Селището е разположено в северозападния ъгъл на Варненския залив върху югозападния край на леко наклонените на юг и югоизток абразивни морски терасни площадки. То е естествено защитено от преобладаващите в залива източни и североизточни ветрове избраната за изграждане на градския център на полиса морска тераса дава възможност за отчетливото му открояване на фона на морския хоризонт придавайки му колоритно обемно-пространствено звучене. Предполагаемото трасе на крепостната стена на Одесос, обхваща площ между 13,5 и 16,0 хектара на северозапад, север и североизток от първоначално усвоените от милетските заселници земи. Част от северната куртина с ширина около 3,8 м и правоъгълна кула с размери 10,00 м х 10,80 м, изградени от големи правоъгълни каменни блокове без спойка, с емплектон между двете лица. През римската ранноимператорска епоха укрепената градска площ обхваща части от класическия и елинистическия некропол  в северна и западна посока(Иванов 2002, 59-62).
От късноархаичната епоха са открити паянтови жилища използвани от първите заселници в Одесос.
Вътрешноградската водопроводна мрежа в Одесос се изпълнява под уличната настилка. Глинените водопроводи се полагат в трапецовидно вдлъбната каменна подложка.
Най-ранната обществена сграда в античните градове – храмовата постройка, по същество теменос. Градоустройството на Одесос не се е отличавало на това от останалите колониални градове.
В Одесос над пристанището в южната градска зона са открити деструкции на правоъгълна сграда с надлъжна ориентация североизток-югозапад. Сградата е определена за дорийски храм. Открито е на около 80-100 м югозападно по периферията на морската тераса зона където по различно време са извършвани култови церемонии и актове. Датира се втората половина на VI в. пр.н.е. Открити са четири ями в които се съдържат кости на бозайници, риби птици, керамика, прешлени за вретено и др. На 25 м югозападно от тези ями са открити деструкции от малка правоъгълна сграда изградена от правоъгълни каменни блокове. Открити са две оброчни плочки на божествата Херос Карабазмос  и на богинята Фосфорос. Предполага се, че тези култове са практикувани в Одесос до края на I в пр.н.е. В съседство от този храм се намира храма на Аполон. Той е преустройван през римската епоха, след края на IV – V в. и функционир4а като раннохристиянска базилика. През римската ранноимператорска епоха Великият бог на Одесос се синкретизира с мъжкото божество Дарзалас. Образът му е открит върху редица монети. Храмът на бог Дарзалас е в тетра стил, има дълбок входен портик с триъгълни фронтони с изображение на Хелиос, с култова статуя в целата и правоъгълен олтар отпред. На около 130 м източно о т северната фасада на градските римски терми от средата на II в. е открито друго светилище. То е посветено на Асклепий и Хигия. Запазени са части от мраморни статуи на двете божества, техни мраморни статуетки върху обща поставка, варовикови олтари и релеф с посвещение на Асклепий(Иванов 2002, 64-67).
През дохристиянската античност в Одесос броят на практикуваните култове е много голям.
В северозападната зона на Одесос в близост до римската крепостна стена са открити деструкции на монументална сграда и мраморни елементи от архитектурния и ред. Някои от тях имат пластична украса, включваща женски трагически и мъжки комични театрални маски(Иванов 2002,68).
Римските терми се намират в югоизточната част на съвременния град Варна. Сградата е сравнително добре запазена. Сградата има сравнително систематичен план. Днес стените на монументалната сграда е запазена до днес на височина до 18 м. Предполагаемата и височина е 20 м. Градежът е от камък и тухли. Стълбите, вратите и праговете са изработени от големи каменни блокове. Разкритата част обхваща всички главни бански помещения. Посетителите влизали през два входа, разположени на северната фасада. Широки стълби водят към преддверието. Неговата функция е да предпазват съблекалните от проникване на студен въздух. От преддверието посетителите преминавали в съблекалните(аподитерии). Най-добре запазената част от римските терми е т.нар. Римска кула -  една от стените на западния аподитерий. Залите са облицовани с мраморни плочи и стенни мозаечни пана. След излизането от аподитерия посетителите преминавали през т. нар. кратка баня. Първо преминават през фригидарии – зали за къпане със студена вода, след това през тепидарий – зала за къпане със топла вода. С тези зали посетителите се подготвяли за калдария – зала за къпане със гореща вода. В него има три басейна – един в абсидата и два по надлъжните стени. басейните са непосредствено свързани с котелните помещения където се загрявала водата. След изкъпването в калдария посетителите се връщали в аподитерия. Той бил свързан с двата фригидария и тепидария. Преминаването през първите две помещения освежавало тялото и постепенно го подготвяло за прехода от студената към горещата вода. В тепидария и фригидария са намерени архитектурни детайли, свидетелстващи за великолепието и богатството на вътрешната украса на термите (Георгиева 1984, 1-3).
Носещите стени на полуцилиндричните сводове, една от най-разпространените строителни конструкции в Империята, са изпълнени в opus testaceum, opus quadratum, opus vittatum-mixtum и opus incertum-mixtum  от квадратни бипедални, местен варовик и пясъчник. Художественото въздействие на коринтския архитектурен ред във вътрешното пространство се подсилва от мраморните облицовки, настилки и пейки от дребно– и едрозърнест бял, сив или кремав проконески и малоазийски пясък. Реконструираната южна фасада на сградата също се отличава с монументалност – над цокъл с opus quadratum и представителна тераса с парапет се развива вторият ред на фасадата, обхващащ прозоречния ред на южните помещения. Товарът на полукуполите се поема от двуделен антаблеман, съставен от архитрав и профилиран корниз(Иванов 2002, 69).
Посещението на термите било част от всекидневието на римските граждани те прекарвали тук много часове най-вече следобед. Освен помещения за къпане в римските теми имало и помещения за гимнастика и спортни игри, зали за срещи и разговори, за почивка. Голямата зала служела за срещи и разговори. Тази зала имала богато вътрешно оформление. Тя имала кръстат вход който е носен от многобройни зидани колони. По стените имало мозаечни пана и декоративни мраморни плочи. В четирите ъгъла на залата има големи засводени кръгли пространства – ескади, в които е имало чешми или фонтани. В Голямата зала била издигната статуя на Клавдий Аквила – виден одесовски магистрат, организирал големи спортни игри в Одесос – Дарзалеите посветени на Дарзалас. Освен тази статуя на бог Дарзалас, при разкопките на Римските терми са открити и статуи на Херакъл, Виктория и Меркурий. Те украсявали залите и им предавали тържествен вид. Около разкритата част на сградата минава подземна галерия. В южната галерия бил разположен префурниумът мястото на пещите, загряващи водата и въздуха в топлите помещения, които имали двоен под. горещият въздух минавал по специални коридори и затоплял пода и стените. Под подовете на всички топли зали са открити тръби, носещи двоен под, т.нар. хипокауст. Източната галерия на Римските терми вероятно била използвана за склад. Същото предназначение имала и западната галерия. Тя е двойна, засводена, с измазани с хоросанова мазилка стени. В южния край на галерията се  намира латрината – тоалетното помещение на термите. На северната, източната и западната галерия са били разположени ред магазини и лавки, обслужващи посетителите на термите(Георгиев 1984, 4-5).
Римските терми съществували много кратко време. Това се обяснява с настъпилата през III в. социална, военна и политическа криза в Римската империя. През IV в. градът вероятно не е имал възможност да поддържа това съоръжение.
Извън градските крепостни стени се разполагат и занаятчийските дейности. В близост до предполагаемото трасе на югозападната крепостна стена на късноантичния Одесос са разкрити деструкции от горивната керамика на керамичните пещи. През елинистическата епоха пред трасето на североизточната крепостна стена се формира  зона, която до края на Античността остава традиционно свързана с керамичното производство(Иванов 2002, 73). Произвеждали са се и някои метални предмети от първа необходимост на гражданите. Многобройни скулптурни надгробни паметници, намерени в Одесос и неговата околност, свидетелстват за това че тук е имало каменоделски и  ваятелски ателиета. Широко разпространение в града имат надгробните паметници с изображение на погребално угощение, при което в дълбока рамка е представен покойникът като знатен гост, разположил се на легло пред пълна трапеза, заобиколен от своите близки (Ваклинов 1973, 229).
Открити са няколко триизмерни скулптори в Одесос. Намерена е красива мраморна глава на Аполон, датирана в V в. прочуто произведение на къснокласическата статуарна пластика в Одесос е мраморната глава Афродита и Адонис. Тя представлява елинистическо копие от I в. пр.н.е., на произведение на великия Праксител от IV в. открита е и мраморна фигура на Пан от III в. тези произведения заедно с теракотите, изливани в калъп за масово разпространение, говорят за активни скулптурни произведения (Ваклинов 1973, 229).
Одесоските монети   представляват обикновено главата на великия бог, покровител на града, Δαρζάλας с корона. Около него има надпис на великия бог на одесосци, на гръцки език. На другата страна на монетата Великият бог е представен в цял ръст, с рог на изобилието и грозд в лявата ръка и с патера в дясната ръка. През елинистическата епоха  монетите от Одесос носят образа на Александър македонски и на Зевс с орел (Ваклинов 1973, 229-230).
Отвъд крепостните стени по протежение на крайбрежния път се формира градския некропол. Надгробни паметници и погребения от къснокласическата и късноелинистическата епоха, се откриват в пространството на изток и североизток от предполагаемото трасе на предримската крепост. През ранноимператорската сравнително по често погребения се регистрират пред източната и североизточната крепостна стена. Откритите погребения от втория предримски одесовски некропол , се разкриват на югозапад край крайбрежния път за Месембрия, и се отнасят към къснокласическата и елинистическата епоха. Той се простира отвъд предполагаемата крепостна стена (Иванов 2002, 73-74).
Краят на градския живот в Одесос в организирана форма настъпва през втората четвърт на  VII в. по всяка вероятност по времето на настъпване на аварите, българите и славяните през 626 г.